Джанет Дейли
Каменно сърце (2)

Втора глава

Просто един мъж. В момента, в който го видя, висок и тъмнокос, младата жена коригира този израз. Слаб и добре сложен, той беше напълно завършен мъжкар. Формите и линиите на загорялото му лице бяха изваяни в неповторимо произведение на абсолютната мъжественост. Скъпо палто се, спускаше от широките му рамене. Преди да стигне до бедрата, то леко се скосяваше, за да подчертае тесния таз, а после продължаваше малко под коленете. Тъмният цвят на дрехата контрастираше с белия копринен шал около врата му.

Само секунда беше нужна на Стефани, за да разбере, че елегантното палто покрива едно идеално мускулесто тяло. Издаваше го леката походка и естественото поведение.

Описанието на Пери стана пределно ясно — съвършен и твърд като диамант, Брок Канфийлд напълно отговаряше на това определение и отвсякъде беше мъж.

Стефани почувства огромната сила на неговото привличане, преди да стигне до рецепцията, за да го поздрави, но тя нарасна неимоверно, когато попадна в обсега на металносивите му очи. В съчетание с тъмнокестенявата му коса, техният блясък беше неустоим.

Погледът му направи цялостна преценка на женските й дадености още преди да стигне до средата на фоайето. Изучаваше я с такъв открит мъжки интерес, че ако на негово място беше някой друг, тя щеше да се почувства обидена. Но колкото и да се опитваше, не можеше да изпита възмущение. Стана точно обратното. Пулсът й се ускори от вътрешното вълнение, предизвикано от неговите очи.

Опитвайки се да запази самообладание, младата жена прехвърли вниманието си към блондинката, притиснала се в ръката му. Външно тя създаваше впечатление за класа и изисканост. Все пак Стефани забеляза, че синият й кашмирен пуловер бе с един номер по-малък от необходимото. Фината вълна бе опъната, за да подчертае меката закръгленост на момичешките гърди. По същия начин панталоните й, в подходящ по-тъмен оттенък на синьото, обвиваха плътно ханша и бедрата й.

Може би за Брок Канфийлд резултатът е възбуждащ и съблазнителен, но Стефани си помисли, че е проява на лош вкус. След това се зачуди дали жената не е проститутка. Но нямаше време да прецени, защото настъпи моментът, в който трябваше да заговори.

— Здравейте, господин Канфийлд. Аз съм Стефани Хол — представи се тя и подаде ръка. — Надявам се, че сте пътували добре.

— Да, безпроблемно — ръкостискането му беше твърдо. Топлината на дланта му сякаш премина в нейната и се разля из цялото й тяло. Той присви очи с любопитство. — Стефани Хол — повтори мъжът. Равният му глас придаде необичайно звучене на името й. — Не знаех, че Пери се е оженил. Кога стана това?

— Пери не е женен — изненадано побърза да отговори тя, а после се опита да обясни. — Не съм негова съпруга. Искам да кажа, че изобщо не е женен — възстанови контрола върху обърканата си реч и продължи по-спокойно: — Аз съм негова сестра.

— Ах, да — той сякаш отстъпи назад, някак си се отдръпна, макар че не направи никакво друго движение, освен да пусне ръката й. — Сега се сещам, че ми е споменавал за по-малката си сестра. Бях останал с впечатление, че сте много по-млада.

Стефани реши, че е най-добре да не коментира това.

— Съжалявам, че Пери не е тук, за да ви посрещне. Днес трябва да държи реч на един клубен обяд. Ще се върне до час.

— Чудесно — Канфийлд кимна с леко безразличие.

Блондинката се притисна по-силно към него, сякаш да му напомни за своето присъствие. Това й спечели един снизходителен и развеселен поглед, но Стефани не забеляза никаква страст в него.

— Хелън, бих искал да се запознаеш с госпожица Хол. Нейният брат ръководи хотела от мое име. Това е Хелън Колинс.

Той съзнателно пропусна да определи връзката между двамата. Какво би могъл да каже? Че е настоящата му приятелка, настоящата му любовница? Стефани не беше сигурна дали ще се справи с такава откровеност. Блясъкът в очите му я накара да заподозре, че се е досетил. Не й допадаше мисълта, че той намира ситуацията или самата нея за забавна.

— Може ли да ви отведа до апартамента ви? — надутото й предложение звучеше така сковано и отбранително, както самата тя се чувстваше.

— Мисля, че идеята е прекрасна — линията на устата му се изкриви в лек присмех.

Това насочи погледа й към здраво стиснатите мъжки устни, които сякаш намекваха за богат жизнен опит. Бяха твърди и добре очертани. Любопитството й нарасна неудържимо. Тя се чудеше колко ли опитни бяха те.

След като си наложи да се усмихне, Стефани се обърна и отиде на рецепцията, където Мари пъхна два ключа в протегнатата й длан. С крайчеца на окото си младата жена забеляза Бен да се бори с багажа. Знаеше, че той ще ги последва в апартамента.

Когато отново се присъедини към Брок Канфийлд и неговата приятелка, те вече се бяха насочили в правилната посока. Стефани би предпочела просто да даде ключовете на мъжа, тъй като очевидно той знаеше пътя. Но си спомни инструкциите на Пери: „Заведи го до апартамента и се убеди, че има всичко, от което се нуждае!“

— Тук ли работите, госпожице Хол? Или просто помагате на брат си? — Въпросът дойде от Хелън Колинс и бе зададен с остър тон.

— Работя тук — отговори тя спокойно, като се опита инстинктивната й неприязън към блондинката да не проличи.

— В качеството на каква? — Дебелата мъжка вежда се изви в нейна посока и Стефани усети как отново я преценяват, но този път на интелектуално ниво.

— Грижа се за счетоводните книги — отговорът й беше хладен. Тя се колебаеше дали Брок Канфийлд наистина не знае това, или просто е забравил.

— Значи ти си причината месечните доклади да станат четливи през последните няколко месеца — заключи той.

В забележката имаше някаква лека насмешка. Стефани си спести отговора, защото стигнаха до апартамента. Тя отключи вратата и ги въведе вътре, нетърпелива да доведе мисията си докрай и да подреди отново разбърканите си чувства.

— Зашеметяващо е, Брок! — възкликна Хелън, издавайки, че това е първото й посещение тук. Тя пусна ръката му, когато видя розите на масичката за кафе. — И рози! Великолепни са! Знаеш, че ги обичам — наведе се, за да вдиша аромата на един от огромните цветове.

Стефани се притесни за шева на панталона й. Дали конецът щеше да издържи на напъна?

— Има изстудено шампанско за вас — измънка тя и направи едва забележим жест по посока на сребърната кофичка.

Сивите очи на Брок Канфийлд се плъзнаха по лицето й. Погледът им беше насмешлив и леко подигравателен, сякаш усещаше нейното неудобство. Нямаше нужда от други обяснения, тъй като секунди след това Хелън откри съда с лед.

— Скъпи, мислиш за всичко — заяви тя и измъкна бутилката от него. Уви я в хавлиена кърпа и му я занесе. — Отвори я, Брок.

Щом той свали палтото от раменете си, Стефани видя възможност да напусне.

— Ако има нещо друго, господин Канфийлд… — започна тя.

— Не си отивайте още, госпожице Хол — спокойното му нареждане спря крачката, която Стефани бе направила назад, към своето оттегляне. Но освен простата заповед да остане, Брок не даде никакви други обяснения.

Тя стоеше кротко, опитвайки се да изглежда толкова спокойна и уверена, колкото й позволяваха опънатите нерви. Канфийлд метна палтото и шала си върху бялото кожено кресло. Минута по-късно ги последва и сакото му. След това вещо извади корковата тапа от бутилката шампанско и напълни двете чаши, които Хелън държеше в ръце.

— Ще се присъедините ли към нас, госпожице Хол? — запита той. — В барчето има още чаши.

— Не, благодаря — тя отказа любезно, но твърдо. — Трябва да свърша малко работа следобед.

— Една чаша шампанско би повлияла зле на вашата работоспособност? — подигра я той, но върна бутилката в кофичката с лед, без да подновява предложението си.

На вратата се почука. Стефани отвори, тъй като бе най-близо до нея. Беше Бен с багажа. Тя му даде знак да влезе.

— Остави го в спалнята — нареди Хелън и го последва, за да го нагледа.

— Мисля, че ще намерите всичко в ред, господин Канфийлд — младата жена отново се опитваше да напусне. — Лично проверих апартамента, преди да пристигнете.

— Сигурен съм, че е така — съгласи се той.

Пропусна и втората възможност, защото Бен се появи от спалнята. Бе много изненадана, че Брок му даде бакшиш. В края на краищата той бе собственикът, така че не беше необходимо. Бен благодари и излезе.

— Ето ключовете ви, господин Канфийлд — Стефани прекоси стаята, за да му ги даде.

Той не посегна веднага към тях. Вместо това се обърна, за да постави чашата с шампанско върху античната мраморна масичка. Бялата риза само загатваше мускулестия гръден кош, без да го подчертава. Изглеждаше слаб и строен — като диво животно, дебнещо своята плячка.

Без сакото изглеждаше по-обикновен, по-достъпен. Нестабилният й пулс показваше опасността от подобно мислене. Тя пусна ключовете в протегнатата му ръка. Пламъчетата в неговите сиви очи сякаш се присмяха на жеста, с който избягваше физическия контакт.

Когато Хелън Колинс се появи на вратата на спалнята, погледът му се отмести от Стефани. Той не изчака блондинката да заговори и даде своите нареждания:

— Разопаковай куфарите, Хелън, и се настани удобно. Следобед ще бъда зает.

Учтиво, но твърдо мъжът казваше на приятелката си да изчезне и да го освободи от присъствието си, докато не отдели време да поиграе с играчката, която си е довел. Стефани видя как закръглената блондинка прикри с усмивка искриците негодувание и му изпрати въздушна целувка, преди да затвори вратата на спалнята.

— Не одобряваш нареждането ми, нали? — Във въпроса му звучеше неприкрита ирония.

Младата жена се опита да наподоби безразличие.

— Не бих се осмелила да обсъждам личните ви работи, господин Канфийлд. Нямам нищо общо с тях.

— Казано на недискретния шеф с пълното благоразумие на наемния работник — подигра се той на отговора й.

Когато разсеяно направи крачка към нея, Стефани едва се удържа да не отстъпи назад в опит да остане на безопасно разстояние от него. Беше толкова близо, че нервните й окончания затрептяха от сексуалната мощ на неговото привличане. Приятното усещане накара хиляди камбанки да зазвънят предупредително в главата й.

— Има ли нещо друго, господин Канфийлд? — Тя погледна ръчния си часовник така, сякаш закъсняваше. — Наистина трябва да се връщам в кабинета си.

Една дълга секунда той я гледа втренчено. После погледът му се плъзна надолу, след което се извърна и пусна ключовете в джоба си.

— Щом се налага — вдигна чашата с шампанско.

Като прие неговото съгласие за разрешение да се оттегли, Стефани се запъти към вратата. Обзе я чувство на облекчение. Напрежението изведнъж я напусна. Ясно осъзна, че не би искала да знае толкова много.

Беше на метър и половина от вратата, когато Брок Канфийлд я спря с тих въпрос:

— Брат ти предупреди ли те за мен?

Тя рязко се извърна назад и шотландската пола се завъртя около коленете й.

— Моля?

Чувстваше се притисната в ъгъла като малко мишле, почти повярвало, че е избягало, преди две лапи отново да го побутнат към устата на хищника. Лека дяволита усмивка правеше ъгълчетата на плътните мъжки устни по-дълбоки.

— Пери е много съвестен и старателен. Затова и го направих управител — заяви Брок и погледът му обходи стройната й фигура. — Сигурно ти е казал, че за закуска ям малки момичета като теб — той отпи от шампанското и предизвика у Стефани чувството, че отпиват от самата нея.

Преди да успее да отговори, гърлото й се сви за секунда.

— О, да. Пери всъщност каза, че се отнасяте с жените така, както комарджията си играе с тесте карти — тя отвърна на откровеността му с откровеност, макар че вътрешно трепереше.

— Много точно казано — чашата му бе вдигната в подигравателен тост. — Обикновено ги зарязвам след кратка употреба — понякога по простата причина, че искам нещо ново — пак отпи от шампанското и започна да я изучава над ръба на стъклената чаша с обезкуражаващо спокойствие. — След като те е крил толкова години, брат ти поема твърде голям риск, като те изпраща на свое място. Защо го прави? Да не би да си натоварена да отвлечеш вниманието ми, за да не открия някой проблем?

— Няма никакви проблеми. Всичко върви гладко — увери го тя. — Брат ми помоли да ви посрещна, защото нямаше кой друг да го направи. Нощният управител спи вкъщи, а секретарката на Пери… се плаши от вас. Така че останах само аз да представлявам управленския персонал, освен ако не нарушим протокола.

— Тя е страхлива душица. Казваше се Кони, нали? — Брок Канфийлд се загледа замислено и тръгна към Стефани. — Според теб страхува ли се от секса?

— Срамежлива е по природа — тя защити момичето, докато се бореше с огъня вътре у нея, който се опитваше да зачерви бузите й.

Когато стигна до младата жена, Брок не спря, а я заобиколи. Чу го да оставя чашата на масичката и понечи да се обърне.

— Пери трябва да ти е казал, че ако се забъркаш с мен, ще те нараня.

Постоянното му скачане от лични към общи теми я изваждаше от равновесие. Стефани се опита да се нагоди към моментната промяна в тактиката. Той бавно направи кръг и застана от срещуположната й страна, така че трябваше да извърти глава, за да го улови с периферното си зрение. Явно не очакваше да му отговори и затова не го направи.

— Вярно е — продължи Брок. — Ясна си ми. В неделя обядваш с печено говеждо по американски, докато аз предпочитам шатобриан^[1]. Живея в хотелски стаи, а ти искаш къща с четири спални — той се пресегна, повдигна медальона с формата на бръмбарче и го разгледа. Ръката му изобщо не се докосна до тялото й, но въпреки това усещането за допир остана. Когато го върна на мястото му, върховете на пръстите му се спуснаха леко надолу и причиниха свиване в мускулите на стомаха й. — Искаш да имаш деца, да си майка на момче и момиче, а аз нямам никакво желание за наследник. Време е името Канфийлд да умре — погледът му блуждаеше по гърдите й. Повърхностното й дишане ги караше едва да се повдигат под рехавата плетка на пуловера. — Повече от сигурно е, че си от типа жени, които биха искали сами да кърмят бебетата си.

Стефани не оспори нито едно от неговите изявления. Не можеше, защото се досещаше, че в тях има известна истина. Но мълчанието й бе породено най-вече от осмислянето на факта, че той я съблазнява.

Брок Канфийлд излагаше всички причини, поради които авантюрата с него не би могла да има бъдеще, и в същото време я убеждаваше да отстъпи пред желанието му. Докато той говореше всичко това, тя не бе в състояние да изкаже нито едно възражение. Чувстваше се влудяващо безпомощна.

Когато Брок се приближи и застана пред нея само на една ръка разстояние, Стефани осъзна неговата мъжественост. Очите й бяха на нивото на широките му мускулести гърди. Тя повдигна брадичка, за да изучи силата на мъжките му черти, тъмния цвят на косата и блясъка на очите му. Той провря пръсти в косите й, обхващайки с две ръце лицето й.

— Ти искаш мъж, до когото да се сгушиш в леглото и да стоплиш студените си крака — каза той. — А аз искам да се позабавлявам с тялото на жената, а след това да спя сам в моята половина на леглото. Ние сме като олиото и водата. Те не могат да се смесят.

Погледът му се премести върху устните й. Сърцето на Стефани замря, а след това заби силно, но тя успя да овладее стремежа на ресниците да се спуснат надолу и задържа очите си отворени, без да му отправя безмълвна покана. Но за Брок Канфийлд това не беше нужно. Нервите й се изопнаха докрай, когато неговата уста мъчително бавно се спусна надолу към нейната.

Най-напред усети парещата топлина на дъха му върху чувствителните си устни. После бе атакувана от възбуждащия аромат на мъжки парфюм, примесен с мириса на сухо шампанско. В мига преди устните му вещо да докоснат нейните, лека възбуда се разля в сетивата й.

С убедителна лекота той опита вкуса на нежните извивки на устните й, без да намали разстоянието помежду им. Стефани нито се отпусна, нито се противи на изучаващата целувка. За части от секундата устните й сами се притиснаха към неговите, когато той неочаквано ги отдръпна, за да докосне леко бузата й.

— Възхитително парче си — гласът му бе умишлено тих и галещо дрезгав. — Може би ще те запазя за десерт — лека целувка мъчително сладко излъга чувствителната кожа близо до ухото й, преди Брок да вдигне глава, за да я погледне с ленивите си сиви очи. — Ако си умна, ще ме удариш през лицето, Стефани.

— По-умна съм, господин Канфийлд — тя се изненада, че има глас и че той звучи толкова уверено. — Няма да се боря с вас и по никакъв начин няма да засилвам интереса ви да ме преследвате.

На лицето му се появи усмивка на възхищение. Тя смекчи завладяващата мъжественост на неговите загорели от слънцето черти. Зашеметено от огромния чар, който усмивката му носеше, сърцето на Стефани спря да бие за секунда. Той освободи ръцете си от косите й и отстъпи, за да вземе отново чашата си.

— Сега вече ти ме заинтригува, Стефани — промърмори Брок и преглътна шампанското.

— Повярвайте ми, нямах такова намерение — тревогата накара гласа й да затрепери.

— Нима? — предизвика я мъжът с многозначително повдигане на черните си вежди.

— Не — но тя не успя да издържи на втренчения му поглед, извърна очи и леко повдигна брадичка.

Телефонът иззвъня, Брок се отдалечи от него и й нареди през рамо:

— Обади се ти!

Стефани се поколеба. След това пристъпи и вдигна бялата слушалка.

— Да? Апартаментът на господин Канфийлд.

— Стефани? — Беше брат й, изненадан, че я чува. — Кони каза, че Брок е пристигнал преди петнадесет минути. Защо още си там? Някакви проблеми ли има?

— Не, тъкмо си тръгвах — беше доволна, че гласът й звучи нормално, а не така развълнувано, както се чувстваше. — Господин Канфийлд е тук. Желаеш ли да говориш с него?

Той помисли малко, преди да се съгласи с предложението й:

— Да, дай ми го.

Тя протегна слушалката към Брок.

— Пери е.

Мъжът се приближи и я взе от ръката й, но не се опита да я докосне. Дланта му закри микрофона.

— Жалко, че трябва да отложим нашата дискусия точно когато започна да става интересна.

Тя отказа да се хване на уловката му.

— Надявам се, че престоят ви при нас ще ви хареса — заяви, сякаш се обръщаше към някой гост на хотела, а не към неговия собственик.

Когато се обърна и тръгна към вратата, гласът му я последва:

— Ще разбера това по-късно, Стефани.

В забележката му имаше обещание, че разговорът им ще бъде подновен. Тази част от нея, която не се ръководеше от здравия разум, го очакваше с нетърпение.

Прекрачвайки прага към коридора, Стефани се обърна, за да затвори вратата. Погледът й бе привлечен от стройния мускулест мъж до телефона, който вече бе забравил за нея. Чернокосата му глава бе приведена съсредоточено: очевидно това, което му говореше Пери, бе обсебило вниманието му. Много тихо тя притвори вратата зад себе си и тръгна бързо по постлания с килим коридор.

Щом влезе в кабинета си, тя затвори вратата. Беше реакция на защита, чрез която да се предпази от опити да дебне за Брок Канфийлд. Стоя достатъчно дълго пред огледалото, за да оправи косата си, разрошена от ръцете му. След това разтвори входящата книга на бюрото и започна да работи.

Изведнъж чу гласовете на Пери и Брок пред офиса си. Несъзнателно задържа дъха си, но те продължиха. Тя предположи, че брат й води собственика на една бърза обиколка из отделите на хотела. Беше логично, макар че той вероятно бе добре запознат с всичко, което става.

По-късно следобед Пери почука и на нейната врата и двамата влязоха вътре.

— Стефани, при теб ли са ценовите разчети на проектите за реконструирането на игралната зала в сауна и спортен клуб?

Погледът й се отмести от брат й и се спря върху скритите искрици в сивите очи на Брок. Сакото и вратовръзката бяха отстъпили място на тъмносив пуловер, от който се подаваше бялата яка на ризата му. Всекидневното облекло не намаляваше силата на мъжкото му излъчване, което го обгръщаше като втора кожа.

— Имам едно копие — Стефани отклони очи от него, за да отвори страничното чекмедже на бюрото. — Мисля, че видях твоето вкъщи.

— Точно така — спомни си Пери. — То е на писалището в библиотеката — взе папката, която тя му връчи, и я подаде на Брок. — Както виждате на страница втора, цената на оборудването е в рамките на предвиденото. Основният проблем е тази носеща стена — той разгърна проекта на архитекта върху бюрото, за да покаже къде е възникнала трудност в преустройването на игралната зала.

Стефани се облегна назад в стола си, понеже не можеше да продължи работата си, докато двамата мъже обсъждаха проблема. Бездействието й даде предостатъчно свобода да разгледа Брок Канфийлд. Седнал странично на ръба на писалището й, той внимателно слушаше обясненията и предложенията на Пери.

Харесваха й чистите, строги линии на неговия профил, буйната и гъста тъмнокестенява коса и слабото, мускулесто телосложение. Позата, която бе заел, опъваше плата на панталоните и очертаваше мускулите на бедрата му.

Това, което безпокоеше Стефани, бе присъщото му сексуално излъчване. Беше красив по един суров начин и това увеличаваше магнетизма му. Тя не можеше да погледне към него, без да го почувства като мъж. Младата жена разбра, че всичките предупреждения бяха напразни. И причината не беше в Пери или Брок. Все едно, че й бяха обяснили колко е опасно да стои твърде близо до огъня, когато тя трепереше от студ. Щеше да поеме риска, който криеше възможността да се сгрее на пламъците. Като отмести очи от неустоимото тяло пред себе си, тя навлажни нервно устни, осъзнавайки какво признава в момента.

Когато отново погледна към Брок, разбра, че я наблюдава. В сивите дълбини на очите му имаше усмивка, сякаш бе прочел мислите й и бе отгатнал решението, което току-що взе. Беше й напълно невъзможно и тя не успя да поеме спокойно дъх, докато мъжът не насочи отново вниманието си към зелената папка.

— Искам да направя едно предложение — каза Брок.

— Ще прегледам тези проекти и заложените цени и ще ги обсъдим довечера. Каня теб и сестра ти на вечеря.

— Той стана от бюрото. Погледът му едва се докосна до нея, когато прибираше проектите. — Имате ли други планове за вечерта? — Въпросът бе зададен след известна пауза и бе отправен към брат й, а не към нея.

— Довечера съм свободен, но не знам за Стефани — в погледа, който Пери й отправи, имаше безмълвно предупреждение, че ще подкрепи всяко извинение, което тя си избере.

— Ти ще дойдеш, за да следиш сметките, нали? — въпросът му беше повече формален, защото Брок я гледаше с многозначителна увереност. — Можете да си побъбрите с Хелън, докато ние двамата обсъждаме бизнеса.

— Бихме могли да го отложим за сутринта — предложи брат й.

— Работата преди удоволствието — настоя Брок и погледна към него. После очите му отново се върнаха и се спряха върху нея. — Да се срещнем в осем часа в ресторанта. Ще имате време да отидете до вкъщи, за да се преоблечете.

— В осем часа е добре — съгласи се Стефани, уверена, че ще отиде.

Пери й изпрати поглед, който казваше, че е загубила здравия си разум. И бе точно така. Нямаше значение колко глупаво или лекомислено изглежда. Брак с Брок Канфийлд бе невъзможен, а това означаваше, че връзката й с него е лишена от бъдеще. Но тя не се ръководеше от логиката. Действията й бяха направлявани от една много по-могъща сила.