Нора Робъртс
В пламъка на страстта (5)

Пета глава

Макар да си беше казала, че това не я засяга, Серина не можа да се отърве от мисълта за предложението на Джъстин. Не го бе виждала в продължение на два дни, през които той така и не се появи в казиното. Нямаше го и сред играещите на палубата, когато тя се разхождаше там по време на почивката си.

Какво ли правеше в този момент, питаше се Серина, докато се подготвяше за последния си свободен ден от пътуването. Логично бе един комарджия да играе.

Прави го нарочно, реши ядосана и закопча яркочервения си гащеризон. Опитва се да ме дразни. Нямаше да се учуди ни най-малко, ако се окажеше, че докато тя работеше и си задаваше тези въпроси, Джъстин просто се бе излежавал някъде на слънце. Стигнала и до заключението, че той положително бе пийнал с госпожа Диуолтър, Серина ядосано сграбчи четката си. Тя решеше косата си с бързи и резки движения на ръката, като се гледаше в малкото огледало.

— И какво от това? — попита на глас Серина. — Ако се увърта около глезените й, това значи, че не се увърта около моите.

Последното нещо, което желаеше да преживее през последните си дни на този кораб, бе постоянното противоборство, било то словесно или не. Затова беше много добре, че Джъстин бе успял да си намери занимание някъде на друго място. Това й спестяваше труда да го пренебрегва.

Тя не можеше да намери спокойствие, когато той се намираше наблизо. Нямаше мира и когато го нямаше наоколо, помисли си Серина и захвърли четката си. Не беше честно! Тя реши, че няма да си мисли за него и седна на пода, за да обуе сандалите си. Сега щеше да отиде да се гмурне с шнорхел, да купи едно друго, като например каса скоч, и да се позабавлява. Изобщо нямаше да помисли за него повече.

Направил го е нарочно, помисли си Серина и удари с единия сандал по дланта си. Беше й подхвърлил идеята евентуално да управлява казиното му, след което беше изчезнал. Знаел е, че това ще ме подлуди, каза си тя и отново се ядоса. Нищо, продължи да развива мисълта си Серина, докато нахлузваше сандалите си, ще го избягвам през следващите няколко дни, дори ако трябва да се престоря, че ме мъчи морска болест, и да се заключа в каютата си. Това ще му е за урок.

Някой почука на вратата.

— Отворено е — извика все още намръщена тя.

Последният човек, когото очакваше да види на вратата, беше Джъстин. Последното нещо, което очакваше да изпита, беше удоволствие. Изведнъж осъзна, че той й бе липсвал.

Джъстин видя за секунда светналите й очи, след което погледът й отново стана строг.

— Добро утро.

— Не е разрешено на пътниците да слизат на тази палуба — строго отвърна Серина.

Той влезе и затвори вратата след себе си. Пренебрегна раздразнението й и огледа миниатюрната каюта. Тази каюта щеше да бъде безцветна и скучна с грозния си матрак и белите стени, ако тя не бе успяла само с няколко щриха да й придаде един особен стил. Картина с морски пейзаж на стената, зелена купичка, изпълнена със строшени мидени черупки, ярко бродирана възглавничка за игли, която му напомни за Ана. Килерчето за провизии в Хайанис Порт е по-просторно, помисли си Джъстин.

— Няма неоползотворено пространство — изкоментира той и отново я погледна.

— Това е моето пространство — напомни му Серина. — И твоето присъствие тук е в нарушение на правилника. Би ли бил така любезен да излезеш оттук, преди да са ме уволнили?

— Ти и без това напускаш — отвърна Джъстин и застана между нея и леглото, за да разгледа по-отблизо картината. — Много е красива. Това да не би да е пристанището тук, в Сен Тома?

— Да — отговори тя, като упорито продължаваше да седи на пода, защото знаеше, че беше невъзможно в каютата й двама души да стоят прави, без да се докосват. — Извинявай, че не мога да ти обърна повече внимание, Джъстин, но се каня да излизам.

Той седна върху леглото й.

— Стабилно е — коментира кратко Джъстин.

— Много добре се отразява на гърба ми — неохотно се усмихна Серина.

В действителност матракът й бе твърд като камък.

В продължение на миг седяха и се гледаха един друг.

Тя се опитваше да потисне в себе си удоволствието от самия факт, че го има до себе си.

— Мислех, че съм се отървала от теб.

— Така ли? — попита той, взе тънката дантелена нощница, с която Серина спеше и погали дантелата с пръсти.

Не му струваше ни най-малко усилие да си представи собственичката й в нея, а също така да си представи как я сваля от тялото й и как тънката нежна материя се плъзва по кожата й.

— Остави това — пресече го тя и посегна да изтръгне нощницата от ръцете му.

— Значи обичаш коприната и дантелите — продължи Джъстин и остави бельото й върху леглото, преди Серина да го бе измъкнала от ръцете му. — Винаги съм се възхищавал на жени, които обличат подобни неща, след което заспиват сами.

Объркана, тя коленичи на пода.

— Което говори за независимостта на духа ти — добави той.

— Това като комплимент ли трябва да го приемам? — намръщено попита Серина.

— Казах го като комплимент — усмихна се Джъстин, наведе се, улови крайчетата на косата й и ги нави около пръстите си. — Защо си помисли, че си се отървала от мен?

— Иска ми се да не беше толкова мил, Джъстин. Това ме обърква — въздъхна тя. — Нямаше те в казиното.

— На кораба има и други забавления.

— Не се и съмнявам — студено каза Серина. — Като например това да обясняваш тактиката си на госпожа Диуолтър.

— На госпожа коя?

Тя стана й започна да търси торбата си.

— Разведената червенокоса с диаманта колкото кокоше яйце.

— А, тази ли? — едновременно развеселен и объркан отвърна той, докато я наблюдаваше как рови под леглото.

— Търсиш ли нещо?

— Да.

Пред очите му Серина се пъхна по корем под леглото.

— Искаш ли помощ?

— Не. Проклятие! — възкликна тя, след като удари тила си в долната част на леглото.

Когато най-накрая изпълзя навън запъхтяна, Джъстин седеше на пода до нея. Без да каже нито дума, той се усмихна и махна от лицето й кичурите разрошена коса.

— Джъстин… — започна Серина, обърна се с гръб към него и изтърси върху леглото съдържанието на торбата си. — Наистина не знам как да ти кажа…

Свикнал с резкия й тон, той сви рамене.

— Просто го кажи.

— Липсваше ми. — Тя се обърна и за втори път видя как върху лицето му се изписва учудване. — Нали ти казах, че не знам как да ти го кажа.

Когато Серина понечи да стане, Джъстин улови ръката й и я задържа. Само две думи. Две думи, изпълнили го с противоположни чувства, които никога преди това не бе изпитвал. Беше се приготвил да срещне раздразнение, студенина и ярост. Ала не бе очаквал да чуе тези две прости думи.

— Серина — започна той и нежно докосна бузата й. — Опасно е да ми казваш подобно нещо, когато сме сами.

Тя докосна с ръка дланта му, след което внимателно я свали от лицето си.

— Нямах никакво намерение да ти го казвам. Не мисля, че дори самата аз го осъзнавах, преди да влезеш тук. Нищо не разбирам — въздъхна Серина.

— Чудя се защо и двамата мислим, че трябва да разбираме нещата — рече Джъстин.

Тя внезапно скочи на крака и започна да слага в торбата всичко, което мислеше, че ще й потрябва.

— Отивам на плажа да се гмурна с шнорхел, а после ще отида да разгледам забележителностите — каза бързо. — Искаш ли да дойдеш с мен?

Серина не усети движението му, но знаеше, че той се бе изправил и бе застанал зад гърба й. За първи път, откакто се намираше на кораба, тя почувства лек пристъп на клаустрофобична паника.

Джъстин сложи ръце върху раменете й и я завъртя с лице към себе си. Ах тези очи, помисли си той. Този невероятно наситен цвят.

— Ще хвърляме ли ези-тура? — попита развеселен.

Серина с облекчение отбеляза, че Джъстин нямаше да насилва възможността, която му бе предоставила.

— Какъв смисъл има? Ако искаш, можеш да дойдеш с мен, ала няма да се обзалагаме.

— Това условие изглежда разумно.

Когато той обви ръце около кръста й, тя сложи торбата си помежду им. Джъстин погледна торбата, след което вдигна очи към лицето й.

— Това едва ли е препятствие.

— Предложението бе за разглеждане на забележителностите — напомни му Серина. — Или го приемаш, или го отхвърляш.

— Добре, съгласен съм — отвърна той и с едва забележимо колебание свали ръце от кръста й. — Засега.

Тя се обърна и отвори вратата.

— Някога да си плувал в лодка със стъклено дъно?

— Не.

— Ще ти хареса — обеща му Серина и го хвана за ръката.

 

 

Серина се изтегна върху одеялото и въздъхна от удоволствие. Кожата й блестеше на слънцето, мокра и топла.

— Обичам да си мисля за пирати — подзе тя, като обхвана с поглед великолепната синя вода.

Наоколо се издигаха високи зелени планини, които изглеждаха така, сякаш плуваха в морето.

Серина отметна назад мократа си коса и му се усмихна.

— Преди триста години — добави тя. — Наистина не изглежда толкова отдавна, ако си помислиш откога съществуват тези острови.

Няколко капки вода проблясваха върху тъмната му кожа.

— Не мислиш ли, че Черната Брада щеше да се разстрои, ако бе видял всичко това? — попита Джъстин и махна с ръка към хората, които лежаха върху белия пясък и се плискаха в тюркоазната вода. — За разлика от нас той едва ли би сметнал, че тези плажове не са замърсени.

Серина се засмя. Тя се чувстваше освежена и възбудена след цял час гмуркане с шнорхел.

— Ще си намери друго място. Пиратите имат нюх.

— Говориш така, сякаш им се възхищаваш.

Серина се облегна назад върху лактите си, като се наслаждаваше истински на приятното усещане от препичането на слънце.

— Лесно е да виждаш романтика в тези неща няколко века по-късно. Освен това ми се струва, че винаги съм се възхищавала на хора, живеещи по собствени правила.

— Независимо от цената?

— Не възприемай нещата буквално — подхвърли тя и вдигна лице към слънцето.

Небето беше безоблачно и синьо като водата.

— Тук е прекалено хубаво, за да ставаме прагматици. В наши дни има не по-малко варварство и жестокост, отколкото преди три века, но приключенията са доста по-малко. Бих искала да пътувам с машина на времето.

Той я погледна с интерес, взе оставения от нея гребен и започна да реше косата й.

— Къде би отишла?

— В Британия по времето на крал Артур, в Гърция по времето на Платон, в Рим по времето на Цезар — отговори Серина и въздъхна от удоволствието, което й доставяше движението на гребена през косата й. — И на стотици други места. Ще се наложи да се видя и с Роб Рой в Шотландия, иначе баща ми никога няма да ми прости. Също така ми се иска да видя Запада, преди заселниците да са се настанили тук, ала в такъв случай може да се озова на първия дилижанс към Орегон — засмя се тя и наведе главата си назад така, че виждаше лицето му отдолу нагоре. — И тогава ще има опасност някой от твоите предци да ме скалпира.

Джъстин взе косата й в едната си ръка.

— Ще бъде истинска награда — каза той.

— Предпочитам да я запазя за себе си — призна Серина. — А ти не би ли искал да се върнеш с няколко века назад във времето и да играеш карти в някой бар?

— Те не са обичали команчите.

Тя протегна ръце и отметна кичура мокра коса от челото му.

— Отново приемаш всичко буквално.

Джъстин се вгледа за миг в очите й.

— Щях да бъда сред нападателите на дилижанса, с който пътуваш.

Серина обърна поглед към морето. Глупаво беше да забравя дори за момент кой и какъв бе Джъстин. Той бе различен. А това само усилваше привлекателността му.

— Да, предполагам. Ние щяхме да прекосяваме нови граници, а ти щеше да защитаваш онова, което вече ти принадлежи. Събитията стават все по-мъгляви с течение на времето и човек се чуди дали всяка от страните не е сгрешила в самото начало. Чувстваш ли се понякога измамен? Имам предвид принадлежащото ти по рождение право.

Джъстин бавно решеше косата й, която съхнеше и вече си личаха всички оттенъци, които се сливаха и образуваха наситения златист цвят.

— Предпочитам да правя онова, което притежавам, а не да се замислям за някакво си наследство.

Тя кимна. Думите му съвпаднаха със собственото й мнение по този въпрос.

— Макгрегърови са били преследвани в Шотландия и са били принудени да изоставят името и земята си. Ако аз бях присъствала там тогава, щях да се боря. А сега възприемам всичко това като вълнуваща история, която баща ми често обича да разказва.

Едно малко момиченце, тичащо през пясъка, за да избяга от майка си, се втурна към тях и падна в скута на Серина. То се засмя, обви ръцете си около шията й и се притисна заговорнически към нея.

— Здравей — засмя се Серина и също я прегърна.

— Хубава — извика момиченцето и я сграбчи за косата.

Серина погледна през рамо към Джъстин. За нейна изненада той взе детето в скута си, притисна пръст към малкото му носле и прошепна:

— Ти също си хубава.

Детето отново се засмя и остави мокра целувка върху бузата му.

Преди Серина да успее да превъзмогне изненадата си от лекотата, с която Джъстин бе приел мокрия поздрав, една задъхана жена, облечена в черен бански костюм и с пластмасови кофичка и лопатка в ръцете си, дотича при тях.

— Рози! — извика майката и бузите й порозовяха. — О, много моля да я извините!

— Хубав — отново каза Рози и подари на Джъстин още една целувка.

Този път Серина избухна в смях.

— Рози! — извика обърканата майка и прекара ръка през косата си. — Наистина много се извинявам. Тя се втурва, накъдето пожелае и никой не е в безопасност.

— Когато се затичаш нанякъде имаш повече време за игра, когато стигнеш там, нали така, Рози? — попита Серина, погали детето по топлата кестенява косица и се усмихна успокоително на майката. — Сигурно сте много заета покрай нея.

— Направо изтощена — призна жената. — Но аз наистина…

— Не се извинявайте — прекъсна я Джъстин и с нежно движение махна пясъка от детската ръчичка. — Толкова е хубава.

Видимо доволна, майката се поуспокои и протегна ръка към дъщеря си.

— Благодаря. Вие имате ли деца? — попита тя.

Изведнъж Серина осъзна, че въпросът бе адресиран към тях като към двойка. Преди тя да успее да се опомни, Джъстин отговори:

— Все още не. Продавате ли това дете?

Младата жена повдигна Рози на ръце и му се усмихна.

— Не, макар че понякога се изкушавам да я дам под наем. Още веднъж ви благодаря. Не всеки реагира толкова благосклонно, когато го нападне едно двегодишно торнадо. Кажи „довиждане“, Рози.

— Чао! — извика Рози, размаха пухкавата си ръчичка през рамото на майка си и се опита да се изскубне от прегръдките й, за да слезе на пясъка. Майка и дъщеря тръгнаха по плажа и до Серина достигна весел смях.

— Джъстин — започна тя, като чистеше от себе си пясъка, донесен от Рози, — защо каза на тази жена, че все още нямаме деца?

— Защото ние нямаме.

— Много добре знаеш какво имам предвид.

— А сега кой приема нещата буквално?

Преди Серина да успее да отговори, той обви ръце около кръста й и притисна устни към рамото й. Вместо да се съпротивлява, тя се облегна на него.

— Беше много сладка.

— Като повечето деца — отвърна Джъстин и притисна устните си към другото й рамо. — Те нямат преструвки, предразсъдъци и почти никакъв страх. Съвсем скоро майка й ще я научи да не разговаря с непознати. Това е нещо необходимо, ала доста тъжно.

Серина се отмести от него, обърна се и го погледна.

— Не мога да повярвам, че в мислите ти има място за деца — забеляза тя.

Той понечи да й каже, че краткият миг, който те двамата бяха прекарали с това дете, бе събудил в него желанието и почти забравената нужда да има семейство. Да има до себе си жена и дете, подаващо лицето си за целувка. След това реши да не споделя тази мисъл с нея. Каза си, че би било по-разумно да стъпва внимателно по една непозната земя.

— По-рано и аз си мислех така — промълви Джъстин най-накрая.

Серина забеляза неговото колебание.

— Сигурен ли си? — усмихнато попита тя и сложи длани върху раменете му.

— Напълно.

— Искам да ти кажа нещо — тържествено започна Серина и се доближи до него.

— Какво?

— Не мисля, че си хубав.

— Децата виждат нещата по-ясно от възрастните.

— Ти дори нямаш хубава същност — настоя тя и усети, че й бе трудно да устои на желанието да притисне устните си към неговите.

— Ти също.

Ръцете му се плъзнаха нагоре по гърба й. Серина усети как костите й омекват. Целувката бе изпълнена с повече обещание, отколкото страст.

— Нямам никакво намерение да се сдобивам с такава — тихо промълви тя.

— Слава богу.

Изведнъж Серина се отдръпна. Нещо се беше променило. Нямаше ясна представа какво точно и защо, но нещо наистина се беше променило. Почувства необходимостта нещата да бъдат поставени на твърда почва, докато намери време да си ги обясни. Усещаше тялото си омекнало, слабо и чуждо.

— По-добре да тръгваме — предложи тя. — Трябва да купя някои неща в града, преди да се върна на кораба.

— Времето и приливът не чакат никого — замислено промълви той.

— Точно така.

Серина стана, изтръска пясъка от гащеризона си и го облече върху банските си.

— Няма вечно да минаваш с това оправдание — забеляза Джъстин.

Той се изправи, застана до нея и задържа ръцете й, които закопчаваха копчетата.

— Точно така — съгласи се тя. — Ала засега ми върши работа.

Беше цяло чудо, че успяха да се промъкнат с колата през натовареното движение на Шарлот Амали и да намерят място за паркиране. Улиците бяха претрупани с таксита, хора и малки автобусчета с весело изрисувани покриви. Джъстин и Серина мълчаха, като всеки от тях бе зает със собствените си мисли.

Какво ли се беше случило по време на тази кратка, по-скоро приятелска целувка на плажа, чудеше се тя. Защо я бе обзело едновременно тревожно и радостно чувство. Сигурно имаше някаква връзка с умилението, което бе изпитала при вида на Джъстин с малкото момиченце. Беше трудно човек да си представи в подобна роля един мъж като него — комарджия, в който се преплитаха студенината и жестокостта.

Също така трябваше да се вземе предвид обстоятелството, че, докато по-рано на Серина й се беше струвало, че може и да го харесва, сега тя със сигурност знаеше, че бе така. Но трябваше и да внимава, защото с човек като него никога не би могла да бъде напълно спокойна. Ала сега, когато призна пред себе си, че той й харесваше и й бе приятно да бъде с него, пътешествието вече привършваше. През времето, което оставаше до края, щеше да бъде толкова заета в казиното, че едва ли щеше да й остане дори един свободен час за него, камо ли един цял свободен ден. През останалата част от пътуването те щяха да бъдат в открито море и казиното щеше да работи по шестнадесет часа на денонощие.

Все пак оставаше още една възможност — да приеме предложението му за работа. Серина леко се намръщи и погледна през прозореца на колата. На тротоара, близо до един магазин на Гучи, имаше сергия, отрупана с шапки, направени от палмови листа. През последните два дни тя бе напълно изхвърлила предложението му от главата си — първо от яд, а впоследствие по преценка, че би било по-разумно да го обмисли, когато се намират на известно разстояние един от друг. Атлантик Сити — това би било истинско приключение, ала евентуалната работа с Джъстин би се превърнала в рисковано начинание. В края на краищата, вероятно и двете неща бяха едно и също.

Защо ли внезапното смекчаване в поведението й така го бе разтревожило, чудеше се Джъстин. Нали това бе една от целите му. Той и сега продължаваше да я желае също толкова силно, колкото я бе пожелал, когато я бе видял за първи път. Въпреки това дните, прекарани заедно и изпълнени със спорове, смях и страст, бяха придали един нов аспект на онова, което трябваше да си остане една първична нужда.

Не беше вече толкова лесно, колкото някога, да се обяснят бушуващите в него противоположни чувства с машинациите на баща й. В интерес на истината, от няколко дни насам Джъстин вече не я възприемаше като дъщеря на Дениъл Макгрегър. Докато паркираше колата, той реши, че вероятно би било по-разумно отново да подходи към нея от същата гледна точка… Или поне за момента.

Джъстин загаси двигателя на колата.

Въпреки това, което току-що си беше казал, той я привлече към себе си и я целуна.

— Никога не се повтарям — отвърна Серина, но не го отблъсна.

— Само още веднъж — прошепна Джъстин. — Моля те, направи едно изключение.

Тя тихо се засмя и се притисна по-силно до него. Скоро те бяха забравили, че се намират в паркирана кола насред многолюден град. Тази нощ, помисли си Серина и ръката й се плъзна по бузата му нагоре към косата му. Бе дошло времето да спре да се преструва и да вземе това, което искаше.

— Серина — прошепна той и я отстрани от себе си.

— Знам — отвърна тя и за миг склони глава на рамото му. — Явно ни е писано да се намираме все на публични места. — Серина пое дълбоко въздух и излезе от колата. — Прекарахме прекалено дълго време на плажа и няма да имам достатъчно време за нищо друго, освен за едно бързо и стриктно пазаруване — добави тя.

Джъстин заобиколи колата и я взе заръката. Серина се усмихна, после хвърли поглед наоколо.

— Мисля, че ще успея да намеря някакви сувенири и алкохол ето там.

Преди да стигне до мястото, накъдето се бе запътила, тя се спря пред витрината на един магазин на Картие. Дълбоката й въздишка изрази едновременно одобрение и желание.

— Защо една интелигентна жена се захласва по купчинка искрящи камъни? — помисли на глас Серина.

— Това е естествено — отвърна той и застана до нея да разгледа блестящите диаманти и изумруди. — Диамантите привличат повечето жени, както и повечето мъже.

— Въглерод под налягане — промълви тя и отново въздъхна. — Каменни отломки, издълбани от пещерите. Векове назад са били използвани като амулети за късмет или за пропъждане на зли духове. Финикийците са пътували до Балтийските страни или Европа за кехлибар. Заради тях са се водили войни, изследвали са се страни… И някак си именно това ги прави по-привлекателни.

— Никога ли не си угаждаш?

Серина отмести поглед от витрината и му се усмихна.

— Не, просто така ми остава нещо, което очаквам с нетърпение. Обещах си следващото ми пътуване да бъде за почивка. Макар че може сериозно да изпразни банковата ми сметка. А сега — продължи тя и посочи с ръка към следващия магазин, — трябва да купя някои по-традиционни сувенири за братовчеди и каса скоч.

Джъстин я последва в магазина, където Серина веднага започна да избира и купува. По принцип не обичаше да пазарува, ала веднъж заловила се за това, го правеше с настървение. Когато той се отдалечи, тя не му обърна почти никакво внимание, защото бе изцяло погълната от избора на бродирани покривки.

Когато сувенирите бяха опаковани и платени, Серина се отправи към щанда с алкохолни напитки. Погледна часовника си и видя, че остават близо два часа до отплуването на кораба.

— Една каса дванайсетгодишен скоч.

— Две.

При звука на гласа на Джъстин, тя извърна главата си.

— О, мислех си, че съм те изгубила.

— Намери ли това, което искаше?

— Дори повече — призна Серина и се намръщи. — Ще се намразя, когато дойде времето да си стягам багажа.

Продавачът постави двете каси скоч върху тезгяха.

— Бих искала моята да бъде доставена на „Селебрейшън“ — поръча Серина. После извади кредитната си карта и зачака продавачът да попълни формуляра.

— И моята също — добави Джъстин и отброи необходимата сума пари.

Тя разглеждаше неговата каса скоч, докато той диктуваше необходимата информация. Странно, помисли си Серина. Не й приличаше чак на такъв пияница, че да купува цяла каса скоч. Джъстин никога не пиеше по време на игра. Това бе едно от първите неща, които бе забелязала. По време на цялото пътуване го беше видяла с питие в ръката само веднъж, по време на пикника в Насау. Накрая реши, че вероятно купуваше уискито за подарък, но й се стори странно, че той бе купил толкова голямо количество от една и съща марка. Серина се подписа върху формуляра и сложи фактурата в чантата си.

— Май това е всичко — каза тя, взе го за ръката и те се насочиха към изхода. — Странното е, че и двамата купихме една и съща марка скоч.

— Не е чак толкова странно, ако се има предвид, че сме го купили за един и същи човек — тихо отвърна Джъстин.

Серина го погледна озадачено.

— Как така за един и същи човек?

— Баща ти не пие друга марка скоч.

— Ти откъде… — подзе тя, обърка се и поклати глава. — Защо купуваш на баща ми каса скоч?

— Той ме помоли за това.

— Помолил те е?! Какво искаш да кажеш?

— Не знам Дениъл някога да е правил нещо без уловка — отвърна Джъстин и я хвана за ръката, за да я преведе през улицата, тъй като Серина гледаше него, а не колите. — На времето една каса скоч изглеждаше напълно разумно.

Тя забеляза лекотата, с която той използваше името на баща й. За миг умът й се съсредоточи върху тази особеност, ала веднага започнаха да нахлуват нови, необясними и неудобни въпроси. Серина спря по средата на тротоара, без да обръща внимание на потока от пешеходци.

— Джъстин, най-добре е да ми обясниш всичко.

— Искам да кажа, че купувам на баща ти каса скоч за проявената от него загриженост да ми купи билет за „Селебрейшън“.

— Бъркаш нещо. Баща ми не е туристически агент.

Той се засмя също толкова гръмогласно, колкото в деня, когато бе научил фамилията й.

— Не, Дениъл съчетава в себе си много неща наведнъж, но не е туристически агент. Хайде да седнем някъде.

— Не искам да сядам — отвърна тя и се отскубна от него. — Искам да знам защо, по дяволите, баща ми ще ти урежда пътуването?

— Мисля, че всъщност е имал планове по отношение на по-нататъшния ми живот — отговори Джъстин и като намери свободна маса, побутна Серина да седне на стола. — Както и по отношение на твоя — добави той и седна.

Серина усещаше миризмата на прясно изпечени вкуснотии, която идваше от отсрещната хлебарница, и долавяше разговорите в съседната книжарница. Изведнъж й се прииска да удари е юмрук по нещо, затова сложи ръце върху масата.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Запознах се с баща ти преди около десет години.

Джъстин спокойно извади пура и я запали. Тя бе реагирала по очаквания от него начин. Предвидимостта на нейното поведение бе намалила напрежението, с което се бореше от онзи миг на плажа, когато усети, че нещо се изплъзва изпод контрола му.

— Пристигнах в Хайанис Порт с делово предложение — започна разказа си той. — Играхме покер и оттогава сме делови партньори. Имаш доста интересно семейство.

Серина не каза нищо, само стисна по-силно пръстите си.

— С течение на времето силно се привързах към тях — спокойно продължи Джъстин. — По време на всяко мое посещение ти бе на училище, ала чувах доста неща за… Рина. Алън се възхищаваше на ума ти, а Кейн — на праволинейността ти.

Въпреки че очите й пламнаха, той не можа да се сдържи да не се усмихне.

— Баща ти за малко не издигна паметник, когато ти завърши „Смит“ две години предсрочно.

Тя едва потисна желанието си да извика. Оказа се, че този мъж е бил в течение на събитията в живота й вече цели десет години, без да е знаела за това и без да е давала своето съгласие.

— Ти си знаел — започна Серина с тих и ядосан глас. — През цялото това време си знаел коя съм и нищо не си ми казал. Играл си си с мен вместо просто да ми обясниш…

— Чакай малко — прекъсна я Джъстин и понеже тя бе понечила да стане, я хвана силно за ръката. — Не знаех, че раздавачката на карти на име Серина и дъщерята на Дениъл — съвършената Рина Макгрегър, за която бях слушал толкова много през тези десет години, са всъщност един и същи човек.

Серина се изчерви едновременно от гняв и от объркване. Досега самохвалството на баща й изглеждаше просто забавно и мило. Сега то имаше ефекта на хладнокръвна и силна плесница.

— Не знам каква точно игра играеш…

— Дениъл я играе — отново я прекъсна Джъстин. — Осъзнах коя всъщност си и защо Дениъл толкова настояваше да замина на това пътешествие чак онзи ден на плажа, когато ти ми викна, че никой няма право да блъска една Макгрегър.

Тя си спомни неподправената изненада, изписала се върху лицето му, и се поуспокои.

— Той ти е изпратил билетите, без да ти спомене, че работя на „Селебрейшън“?

— А ти как мислиш? — попита Джъстин и, като продължаваше да я гледа, изтръска пурата си в пластмасовия пепелник. — Когато научих пълното ти име, разбрах, че съм бил манипулиран от специалист.

Той се усмихна и още повече се развесели.

— Трябва да си призная, че за миг се почувствах неуютно.

— Неуютно — повтори Серина, на която никак не й беше весело. В съзнанието й изникна краткият телефонен разговор с баща й. Значи той бе проучвал дали малкият му замисъл се бе осъществил. — Ще го убия — тихо се закани тя и с едва сдържана ярост отново погледна Джъстин в очите. — Веднага щом свърша с теб.

Серина замълча за миг, като се мъчеше да потисне напиращата към гърлото й необходимост да извика.

— Би могъл да ми кажеш това преди няколко дни.

— Бих могъл — съгласи се той. — Но тъй като предположих, че реакцията ти ще бъде точно такава, реших да не го правя.

— Ти си решил — процеди през зъби Серина. — Баща ми е решил. Какви пълни егоисти сте вие, мъжете! Не ти ли мина през ума, че и мен това ме засяга по някакъв начин? Да не си мислил, че ще успееш да ме вкараш в леглото си, за да му платиш за тези неуютни мигове?

— Ти знаеш по-добре — тихо отвърна Джъстин. — По някаква причина ми беше трудно да си спомням чия дъщеря си всеки път, когато те прегръщах.

— Ще ти кажа какво мисля — изсъска му тя със същия заплашително тих глас. — Вие двамата сте един дол дренки. И двамата сте арогантни, надути и надменни глупаци. Какво право имате да се намесвате в живота ми по този начин?

— Баща ти предизвика намесата — промълви той с равен глас. — Останалото бе на изцяло лична основа. Това, че искаш да убиеш стария хитрец, си е твоя работа, ала недей да заплашваш и мен.

— Не се нуждая от твоето разрешение, за да го убия! — извика Серина, от което няколко човека извърнаха погледи към тях.

— Мисля, че току-що ти казах точно това.

Тя скочи на крака и се огледа наоколо в търсене на нещо, което да хвърли по него. Тъй като беше физически невъзможно да го повдигне и да го хвърли в стъклената витрина на книжарницата, огънят в нея само тлееше.

— Боя се, че ми липсва твоето чувство за хумор — успя да промълви след миг Серина. — Смятам, че това, което баща ми е направил, е обидно, и унизително. — С малкото останало й непокътнато достойнство, тя взе торбите си. — Ще ти бъда благодарна, ако не ме закачаш до края на пътуването. Боя се, че ще ми бъде много трудно да се сдържа да не те изхвърля през борда.

— Добре. Ако обаче ми обещаеш, че до две седмици ще ми съобщиш за решението си относно работата в Атлантик Сити…

Очите й се разшириха и устата й се отвори, за да избълва ругатни по негов адрес. Джъстин вдигна ръка.

— Недей. Ще оттегля предложението си, ако ми отговориш сега. Затова ти давам две седмици.

— И тогава ще получиш същия отговор, но бих могла да го отложа. Сбогом, Джъстин.

— Серина, предай много поздрави на Дениъл, преди да го убиеш.