Нора Робъртс
В пламъка на страстта (8)

Осма глава

— Все някой ден ще те победя — каза Серина и се прозя, когато Джъстин натисна бутона за последния етаж. — И когато това стане, ще спечеля много повече от една закуска. — Погледна към стените от опушено стъкло. — Знаеш ли, почти не забелязах асансьора, когато бях в офиса ти.

— Служи ми като път за бягство — отвърна той и се усмихна нежно, когато тя го погледна. — Понякога ми е необходим.

— Не предполагах, че ти трябва. — Спомни си за двойното огледало в офиса му и въздъхна. — Не те ли притесняват, Джъстин? Всичките тези хора, само зад една тънка стена?

— В повечето случаи, да — призна той. — Предполагам, че понякога си се чувствала по същия начин на кораба. Не беше ли това причината да ходиш на палубата, когато всички други спяха?

Серина му отговори, като вдигна рамене.

— Трябва да свикна, ако ще живея тук. Във всички случаи, изглежда винаги ще живея сред много хора. — Когато вратите се отвориха, тя пристъпи напред. — Джъстин, това наистина е прекрасно.

Стаята му беше в по-ярки цветове. Тъмносини възглавнички на ниския разтегателен диван, стъклената лампа бе в резедаво. За равновесие пейзажите бяха в пастелни тонове, подвижното огледало имаш златна рамка.

— Можеш да си почиваш тук — реши Серина, като повдигна малка фигурка на ястреб с разперени криле от дърворезба. — Изобщо не прилича на хотел с всичките ти лични вещи.

Странно, но когато я видя да докосва нещо негово Джъстин за първи път почувства стаята като собствена. За него тя винаги бе представлявала място за живеене, нито повече, нито по-малко. Помещение, където да отиде, когато не работи. Държеше подобни стаи и в други хотели. Бяха удобни, лични и — внезапно осъзна — празни. Досега.

— Разбира се, апартаментът ми е чудесен — продължи Серина, взираше се и докосваше всичко, което й попаднеше пред погледа. — Ала ще се чувствам по-добре, когато разпръсна някои от собствените си вещи в него. Ще накарам майка да ми изпрати бюрото и разни други неща.

Тя се обърна и забеляза, че той я наблюдава. Бе потънал в мълчание, което така добре му прилягаше. Внезапно Серина се притесни и постави на мястото й малката купа от синьо стъкло.

— Какъв изглед има? — премести се тя към прозореца.

Стъпи върху издигнатата платформа пред него и в този миг забеляза, че стъклената маса бе вече подредена. Вдигна похлупака на едно плато и видя голям омлет по мексикански с тънки резенчета бекон и царевична кифличка. Върху сребърен поднос бе поставена каничка. Ароматът на горещо кафе изпълни стаята. На масата имаше бутилка шампанско, сложено в кофичка за лед.

— Я виж ти — възкликна Серина и извади една роза от вазата. — Погледни какво ни е оставила добрата фея, Джъстин. Удивително!

— А казват, че вече нямало чудеса.

— Искаш ли да ти кажа едно? — попита го тя и пъхна розата под носа си. — Чудо е, че не излях това кафе на главата ти.

— Предпочитам да го приемам вътрешно — промълви той и се приближи към нея. — Харесваш ли си розата?

— За втори път поръчваш храната ми, преди да ме попиташ — започна Серина.

— Последния път също беше гладна — припомни Джъстин.

— Това не е важно.

— А кое?

Тя си пое дълбоко въздух ядосана и бе нападната от миризмата на топлата храна.

— Току-що разбрах кое — отвърна Серина. — Как си успял да запазиш храната тук топла?

— Поръчах обслужване в стаята, преди да дойда в казиното да видя дали се нуждаеш от помощ. — Той махна салфетката от шампанското и сръчно извади корковата тапа.

— Много умно. — Тя се предаде на глада и седна. Подпря лакти на масата и сложи брадичка на скръстените си ръце. — Шампанско за закуска?

— Най-подходящото време. — Джъстин напълни две чаши, преди да се присъедини към нея.

— Ако пренебрегна нахалството ти — забеляза Серина, като опита омлета, — наистина много мило от твоя страна да се подготвиш предварително.

— Благодаря — промълви той и вдигна чашата си.

След първата хапка тя затвори очи и безмълвно се наслади на храната.

— Не е трудно да пренебрегнеш нахалството на гладен стомах. Или съм много гладна, Джъстин, или това е най-вкусния омлет, правен някога.

— Ще предам на готвача одобрението ти.

— Ммм. Ще хвърля по едно око на кухнята и на нощния клуб утре — прибави Серина след още една хапка. — Забелязах, че имаш яхта за по-продължителни морски разходки. Сигурно няма свободно място.

— Сключих договор за още две години. — Той отхапа половин кифла. — Гарантира печалба във всеки хотел.

— Много добра инвестиция — вметна тя. — Знаеш ли… — Вдигна чашата си и започна да го изучава над ръба. — Ти си точно такъв, какъвто си помислих, че си, когато седна на моята маса за първи път, и все пак си съвсем различен от представата ми за теб.

Джъстин отпи от чашата си и я погледна.

— Какво си помисли за мен?

— Професионален играч, което, естествено е вярно. Но… — замлъкна Серина и отново надигна питието си. Той бе прав, помисли си. Никога не беше изпитвала такова удоволствие от шампанското. — Не ми приличаше на човек, построил и ръководещ верига от такива заведения.

— Така ли? — Озадачен, Джъстин започна да опитва от храната, докато я наблюдаваше. — А на какво тогава?

— Мисля, че ми заприлича на скитник, което отчасти е така, имайки предвид произхода ти. Ала не очаквах да си човек, способен на отговорността, каквато изискват хотели като този. Ти си интересно съчетание, Джъстин, безмилостен и същевременно с чувство за отговорност, труден и „сладък“.

— Никой досега не ме е определял като такъв — промълви той, докато пълнеше чашата й отново.

— Като какъв?

— Сладък.

— Това е една от основните ти добродетели — вмъкна тя между две глътки. — Предполагам, че именно така ме съблазни.

— Много ми е приятно, че съм те съблазнил. — Погали я по ръката. — Но не беше лесно.

Серина отпи решително още една глътка от шампанското.

— По принцип не съм уязвима.

— Да — съгласи се Джъстин. — Може би заради това постижението ми е още по-ценно. Пулсът ти бие лудо, когато те докосвам тук — прошепна, като прокара пръст по опакото на ръката й.

Леко разтреперена, тя постави чашата на масата.

— Трябва да тръгвам.

Той се изправи и ръцете им се преплетоха, погледите им се срещнаха. Очите му бяха спокойни и вдъхващи увереност.

— Обещах си нещо днес следобед, Серина — каза много тихо. — Ще правя любов с теб, преди нощта да е отминала. — Джъстин се приближи и хвана другата й ръка. — Все още има час до изгрева.

Тя искаше същото. Всяка част на тялото й изпитваше непреодолим копнеж. И все пак, ако не я държеше толкова здраво, би се отдръпнала.

— Джъстин, няма да отрека, че и аз го желая, ала мисля, че е по-добре да изчакаме още малко.

— Добра идея — съгласи се той и я притисна в обятията си. — Време е. — Спря смеха й с целувка.

Нямаше начин да охлади желанието му. Устните му бяха твърди и лакоми. Целуна я, преди Серина да успее да се отдръпне. Разбра, че този път не ще приеме отказ. Тя усети силното му желание. Почувства мускулестото му тяло и изпита копнеж.

Когато езикът му потърси нейния, Серина разбра отчаяното му желание за интимност. Целуваха се невъздържано и страстно. В този миг, все едно й каза: „Няма връщане назад“. Това, което бе започнало преди няколко седмици с хладни погледи, достигаше връхната си точка. Ще се случи, помисли си замаяна, защото никой от тях нямаше да приеме друг отговор.

По време на тези първи изблици на страст тя изпита радост. Обичаше. А любовта, разбра, бе най-върховното приключение. Хвана с двете си ръце лицето му и внимателно отдели устни от неговите. Погледна го в очите, разпалени от желанието. Нуждаеше се само от един кратък миг, в който да изясни мислите си, да сподели онова, което искаше, освободена от вихрещата се в нея страст. Нежно погали изпъкналите му скули. Усети биенето на сърцето му, докато нейният пулс се успокояваше. Усмивка заигра на лицето й.

— Тъкмо това исках — прошепна, — това избрах.

Джъстин я погледна и не отвърна нищо. Простите думи бяха много по-съблазнителни от нежното й лятно ухание, от горещия й дъх. Разтопи се и стана уязвим, както никога досега. Не само страст бушуваше в него. Взе ръката й в своята, плъзна я в устата си и докосна с устни дланта й.

— За нищо друго не бях в състояние да мисля, с изключение на теб — каза той. — Желаех само теб — прокара пръсти през косата й, после ги сви в юмрук. Желаеше я. Господи, откога не бе изпитвал такъв копнеж? — Ела в леглото, Серина, не издържам повече без теб.

Погледът й бе спокоен, когато му подаде ръката си. Безмълвно, те се отправиха към спалнята. Сенки се прокрадваха в стаята, подчертани от бледата светлина, известяваща за края на нощта. Бе толкова тихо, че Серина чуваше дишането си, когато то се ускори. Почувствала, че Джъстин се отдръпва от нея, остана на място непоколебимо, с опънати до краен предел нерви.

Няма да е нежен, помисли си, сетила се за допира от устните и ръцете му. Като любовник ще бъде вълнуващ и страстен. Чу драсването на клечка и видя пламъка. Поднесе я към една свещ и сенките започнаха да играят.

Погледът й бе прикован в него. На трепкащата жълтеникава светлина лицето му имаше страховита красота. Принадлежеше повече на индианските си предци, отколкото на познатия й свят. В този миг разбра защо отначало похитената жена се е борила с нападателя си, а после доброволно останала с него.

— Искам да те гледам — промълви той и я притегли към светлината на свещта. С изненада усети, че тя трепери. Само преди миг изглеждаше толкова силна и сигурна. — Ти трепериш…

— Знам — пое дълбоко въздух Серина и издиша бързо. — Глупаво е.

— Не е.

Джъстин почувства силен прилив на енергия. Серина Макгрегър не бе от жените, треперещи за мъж. Но за него, дори когато очите й проблеснаха, тялото й жадуваше. Той хвана косата й и я дръпна назад. В мъждукащата светлина в погледа му се прочете страст, почти жестокост, желание.

— Не е — повтори и притисна устни към нейните.

Тя сякаш се разтопи в обятията му. Джъстин си помисли, че усеща как Серина му се отдава и съвсем омекна в ръцете му. Засега се задоволи с отстъпчивостта й, ала скоро щеше да получи много повече. С устни все още върху нейните, той започна да я съблича. Забравил за тънката материя, я задърпа яростно, като спираше от време на време, за да вкуси от показалата се гола плът. Сега вече тя се разтрепери и заразкопчава копчетата на ризата му, когато роклята й се свлече в краката.

Беше сигурен, че носи нещо меко и прозрачно. С един пръст Джъстин премести презрамката на корсета й. Но не го съблече, все още не. Искаше да изпита удоволствието от коприната. Възбуждаше я, разгорещяваше я, обсипваше лицето й с целувки, докато Серина се мъчеше да го съблече. От гърлото му се изтръгна вик, когато тя докосна голата му плът.

В следващия миг бе под него на леглото. Разделяше ги само тънката материя на бельото й. Почувства непреодолимо желание да я има веднага. Трябваше да го потисне. Докосна малките й стегнати гърди през коприната, доближи ги с устни, после я целуна страстно по устата. После безмилостно я доведе до върха само с ръце и устни. Като поглъщаше въздишките й, той притисна тялото си в нейното, така че страстните й движения се сляха с неговите. След това безжалостно се спусна надолу и обхвана с уста покритите й с коприна гърди.

Останала без дъх, Серина се изправи. Трепереше от хиляди неочаквани усещания. Бе потопена в свят от коприна и огън. При всяко нейно движение, чаршафите галеха голия й гръб и крака, нашепваха съблазнителни обещания. Изгаряше я с всяко свое движение, все едно от пръстите му струеше слабия златист пламък на свещта. Някъде отдалеч шепнеше името й и неща, които не разбираше.

Загубил търпение, Джъстин свали корсета й на кръста, за да се наслаждава на голото тяло. Тя го притисна към себе си, желаеше го силно, както и той нея. Въпреки че устата й жадуваше да усети вкуса му, тялото й копнееше за бурните целувки по плътта й. Единственото, което изпитваше, бе изгарящото удоволствие от неудържимата страст. Правила и задръжки не съществуваха повече. Отдала се бе изцяло на желанието.

Едва сега разбра, че имаше толкова много неща, които не знаеше, които не бе изпитвала. С всяка изминала секунда откриваше нещо ново. Когато устата му се спря точно където коприната свършваше, Серина почувства такъв копнеж, какъвто не бе усещала досега. Развихри въображението си и удоволствието бе толкова силно, че изпита болка между бедрата си. Със замъглено съзнание тя се притисна в раменете му.

— Хайде — поиска с треперещ глас. — Направи го, Джъстин.

Ала той продължи да я възбужда, все едно не бе чул молбата й. Дръпна коприната надолу, като галеше с устни показалата се плът. Целуваше гладкия, потрепващ стомах, извивката на ханша й, стегнатите, извити мускули от вътрешната страна на бедрата.

Серина повдигна гръб, простена и се хвърли в реката от страст. Джъстин бе непреклонен, страховит любовник, от какъвто винаги се беше страхувала, и страстен, какъвто винаги бе искала. Тя бе олицетворение на всичко, от което той се нуждаеше — нежна и обезумяла.

Отчаяна и копнееща, Серина се притисна в него, като драскаше плътта му с гладките си, добре поддържани нокти. Джъстин чуваше стенанията, неразбираемите думи, откъснали се от гърлото й, докато я довеждаше все по-близо до върха. Кожата й бе влажна, настръхнала от желание, приближи бедрата си напред отново. Сега вече бе изцяло неин. А той някак си разбра, че никой не я бе притежавал по такъв начин. Като се мъчеше да задържи силата си по-дълго, се премести върху нея. Тя го сграбчи за бедрата, подканвайки го.

Когато първите слънчеви лъчи озариха лицето й, то приличаше на порцелан. Очите й бяха затворени, устата отворена, сякаш дъхът й потрепваше между устните. Обезумял от желание, Джъстин си обеща, че друг мъж нямаше да я види така.

— Погледни ме — промълви с дрезгав от страст глас. — Погледни ме, Серина.

Тя отвори очи, изпълнени с удоволствие и премрежени от желание.

— Ти си моята жена. — Той проникна в нея, почти изгубил контрол. — Вече няма връщане назад за теб.

— Цялата съм твоя. — Погледът й се замъгли, когато започнаха да се движат в един ритъм.

Тогава се опита да разбере думите й, но движенията й бяха по-бързи. Зарови лице в нейното и се изви, обхванат от лудост.

 

 

Първите златисторозови лъчи на зората проникнаха през големия прозорец. Серина наблюдаваше играещите си снопове светлина по гърба на Джъстин, който лежеше върху нея. Изглеждаше така, както се чувстваше, откри тя. Ярка, изпълнена с усещания, обновена. Имаше ли по-прекрасен начин да видиш зората от този — затоплена от тялото налегналия до теб любовник? Не изпитваше нужда от сън. Знаеше, че може да лежи така с часове, да гледа изгряващото слънце и да усеща нежния му дъх. С въздишка на удоволствие Серина го погали по гърба.

Почувствал допира й, той повдигна глава. Погледна я и погълна с очи всяка нейна черта. Изучаваше я внимателно, докато в съзнанието му не остана нищо друго, освен образа й — нежен и озарен от любов. Без да продума, я целуна леко, както много рядко правеше. Нежно, почти с благоговение, обсипа с целувки клепачите, слепоочията, бузите й, докато тя не усети надигащите се, неочаквани сълзи. Почувства се леко и спокойно под него.

— Мислех, че знаех как ще бъде — прошепна Джъстин и я целуна отново. — Трябваше да се сетя, че с теб нищо не е както предполагам. — Повдигна глава и прекара пръст под окото й. — Трябва да поспиш.

Серина се усмихна и разроши косата му.

— Не мисля, че някога ще заспя отново. Не искам да пропусна някой изгрев.

Тогава я целуна нежно, отдръпна се от нея и я приближи към себе си.

— Искам да си с мен, Серина.

Доволна, тя се сгуши в него.

— Аз съм с теб.

— Искам да живеем заедно — поясни той и повдигна главата й, така че да я гледа в очите. — Тук. Не е достатъчно просто да знам, че си в хотела. — Спря и докосна с пръст устните й. — Ако живееш долу, ще почнат да говорят, да ни гледат.

Серина постави глава на рамото му и го погали по гърдите.

— Няма да престанат да говорят, когато открият, че си свързан с дъщерята на Дениъл Макгрегър — отвърна тя.

— Не… — Серина усети промяната в гласа му и разбра, че ако погледнеше очите му, те щяха да са непроницаеми. — За пресата отношенията ни ще бъдат интересни, като се имат предвид произхода и репутацията ми, сравнени с твоята.

— Джъстин… — Тя прокара ръка през цялото му тяло. — Караш ме да живея с теб или ме предупреждаваш да не го правя?

За един дълъг миг настъпи тишина, докато Серина разсеяното галеше.

— И двете — отговори той най-накрая.

— Разбирам. Тогава — обърна тя главата си по-близо до врата му, — предполагам, че трябва да помисля. — Прокара ръка по стомаха му. — Трябва да се претеглят всички за и против — продължи, като го целуваше по брадата. После легна върху него, трепереща. Лицето й бе точно над неговото. — Мисля, че не би могъл да вземеш решение вместо мен. — Целуна го усмихната. — Само за да освежа паметта си.

— В интерес на истината, взимаш много умно решение — подзе Джъстин и я докосна по бедрото.

— Ммм…

Когато реши да я целуне по-страстно, Серина се отдръпна.

— Знаеш ли, че последната година в „Смит“ бях капитан на отбора по дебати? — попита тя.

— Не.

Той затвори очи, когато усети, че е прелъстен.

— Постави ми задача — продължи Серина и плъзна ръка под него. — И ми дай време да я изпълня — допълни. — И мога да споря по всеки въпрос. Сега, както виждаш… — въздъхна с облекчение, когато усети с устни бързия му пулс в основата на врата. — Ако живея с теб, ще има други неудобства.

Ръката му заигра по ханша й и се промъкна между бедрата. Тя се плъзна надолу, дразнейки го.

— Серина…

— Не, сега аз имам думата — напомни му тя и прокара език по гърдите му. — Ще загубя независимостта си и до голяма степен съня си — продължи, зарадвана от ускореното му дишане, когато започна смело да изследва тялото му. — Бих рискувала неизбежните слухове и погледи на колегите си, както и на печата. — Когато мускулите му се свиха под ръцете и устните й, Серина загуби мисълта си. Като мраморната скулптура на индианския вожд, помисли си тя замъглено, когато кръвта й започна да пулсира. — Ще бъде невъзможно да се живее с теб — заключи, изгубена някъде между собственото си желание и свирепата му красота. — Защото си изискващ, вбесяващ и те намирам изключително привлекателен, няма да имам мира. — Премести се отново нагоре, изпитваща удоволствие от допира с него. Усмихна се леко и съблазнително, когато видя, че я наблюдаваше внимателно. — Кажи ми поне една причина, след всичко това, заради която да живея с теб.

Джъстин дишаше на пресекулки, но не можеше да се контролира. Хвана я за косата силно, изгубил контрол.

— Желая те.

Серина наведе глава. Устните й бяха на сантиметър от неговите.

— Покажи ми — нареди тя.

Когато го целуна, той се завъртя грубо, без причина. Легна върху нея бързо, изтръгвайки вик от устата й, който премина в задъхани стенания, когато започна да се движи по-бързо и да я притиска по-силно. Облада я с ненаситна, безмилостна алчност, ала желанието му само се засили, когато Серина обви ръце и крака около него. Беше мокър от пот, обгърнат от нея, не можеше да диша, нито да се освободи. Името й отекваше в съзнанието му.

Тялото му сякаш трепереше от звука, заплашваше да се взриви от непрестанното повтаряне на името й. След това то се разпръсна на малки частици. Знаеше, че никога не ще се освободи от тях. Единственото, което почувства после, бе разтърсващото удоволствие.

Джъстин заспа със замъглено съзнание. Тялото и мислите му бяха обсебени от нея.

Часовникът го събуди след около четири часа. До него Серина се размърда, въздъхна и измънка. Беше я прегърнал с една ръка, протегна се и вдигна слушалката с другата.

— Да?

Той погледна към нея и видя, че беше отворила натежалите си очи и го гледаше. Целуна я по челото.

— Кога?

Тя усети, че Джъстин се напрегна и се изправи на лакти.

— Евакуирани ли са? — продължи той телефонния си разговор. — Не, аз ще се заема… Слизам след малко.

— Какво има?

Джъстин беше станал вече от леглото и се запъти към гардероба.

— Заплаха за бомба във Вегас! — Той грабна първото нещо, попаднало му пред погледа — джинси и кашмирен пуловер. — Съобщили са по телефона, че ще се взриви в три трийсет и пет местно време, ако не им предоставим двеста и петдесет хиляди долара в брой. Нямаме никакво време — промърмори, докато обуваше джинсите си. — Все още не са евакуирали хората.

— Няма да платиш! — С разярен поглед Серина нахлузи блузата си през глава.

Джъстин я погледна мълчаливо за момент, после се усмихна студено и остро като бръснач.

— Не, няма да платя.

Тя тръгна след него, когато той влезе в съседната стая.

— Ще сляза долу веднага щом се преоблека.

— Ти нямаш работа. — Серина бързо го хвана за ръката и изражението му се размекна за миг. — Побързай тогава — каза й Джъстин и я целуна бързо, преди да се качи на асансьора.

След по-малко от десет минути тя премина през рецепцията и се втурна в офиса му. Той я погледна, когато влезе, но само кимна и продължи да говори тихо по телефона. Кейт стоеше зад бюрото със скръстени ръце. Обичайно спокойното й лице бе напрегнато.

— Госпожице Макгрегър — каза тя грубо, без да отмества поглед от Джъстин.

— Бихте ли ми разяснили какво става?

— Някакъв луд твърди, че е сложил бомба в хотела във Вегас. Предполага се, че има устройство, с което да я взриви… — Тя погледна часовника си. — След час и петнайсет минута. Изтеглят хората и противобомбения отряд претърсва мястото, но…

— Но? — нетърпеливо попита Серина.

— Имате ли представа колко голям е хотелът? — попита Кейт с треперещ глас. — Колко малка и смъртоносна може да е една бомба?

Серина не каза нищо, а се приближи към бара в отсрещния ъгъл на стаята и отпи глътка бренди. Занесе чашка бренди на Кейт и я пъхна в ръцете й.

— Пийнете си — предложи й.

Трепереща, Кейт я изпи цялата на един дъх.

— Благодаря. — Сви за миг устни, после погледна отново Серина. — Извинявайте — подзе Кейт. — Съпругът ми изгуби едната си ръка във Виетнам. Бомба. Това — въздъхна дълбоко — ми напомня за нещастието.

— Хайде, седнете — каза Серина по-нежно и я побутна към дивана. — Остава ни само да чакаме.

— Джъстин няма да плати — промълви Кейт.

— Не, няма — погледна я Серина учудено. — Мислите ли, че трябва?

Кейт прокара ръка през косата си.

— Не мога да съм обективна за такива неща, но — отново хвърли поглед на Серина, — може да загуби толкова много.

— Ще загуби много повече от пари, ако плати.

Серина се обърна и застана зад Джъстин. Докосна го само веднъж, нежно, по рамото. Когато Кейт погледна, той се изправи и улови пръстите на Серина. Този жест бе много по-красноречив от хиляди думи.

Обича я, помисли си Кейт зашеметена. Не можеше да си представи, че Джъстин Блейд ще се поддаде на някоя жена. Тя го погледна и се учуди дали той го осъзнаваше.

— Поставил е заряд в едно от складовите помещения на партера — обади се Джъстин и подпря слушалката на рамото си.

— О, Господи, ранен ли е някой?

Погледна Серина с очи, които не изразяваха мислите му.

— Не. Има щети, ала са сравнително малки. Обадил се е в полицията, за да каже, че това е само началото и да докаже, че не блъфира. Иска парите в три и петнайсет.

Серина го докосна по ръката.

— Какво мислиш, Джъстин?

— Мисля, че се справя много добре за човек, който иска двеста и петдесет хиляди долара. Чудя си това ли е всичко, което желае. Когато се е обадил в хотела, ме е търсил по име.

Серина отново се притесни.

— Много хора знаят, че ти си собственик на „Команч“ — започна тя. — Възможно е да е някой, който е работил при теб или да е познат на твой служител.

Той отново премести телефона.

— Ще чакаме и ще разберем, нали?

Серина усети нещо особено в тихия му глас. Заплаха за насилие, обещание за отмъщение.

— Колко хора са останали там? — попита Джъстин. — Не, искам да науча в минутата, в която всички са изтеглени.

— Ще взема кафе — обади се Серина.

— Не. — Кейт се изправи и поклати глава. — Аз ще донеса. Останете с него.

Серина погледна към кокетния златен часовник на бюрото му. Десет и четиридесет и пет. Навлажни устни и хвана облегалката на стола на Джъстин.

Очите му също се спряха на часовника. По-малко от час, помисли се той. И не можеше да направи нищо. Как да обясни, че хотелът беше нещо повече от бетон и камък за него? Беше първото му притежание, първият му дом след смъртта на родителите му. Символизираше неговата независимост, успех, наследство. Сега единствено можеше да чака да гръмне на парчета.

Това ли бе причината да чувства, че заплахата бе отправена лично към него? Поставил ръка на тила си, Джъстин реши, че сигурно е така. И все пак интуицията му казваше друго.

— Може би е блъф… — Гласът на Серина прозвуча спокойно и уверено зад него.

Той усети, че силната гневна вълна отминава. Протегна ръка и я зачака да се приближи към него и да го докосне.

— Не мисля така.

Тя хвана с две ръце неговата.

— Ще сбъркаш, ако платиш. Обикновено взимаш правилни решения, Джъстин.

— Това е единственото нещо, което знам как да правя. — Той се заслуша в гласа по телефона. — Добре. Гостите и персонала са изтеглени — обърна се към Серина.

Тя седна на стола и двамата се загледаха в часовника.

Кейт се върна с кафето, но никой не си наля. Остави го на бюрото. Останаха така в очакване. Докато времето течеше, Серина усети, че напрежението напусна Джъстин. Седеше мълчаливо с телефон в ръка. Опита се да си представи колко трудно беше да се претърси такъв голям хотел като „Команч“ във Вегас. Колко ли стотици стаи, зачуди се тя, колко ли коридора и складове? Запита се безпомощно дали експлозията ще се чуе по телефона. За кой ли път, замисли се, животът на Джъстин зависеше от капризите на съдбата? Този път, каза си, докосвайки го по рамото, съдбата трябваше да се бори с тях двамата.

— Да.

За да не зададе въпрос, Серина прехапа устни, докато той говореше по телефона.

— Разбирам. Не, поне аз не знам. Да, ще дойда възможно най-бързо. Благодаря. — Затвори телефона и се обърна към нея. — Намерили са я.

— Слава богу! — Тя подпря главата си на неговата.

— От това, което току-що научих, разбрах, че е щяла да отнесе казиното и половината от партера. Кейт, запази ми билет за първия полет за Вегас.

— Джъстин… — Серина стана от стола и установи, че краката й трепереха. — Разбрали ли са кой е?

— Не. — Той едва сега забеляза каничката с кафе на бюрото си. Повдигна я и изпи половината. — Трябва да вървя, погрижи се за работата в хотела и поговори с властите. Ще се върна след няколко дена. — Джъстин стана и я хвана за раменете. — Изглежда новият ми партньор ще има труден изпит.

— Ще се оправя. — Тя се изправи на пръсти и го целуна по устата. — И ще се погрижа добре за нашия хотел.

— Сигурен съм — кимна той и я придърпа към себе си. — Не искам да те изоставям точно сега.

— Ще съм тук, когато се върнеш. — Серина протегна ръце и го докосна по лицето. — Не се притеснявай, само се върни по-бързо.

Приближи устни към нейните и се забави.

— Отиди да поспиш — предложи й Джъстин.

— О, не. Това е първият ми пълен работен ден. — Изражението му бе спокойно, ала тя усещаше напрежението му. Искаше да му зададе хиляди въпроси, но само се усмихна и се отдръпна. — Имам доста работа — да обиколя хотела, да видя кухнята, да прегледам папките в офиса, да накарам да пренесат вещите ми в нашия апартамент.

Нашият. Думата сякаш изплющя като камшик и го зашемети.

— Първо направи това — нареди той, като взе ръцете й в своите. — Искам да знам, че си в леглото ми, Серина. Аз…

— Полетът ти е след четиридесет и пет минути, Джъстин — прекъсна ги Кейт, като подаде глава през вратата. — Трябва да побързаш, ако искаш да го хванеш.

— Добре, поръчай ми такси.

— Джъстин — усмихна се Серина и издърпа ръцете си. — Ще ми счупиш пръстите — забеляза нещо в погледа му, някаква бдителност и същевременно гняв, което охлади усмивката й. — Какво има? — попита го.

Щеше да й каже, че я обича ли, запита се уплашена. Щеше ли да изрече думите, преди да бе осъзнал напълно смисъла им?

— Няма нищо — отвърна той най-накрая.

— Добре.

Понеже искаше да го освободи от напрежението му, тя отново де усмихна. После обгърна с ръце врата му и го целуна.

— Ще бъдеш нещастен без мен, нали? — попита го Серина.

— Ще се постарая. Кейт има телефонния номер, ако ти потрябва.

— Джъстин, колата ти е тук.

— Да, добре. — Той целуна Серина за последно. — Мисли за мен — поръча, преди да излезе.

Тя си пое дълбоко въздух и седна в креслото. Все още чувстваше топлината му.

— Имам ли избор? — запита се на глас.