Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (5)

1 юни

Вчера си легнах и започнах да мисля. Но вместо да мисля за работата, аз, кой знае защо, започнах да си мисля за моретата и океаните: за туй какви китове и акули се въдят в моретата, защо китовете са такива големи и какво щеше да бъде, ако китовете се въдеха по сушата и ходеха по улиците, и къде бихме живели, ако някой кит би разрушил нашата къща. Изведнъж забелязах, че мисля съвсем за друго и моментално забравих за какво трябва да мисля и в главата ми, кой знае защо, взеха да се вмъкват мисли за разни животни: за коне и магарета, за слонове и камили: защо например конете са големи, а магаретата малки и че може би конете са пак магарета, само че големи; защо камилата има гърбица, а слонът хобот; и какво би било, ако и камилата имаше хобот — щеше ли да бъде тогава тя камила или тогава тя щеше да бъде вече просто камилски слон.

И отново забелязах, че пак мисля не за това, което трябва и колкото и да се мъчех да мисля за работата, в главата ми се въртяха само глупости. Аз реших, че с такава глава като моята по-добре е съвсем да не мисля и бързо заспах.