Метаданни
Данни
- Серия
- Диабло (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Kingdom of Shadow, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимир Вълков, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 32 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ричард А. Кнаак. Диабло: Царството на сянката
ИК „ХЕРМЕС“, Пловдив, 2006
Редактор: Венера Атанасова
Коректор: Юлиана Василева
ISBN-10: 954-26-0447-5
ISBN-13: 978-954-26-0447-1
Американска, второ издание
История
- — Добавяне
- — Корекции от Диан Жон
Статия
По-долу е показана статията за Диабло: Царството на сянката от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Диабло: Царството на сянката | |
| The Diablo: The Kingdom of Shadow | |
| Други имена | Бил Петрас |
|---|---|
| Автор | Ричард А. Кнаак |
| Първо издание | 2003 г. България |
| Издателство | СЕРПИС АД София 2003 |
| Оригинален език | Английски |
| Жанр | фентъзи |
| Поредица | Диабло |
| Предходна | Диабло: Черният път |
| ISBN | ISBN 954-301-012-9 |
„Диабло: Царството на сянката“ (на английски: The Diablo: The Kingdom of Shadow) е третата книга, описваща вълшебния и обширен свят на Диабло, създадена по мотиви от популярната компютърна игра. Автор е Ричард А. Кнаак. Творбата разказва за митичния град Урех и неговите жители, за техния владетел Юрис Кхан и неговата дъщеря Атанна, както и за злия магьосник, обърнал заклинанието, предназначено да отвори вратите на Рая, срещу града Урех.
На Крис Метцен и Марко Палмиери
Пролог
— Ги зара! Вендо Ти Урех! Магри! Магри!
Въздухът се изпълни с пращяща магическа енергия. Облаци започнаха да се събират над града. Тъмни облаци, напомнящи не за рая, а за неговата противоположност.
— В името на равновесието — провикна се някой внезапно. — Настоявам да спрете, преди да сте предизвикали ужасяващо бедствие!
Изненаданият магьосник млъкна. Капитанът се обърна към глупака, който се беше намесил в толкова критичен момент.
Слаб, облечен в черно, мъж ги гледаше с арогантността, запазена за онези, които вярваха, че са по-висши от обикновените простосмъртни. Бледото лице на натрапника нямаше да впечатли капитана на толкова, ако не беше забелязал две неща.
Първото бяха очите с неземен сив цвят, които сякаш улавяха погледа и го задържаха. В тях командирът съзираше доказателство за собствената си смъртна природа — нещо, за което никой наемник не обичаше да мисли.
А второто нещо бяха дрехите. Черната роба и наметалото бяха обсипани със символи, пресъздаващи различни аспекти от задгробния живот, включително такива, които повечето хора избягваха.
Когато непознатият направи няколко крачки напред, капитанът забеляза странната кама, висяща на колана му. Доколкото ветеранът разбираше от подобни неща, беше издялана от слонова кост.
Мъжът принадлежеше към един от най-ужасяващите магьоснически ордени: некромантите.