Исмаил Кадаре
Носителят на злочестието (12)

XII

През същата седмица, когато трупът на хаджи Милети бе хвърлен в общата яма край столицата, там, където обикновено заравяха осъдените на смърт, полудели самотници и труповете на никому неизвестни лица, в двореца на султана се проведе заседание на правителството, на което в присъствието на върховния владетел шейх-ул-ислямът изнесе доклад за прилагането на Фереджефермана в западните краища на империята.

Навършва се почти година от обявяването на „славния декрет“, както го нарече той, и близо половин година от тръгването на първия керван с фереджета към тези краища. Оттогава насам — продължи шейх-ул-ислямът — следващите кервани един след друг са пренесли към балканските страни и още по-далеч, по унгарските и австрийските земи, над двадесет милиона фереджета. По този начин успешно бе изпълнено с помощта на аллаха и в противовес на злонамерените предсказания на някои, едно от най-грандиозните начинания, предприети през последното столетие от безсмъртната османска държава.

В кратката пауза между двете фрази шейх-ул-ислямът с крайчеца на окото си погледна към онази част от залата, където мрачни, подпрели с длан глави, стояха Кюприлиите. Всички знаеха, че те отново ще вземат надмощие ведно с привържениците си, че пак ще дойде времето на техните декрети и червеникавите им настръхнали бради ще се поклащат като пламъци, докато ги сполети ново поражение и останат в сянка, което ще продължи до следващия им възход и така подред, все така, както се бе случвало досега и както обикновено винаги ставаше по върховете на османската държава. Кюприлиите също знаеха това, поради което никога не избързваха да се обявяват срещу силните на деня, когато бяха в немилост, така както не се съюзяваха с падналите от власт по време на възхода си.

Гласът на шейх-ул-исляма се снишаваше и със затруднение се извисяваше при твърде дългите за остарелите му дробове фрази. „Ислямът сега може да бъде спокоен — докладваше той. — Жените от Гърция, Албания, Кипър, Румъния, Сърбия, България, Босна, Македония и Черна гора, както и в част от земите на Полша, Крим, Унгария и Австрия, които се намират под османско владичество, са забулени. Подобно начинание с такива колосални размери може да осъществи само една могъща свръхдържава като нашата.“

Той спря за миг, после извърна лице към султана:

— Щастлив съм днес да съобщя на височайшия владетел, наместника на пророка на земята, че всички жени и девойки от най-голямата империя в света са забулени с фереджета.

Той направи движение с ръка, сякаш морето от фереджетата, черно, бушуващо и необятно, беше в нозете му, докато султанът, който в това време не откъсваше очи от жеста на шейх-ул-исляма, бавно поклащаше глава, а устните му шепнеха: „Чудесно, чудесно!“