Нора Робъртс
В пламъка на страстта (2)

Втора глава

Серина обу зеленикавите си шорти и се промуши под леглото, за да си намери сандалите. Според изчисленията й, по-голямата част от пътниците, които бяха имали намерение да прекарат деня на брега в Насау, вече го бяха сторили. Възможността да попадне в голямата блъсканица или да си проправя път между спрелите на кея таксита и екскурзионни автобуси бе минимална. Тъй като това бе последното й пътуване до този град, тя също искаше да се почувства като туристка и да купи сувенири за семейството си. Проклинайки сандалите, които по някакъв необясним начин се бяха озовали в далечния ъгъл, Серина се пъхна още по-навътре под леглото.

— Човек би си помислил, че след цяла година живот в този килер, би трябвало да съм станала по-подредена — промърмори тя, докато се измъкваше изпод леглото.

После легна на пода. В това положение ръцете й докосваха страничните стени. От краката й до стената оставаше едва около половин метър разстояние. До леглото й имаше приковано към пода миниатюрно шкафче с огледало и малко празно пространство, минаващо за дрешник. Винаги бе смятала, че е цяло щастие, дето не страдаше от клаустрофобия.

Докато все още се намираше на пода, Серина си обу сандалите, после провери какво има в торбата, която щеше да вземе със себе си. Портмоне и слънчеви очила. Тъй като не можа да се сети за нещо друго, което би й било необходимо, с лекота скочи на крака. За момент й мина през ума да попита другите раздавачи на карти дали биха искали да дойдат с нея, но после се отказа от тази идея. Не беше в най-доброто си настроение и някой, достатъчно дълго работил заедно с нея, веднага би забелязал това и най-вероятно би я попитал за причината.

А последното нещо, което искаше да обсъжда, бе Джъстин Блейд. Всъщност, реши тя, нахлузвайки на главата си зеленикава бейзболна шапка, последното нещо, за което изобщо желаеше дори да мисли, бе Джъстин Блейд, с неговите студени зелени очи, дълга неусмихваща се уста и безмилостна привлекателност.

Когато осъзна, че мисли за него, Серина излезе от каютата си в още по-отвратително настроение. Още само девет дни, припомни си тя, подмина асансьора и се запъти нагоре по стълбите. В продължение на девет дни щеше да издържи каквото и да било.

Със самодоволна усмивка си спомни за търговеца от Детройт, който се беше подвизавал на нейната маса по време на цяло едно пътуване през пролетта на предишната година. Дори бе стигнал дотам, че я бе последвал надолу към каютите на екипажа и се бе опитал с приказки да я последва в каютата й. Беше го разкарала, като му бе заявила, че главният корабен механик — един мургав италианец с огромни бицепси — й е любовник. Усмивката й се стопи при мисълта, че подобна тактика не би се оказала успешна спрямо тип като Джъстин Блейд.

Докато се изкачваше по стълбите, изтърканият мокет на служебната палуба премина в златисточервения килим, украсяващ пода на останалата част от кораба. Красиви полилеи осветяваха площадките на стълбището. Като излезе на горната палуба, Серина се здрависа с други членове на екипажа, намиращи се все още на кораба.

Двама мъже бяха застанали от двете страни на мостика — единият от тях носеше бялата униформа на първи помощник-капитан, а другият бе с работно облекло. Както обикновено, те упорито спореха за нещо, без обаче спорът им да прераства в караница. Очите на Серина срещнаха погледа първо на ниския русокос англичанин с неизчерпаема енергия. Тя му намигна, след което застана между двамата.

— Кой ли голям дипломат ви е поставил вас двамата да дежурите заедно на мостика? — попита Серина с престорена въздишка. — Струва ми се, че отново ще се наложи да се правя на рефер. Какъв е проблемът този път?

Англичанинът Джак заговори пръв:

— Роб твърди, че госпожа Диуолтър е богата вдовица. Аз пък казвам, че е разведена.

— Вдовица е — обади се първият помощник-капитан и скръсти ръце. — Красива и богата вдовица.

— Госпожа Диуолтър… — замисли се Серина.

— Висока — започна Джак, — с добре оформена къса червена коса.

— С хубаво телосложение — добави Роб.

— С еснафски вид — тихо добави Джак.

— Добре — бавно каза Серина, представяйки си една жена, която бе зърнала за съвсем кратко време в казиното предишната нощ. — Овдовяла или разведена? — запита се тя, свикнала с придирчивите спорове между двамата мъже. — Носи ли някакви пръстени?

— Точно така — хвана се за въпроса Роб и се усмихна самодоволно на колегата си. — Носи пръстени, а вдовиците носят пръстени.

— Както и тъпите първи помощник-капитани — подчерта Джак и хвърли поглед към пръстена с печат върху ръката на Роб.

— Въпросът е там — прекъсна го Серина, преди Роб да бе успял да отвърне каквото и да било, — какви пръстени носи — златна халка или пръстен със скъпоценен камък?

— Голям диамантен къс с размера на кокоше яйце — отговори Роб и погледна Джак със самодоволна усмивка. — Богата вдовица.

— По-скоро е разведена — разочарова го Серина. — Извинявай, Роб, ала ако изчисляваме процентните съотношения, това ще е по-вероятният отговор. Хората рядко носят диаманти с размера на кокоше яйце като израз на някакви чувства.

За да го утеши, тя приятелски го потупа по бузата, след което с рязко движение козирува.

— Разрешете да сляза на брега, сър!

— Изчезвай оттук — отвърна той и леко я побутна. — Иди да си купиш сламена рогозка.

— Точно това възнамерявам да направя — засмя се Серина и се затича по тесните железни стъпала надолу към пристана.

Слънцето светеше ярко. Въздухът беше влажен и благоуханен. Тя взе да се пазари с няколко навъртащи се по пристанището хлапета, продаващи мидени огърлици. После реши, че денят може би няма да е чак толкова лош. Разполагаше с няколко часа и можеше да прави каквото пожелаеше в едно от най-прелестните туристически местенца на Бахамите.

— Три долара — каза дългокракото тъмнокожо момче и протегна ръцете си, пълни с герданчета, направени от тъмни мидени черупки. То носеше само къси панталонки и медальон, който бавно се окисляваше. Хлапето до него притискаше към ухото си малко портативно радио и гъвкаво се движеше под ритмите на реге музиката.

— Мошеник — шеговито каза Серина. — Един долар.

Момчето се усмихна, усетило в жената пред себе си човек, който умее да се пазари.

— О, хубава госпожице — започна да я убеждава то със звънкото си мелодично гласче. — Ако можех, щях да ви дам герданчето само заради хубавата ви усмивка, но баща ми ще ме набие.

Тя повдигна вежди.

— О, да, личи си, че те тормозят. Един долар и двадесет и пет цента.

— Два долара и петдесет цента. Събирал съм мидените черупки сам и съм ги нанизвал на светлината на свещ.

Серина се засмя и поклати глава.

— Следващото нещо, което ще ми кажеш, е, че си се сражавал с акули.

— Край бреговете на острова ни няма акули, прекрасна госпожице — гордо съобщи то. — Два американски долара.

— Един американски долар и петдесет цента, само защото ми харесва въображението ти.

Тя бръкна в торбата и извади портмонето си. Парите преминаха от ръката й в джоба на късите панталонки на момчето за стотни от секундата.

— Заради вас, красива госпожице, поемам риска да отнеса бой.

Серина си избра герданче, след което му даде още двадесет и пет цента.

— Мошеник — промърмори тя.

Момчето й се усмихна. Серина преметна торбата си през рамо и продължи по пътя си.

Точно в този момент го видя застанал сам на пристанището зад гърба й. Тя не се изненада толкова, колкото предполагаше. Някъде вътре в себе си бе подозирала, че ще го види. Той бе облечен с бежова тениска, върху фона, на която кожата му изглеждаше почти медна, и изтъркани бермуди, които подчертаваха стройните му мускулести крака и хубаво телосложение. Въпреки че слънцето напичаше безмилостно, не си бе сложил тъмни очила. Изглежда не се нуждаеше от тях. Точно тогава, когато Серина се чудеше дали не би могла просто да го подмине, Джъстин се приближи към нея. Движеше се леко, с грациозността на ловец — като мъж, който, неизвестно откъде й хрумна тази мисъл, бе свикнал да ходи повече по пясък и трева, отколкото по асфалт.

— Добро утро — каза той и я хвана за ръката, сякаш срещата бе уредена.

— Добро утро — студено отвърна тя и демонстративно дръпна ръката си. — Не се ли включи в някоя от панорамните обиколки?

— Не. Не желая да ме водят.

Джъстин се запъти към града и повлече Серина със себе си.

Тя преглътна въртящите се на езика й парливи думи и заговори с пресметнато приятен глас:

— Някои от панорамните обиколки наистина си струват. Те действително предлагат най-добрия начин да се разгледа града през ограниченото време, докато корабът е в пристанището.

— Ти си идвала тук и по-рано — отвърна той. — Защо не ми покажеш?

— В извън работно време съм — рязко отсече Серина, — и отивам да пазарувам.

— Чудесно. Тъй като вече си започнала — подзе Джъстин, поглеждайки към герданчето, което тя все още държеше в ръката си, — кажи ми кое е следващото място, където искаш да отидеш?

Серина реши, че с дипломатически методи няма да стигне далече.

— Разкарай се! Днес имам намерение да прекарам добре.

— Аз също.

— Сама — добави тя.

Той се спря и се обърна към нея.

— Някога да си чувала, че американците се движат заедно в чужбина? — попита Джъстин, взе герданчето от пръстите й и го сложи на врата й.

— Не — отвърна Серина и се постара с всички усилия да не се усмихне.

— Ще ти го обясня, докато разхождаме с карета.

— Отивам по магазините — напомни му тя.

— След тази разходка ще добиеш по-добра представа за това, откъде какво можеш да купиш.

Серина се опита да върви в крак с него, защото това бе по-добре, отколкото той да я влачи.

— Джъстин, приемал ли си изобщо някога отказ?

Той се замисли, после поклати глава.

— Не си спомням подобен случай.

— Така си и мислех — промърмори тя, спря се и го изгледа студено.

— Добре, нека го направим по следния начин — ако се падне „ези“, отиваме на разходка с карета, а ако се падне „тура“, отиваш да пазаруваш.

Джъстин бръкна в джоба си и извади една монета.

Серина се намръщи и я погледна подозрително.

— Сигурно е с две „ези“.

— Аз никога не мамя — каза той със сериозен глас и хвана монетата с палеца и показалеца си, за да може тя да я разгледа.

Серина знаеше, че би могла просто да откаже и да си тръгне, ала вместо това неволно кимна. Шансовете бяха равни. С професионално движение на китката Джъстин подхвърли монетата във въздуха, след което я хвана и я обърна върху опакото на ръката си. Падна се „ези“. Подсъзнателно тя бе предусещала точно този изход.

Когато конят бавно тръгна по улицата, Серина реши да запази високомерно мълчание — но само за около половин час. Познаваше себе си достатъчно добре и трябваше да признае, че ако наистина не бе поискала да се качи в каретата, нямаше да го стори. Не и без да се съпротивлява. Затова, вместо високомерно да замълчи, тя хвърли торбата си на пода на каретата и, пренебрегнала красотата на тесните улички, се обърна към спътника си.

— Ти какво правиш тук?

Той сложи едната си ръка върху облегалката, като пръстите му преминаха по косата й.

— Наслаждавам се на разходката.

— Не ме будалкай, Джъстин. Искаше да бъдеш в компанията ми и ще бъдеш, освен ако не реша да извикам, че си ме нападнал и не изскоча от каретата.

Той я погледна, първо с любопитство, после с възхищение. Тя бе способна да го направи. Пръстите му се плъзнаха по врата й.

— Какво искаш да знаеш?

— Какво правиш на „Селебрейшън“? — попита Серина и се отмести от приятното чувство, което й доставяха пръстите му, докосващи тила й. — Не ми приличаш на човек, който би предприел едно разтоварващо пътешествие из тропиците.

— Един приятел ми го препоръча. Бях се преуморил и той успя да ме убеди — пръстите му отново се плъзнаха по врата й. — А ти какво правиш на „Селебрейшън“?

— Раздавам карти.

При този отговор Джъстин учудено повдигна вежди.

— Защо?

— Бях изморена — отвърна тя и неволно се усмихна.

Кочияшът започна монолога си за прелестите на острова, ала забеляза, че двамата не се интересуваха от нищо, освен един от друг. Той подвикна на коня, след което замълча.

— Откъде си? — попита Серина, колкото да започне разговора с нещо. — Имам навика да определям хората от кой край са, но теб не успях да отнеса към нито един.

Джъстин се усмихна тайнствено.

— Аз пътувам.

— А къде си роден? — настойчиво попита тя.

— В Невада.

— Вегас — кимна Серина. — Прекарал си известно време там. Смятам, че това е един хубав град за хора със съответните възможности.

Той само сви рамене. Тя се вгледа в профила му.

— И с това ли си изкарваш прехраната? С хазарта?

Джъстин се обърна и я погледна в очите.

— Да. Защо питаш?

— Снощи на масата имаше само двама комарджии — ти и мъжът от Джорджия, макар че той не беше достатъчно опитен.

— Ами другите? — полюбопитства Джъстин.

— Ами тексасецът просто харесваше играта, без да влага достатъчно мисъл в нея, а блондинката от Ню Йорк само се мислеше за комарджийка, ала не й бяха много ясни нито картите, нито залозите. В края на краищата или ще изгуби купища пари, или ще спечели по чиста случайност. Другият мъж от Ню Йорк беше наблюдателен, но не знаеше как да залага. Ти притежаваш способността да се съсредоточаваш, която способност отличава комарджията от обикновения играч.

Нежното клатушкане на каретата й подейства успокояващо и Серина се отпусна и се усмихна.

— Много интересна теория — отбеляза Джъстин.

С върха на пръста си свали тъмните й очила надолу към върха на носа й, за да може да вижда очите й.

— Ти играеш ли, Серина? — попита той.

— Зависи от играта и от залога — отвърна тя и побутна очилата нагоре към очите си. — Не обичам да губя — по погледа му разбра, че не говорят за карти, а за една много по-опасна игра.

Джъстин се усмихна и се облегна назад, като посочи нещо с дясната си ръка.

— Тук имат хубави плажове.

Като по команда кочияшът заговори пак и им даде кратко описание на острова, продължило докато се върнаха в отправното място.

По това време улиците бяха изпълнени с хора, повечето от които бяха туристи с издути пазарски чанти и фотоапарати. От двете страни на пътя имаше магазинчета, някои от тях с широко отворени врати и претрупани със стока витрини.

— Е, благодаря за разходката.

Серина се приготви да слезе от каретата, ала Джъстин обви ръцете си около кръста й и леко я повдигна. За момент той я задържа на няколко сантиметра над повърхността на земята и тя се вкопчи в раменете му, за да запази равновесие. Беше много лека и това го учуди и го накара да разбере, че нейният сексапил и стилът й го бяха заслепили до такава степен, че не бе осъзнал навреме колко миниатюрна бе всъщност. Хватката на пръстите му омекна и Джъстин нежно я постави на земята.

— Благодаря — успя да промълви Серина и се изкашля, за да прочисти гърлото си. — Приятно прекарване.

— Точно такива са плановете ми — отвърна той и я хвана отново за ръката.

Тя си пое дълбоко въздух. Разбра, че бе дошло времето да застане на твърда позиция. Краткият момент, в който Джъстин я бе вдигнал на ръце, й напомни колко глупава бе била да се отпусне дори за малко.

— Джъстин… Приех предложението ти за разходка с карета, а сега отивам по магазините.

— Чудесно. Идвам с теб.

— Търся сувенири, Джъстин — опита се да го разочарова Серина. — Нали разбираш — тениски, сламени шапки. Ще ти бъде скучно.

— Никога не ми е скучно.

— Този път ще се отегчиш, обещавам ти — каза му тя.

Той тръгна по улицата, преплел пръсти с нейните.

— Какво мислиш за пепелник, на който пише „Добре дошли в Насау“? — попита я невъзмутимо.

Серина едвам се сдържа да не се засмее.

— Влизам тук — обяви тя, като спря пред първия срещнат магазин. Беше решила да влиза във всеки магазин, за да го подлуди.

Торбата й се пълнеше с неща като тениски и украсени с мидени черупки кутии и Серина постепенно забрави, че бе искала да се отърве от него. Джъстин я разсмиваше. Човекът, когото инстинктивно бе определила като самотник, се оказа много приятна компания. Съвсем скоро тя престана да се държи сърдито и предпазливо.

— Я виж! — възкликна Серина и сграбчи черупка от кокосов орех, оформена като усмихваща се глава.

Той я повъртя в ръцете си и каза:

— Елегантна.

— Смешна е, глупчо! — засмя се тя и измъкна портмонето си. — И е идеален подарък за брат ми. Кейн също е смешен… Е, не през цялото време — добави внимателно Серина.

Редиците на пазара за сламени изделия бяха претрупани с хора и стоки, но не до такава степен, че да й попречат да си пробива път в търсене на „съкровища“. Тя забеляза голяма сламена чанта над главата си и я посочи на Джъстин, който покорно я свали и й я подаде.

— Голяма е почти колкото тебе — забеляза той.

— Не е за мен — тихо каза Серина и огледа чантата от всички страни. — Майка ми шие доста често, а в тази чанта ще й бъде удобно да разнася шиенето навсякъде със себе си.

— Ръчно направена — чу се глас.

Серина погледна към едрата тъмнокожа жена, която бе седнала на люлеещ се стол и пушеше малка кафява лула.

— Аз — добави тя и се тупна в гърдите. — От дюкянчето ми в Хонконг.

— Хубави неща правите — каза Серина, макар че жената я бе заинтересувала повече, отколкото чантата.

Островитянката величествено кимна и извади голямо ветрило. Серина бе впечатлена да види по един пръстен на всеки дебел пръст.

— Купи ли вече нещо хубаво за дамата си днес? — обърна се жената към Джъстин и белите й зъби светнаха в усмивка.

— Не, още не съм — отвърна той, преди Серина да успее да каже каквото и да било. — Вие какво ще ми препоръчате?

— Джъстин…

— Ето! — възрастната жена прекъсна Серина, обърна се надясно и измъкна кремава туника, обшита по ръбовете с цветовете на дъгата. — Специално — каза жената на Джъстин и бутна туниката в ръцете му. — Има много пурпур в нея, както в очите на твоята дама.

— Първо, очите ми са сини — подзе Серина, — и, второ, аз не съм…

— Я да видим — прекъсна я Джъстин, вдигна туниката към нея и преценяващо присви очи. — Да, отива ти.

— Ще я облечеш за мъжа си довечера — посъветва я жената, като я сгъна и я сложи в торбичка. — Много е секси.

— Чудесна идея — съгласи се Джъстин и отброи необходимата сума пари.

— Чакайте малко — намеси се Серина.

Тя вдигна ръката си, в която все още държеше сламената чанта, и посочи към Джъстин:

— Той не ми е мъж.

— Не ти е мъж ли? — избухна в смях жената и разлюля стола, на който седеше, толкова силно, че той заскърца в знак на протест. — Скъпа, това със сигурност е твоят мъж. Не можеш да измамиш седмата дъщеря на жена, която също е била седма дъщеря. И торбата ли ще купиш?

— Ами, аз… — промълви Серина и се втренчи в сламената чанта, сякаш не можеше да проумее как бе попаднала в ръцете й.

— Да, и торбата — добави Джъстин и отброи още банкноти. — Благодарим ви.

Парите изчезнаха в голямата ръка на жената, която продължи да се люлее на стола си.

— Пожелавам ви приятно прекарване — подвикна им тя.

— Чакайте малко… — опита се да възрази Серина, ала Джъстин я дръпна настрана.

— Не можеш да спориш със седмата дъщеря на една друга седма дъщеря, Серина. Кой знае с какво проклятие може да те изпрати.

— Глупости — възрази Серина, но все пак извърна уплашен поглед назад към едрата жена, която се люлееше на стола си. — А ти, Джъстин, не можеш да ми купуваш дрехи. Та аз дори не те познавам.

— Вече ти купих.

— Не биваше. Освен това ти плати чантата, която избрах за подарък на майка ми.

— Предай моите поздрави на майка си.

— Много труден човек си — въздъхна Серина и присви очи, защото бяха излезли на силно осветената от слънцето улица.

— Ето, видя ли? Значи ме познаваш.

Джъстин свали слънчевите очила от шапката й и ги сложи на очите й.

— Гладна ли си? — попита той.

— Да — предаде се тя и се усмихна. — Много съм гладна.

— Какво ще кажеш за пикник на плажа? — попита Джъстин, като внимателно я погледна в очите и я погали с пръст по дланта.

Не й бе лесно да превъзмогне усещането, плъзгащо се нагоре по ръката й, но все пак съумя с престорено равнодушие да свие рамене.

— Ако си носеше храна, ако имаше кола и ако би могъл да ми предложиш за пиене някоя студена островитянска напитка, може би щях да склоня.

— Още нещо? — попита той, като се спря и се облегна на спрял мерцедес.

— Не се сещам за нищо друго.

— Добре тогава — да тръгваме.

С тези думи Джъстин извади от джоба си ключове и заобиколи колата, за да й отвори вратата.

Серина се стъписа.

— Да не би тази кола да е твоя?

— Не е моя. Наех я. В багажника има хладилна чанта. Обичаш ли студено пиле? — попита той и хвърли чантите върху задната седалка.

Тя сложи ръце на хълбоци и попита троснато:

— Много си доволен от себе си, нали?

— Просто използвам добре възможностите си — отвърна той и като я хвана с пръсти за брадичката, леко докосна с устните си нейните. — Просто използвам добре възможностите си.

Серина се качи в колата. Не беше сигурна дали това негово поведение й допада или по-скоро я дразни.

— Чудя се какви ли карти е скрил в ръкава си — промърмори тя, докато той заобиколи колата и седна зад волана.

Серина забеляза, че Джъстин шофираше по начина, по който вършеше всичко останало — с присъщото си спокойствие и арогантна самоувереност. Дори движението от лявата страна на улицата изглежда не му правеше впечатление, сякаш бе част от всекидневието му.

Те минаваха под едрите листа на бадемови дървета, покрай сочни зелени лозя, които след някой друг месец щяха да узреят и да станат пурпурни. Клони, обсипани с типични за острова ярки оранжеви цветове, танцуваха на вятъра, който се усилваше с приближаването им към морския бряг. Той не проронваше нито дума и на нея за пореден път й направи впечатление, че Джъстин притежаваше удивителната способност да мълчи, която, вместо да успокоява, по-скоро действаше възбуждащо.

Когато минаваха покрай красивите богаташки къщи по посока към плажовете й хрумна, че в компанията на Джъстин Блейд човек трудно можеше да изпитва такова нещо като истинско спокойствие. След тази мисъл друга проряза съзнанието й още по-светкавично — че тя всъщност рядко търсеше истинското спокойствие.

Серина се извърна и смени гледката на тропическата хубост на Насау с красивите, почти ястребови черти на Джъстин. Комарджия, помисли си тя. Обикновен познат от кораба. Серина притежаваше достатъчно богат опит и с двата типа мъже, за да очаква дълбока и трайна връзка. Въпреки това, реши тя, ако бъдеше внимателна, би могла да се радва на компанията му в продължение на няколко дни.

Какво опасно имаше в това, да го опознае малко по-отблизо? Или пък в това да прекарва част от свободното си време с него? Серина не приличаше на някои от колегите си в казиното, които се влюбваха един в друг и след известно време скъсваха, или пък хлътваха по някой пътник и към края на пътуването се чувстваха нещастни и изоставени. Когато една жена бе успяла да запази сърцето си непокътнато в продължение на двадесет и шест години, нямаше опасност да й го разбият за десет дни… Или може би напротив?

Джъстин се обърна към нея. Погледът му беше студен и сериозен. Сякаш буца заседна в гърлото й. Тя реши, че трябва да внимава така, сякаш минава през минирано поле.

— За какво мислиш?

— За бомби — замаскирани и смъртоносни — спокойно отвърна Серина. После невинно се усмихна и попита: — Скоро ли ще ядем? Умирам от глад.

Той й хвърли бърз поглед, след което отби от пътя.

— Тук харесва ли ти?

Погледът й се плъзна по белия пясък към безкрайната синева на океана.

— Великолепно!

Тя излезе от колата и въздъхна дълбоко, вдишвайки аромата на цъфналите дървета, морето и горещия пясък.

— Не правя това често. Когато корабът спира за продължително време в пристанището, обикновено си отспивам или чета, или пък се препичам на палубата. Вече не си спомням колко точно пъти сме стояли на котва в това пристанище.

— Не си ли започнала работа на кораба, за да пътуваш? — попита Джъстин, докато вадеше от багажника малка хладилна чанта и сгънато одеяло.

— Не. Направих го заради хората. Искаше ми се да науча колко точно типа хора има на света — отвърна Серина и свали сандалите си, за да усети топлината на пясъка. — Екипажът ни се състои от над петстотин души, като само десет от тях сме американци. Дори ти би се учудил колко различни хора можеш да срещнеш. Корабът е заприличал на плуваща ООН. — Тя взе одеялото изпод мишницата му и го разгъна върху пясъка. — Раздавала съм карти на пътници от всички континенти — продължи Серина и се настани в единия край на одеялото в позата на йога. — Всичко това ще ми липсва.

Той седна до нея.

— Ще ти липсва ли? Нима напускаш?

Тя свали шапката си, сложи я до себе си и разтърси косата си.

— Време е. Искам да прекарам известно време със семейството си, преди да се захвана с нещо друго.

— Имаш ли нещо предвид?

— Мислех си за казино в хотел — замислено присви устни Серина.

Това беше една идея, която възнамеряваше в скоро време да обсъди с баща си. Той разбираше много добре от финансирането на недвижима собственост и строежи.

— Вече имаш опит — забеляза Джъстин, решил, че тя има намерение да кандидатства за същата работа, с която се занимаваше на кораба. — Единствената разлика е, че ще бъдеш на сушата.

В главата му се роди една идея, ала той реши да изчака още известно време, преди да я сподели с нея.

— Къде е семейството ти?

— В Масачузетс.

Погледът й падна върху хладилната чанта.

— Нахрани ме.

Когато Джъстин отвори капака на чантата, Серина забеляза, че салфетките и приборите бяха взети от кораба.

— Как се сдоби с тях? — попита тя. — Правилникът забранява изнасянето на кухненските прибори извън кораба.

— Подкупих ги — отвърна той и й подаде пилешко бутче.

— Браво — възкликна Серина и отхапа голямо парче. — Много си предвидлив. Какво взе за пиене?

Вместо отговор Джъстин извади термос и две пластмасови чаши с корабната емблема.

— Харесва ли ти пилето? — попита той.

— Страхотно е. Яж.

Тя пое подадената й чаша с тъмнорозова течност и внимателно отпи. Беше плодова напитка, примесена с ром.

— Охо! Та това е специалитетът на „Селебрейшън“! — възкликна Серина и подозрително погледна чашата си. — Обикновено следвам принципа да стоя на разстояние от тези неща.

— Сега си в почивка на брега — напомни й Джъстин и извади парче пилешко от хладилната чанта.

За известно време тя се съсредоточи единствено върху пилето, което ядеше, и върху удоволствието от това, да не прави нищо друго, освен да се наслаждава на ветреца, подухващ откъм океана.

— Мислех, че по плажовете би трябвало да има повече хора — забеляза той.

Серина кимна и отпи още няколко глътки.

— Повечето туристи, които не пазаруват, се присъединяват към някоя панорамна обиколка с екскурзовод или отиват да се гмуркат с леководолазни дихателни апарати от другата страна на острова. Освен това сезонът вече е свършил. В разгара на туристическия сезон плажовете не са толкова безлюдни. Също така, в интерес на истината, освен плажовете има какво друго да се види в Насау.

— Така каза и кочияшът ни — отбеляза Джъстин, като наблюдаваше как маха пясъка от бедрото си.

— Учудвам се, че не си отишъл с ферибота до казината на „Райския остров“ за цял ден.

Той се протегна и допря ръка до косата й.

— Това не е единствената игра в този град.

Джъстин докосна с устните си нейните с намерението целувката да бъде съвсем лека. Това негово намерение обаче се изпари, когато усети топлината и вкуса на устните й.

— Как можах да забравя колко силно те желая? — промълви той.

Джъстин я притисна към одеялото. Почувствала мускулестото му тяло върху своето, Серина се опита да възрази, но вместо това ръцете й се обвиха около тялото му и го притиснаха по-силно към нейното.

Слънчевите лъчи проникваха през листата на палмата, под която лежаха, и играеха върху затворените й клепачи. Тази светлина скоро се превърна в червеникава мъгла, танцуваща пред очите й. Той я целуваше така, както никой никога досега не бе го правил.

Чайка полетя към морето с вик, който те не чуха, след което изведнъж изчезна, сякаш никога не се беше появявала. Когато ръцете на Джъстин се плъзнаха по нейните, тя усети докосването му върху всеки сантиметър от тялото си. Желаейки да превърне това, което си представяше, в реалност, Серина простена и го подкани с движението на тялото си.

Той отдели устни от нейните и ги допря до шията й, като в същия момент се опитваше да запази здравия си разум. Желаеше я неистово, искаше да почувства как нежната й кожа става гореща и влажна под ръцете му. Да докосне всяка извивка на тялото й и да почувства пулсирането на кръвта във вените й.

Бликналото в него желание, докато усещаше движението на ръцете й по гърба си, бе по-силно от всичко, което някога бе изпитвал през живота си, и той се мъчеше да не забравя, че все пак не бяха сами в някоя тиха и тъмна стая. Щом досега никоя друга жена не го бе довеждала до такова състояние само с една целувка, мислеше си Джъстин, докъде ли щеше да стигне, когато я получеше цялата. Устните му се плъзнаха нагоре към ухото й.

— Ела с мен, Серина. Нека отидем в каютата ми. Желая те.

Думите му бавно проникнаха в съзнанието й, докато смисълът им не се вряза в обзелата я страст.

— Не.

При звука на собствения си немощен отказ тя се помъчи да прозвучи по-категорично.

— Не — повтори Серина и се опита да го отблъсне. После седна и обхвана с ръце коленете си, докато дишането й се успокои. — Не — каза за трети път тя. — Нямаш право да… Да…

— Какво? — попита той, като обхвана лицето й с длани и я дръпна към себе си. — Да те желая или да ти показвам, че и ти ме желаеш?

Очите му вече не бяха студени. Сърдитият му поглед я накара да си спомни първото си впечатление от него като безмилостен човек. Серина изтръпна вътрешно и отблъсна ръцете му.

— Не ми казвай какво желая. Ако си търсиш кратко корабно забавление, отиди си намери някоя друга. Едва ли ще имаш проблеми.

Ядосана, тя скочи на крака и закрачи към морето. Джъстин я хвана за ръката и я накара да се обърне с лице към него.

— А ти не ми казвай какво търся. Ти дори изгуби представа за това къде се намираме. Можех да го направя дори на обществен плаж посред бял ден.

— Така ли? — сопна се Серина, ядосана най-вече от това, че той казваше истината. — Ами добре тогава, щом си толкова сигурен в себе си, защо не го направи?

— Защото по принцип не обичам някой да нарушава спокойствието ми. Ала ако много настояваш, ще направя изключение.

— Стават и чудеса — каза тя и за пореден път се обърна към морето.

Но едва успя да си намокри пръстите във водата, когато Джъстин отново я хвана. За момент й се стори, че не бе преценила правилно положението. Явно бе опасно да си прави експерименти с яростта, която прочете в очите му, ала и самата Серина рядко смогваше да овладее собствения си гняв, след като той надминеше определени граници. Когато Джъстин я дръпна към себе си, тя го наруга.

Искаше му се отново да притисне тези горещи ядосани устни. Желанието течеше по вените му с бързината на неговия гняв, като едното чувство подклаждаше другото. Знаейки какво щеше да стане, ако се отдадеше на първото, Джъстин се отдаде на второто. Серина цопна във водата.

На лицето й първо се изписа шок, който се смени с негодувание.

— Ти… Ти… Звяр такъв!

Тя скочи на крака и се хвърли срещу него с намерението да си отмъсти. Но когато той я хвана за ръцете, за да я спре, Серина видя, че Джъстин се усмихваше.

— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че си много красива, когато си ядосана?

Водата не бе охладила яростта й.

— Ще си платиш за това, Джъстин Блейд!

Тъй като той държеше ръцете й, тя се опита да го ритне, ала отново цопна във водата, този път заедно с него.

— Махни си ръцете от мене, глупак такъв! — Серина се отскубна, гмурна се и отново изплува, като плюеше яростно морската вода, която беше нагълтала. — Никой, позволил си да бутне една Макгрегър, не се е отървал безнаказано!

Джъстин се опита да й попречи да ги удави и двамата.

Те лежаха наполовина във водата и дишаха тежко, докато морската пяна се плъзгаше под телата им, като разместваше пясъка и мидените черупки.

— Макгрегър ли? — изведнъж попита той и тръсна с глава, сякаш за да избистри в съзнанието си внезапно възникналата мисъл. Капчици вода от косата му попаднаха върху нейното лице. — Серина Макгрегър?

Тя махна кичурите мокра коса от лицето си и напрегна мислите си. Тялото й пулсираше от гняв и желание.

— Точно така. И в момента, в който си припомня някои цветущи шотландски проклятия, ще ги стоваря всичките върху твоята глава.

За първи път Серина видя неподправено учудване, изписано върху лицето му. От това собствената й ярост се смени с озадаченост. После Джъстин присви очи и внимателно се вгледа в чертите на лицето й. Все още дишаща тежко, тя също го погледна, но усмивката, бавно появяваща се върху лицето му, още повече я обърка. Той допря челото си до нейното и гръмогласно се засмя.

Този звук й хареса и Серина също започна да се смее, ала веднага усети неприятното чувство, което й причиняваха буците пясък и мидените черупки, забиващи се в гърба й.

— Какво толкова смешно има? — попита тя. — Мокра съм до мозъка на костите си и дрехите ми са пълни с твърд пясък. Сигурна съм, че тялото ми е издраскано от мидени черупки, а освен това така и не довърших обеда си!

Все още продължавайки да се смее, Джъстин братски я целуна по носа.

— Попитай ме отново някой друг път. Хайде, нека са изкъпем и хапнем.