Нора Робъртс
В пламъка на страстта (7)

Седма глава

Офисът на Джъстин се намираше на партера в „Команч“. Частен асансьор го свързваше с горните стаи. Разпределението му харесваше, имаше непостоянно работно време и понякога нямаше желание да преминава през общите помещения на хотела. Асансьорът бе практичен, както и малките телевизионни монитори в ъглите и двойното огледало, скрито в махагоновата ламперия на едната стена.

Джъстин обичаше да работи в абсолютно спокойствие, затова кабинетът му беше голям, без прозорци и само е една врата. Престоят му в затвора го бе отвратил от малките затворени пространства. Ето защо беше обзавел работното си място много грижливо. Мебелите бяха в светли цветове — жълто, бежово, светлокафяво. Придаваха на помещението простор. Картините бяха големи и ярки. Пустинен пейзаж, озарен от последните слънчеви лъчи, оголените страховити върхове на Скалистите планини, индианец, препускащ в галоп върху пони. Яркостта на цветовете или липсата на такава даваше на Джъстин усещането за свобода, компенсиращо донякъде обземащото го понякога безпокойство, когато се озовеше на бюрото в кабинета си.

Разглеждаше отчет на акционерите, който би зарадвал всеки, притежаващ дял в „Блейд Ентърпрайсиз“. На два пъти се усети, че чете, но не запомня нищо и си наложи да започне наново. Двете седмици на Серина свършиха, а също и търпението му. Ако не му се обадеше през следващите двайсет и четири часа, той заминаваше за Хайанис Порт, за да я убеди да спазва своята част от споразумението.

По дяволите, не искам да я преследвам, помислили Джъстин и захвърли доклада обратно на бюрото. Никога През живота си не беше тичал след жена, а това почти се беше случило след запознанството му със Серина. Знаеше как да се държи, когато противникът нападаше.

Противник, замисли се той. Не я смяташе за такъв. По-безопасно беше. Ала независимо как я възприемаше, непрестанно мислеше за нея. В каквото и да се опитваше да се съсредоточи, тя постоянно запълваше мислите му и искаше да се изплъзне навън. Всеки път, когато си помислеше за жена, се сещаше за Серина. Бе толкова близо до него, че можеше да я почувства, да усети уханието й. Желаеше я толкова силно, че не изпитваше потребност от нищо друго. Раздразнен и нетърпелив Джъстин си наложи да чака. Дори да е дълго, ще го направя, реши той. До края на нощта щеше да я има.

Джъстин посегна към телефона, за да уреди транспорта си на север. В този момент някой почука на вратата.

— Да.

Предупредена от тона му, секретарката показа само главата си.

— Извинявай, Джъстин…

Той направи усилие да отклони гнева си от нея.

— Какво има, Кейт?

— Телеграма. — Тя влезе в стаята. Беше стройна, грациозна брюнетка с нисък глас и изваяни черти. — Господин Стрийв е тук. Иска да увеличи кредита си.

Джъстин се намръщи и взе телеграмата.

— Колко иска?

— Пет — отговори тя, като имаше предвид пет хиляди.

Джъстин отвори плика и каза с раздразнение:

— Глупакът не знае кога да спре. Кой е с него?

— Неро.

— Кажи на Неро, че Стрийв получава за последно. Ако има късмет да си върне две-три хиляди и да се радва.

— С неговия късмет ще се опита да продаде дяловете си от АТ&Т за чипове — язвително забеляза Кейт. — Няма нищо по-лошо от разглезен богаташ, временно останал без пари в брой.

— Не сме тук, за да поучаваме — напомни й Джъстин. — Кажи на Неро да го наглежда.

— Добре. — Кейт сви рамене и излезе от стаята.

Джъстин натисна разсеяно бутона и ламперията се премести от двойното огледало. Нямаше да е лошо, ако и той хвърляше по един поглед на Стрийв. Преди да натисне копчето повторно, той се втренчи в телеграмата.

„Обмислих предложението ти. Пристигам четвъртък следобед да преговаряме. Моля те уреди подходящо настаняване.

С. Макгрегър“

Джъстин прочете краткото съобщение два пъти, преди усмивка да заиграе на лицето му. Типично за нея. Кратко, ясно, както винаги двусмислено. И съвсем навреме, припомни си и се облегна. Четвъртък, малко след пладне. Значи, ще идва да преговаряме, отсъди той. Малка част от напрежението го напусна. Джъстин извади цигара и я запали замислено. Преговори, каза си. Да, ще говорят, но само за работа.

Наистина мислеше всичко, което й наговори, когато й предложи работата. Смяташе, че Серина е достатъчно кадърна да се справи с персонала и клиентите му. Нуждаеше се от някой, който да взима самостоятелни решения, за да е свободен да пътува, когато му се наложи. Притежаваше и други хотели и не можеше да си позволи да стои постоянно в казиното. Като издиша тънка струйка дим, той реши, че ще направи работата привлекателна за нея. И когато всичко се нареди…

Веднъж да започне, помисли си отново, отношенията им ще се задълбочат. Очите му станаха непроницаеми, сви устни. Този път не Дениъл Макгрегър ще играе главната роля. Довечера със Серина ще започнат игра само двамата. Джъстин се засмя и погледът му се изясни. Винаги печелеше. Вдигна телефона и натисна бутона за рецепцията.

— На телефона е Стив. Какво обичате?

— Обажда се Блейд.

Служителят веднага стана много учтив.

— Да, сър.

— Госпожица Макгрегър ще пристигне днес следобед. Серина Макгрегър. Погрижи се да бъде настанена в апартамента за гости на моя етаж. Доведете я направо при мен.

— Да, сър.

— Сложете виолетки в стаята й.

— Да, сър. А картичка?

— Не.

— Лично аз ще се заема.

— Добре. — Доволен, Джъстин затвори.

Сега му оставаше да чака. Взе отчета на акционерите и му отдели цялото си внимание.

 

 

Серина даде ключовете от колата си на пиколото и огледа „Команч“. Не беше крещящ или претрупан. Джъстин го бе измислил с много вкус. Хотелът представляваше отворена кула от сиви тухли, което придаваше западен стил на Източното крайбрежие. Тя одобри дизайна и установи, че почти всички стаи имат изглед към океана. Алеята за колите се виеше около подобен на пещера басейн — на две нива. Имаше и малък водопад. На дъното проблясваха монети. Очевидно доста хора жертваха част от парите си за късмет.

До главния вход беше поставена статуя на вожд на команчите в човешки ръст. Не някаква евтина имитация, помисли си Серина, а изключителна скулптура от черно-бял мрамор. Прииска й се да го докосне и прекара ръка по гладката каменна гръд. Типично за Джъстин, да не избере обикновеното, каза си и погледна към мраморното лице. Въобразяваше ли си или наистина имаше някаква прилика? Ако очите бяха зелени… Тя поклати глава и се обърна.

Докато разтоварваха багажа й, огледа крайбрежната алея.

Известни имена, написани с огромни букви върху бели рекламни пана, големи неонови реклами, хотел до хотел, фонтани, движение, шум. Ала не бе същото като Вегас, реши Серина. Не само липсата на планини и звуците на океана. Настроението беше по-празнично. Това все още беше курорт, заключи тя, а имаше и плаж. Хазартът се усещаше, но заедно с влажния солен полъх на Атлантика. Чуваше се смях на деца, строящи пясъчни замъци.

Серина оправи презрамката на чантата си и влезе вътре. Нямаше червен килим или ослепителни полилеи. Подът бе мозаечен, светлината — приглушена. Изненадана и доволна, тя забеляза големи растения в керамични саксии и сувенири, закачени на стените, които ясно отразяваха живота и културата на индианците. Произходът на Джъстин личеше много повече, отколкото той осъзнаваше, помисли си Серина и се отправи към рецепцията. Чуваше познатия шум от автоматите, заглушен от разстоянието и от тракането на токчетата й по керамичния под. Даде бакшиш на портиера и са обърна към администратора.

— Серина Макгрегър.

— Да, госпожице Макгрегър. — Усмихна й се за добре дошла. — Господин Блейд ви очаква. Занеси багажа на госпожица Макгрегър в апартамента за гости на последния етаж — каза на пиколото, което вече са навърташе около нея. — Господин Блейд би желал да отидете веднага в офиса му, госпожице Макгрегър. Ще ви заведа.

— Благодаря.

Нервите й се обтегнаха, ала тя не обърна внимание. Знаеше какво ще прави и как точно. Имаше две седмици, за да изготви стратегията си. По време на дългия път от Масачузетс до Ню Джърси бе премислила всичко отново и отново. На няколко пъти за малко да се поддаде на желанието си да обърне колата и да се върне на север. Рискуваше бъдещето и сърцето си. Рано или късно щеше да бъде наранена. Беше неизбежно. Но имаше нещо, което желаеше в Атлантик сити, и това бе Джъстин Блейд.

Притисна стомаха си с ръка, за да успокои нервите си, когато администраторът отвори една от дървените врати. Седящата зад абаносовото бюро брюнетка погледна въпросително, преди очите й да се спрат на Серина.

— Госпожица Макгрегър — оповести служителят.

— Да, разбира се. — Кейт се изправи и кимна. — Благодаря ти, Стийв. Господин Блейд ви очаква, госпожице Макгрегър, само да му кажа, че сте тук.

Ето защо шефът беше изнервен, заключи Кейт и погледна Серина студено и преценяващо, докато вдигна вътрешния телефон. Беше прибрала златистата си коса назад с две шноли от слонова кост. Силните й, елегантни черти се подчертаваха от големите виолетови очи. Носеше копринен костюм с цвят малко по-тъмен от ирис. Много е елегантна, реши Кейт и когато Серина отвърна на погледа й, без да потрепне, прибави — и много смела.

— Госпожица Макгрегър е тук, Джъстин. Разбира се. — Затвори телефона и хвърли на Серина усмивка, която можеше да мине и за приятелска. — Оттук, госпожице Макгрегър. — Кейт я поведе и отвори още една врата.

Серина спря зад нея.

— Благодаря ви, госпожице…

— Уолъс — отговори Кейт машинално.

— Благодаря, госпожице Уолъс.

Серина хвана дръжката на вратата и внимателно я затвори зад себе си. Кейт се втренчи във вратата за миг, осъзнала, че бе елегантно отхвърлена. Повече заинтригувана, отколкото ядосана, тя се върна на бюрото си.

— Серина… — Джъстин се облегна.

Защо ли бе очаквал нещо да се промени, зачуди се той внезапно. Мислеше, че е подготвен за прилива на чувства, който бликна в него, когато я видя. Всяка минута от последните две седмици изчезна за миг.

— Здравей, Джъстин… — Надяваше се да не й подаде ръка, тъй като дланите й бяха влажни. — Имаш доста хубаво местенце тук.

— Седни — посочи той към стола пред бюрото си. — Искаш ли нещо? Кафе?

— Не. — С любезна усмивка Серина прекоси стаята и седна във фотьойл от гладка еленова кожа. — Благодаря ти, че веднага ми отделяш от времето си.

Джъстин само повдигна вежди. Въртяха се в кръг един около друг за малко, замисли се той, като боксьори, които се учеха да се защитават.

— Как беше полетът?

— Дойдох с кола — отговори тя. — Шофирането ми липсваше през последната година. Времето беше прекрасно — добави. Искаше й се да поддържа банален разговор, докато се успокои.

— А семейството ти?

— Родителите ми са добре. Не успях да се видя с Алън и Кейн. — Серина се усмихна за пръв път, откакто бе дошла. — Баща ми ти изпраща много поздрави.

— Значи, все още е между живите?

— Намерих по-изтънчени начини да си отмъстя. — Със свирепо задоволство тя си припомни за разкъсаните цигари.

— Свикна ли с живота на сушата?

Неспособен да устои на изкушението, Джъстин погледна към устата й за миг. Беше леко влажна и без червило.

— Да, ала не и с бездействието.

Серина усети топлия полъх около устните си и в отговор стомахът й се сви. Искаше да се приближи до него, да вземе това, което й предлагаше, да се съгласи с всичко. Само да я обгърне отново, да докосне гладките му чувствителни ръце. Внимателно положи своите в скута си.

— За това бих желала да говорим — каза тя.

— Длъжността управител на казиното все още е свободна — отвърна той и отново премести поглед върху нея. — Работното време е дълго, но работата не е така напрегната, както на кораба. По принцип не е нужно да си в казиното преди пет, ала, разбира се, когато се наложи, можеш да си вземеш свободна вечер. Има и доста канцеларска работа, естествено, но ти предимно ще наблюдаваш персонала и ще посрещаш клиентите. Ще имаш собствен кабинет срещу рецепцията. Когато не се нуждаят от теб в залата, ще работиш в него. Поставени са монитори — посочи той, — чрез които ще наблюдаваш.

Джъстин натисна един бутон и ламперията се премести. Серина погледна през стъклото и видя тълпата в казиното. Говореха, залагаха, въртяха се, като в ням филм.

— Ще имаш помощник — продължи той. — Достатъчно е компетентен, ала няма право да взима самостоятелни решения. Осигурен ти е и безплатен апартамент. Когато съм извън хотела, ти поемаш пълно ръководство над казиното… Като се съобразяваш с моите правила.

— Това е достатъчно ясно. — Тя отпусна ръце успокоена. Дари Джъстин с мила, приятелска усмивка. — Смятам да поема управлението на казиното, Джъстин… Като твой партньор.

За един кратък миг Серина видя учудване в погледа му, преди той да се облегне назад. Ако някой друг бе направил това, би изглеждало като отпускане, но Джъстин беше нащрек.

— Мой партньор ли? — попита той.

— В „Команч“ — отвърна спокойно тя.

— Имам нужда от управител на казино, Серина, не от партньор.

— Аз не искам просто работа или заплата — подчерта тя. — Достатъчно съм заможна, за да съм финансово осигурена, просто не обичам да бездействам. Приех работата на „Селебрейшън“ като експеримент, ала не е нужно това да се повтаря. Искам нещо повече от пари.

— Преди ми каза, че ще търсиш работа в казино, когато напуснеш кораба.

— Не — усмихна се тя и поклати глава. — Погрешно си ме разбрал. Мислех да отворя собствено заведение.

— Твое казино? — засмя се бързо Джъстин и отново се успокои. — Имаш ли представа какво означава това?

Серина изправи главата си.

— Мисля, че да. Работих цяла година на нещо, което всъщност бе плаващ хазартен център. Научих как работи кухнята, за да нахрани повече от хиляда и петстотин човека, как работи обслужващият персонал и как се съхранява виното. Знам, когато някое крупие не се чувства добре и се нуждае от почивка, също и как да накарам клиента да изиграе още една игра, преди да стане раздразнителен. Повече научих на кораба, отколкото работих. И се научих много бързо.

Той усети студения, ядосан тон, видя блясъка в очите й. Сигурно ще се справи достатъчно добре, реши той след миг. Беше енергична, издръжлива и богата.

— Като имам това предвид — започна бавно, — защо си ми като партньор?

Тя се изправи и се приближи до стъклото.

— Виждаш ли крупието на пета маса? — попита и посочи с пръст през прозореца.

Джъстин стана и я последва любопитен.

— Да, защо?

— Работи много добре. Ръцете й са бързи и стабилни. Изглежда е хванала някакъв удобен ритъм, без да напряга играчите. Не би трябвало да работи следобедите по средата на седмицата. Нуждаеш се от такива крупиета, когато е най-натоварено. Дилърът на масата за зарове изглежда отегчен до смърт. Трябва да го уволниш или да го преместиш.

— Обясни ми.

Серина му се усмихна, защото в гласа му се усещаше насмешка.

— Сложи го на друга маса, ако стане малко по-любезен. Ако не, уволни го. Персоналът на казиното трябва да има същото отношение, както и останалите ти служители.

— Добра гледна точка — призна той. — И основателна причина да искам да си управител на казиното ми. Но не и партньор.

Тя обърна гръб на стъклото.

— Ето и още няколко причини. Когато трябва да пътуваш на Запад или в Европа, ще си сигурен, че оставяш компетентен човек със запазен интерес — не само в казиното, но и в цялостното управление. Направих някои проучвания — прибави Серина. — Ако „Блейд Ентърпрайсиз“ продължи да се развива със същите темпове, ще ти е нужен някой, който да поеме част от отговорността. Освен ако не смяташ да правиш пари по двадесет и четири часа на ден и да нямаш време да се насладиш на успеха си. Сумата, която смятам да инвестирам, ще бъде достатъчна да покрие част от разходите ти за онова казино в Малта.

Джъстин повдигна вежди.

— Добре си се подготвила — забеляза сухо.

— Ние, шотландците, никога не правим бизнес на сляпо — усмихна му се доволно. — Въпросът е, че нямам намерение да работя за теб или някого друг. Ще управлявам казиното за половината от печалбата и ще покривам загубите от други дейности, когато това е необходимо.

— Половината — промърмори Джъстин и присви очи.

— Равностойни партньори, Джъстин — посрещна погледа му, без да трепне. — Това е единственият начин да ме имаш.

Внезапно настъпи пълна тишина и тя се опита да нормализира дишането си. Нямаше да му позволи да види колко нервна беше или да забрави гордостта си и да се хвърли в обятията му. Онова, което бе започнало при първата им среща, се бе развило бавно по време на тяхната раздяла. Влюби се в него, а Джъстин дори не бе наблизо да я изкушава. Ала той нямаше да разбере. Серина не би му позволила, поне докато не се почувстваше готова.

— Предполагам, че се нуждаеш от време да премислиш предложението ми — каза тя най-накрая. — Мога да променя плановете си — продължи Серина и отиде до фотьойла да вземе чантата си. — Смятах да погледна някои къщи, докато съм в града.

Когато Джъстин я хвана за ръката, тя бавно се обърна. Беше сигурна, че ще я изобличи в блъф. И когато го направи, щеше да се провали или да излезе от положението.

— По всяко време през първата година, ако реша, че не става, ще купя твоя дял.

Серина едва се въздържа да не се изсмее гръмогласно.

— Съгласна съм — отговори му тихо.

— Ще накарам адвоката ми да подготви споразумението. Междувременно можеш да огледаш там. — Обърна глава към казиното. — Давам ти седмица или малко повече да промениш решението си.

— Нямам такова намерение, Джъстин. Когато реша нещо, не се отказвам от него. — Погледнаха се дълго и преценяващо. Тя протегна ръка. — Значи се споразумяхме?

Джъстин се втренчи в ръката й, после бавно я стисна. Хвана я, все едно сключваха договор, след това бавно я придърпа към устните си.

— Споразумяхме се, Серина — каза той, — въпреки че и двамата може да съжаляваме по-късно.

— Ще отида да се преоблека! — Тя отдръпна ръката си от устните му. — Довечера ще работя в казиното.

— Може и утре. — Джъстин отиде към вратата пред нея и обви с ръка нейната върху дръжката.

— По-добре да не губя време — отвърна Серина глухо. — Ако ме запознаеш с помощника ми и с някои от крупиетата, мога да започна.

— Както искаш.

— Дай ми един час да разопаковам багажа си и да се преоблека тогава. — Тя искаше да прекъсне разговора, затова натисна дръжката.

— Трябва и за друго да говорим, Серина.

Думите сякаш я удариха. Обърна се към него с копнеж.

— Да — каза тихо. — Но по-добре да изясним деловите си отношения, за да сме сигурни, че едното няма нищо общо с другото.

Докато я наблюдаваше, той хвана ревера на костюма си.

— Не съм убеден, че можем да разграничим двете неща — промълви глухо. — А и не сме толкова глупави, та да се преструваме, че е така.

Сърцето й биеше лудо. Дори и да беше разбрал, гласът му остана силен и ясен.

— Ще ни стане ясно скоро, нали?

С лека усмивка, Джъстин отпусна ръката си.

— Да, ще разберем. Ще се видим след час.

 

 

Доста бързо Серина осъзна, че работата ще бъде изморителна. Много по-трудно, отколкото на „Селебрейшън“. Но този път, замисли се, когато погледна към претъпканото, шумно казино, самата тя бе заложила. Написа името си на разписка, която едно крупие й донесе, и почувства известно задоволство. Част от кипящия около нея живот й принадлежеше.

Ще мине време, докато се приспособи, напомни си, когато зърна няколко неодобрителни погледа. Когато Джъстин я представи като свой партньор, Серина почти прочете мислите на другите служители. Трябваше да докаже, че бе достатъчно квалифицирана за длъжността, независимо от личните й отношение с Джъстин. Увереността бе правило номер едно. Второ, упоритостта. Когато бяха заедно, според нея, бяха непобедим тандем. Не можеше да каже същото за баща си.

Помощникът й, Неро, бе едър, чернокож мъж. Прие новината за дела на Серина в хотела мълчаливо. Тя научи, че той бе работил като охрана в първото казино на Джъстин и после на различни длъжности във всички негови заведения. Разведе я из казиното, обясни й с няколко думи основните неща и я остави сама. Серина разбра, че нямаше да го спечели лесно.

Едно от крупиетата й направи знак и тя прекоси залата. Още преди да измине половината път, чу висок, гневен глас. Един поглед й бе достатъчен, за да разбере, че мъжът нямаше късмет и се чувстваше доста нещастен.

— Извинете — усмихна се Серина на играчите на масата и застана зад крупието. — Проблем ли има?

— И още как, сладурче. — От другата страна на масата мъжът се наведе напред и я хвана за китката. — Коя си ти?

Тя премести погледа си бавно към ръката му, после го погледна.

— Собственичката.

Той се изсмя бързо и пресуши чашата си.

— Виждал съм притежателя, скъпа. Не изглежда като теб.

— Партньорът ми. — Информира го Серина с ледена усмивка. С периферното си зрение забеляза, че Неро се приближава към нея и поклати глава едва забележимо.

— Мога ли да ви помогна с нещо?

— Оставих цяла пачка на тази маса снощи — каза й той. — Приятелите ми тук ще потвърдят.

Останалите играчи изглеждаха отегчени или ядосани. Всички те го пренебрегнаха.

— Желаете ли да обърнем в пари останалите ви чипове? — попита тя учтиво.

— Искам да ги направя повече — възрази мъжът и остави празната си чаша. — Този жокер няма да увеличи лимита.

Серина погледна крупието и видя гнева в очите му.

— Нашите дилъри не са упълномощени да вдигат тавана, господин…

— Карсън. Мик Карсън и бих желал да зная какво е това заведение, в което човек няма шанс да получи парите си.

— Както казах — отвърна тя спокойно, — крупиетата нямат право да увеличават лимита, ала аз мога. Колко искате, господин Карсън?

— Това вече ми харесва — кимна той и даде знак за още едно питие. Серина се обърна към сервитьорката и поклати леко глава. — Пет хиляди на ръка — озъби се мъжът на Серина. — Това ще балансира нещата. Ще се подпиша.

— Добре. Донеси сметката на господин Карсън, Неро — разпореди се тя, усетила, че той бе нащрек. — Можете да играете една ръка за пет хиляди, господин Карсън — погледна го Серина право в очите. — Ако загубите, си тръгвате.

— Добре, скъпа… — мъжът отново я хвана за китката и погледна от горе до долу лъскавата й, яркочервена рокля. — А ако спечеля, ще отидем ли на някое тихо местенце да изпием по едно питие?

— Не си играйте с късмета, господин Карсън — предупреди го тя с усмивка.

Той се засмя, взе папката, която Неро му бе донесъл и надраска името си.

— Не е лошо да опитам, скъпа. О, не — възкликна, когато Серина отстъпи назад. — Ти раздавай картите.

Без да промълви нито дума, тя зае мястото на крупието. Тогава забеляза Джъстин. Стоеше встрани и я наблюдаваше. По дяволите! За миг погледите им се срещнаха и Серина се замисли дали гневът й не бе попречил на правилната оценка. Погледна Карсън и си каза, че петте хиляди си заслужаваха, за да се отърве без скандал от него.

— Залози? — попита й хвърли бегъл поглед на останалите играчи, докато отброяваше чиповете на Карсън. С единодушно съгласие другите се въздържаха.

— Само ти и аз — каза Карсън и премести чиповете си напред. — Раздавай.

Тя мълчаливо му даде седмица и двойка. Погледна единствената си карта и видя, че бе дванайсет точки, а следващата й беше деветка.

— Давай — нареди Карсън и посегна към празната си чаша. Серина извади дама. — Спри — нареди й той и я дари с широка, тъжна усмивка.

— Деветнайсет точки. — Тя обърна единствената си карта. — Дванайсет… Петнайсет — продължи, когато извади тройка. Без да спира, изтегли петица. — Двайсет. — Карсън едва се въздържа да не изпсува. — Заповядайте отново, господин Карсън — каза Серина хладно и го изчака да се изправи.

Погледна я за миг, докато тя прибираше чиповете му, после стана и излезе от казиното, без да каже дума.

— Извинете за безпокойството — усмихна се Серина на останалите играчи и кимна на крупието.

— Справихте се много добре, госпожице Макгрегър — промълви Неро, когато тя мина покрай него.

Серина спря и се обърна.

— Благодаря, Неро. Наричай ме Рина. — Стана й приятно, когато той се усмихна. После тя се отправи към Джъстин. — Беше ли готов да ме изхвърлиш? — попита го тихо.

Той я погледна и започна разсеяно да върти кичур коса.

— Знаеш, че те исках тук поради много причини. Това бе една от тях.

Серина се засмя доволно.

— Ами ако бях загубила?

— Значи щеше да загубиш — присви рамене Джъстин. — Но се справи много добре с една доста неприятна ситуация. И го направи със стил — отбеляза и погледна лицето й. — Наистина се възхищавам от твоя стил, Серина Макгрегър.

— Странно… — Тя усети промяната в себе си. Отпусна се, почувства се добре. Желаеше го. — Аз пък винаги съм харесвала твоя стил.

— Уморена си. — Той я погали точно под очите, където се бяха образували леки сенки.

— Малко — призна Серина. — Колко е часът?

— Около четири.

— Не се учудвам, проблемът на тази работа е, че губиш представа за деня и нощта.

— Вече спечели малко повече от дела си — подзе Джъстин и я поведе през казиното. — Имаш нужда да закусиш.

— Ммм…

— Предполагам, това означава, че си гладна.

— Не бях забелязала, ала след като ме подсети, мисля, че умирам от глад. — Тя погледна през рамо, когато я той вкара във външния си офис. — Ресторантът не се ли намира в другата посока?

— Ще закусим в апартамента ми.

— О, чакай малко — с усмивка възрази Серина. — Мисля, че в ресторанта е по-добре.

Джъстин я погледна за миг, после бръкна в джоба си.

— О, Джъстин…

— Ако се падне ези, ще закусим в апартамента, ако е тура — в ресторанта.

Тя се намръщи и протегна ръка.

— Дай да видя тази монета — взе я Серина от ръката му и разгледа двете страни. — Добре, прекалено гладна съм да споря. Хвърляй.

Той я подхвърли със сръчно движение на палеца си. Серина изчака, докато монетата падна върху ръката му, после въздъхна.

— Ще вземем асансьора — съобщи Джъстин невъзмутимо.