Нора Робъртс
В пламъка на страстта (10)

Десета глава

Серина се протегна и се чудеше дали да стане. Ако Джъстин не беше слязъл вече, идеята да се излежава в леглото щеше да изглежда по-привлекателна. Лежеше сред разбърканите чаршафи, в тяхното легло, завита плътно през цялата нощ.

Той все още се тревожеше, замисли се тя. Въпреки че не бе прошепнал нищо повече от няколко глупави нежности, преди да излезе, Серина усети тлеещото в него напрежение. Докато Джъстин смяташе, че бомбата във Вегас бе директна заплаха лично към него и начало на нещо по-голямо, тя не можеше да направи нищо, за да го успокои. Трябваше да е до него, да се опита да го убеди, че не е в опасност и че е в състояние да се грижи за себе си.

Мъже, помисли си Серина и се усмихна. Независимо колко бяха либерални, те просто не приемаха факта, че жените могат да се грижат за себе си. Последното нещо, което щеше да направи, бе да отиде в Масачузетс, докато мъжът, когото обичаше, беше в Ню Джърси. Не беше логично, каза си тя, докато ставаше от леглото. Вярваше в онова, което му беше казала снощи — влюбените хора стоят заедно.

Той нямаше да се успокои, докато полицията не заловеше онзи, който бе поставил бомбата. А това можеше да отнеме месеци, ако изобщо го хванеха. Можеше съвсем да се откаже, ако плановете му се проваляха. Или щеше да чака дни, седмици, месеци, преди да нанесе удара си.

Извади един халат от гардероба, докато обмисляше възможностите, после сви рамене. Независимо дали щяха да го заловят или не, Серина не споделяше увереността на Джъстин, че престъпникът щеше да удари отново. Бележката сигурно бе изпратена от ярост, след като плановете му се бяха провалили. Това бе по-логично, отколкото идеята, че някой иска лично да отмъсти на Джъстин.

Той не бе обективен, реши тя, докато завързваше халата си. Хотелите бяха до такава степен част от него, че не можеше да ги види така, както някой чужд човек — скъпо струващи сгради. Изнудвачът беше изиграл ръката си и бе загубил. Вероятно знаеше, че властите ще правят разследване и Джъстин ще засили охраната си. Страхливците поставят бомби, помисли си Серина. Нямаше да рискува да бъде заловен. Междувременно и Джъстин щеше да стигне до същата мисъл.

Когато някой почука на вратата, тя машинално погледна часовника до леглото. Прекалено рано за камериерката, каза си и влезе в дневната. Кой ли… Хвана дръжката и застана на място, когато думите на Джъстин от снощи преминаха през съзнанието й. „Някой ме преследва. Не си в безопасност.“

Внезапно смутена, Серина погледна през шпионката. Я виж ти, възкликна успокоена. Вече си измислям глупости. Отвори вратата и се усмихна на брат си.

— Трябва снощи да си загубил доста бързо, та си станал толкова рано — пошегува се тя.

Кейн се втренчи в нея за миг и влезе в стаята.

— Не е толкова рано — отговори и огледа наоколо. — Дойдох да видя Джъстин.

— Изпусна го за малко. — Серина затвори вратата и оправи разрошената си от съня коса. — Слезе в офиса си, преди около петнайсет минути. Къде е Алън?

Привързаността на Кейн към Джъстин не се връзваше много с факта, че Серина му бе сестра. И то по-малката му сестричка, по дяволите, помисли си той. Тя беше в апартамента на Джъстин и носеше само късия копринен халат, който й бе подарил за миналата Коледа.

— Закусва — отговори Кейн, докато обикаляше из стаята.

— Ти винаги си ставал рано и си се залавял за работа — спомни си Серина. — Ужасен навик, според мен. Искаш ли кафе? Това е едно от основните неща в кухнята.

— Да, разбира се. — Все още шокиран от разрушаването на илюзията, че тя не бе само негова сестра, той я последва.

Помещението бе просторно и впечатляващо. Подът и стените бяха бели, шкафовете черни. Серина включи кафеварката и посочи към масата за закуска.

— Седни.

— Изглежда всичко ти е познато — чу Кейн думите си.

Тя го погледна изненадано.

— Аз живея тук.

Учуден, той седна на един висок стол на бара.

— Джъстин не си губи времето.

— Това е доста дребнава забележка за един щатски прокурор — отвърна Серина, докато слагаше кафето. — Ако погледнем нещата от другата страна, може да се каже, че и аз не си губя времето.

— Запознахте се едва преди месец.

— Кейн… — Тя се обърна и повдигна глава. — Спомняш ли си Люк Денисън?

— Кой?

— Беше коняр, когато бях на петнайсет години — припомни му Серина. — Сгащи го на паркинга пред киното и му каза, че ако някога ме докосне, ще му счупиш костите.

Той се усмихна, когато си спомни.

— Не го направих, нали?

— Не. — Тя се приближи до него и го хвана за ушите. — Вече не съм на петнайсет, Кейн, и Джъстин не е Люк Денисън.

Кейн се наведе напред и я дръпна за ушите, за да се приближи до него.

— Обичам те — каза й той и я целуна.

— Тогава се радвай за мен. Джъстин е всичко, което желая.

Кейн я пусна и се облегна.

— Той каза същото за теб.

Видя как погледът й се замъгли от удоволствие.

— Кога?

— Вчера, когато ни помоли с Алън да те убедим да се върнеш вкъщи. — Кейн вдигна едната си ръка, когато забеляза, че удоволствието й се превръща в гняв. — Спокойно, Рина. И двамата отказахме.

Серина въздъхна.

— Джъстин смята, че който е поставил бомбата, иска нещо повече от пари. Втълпил си е това в главата и мисли, че не съм в безопасност с него — размаха ръце ядосана. — Изобщо не разсъждава логично за цялата тази работа.

— Той те обича.

Бушуващата в нея буря внезапно утихна.

— Знам. Още една причина да съм до него. Кажи ми — облегна се тя на бара, за да го вижда, — ти какво би направил?

— Ако бях на мястото на Джъстин, щях да направя всичко възможно да заминеш. А ако бях на твое място — продължи, преди да бе започнала да крещи, — нямаше да мръдна.

— Няма нищо по-лошо от аналитичната мисъл на закона — промълви Серина, докато кафето излизаше.

— Добре. А сега защо не ми кажеш какво правиш? Някакви нови пленителни дами или работата ти пречи да се проявиш?

— Успявам да отделя малко време и за развлечения — изсумтя Кейн, докато тя постави две чаши. — Реших да се върна към частната практика.

— Сериозно? — учуди се Серина и се обърна. — Не е ли малко внезапно?

— Не съвсем. — Той взе чашата с кафе. — От известно време го обмислям. Алън е политикът. Той е търпелив. — Кейн сви рамене и отпи от кафето. — Липсва ми съдебната зала. Бюрокрацията не ми оставя много време за нея.

— Винаги съм обичала да те гледам, когато спориш по някое дело — спомни си тя и седна от другата страна на бара. — Има нещо жестоко в стила ти, като разярен вълк, изгубил търпение.

Той се засмя.

— Типичното макгрегърово развихрено въображение.

— Петниш семейното име, а? — попита Алън от кухненската врата.

Серина се обърна към него с лъчезарна усмивка. Погледът й стана лукав, когато видя мъжа зад брат си.

— Алън се оплака, че сте го изоставили — обади се Джъстин. — Остана ли кафе?

— Току-що го направих.

Тя протегна ръка към него, когато той влезе. Джъстин я хвана и целуна пръстите й. После се приближи до кафеварката.

— Алън?

Той погледна сестра си.

— Да, благодаря.

— Кейн не ми каза колко е загубил снощи — подхвърли Серина, докато Алън се облегна на бара.

— О, късметът му не бе чак толкова лош — погледна брат си хитро, а той му отвърна с любезен поглед.

Серина повдигна вежди.

— По-добре да не опитвате късмета си с никое от крупиетата ми — предупреди тя Кейн.

— Малката блондинка — започна Алън с ослепителна усмивка, — с големите кафяви очи…

— Кейн! — Серина му хвърли изумен поглед. — Тя е едва на двайсет и една!

— Не знам за какво говори. — Кейн отпи от кафето си невъзмутимо. — Алън се опитваше да заплени една червенокоса дама с къса рокля с вижданията си за външната политика.

— Слушай — обърна се Серина към Джъстин, когато той се приближи. — Изглежда нито клиентите, нито персонала са в безопасност, докато тези двамата са тук.

— Можеш да ги наглеждаш довечера на вечерята. — Джъстин подаде на Алън чаша и отвори хладилника за сметана.

— Трябваше да ви предупредя — изгледа Серина братята си и докосна Джъстин по ръката. — Той има навика да прави приготовления, без да информира предварително никого. Но аз лично — прибави с усмивка — с удоволствие бих отишла на вечерята. Лена Максуел открива програмата довечера — подхвърли тя и погледна ноктите си. — Предполагам, Джъстин ще бъде изкушен да ви представи, ако вие двамата дойдете.

— В колко часа е вечерята? — попитаха Алън и Кейн в един глас.

Серина се изправи със смях.

— Горките! Размахай една сексапилна брюнетка пред носовете им, и те биха те последвали навсякъде. Трябва да се изкъпя и преоблека. — Тя се изправи на пръсти и целуна Джъстин. — Ще сляза долу след половин час.

Докато прекосяваше стаята, чу въпроса на Кейн:

— Къде ще репетира Лена Максуел следобед, Джъстин?

Серина осъзна, че се смее на глас под душа. Ако Кейн си наумеше да намери Лена Максуел, нямаше да се нуждае от помощта на Джъстин. Кейн Макгрегър притежаваше нещо повече от очарование.

Отново се сети за реакцията му, когато я откри в апартамента на Джъстин. Бе наистина мил, реши тя. Спомни си дългия, безмълвен поглед, който Алън й хвърли, когато влезе в кухнята с Джъстин. Когато братята й останеха насаме, заключи Серина, щяха да обсъдят надълго и нашироко връзката й с Джъстин, щяха да поспорят може би и накрая щяха да изразят безрезервната си подкрепа. Те тримата винаги се отнасяха така помежду си.

За миг, докато горещата вода я обливаше, тя изпита съжаление към Джъстин. Той никога не бе усетил сигурността, близостта, неприятностите в едно семейство. Може би след време щеше да й позволи да му покаже. Може би някой ден щяха да имат деца.

Серина премести глава под струята. Мислеше много напред в бъдещето. Прекалено далеч. Джъстин я обичаше, ала това не означаваше непременно брак и деца. Бе живял сам толкова дълго време, а връзката им бе отскоро. Децата означаваха дом, а той нямаше такъв. Избрал бе живот без постоянни неща. А скитникът в него беше част от привързаността му към нея. Бе глупаво да мечтае за промени, след като бяха живели заедно едва от четиридесет и осем часа под един покрив.

И все пак бе говорил за сестра си. И двата пъти Серина бе доловила нотки на съжаление. Джъстин не беше обърнал гръб на семейството си, а бе принуден от обстоятелствата да се справя без тях. Ако някой ден искаше семейство, Серина си обеща, че ще бъде насреща.

Тя излезе от душа и уви главата си с хавлиена кърпа. Започна да си тананика, докато нанасяше парфюмирания лосион по тялото си. Замисли се за задачите си през деня и реши, че ще може да свърши всичко и ще има време да се преоблече за вечерята. Но не и ако се мотае в банята цял ден, напомни си и облече хавлията. Свали кърпата от главата си и влезе в спалнята. Когато вратата се отвори, Серина възкликна учудено:

— Джъстин! — Тя прокара ръка през косата си и затаи дъх. — Уплаши ме. Мислех, че си тръгнал.

Той пъхна ръце в джобовете и я огледа бавно от главата до петите.

— Не съм.

Как може, зачуди се Серина, след като бе видял и докоснал всяка част от тялото ми, да ме гледа така, че краката ми да се разтреперват?

— Къде са Алън и Кейн?

— Отидоха долу да се бият за Лена, предполагам.

— Господи, колко ме е яд, че ще пропусна — въздъхна тя и се отправи към гардероба.

— Какво правиш?

— Обличам се — отвърна с усмивка. — Какво мислиш, че правя?

— Губиш си времето, защото ще сваля отново всичко.

Серина вдигна вежди и го погледна през рамо.

— Все си мисля, че на Кейт ще й се стори странно, ако вляза в офиса по хавлия.

Джъстин се усмихна студено.

— Никъде няма да ходиш.

— Джъстин, не ставай смешен — засмя се тя и взе да рови из гардероба. — Имам хиляди неща за вършене преди вечеря и… — Останалата част от изречението остана неизказана, защото той я хвърли на леглото.

Застанал над нея, Джъстин кимна.

— Харесва ми как изглеждаш в неоправено легло.

— О, наистина ли? — изправи се Серина. — Бих искала да знам откъде ти хрумна идеята, че можеш да ме хвърляш така? — Когато постави ръцете си на кръста, хавлията падна от едното й рамо. — Не ти се случва за първи път — продължи, спомнила си как я метна в океана. — Изглежда ти става навик.

— Знам, че никой не бива да докосва една Макгрегър — отвърна той и постави пръст на мястото, където хавлията се бе разтворила.

— Точно така! — Тя отблъсна ръката му, а хавлията се отвори още повече. — Тогава припомни си го следващия път, когато ти се прииска да ме докоснеш.

— Добре. Извинявай… — Джъстин протегна ръка с извинителна усмивка.

Въпреки че бе ядосана, Серина я прие и стана от леглото. След миг лежеше по гръб, притисната под него.

— Джъстин! — Борейки се със смеха, тя се отблъсна от него. — Ще престанеш ли? Трябва да се облека.

— Аха, трябва да се облечеш. Нека ти помогна… — С един-единствен жест той разтвори съвсем хавлията й.

— Спри! — Изненадана, разярена и изправена, Серина започна да се бори с него. — Джъстин, сериозно ти говоря! Камериерката ще дойде всеки момент.

— Няма… до довечера… — докосна едно местенце под ребрата й и му стана приятно, когато тя простена. — Предупредих я.

— Ах, ти… — Получила нов прилив на енергия, Серина отново се опита да се освободи. — Пак го направи! — Почти беше издърпала ръцете си, когато той ги хвана. — Случайно да ти идва на ум, че и аз си имам планове? Че може да не искам да прекарам следобеда в леглото с теб?

— Мислех, че си струва риска да те убедя — отговори Джъстин спокойно.

— О! — Тя го изрита, като преплете крака с неговите, докато шаваше под него.

— Добре, ще мятаме ези-тура. Който познае три пъти от пет, печели.

— Не е смешно — извика Серина през смях. — Говоря сериозно.

— Ужасно сериозно! — Той я претърколи и тя се озова върху него. — Всеки ще хвърля по веднъж. — Преди да успее да му отговори, Серина отново бе под него. — Аз по два пъти.

— О, разбира се… — Тя отметна мократа коса от очите си. — Наистина равностоен залог, като се има предвид, че съм полугола, а ти си напълно облечен.

— Права си. — Покри лицето й с целувки. — Защо не направиш нещо по въпроса? Ръцете ми не са свободни.

Серина изстена неволно, когато те започнаха да се движат по тялото й.

— Отвратителен си — въздъхна, останала без дъх. — Джъстин…

— Да престана ли? — попита той нерешително.

Погледът му бе прикован в лицето й, докато продължаваше да я гали.

— Не… — Тя вплете пръсти в косата му и приближи устни до неговите.

Усещането винаги бе едно и също, неповторимо. Всеки път, когато устните му докоснеха нейните, Серина чувстваше тази омаломощаваща я топлина. Отпускаше се бавно и тялото й се превръщаше в една гореща, мека маса. И все пак трепетът бе винаги нов, като че ли се случваше за първи път. Забравила молбите му, тя се отпусна, почувствала първите вълни на удоволствие.

Джъстин усети, че Серина се предава. Това бе само прелюдия към върховното изживяване и безумното желание. Наслади се на краткотрайното, неудържимо усещане за пълен контрол. Сега вече бе негова, тази силна, жизнена жена, която след няколко безценни мига щеше да му се отдаде. Това го накара да бъде мил. Започна да я гали с такава нежност, на каквато не предполагаше, че е способен. Любовта наистина ли променя така, зачуди се Джъстин и прокара дългите си, слаби пръсти по тялото й.

Устните му докоснаха нейните и заглушиха стоновете на удоволствие. Погледна я с притворени очи. Когато започна да изследва устата й с език, клепачите й потрепнаха. Той потриваше устните си в нейните, като се наслаждаваше на вкуса й, и усети, че ръцете му бяха неподвижни. Изглежда цялото му същество бе съсредоточено в целувката. Силата, която бе почувствал, изчезна. Беше слаб, ала не се страхуваше.

— Обичам те — прошепна Джъстин. — Не бях осъзнал колко много. — Целуна я бавно и по-възбуждащо от всеки друг път.

След това езикът й потърси неговия, прокрадвайки се през устните му, за да усети неговия вкус и аромат. Той потрепна и разбра, че отново бе готова за борба.

Тя съблече мекия му вълнен пуловер през главата. Устните им се разделиха, но само за миг. Ръцете й действаха, докосваха, деряха, търсеха. Представяше си ги гладки и бели върху тъмната му кожа, лъскавите женски нокти, забиващи се в него от възбуда. Премести устни на рамото й и бе нападнат от нейното ухание. Напомняше му за горещи летни нощи и дива любов сред висока зелена трева. Ставаше все по-нетърпелив, докато я целуваше от вътрешната страна на лакътя й, където силният пулс само усилваше аромата. Когато прилепи устни до бледата й кожа, Серина изви гръб като котка, разпалена от страст.

Тя се претърколи, така че лежаха един до друг, и обви ръце около него. Не чувстваше събраните на топка чаршафи, нито копринения халат, който се изплъзна и се свлече до коленете й. Единственото, което чувстваше, бе мускулестото му топло тяло до себе си и влажната криволичеща следа, която устата му остави върху нея.

Когато Джъстин се спусна надолу, Серина го насочи към всичките тайни места, който щеше да открие. Никой досега не бе я карал да изпитва този жарък и необуздан глад. Той я изпълваше, поглъщаше, правеше я силна. С внезапен прилив на енергия, тя се премести върху него. Целуваше го жадно, ръцете й действаха бързо и сръчно. Джъстин простена и хвана влажната й, лъскава коса. Стенанието само я накара да се настани отгоре му по-бързо. Толкова е красив, помисли си. Не бе в състояние да мисли за нищо друго, освен за допира и вкуса му.

Малки капчици пот проблеснаха на тъмната му кожа. Серина усети соления й вкус, когато устата й се плъзна по мускулестите му гладки гърди, тънките ребра, грапавия белег, дългите, стройни бедра.

После той я сграбчи и я изтегли нагоре, докато устните им не се срещнаха. Тя усети смесените им вкусове и главата й се завъртя. Тялото й сякаш се мърдаше само. Изпълни я наслада, от която извика и изви гърба си назад. Джъстин също се изправи, сграбчил я за косата, с устни, прилепени към нейните. Серина не можеше да диша и когато се насили да си поеме въздух, тялото й хвана свой собствен ритъм.

Ръцете й го обгърнаха. Телата им се преплетоха, притиснаха се силно и треперещи, останали без дъх и достигнаха върховния миг на удоволствие.

— Не мога да ти се наситя — прошепна той. — Никога не ми е достатъчно.

— Недей… — Тя отпусна глава на рамото му. — Никога недей да ми се насищаш.

Лежаха мълчаливо, докато дишането им се успокои. С ръка на сърцето му Серина усети как пулсът му се нормализира.

— Само ти — промълви Джъстин, почувствал внезапен изблик на любов, — съществуваш в моя живот.

Тя повдигна глава и го погледна.

— Любов, която не е луда, не е любов — усмихна се и го погали по бузата. — Едва сега разбрах това. Никога вече не искам да съм разумна.

Той приближи пръстите й до устните си.

— Значи умната Серина Макгрегър избира лудостта.

Тя сбърчи нос и подпря лакти на гърдите му.

— Не е нужно да замесваш ума ми.

— Силно ме интригува — отвърна Джъстин. — Той е част от теб, която още не съм изследвал. А колко си умна?

Серина повдигна вежди.

— Това — отвърна превзето, — е абстрактен въпрос.

— О, ставаш уклончива! — засмя си той и отмести косата й от раменете й. — Колко титли имаш?

— Първият ти въпрос няма нищо общо с втория. А ти колко си умен?

— Достатъчно, за да знам докъде се простират възможностите ми — каза нежно. — Нямаш ли желание да се занимаваш с право или политика, както братята си?

— Не. Ала изгарях от желание да уча. После исках да работя. Сега — прехапа устни тя — имам други, по-големи желания.

— Хмм… — Джъстин си достави за миг удоволствието да се наслади на устните й. — Не мислиш ли, че си учила за нещо повече от управител на хазартен център и хотел?

— Разбира се, че не. Образованието си е мое. Винаги ще си го имам, независимо какво правя. Каква полза от научните степени, ако не се радваш на живота? — Серина въздъхна отново и легна до него. — Ходех на училище не за да поставя в рамка дипломата си, а защото бях любознателна. Ти защо управляваш хотели?

— Защото го правя добре.

Тя му се усмихна.

— А това е причината, заради която за малко не станах вечен студент. Но бе прекалено еднообразно и много лесно. Тук има предизвикателства всеки ден и срещам доста хора. И — прибави Серина самодоволно — защото ме бива да върша тази работа.

— Неро мисли, че си от класа.

Усмивката й стана самодоволна като гласа й.

— Много е схватлив. Защо не си го направил управител?

— Нямаше желание. — Той прокара ръка по гръбнака й. — Харесва му да бъде неофициален разрешител на проблеми. Догодина ще го изпратя в Малта.

— Значи си купил казиното?

— Ще го направя скоро. — Погледна замислено лицето й. — Мислех си за партньор.

Видя блясъка в очите й, преди да проговори.

— Наистина ли? Тогава трябва да се кандидатирам веднага.

Джъстин сключи ръце на тила й.

— Колкото по-бързо, толкова по-добре — промълви и приближи устните й до своите.

Когато телефонът иззвъня, той изруга силно. После протегна ръка, а тя се засмя и се сгуши в него.

— Блейд е на телефона.

Докато слушаше тихия, треперещ глас на Кейт, се мъчеше да се освободи от напрежението си. Серина го усети.

— Добре, Кейт, слизам. — Затвори слушалката и я целуна по главата. — Нещо се е появило долу.

Серина възкликна примирено.

— Колко е неприятно да живееш там, където работиш… — Претърколи се и протегна крака. — Всъщност и аз трябва да сляза.

— Не си имала почивен ден от цяла седмица. — Докато се обличаше, Джъстин се зачуди дали да я остави тук, или да я вземе със себе си. Реши, че е по-безопасно да остане в апартамента. — Почини си малко, ще се върна скоро. Защо не поръчаш обяд?

Мисълта да го притежава целия следобед беше много привлекателна. Тя забрави за очакващите я папки на бюрото.

— Добре, един час?

— Идеално! — Погълнат от мислите си, той се запъти към асансьора.

Кейт го очакваше, когато влезе, и мълчаливо му подаде един бял плик.

— Стийв го намерил на рецепцията. Веднага щом го видях… — Потрепна, после продължи по-спокойно. — Същото е като онова, което получи във Вегас, нали?

— Да — отговори Джъстин с равен глас, докато разглеждаше внимателно изписаните черни букви.

На плика бе написано неговото име. Внезапно му се прииска просто да го накъса на парчета. Ала вместо това взе ножа за разрязване на писма от бюрото и внимателно го отвори. Извади сгънатата бележка и я разгърна.

„Не съм свършил. Имаш да плащаш.“

— Повикай охраната — нареди на Кейт и прочете писмото втори път. После въздъхна тежко. — И полицията.