Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Дневник Коли Синицына, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Eternities (2010 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2010 г.)

Издание:

Николай Николаевич Носов. Дневникът на Коля Синицин

Библиотека Смехурко

Повести за деца. Дневникът на Коля Синицин. Веселото семейство

Руска, второ издание

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художник: Георги Чаушов

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректори: Мина Дончева, Христина Денкова

Индекс № 11 9537545332 6154-8-77

Дадена за набор 15. VI. 1977

Подписана за печат 20. I. 1978

Излязла от печат 30. II. 1978

Формат 16/60/90

Издателски коли 12

Печатни коли 12

Цена 0,98 лв.

Държавно издателство „Отечество“

ДПК „Димитър Благоев“

София, 1978

История

  1. — Добавяне

29 юни

Днес ние решихме да проучим ще намери ли пчелата пътя за дома си, ако се занесе някъде надалече от кошера.

Аз улових една пчела с чаша и пъхнах под чашата парченце картон, за да не може да изхвръкне. Сега трябваше да се бележи пчелата с боя и да се занесе някъде далече. Аз казах на момчетата, че ще я занеса у дома, там ще я бележа и ще я пусна от балкона.

Момчетата останаха да чакат и да следят кога белязаната пчела ще прилети обратно в кошера, а аз понесох пчелата у дома. Нарочно държах чашата високо, та пчелата да забележи пътя. Отдолу чашата беше закрита с картона, тъй че пчелата не можеше да офейка, а през чашата тя виждаше всичко.

После дойдох у дома и взех да мисля как да бележа пчелата, тъй че тя да не хвръкне, докато я мазна по гърба с боята. Тогава реших да я похраня с мед и докато тя яде, да я бележа. Поставих на балкона чинийка, капнах в нея малко мед и сложих чашата с пчелата в чинийката. Скоро пчелата видя меда и взе да го яде. Аз вдигнах внимателно чашата и мазнах пчелата по гърба с боя. Пчелата не се изплаши и продължи да яде мед. После тя отлетя, а аз отидох на пчелина да разбера дали е прилетяла обратно или не. Излязох на улицата и тръгнах бързо. Изведнъж насреща ми Серьожа.

— Прилетя — вика. — Прилетя вече!

От радост заскачахме сред улицата. Ето какво нещо е пчелата! Мъничка, а все пак не се е заблудила. Намерила е пътя към своя роден кошер!

Серьожа казва:

— Дай чашата, ще хванем още една пчела и отново ще направим опит.

Но аз забравих чашата у дома. Изтичахме в къщи за чашата. Аз исках да прибера чинийката от балкона, изведнъж гледам — прилетяла една пчела, кацнала на чинийката и яде ли, яде от меда. Загледахме се в нея, а на гърба й белег от боя.

— Ами това е същата оная пчела! — досетих се аз. — Тя пак е дошла за мед.

— Гледай ти пчела! — каза Серьожа. — Не само че е намерила пътя за дома си, но дори запомнила, че тук има мед и е дошла още веднъж.

Аз казвам:

— Хайде да почакаме. Може би тя пак ще дойде.

Зачакахме. След десет минути пчелата пак прилетя. До вечерта тя идва двайсет пъти за мед. Чудно насекомо! Всяка муха би се наяла с мед и би си хвръкнала, а пчелата не си е пожалила труда. И сама си е хапнала, и на своите другари е занесла мед. Много добро насекомо! Такива като пчелите трябва да се почитат.