Даяна Палмър
Някога в Париж (6)

Глава шеста

Пиърс се намръщи, сякаш не искаше да съобщи тревожната новина. Тя го гледаше с уплашените си големи зелени очи, докато сърцето й биеше лудешки.

— Добре, май трябва вече да ти кажа — продължи мъчително той. — Докато се преобличаше в хотела, звъннах на Артър. Майка ти се е обаждала да пита за теб. Изглежда е станало малко… произшествие. Ще се оправи — добави забързано той, когато видя, че пребледня. — Обяснила е на Артър, че се е подхлъзнала и е паднала по стълбите, но според него гласът й звучал доста уплашено и настоявала веднага да поговори с теб. Той не е уточнил къде сме, но я успокоил, че днес се връщаме.

Бриан изпусна дъхът, който бе сдържала.

— Сигурно я е ударил — предположи нещастно тя. — По време на разговора ни заплаши, и нея и бебето, ако не се съглася с плановете му. Предполагам ще разбере какво сме направили?

Пиърс кимна.

— Рано или късно.

— Между другото спомена, че Филип се връща днес и ще иска да ме види — тя приглади назад дългата си коса. — Защо й трябваше да се жени за Кърт? Не го ли виждаше що за човек е?

— Виждала е, но той е богат — въздъхна Пиърс.

Бриан тежко се отпусна на седалката.

— Дали ще й направи нещо? Как мислиш? Ами бебето?

— Засега няма страшно. Но Сабон ще побеснее, когато научи какво сме направили. Просто ще трябва да те отведа далеч от него завинаги. Той няма да остави нещата просто така. Ще измисли някакво отмъщение и за нас, и за всички свързани с нас. А също и Кърт.

Сърцето й отново препускаше. Тя отново повдигна ръка и приглади дългата коса.

— Какво ще правим сега?

— Първо, няма да се прибираш — нареди мрачно той. — Ще летим вместо до Насау, до Фрийпорт. Вече звъннах в къщата и разпоредих да ни посрещне шофьорът, който обикновено замества бодигарда. Така както се стекоха нещата, Артър не може да ни чака. За момента ще останем във Фрийпорт, докато нещата се поуталожат и шефът на охраната не се върне с екипа си.

— Ти наистина ли смяташ Филип Сабон за заплаха? — попита притеснено тя.

Той стисна ръцете й в своите.

— Да. Но те уверявам, че нищо няма да ти се случи. Вече аз нося отговорността и ще се грижа за теб.

Бриан прехапа устни.

— В какъв кошмар се забъркахме — изрече на глас мислите си тя. — Живеем в деветдесетте. Как може да стават подобни неща? Господи, не е възможно някакъв непознат да ме кара насила да се женя за него!

— Сабон е невероятно богат. Обикновено получава това, което иска. Вторият ти баща е нагазил много по-дълбоко, отколкото си мисли.

Пиърс погледна към Бриан, която бе съвсем пребледняла.

— Според мен, най-доброто е да отидеш в Щатите, където шефът на охраната ми ще те наглежда. Нали искаше да постъпиш в колеж и да учиш математика. Още ли искаш?

Тя го погледна, едва удържайки се да не издаде ужаса, който изпитва. Та нали току-що се бяха оженили. Мечтаеше да живее с него, да го обича, да заспива в прегръдките му, а той предлагаше да я изпрати в колеж.

— Напоследък не съм мислила за образование — призна си тя.

— Още не е късно да се запишеш — добави той. — Ще подадем документите ти в малък колеж близо до окръг Колумбия, под измислено име и така Сабон няма да успее да те открие. Но дори и да разбере къде си, Тейт Уинтроп ще бъде наблизо, или поне някой от хората му. Край теб ще има някой денонощно, докато всичко свърши.

— Не мога ли да остана с теб? — попита колебливо тя, без да посмее да го погледне.

— Много ми се иска — въздъхна Пиърс, лицето му продължаваше да е строго и сурово. — Но няма да е възможно след това, което се случи между нас, Бриан.

Тя не успя да скрие учудването си.

— Не те разбирам.

— Не ме ли разбираш? — той се изсмя студено. — Слушай, скъпа, ти си чудесно парче, а аз нямам търпение да те изпапкам. И най-добрите ми намерения няма да те спасят, ако живеем под един и същи покрив.

— Но аз те желая — извика тя.

— Желаела ме — подигравателно повтори той. — Ти си само едно дете, което ламти да опита забраненото. Едва си открила удоволствието и вече искаш да е твое. Аз съм преживял много удоволствия. Не мога да ти предложа нищо, освен някой път набързо да се потъркаляме в леглото ми. Ще ти разбия сърцето и няма да можеш да се съвземеш. Аз съм вълк единак. Не ми трябва жена.

— Но ти се ожени за мен — каза обвинително тя.

— Само за да те защитя от Сабон — съгласи се той. Погледна изпитателно лицето й.

— Още си само на двадесет, наивна и готова да положиш сърцето си в краката ми. Недей! Аз те желая. Мога да те обладая, да ти се наслаждавам и на следващата сутрин да си тръгна, а сърцето ми ще си остане непокътнато. Но ти няма да се справиш. А си ми и в повече, Бриан.

— Искаш да кажеш, че ако просто спим заедно и после аз си отида, ще ме пуснеш да си вървя? — попита неуверено тя.

— Горе-долу — обобщи той.

— Мисля, че ще мога да се справя.

— Няма да можеш — парира я веднага той. — Ти вече си почти влюбена в мен — добави той, наблюдавайки как изненадата плъзва по лицето й. — Да не мислиш, че не личи? — попита по-меко той. — Ти си като отворена книга. Още не ти достига опит, за да скриеш чувствата си.

Тя си пое дълбоко въздух и отметна нервно косата си. Загледа се през затъмнения прозорец на лимузината.

— И какво ще правим отсега нататък?

— Ти заминаваш в колеж, а аз продължавам да си работя по проекта — отвърна небрежно той.

— Не искаш ли да спиш с мен?

— Много ми се иска — не отрече Пиърс. — Ще ми достави истинско удоволствие. Но аз ще го приема като мимолетно преживяване, а ти няма да успееш. Ще оставим нещата така, докато поотраснеш.

Тъжните зелени очи се извърнаха към него.

— Истина е, че и церемонията беше гадна, и мястото отвратително и смяташ, че това ти дава право да не си спазваш клетвите? И затова сега всеки си тръгва по пътя.

Гъстите му вежди рязко отскочиха нагоре. Беше чул само първите й думи.

— Отвратително място, значи?

Тя отново се извърна.

— А ти как би го нарекъл? — попита тихо Бриан.

Изобщо не се беше замислял, докато тя не изрече истината за сватбата им. Мястото наистина беше отвратително, натруфен малък офис, предназначен да узаконява желанието за секс на млади момичета, които не можеха да преглътнат принципите си, и бяха готови да се впуснат в прибързан брак, а вероятно и в също така бърз развод.

Той се намръщи. Въпреки че Бриан имаше съвременни разбирания, тя харесваше традициите. Беше от онези момичета, на които им се иска да се омъжат в църква, с дълга бяла рокля с шлейф, с шаферки и цветя. Сватбата на Марго бе точно такава. А Бриан трябваше да се примири с една формална церемония. Независимо от причините за сватбата им, той трябваше да избере по-традиционен начин.

— Съжалявам — гласът му звучеше искрено. — Толкова бързах да направим всичко навреме, че не обърнах никакво внимание на подробностите. Предпочиташе да се оженим в църква, нали?

Тя не го погледна.

— В църква ли се ожени първия път?

— Разбира се — отвърна той. — Марго твърдеше, че няма да се чувства женена, ако службата не е както трябва.

Пиърс забеляза, че Бриан се сви и за пръв път осъзна колко силно я е наранил.

— Значи сме постъпили както трябва — отвърна тя с удивително спокоен тон. — Бракът ни е един фарс, който просто трябва да ме спаси от по-неприятна съдба. Ако се бяхме оженили в църква щеше да е светотатство. Съжалявам, че повдигнах въпроса. Би трябвало да съм ти благодарна за всичко, което направи, а не да недоволствам за това и онова.

Той се пресегна и стисна малката й ръка в своята.

— Не се познаваме много добре — той почувства резервираността й. — Предполагам, че ще имаме доста недоразумения, преди да се опознаем.

— Не се тревожи — отвърна тя. — Няма да се случи, тъй като аз ще съм в Щатите, а ти — в Насау — обърна се към него и се усмихна безизразно. — Нали така искаш? Дори и да не ме преследваше онзи маниак, пак щеше да предпочетеш да съм по-далеч и да не ме виждаш всеки ден.

Очите му заблестяха.

— Точно така — отвърна той.

Бриан въздъхна.

— Добре — отвърна тя след минута. — Всичко ми е ясно. Няма да те притеснявам — тя свали пръстена и му го подаде.

Пиърс се намръщи.

— Това пък какво означава?

— Какво ли? Та ти все още си женен за друга — тя посочи халката, която той не бе свалил от лявата си ръка.

— Ето защо е напълно излишно да нося моята.

Той рязко отдръпна ръка и я погледна вбесен.

— Няма да сваля този пръстен — заяви той. — Не и за да успокоя едно дете, което се опитва да се прави на възрастно!

Грубите, тихо изречени думи я разтърсиха. Тя потръпна, усетила студенината в тона му.

— Съжалявам, че не съм достатъчно опитна, за да играя играта по правилата, господин Хътън. Но много скоро ще се науча — тя извърна глава и стисна зъби. — След като няма да съм истинска съпруга, тогава не виждам причина да не излизам с други мъже. Нали това искаш? Да си намеря някой друг и да изчезна от живота ти.

— Искам само да те спася от Сабон — отвърна рязко той. — Това е единственото ми притеснение в момента. А що се отнася до другите мъже, ако нарушиш клетвите си, по-добре се скрий някъде, където няма да те намеря.

Тя го зяпна с безкрайно учудване.

— Какво каза?

— Чу ме много добре — сряза я той. — Женени сме, и без значение дали сме го направили в противен мърляв параклис или не, няма да позволя на нито една жена да ми се подиграва.

— Така ли?

— Тук ревността няма нищо общо — продължи той. — Заради Сабон бракът ни трябва да е истински, а не някаква пародия. Иначе вторият ти баща ще използва първия случай, за да те запрати в ръцете на Сабон и да ви ожени. Ако чуе, че излизаш с други, никога няма да повярва, че имаш съпруг.

— И няма да е единственият — каза тихо тя.

Пиърс я погледна с нескрито раздразнение.

— Бях напълно откровен с теб — продължи студено той. — Да не би да предпочиташ да те прелъстя, преди да отлетим за Щатите?

Бриан нямаше никакво намерение отново да обсъжда този въпрос. Пое пръстена отново и си го сложи.

— Да не мислиш, че Филип ще се откаже просто така и ще се прибере? — попита тя, умишлено заобикаляйки въпроса му.

Пиърс се поколеба, сякаш отново искаше да се върне на въпроса, но само въздъхна и я остави да го подмине.

— Не. Просто ще стане по-настойчив в опитите си.

След това и двамата мълчаха чак докато се качиха на самолета и седнаха. Бриан заспа, но скоро се стресна. Погледна Пиърс. В погледа му се четеше загриженост, докато наблюдаваше предната част на самолета, където стюардесата се навеждаше, за да извади порциите за обяд от микровълновата печка. Това бе един от малкото полети, на които се предлагаше обяд.

— Всеки момент ще донесат храната. Гладна ли си? — попита той.

— Да.

Той отвори облегалката за ръка и разгъна прибраната масичка, усмихвайки се на учудването й.

— Сигурно от Париж си се прибрала с първа класа — пошегува се той.

— С икономична — измърмори тя. — Брауър доста затегна коланите през последната година. Между нас да си остане, но мисля, че е на ръба на фалита.

— Ако наистина е така, нищо чудно, че подскача на прищевките на Сабон — отвърна замислено Пиърс. — И ако наистина е вложил всичко в тази сделка, с надеждата да удвои инвестицията си, значи яко е загазил.

— Защо?

Той разгъна и своята масичка.

— Защото в момента работим с един консорциум на петролни компании по сделка с руснаците за откриването на кладенец в Каспийско море. Нали ти казах? Ще прокараме тръбопровод през… — той спомена страната и очите й се разшириха от учудване.

— Щатите са наложили икономически санкции — възкликна тя. — Нищо чудно, че Брауър е притеснен. Всеки ще вземе страна, а той ще загуби пари. А ти не си ли с американско гражданство?

— Ако искам, няма проблем да получа, но в момента не съм — отвърна той, напомняйки й, че е роден в Европа.

— Забравих — отвърна тихо тя. — Английският ти е перфектен. Дори акцент нямаш.

— Казах ти, че дядо ме е отгледал. Той беше грък, но говореше свободно няколко езика. Държеше да зная английски перфектно. Често казваше, че това е езикът на бизнеса, а и аз прекарвам доста време в Щатите.

Бриан се отмести, за да може стюардесата да й поднесе таблата, изчака да сервира и на Пиърс, разстла салфетката на скута си и го погледна.

— Не съм добре запозната с политиката на другите страни.

Той се усмихна.

— Трябва да научиш. Много по-лесно се разбираш с хората, когато си запознат с политиката на страната, а също със социалните и религиозни вярвания.

— Колко езика говориш?

Той сви рамене.

— Свободно — само три — погледна я и се усмихна. — Знаеш ли какво е неграмотен човек според арабите?

— Какво?

— Човек, който говори само един език.

Засмя се учудена.

— Значи съм първа в списъка.

— Ще те науча да говориш гръцки — обеща той. — Много хубав език.

Бриан знаеше, че той говори френски, но бе забелязала, че никога не дава нареждания на този език. Дали заради Марго, помисли си с тъга тя. Защото е била французойка. Сигурно, когато са се любили са говорили на френски. Спусна очи към едрите му длани. Спомни си колко умело галеха тялото й, изумителните усещания, които бе изпитала с него и задържа дъха си.

Той я чу и черните очи срещнаха нейните с неизказан въпрос. Бриан се изчерви и бързо сведе поглед към подноса пред себе си. Не успяваше да скрие нищо от него. Умееше да чете в нея като в отворена книга.

Той вдигна капака на обяда и намаза малко масло върху хлебчето. За свое учудване усети напрежение, припомняйки си чувствените движения на Бриан край басейна. Тя бе неопитна, но изпълнена с желание и страст. Представяше си какво е усещането да я люби и искаше да го стори. Но всеки път, когато желанието го заливаше, пред него изплуваше любимото лице на Марго и се чувстваше гузен и засрамен, защото си представя друга жена в леглото. Сякаш й изневеряваше.

Бриан изяде пилето и се усмихна разсеяно на стюардесата, която спря, за да й сипе кафе. Забеляза, че и Пиърс го пие чисто.

— Къде ще отседнем във Фрийпорт? — попита неочаквано тя.

— Запазил съм апартамент в един хотел. Под други имена. Няма да има проблем. Ще извикам и Уинтроп с един-двама от неговите хора.

— Ти наистина го приемаш сериозно — каза тя.

Той кимна и отпи кафе.

— Ако информацията ми е вярна, вторият ти баща пътува за Вашингтон днес — погледна я. — Чух и друго, още по-неприятно за плановете им — черните му очи се присвиха. — Залозите са много високи. Страната на Сабон е малка, съседите са бедни и мечтата им е да завладеят залежите на скъпия петрол, който целият Запад е готов да купи. Залежите с петрол в съседната страна са изчерпани. Те имат влиятелни съюзници и достъп до модерни оръжия.

— О, боже — каза Бриан. — Да не искаш да кажеш, че ще нападнат Куаи?

— Много вероятно. Сабон знае. Мисля, че е привлякъл Брауър само заради приятеля му във Вашингтон. Сабон сигурно използва втория ти баща, за да измоли помощ от САЩ. Но на него няма да му дадат, защото е в черния списък на поддръжници на врага по време на войната в Залива — Пиърс дояде мрачно пилето. — Ако обаче Брауър постигне споразумение за американска помощ, с обещание за участие в разработването на петролните залежи, Сабон ще има за какво да се хване и да прокара сделката с петролния консорциум. Не успее ли, отчаянието може да го накара да нанесе първия удар по съседната страна.

— Ще започне война?

— Точно така. Ще започне война — той я погледна, докато избърсваше уста със салфетката.

— Страшничко звучи.

— И наистина е страшно. Близкият Изток е като барутен погреб. Трябва само една искра и всичко ще гръмне. Нещата се разминаха на косъм, когато Ирак нападна Кувейт и Израел в началото на деветдесетте. Сега положението едвам се удържа. Страните ще си изберат кого да подкрепят в този конфликт и нещата ще се разпрострат чак до Персийския залив — той въздъхна. — А това е много зле за всички нас с инвестиции в проекта за Каспийско море. Дори и ако войната се ограничи до страната на Сабон и съседната държава, ще изпуснем сроковете и непрекъснато ще има заплаха от въоръжени набези. Ако Брауър не успее да уговори намесата на Щатите, сигурно ще плати на наемниците си да нападнат нашата платформа и така ще обвинят бедните съседи на Сабон, само за да подреди нещата както му е угодно. А тъй като руснаците са свързани с нас, последствията за тази нещастна държава, а Сабон ще ги предизвика, ще са ужасни. Тогава може да се стигне и до американска намеса. Не ми се мисли какъв огън ще пламне.

— Ти нищо ли не можеш да направиш?

— Опитвам се — отвърна той. — Уинтроп прави изключително задълбочено проучване. Вече е успял да предотврати един опит за нападение. Сигурен съм, че ако има втори, ще успее да спре и него с помощта на старите си приятели от средите на разузнавачите. За всички е по-добре нещата да се уталожат.

— Сигурно.

Тя отпи кафе и го погледна над чашата.

— Всичко това звучи толкова вълнуващо, нищо че води до насилие — призна след малко тя и се засмя. — Никога не съм вършила нищо опасно. Целият ми живот е бил една безкрайна поредица от еднакви дни. Е, поне по-голямата част — усмихна се широко. — Ти беше истинско приключение.

— Ти също — призна тихо той, но без да се усмихва. — Обърна живота ми наопаки.

— Браво на мен — отвърна тя. — Някой трябваше да направи точно това. Още си прекалено млад, за да гушнеш букета, ако може така да се каже.

Доброто му настроение се върна.

— Гушнах нещо друго.

— Така си е. Висеше по баровете като дар божи за крадците — тя стисна устни и се намръщи. — Я ми кажи! Ами ако онази пищна блондинка, която те зяпаше в Париж, беше агент на ЦРУ, занимаващ се с промишлен шпионаж?

Той се разсмя.

— Не са ми известни такива тайни. Занимавам се с бизнес. Не се занимавам със сондиране и знам колкото всеки друг лаик.

— Да, но ти е известно как да издигнеш петролна платформа. Нали си патентовал идея за платформи в плитки води?

Той беше много учуден.

— Не предполагах, че знаеш нещо за петролния бизнес.

— Не знам. След като те оставих в хотела ти в Париж, реших, че ако ще имам нещо общо с мъж, който строи платформи, трябва да поназнайвам нещо за петролния бизнес.

— Защо реши, че ще имаш нещо общо с мен? — настояваше да научи той. — Не съм имал намерение да се връщам в Насау, за да те търся.

— Сигурно. Но знаех, че имаш къща в Насау и аз смятах да те потърся! — отвърна тя. — Предполагам, че се уплаших. Ако не беше на онова парти, където ни заведе Кърт, едва ли щяхме да се видим, освен съвсем случайно.

— Кой знае — отвърна той и допи кафето си. — Казах ти, че си твърде млада за мен.

— Със седемнадесет години.

— Осемнадесет.

Тя се намръщи.

— Не си ми казал кога ти е рожденият ден.

— Не, не съм.

Студеният му поглед сложи край на приятния разговор. Тя остави вилицата и отвори шоколадовия пай, сервиран за десерт.

— Не знам нито каква музика обичаш, нито какви книги четеш, нито пък кога си свободен.

Не му се искаше да споделя с нея тези толкова лични неща. Тя се опитваше незабелязано да се промъкне в живота му, а той нямаше желание да я пусне.

Независимо от това й отговори, без да се замисля.

— Обичам Дебюси, Респиги, Пучини и съвременни композитори като Джон Уилиамс, Джери Голдсмит, Джеймс Хорнър, Дейвид Арнълд и Ерик Сера. Чета почти всичко, което ми попадне, но предпочитам биографии и древна римска и старогръцка история.

— И аз харесвам тези композитори — отвърна тя. — И обожавам операта. Любимите ми са „Турандот“ и „Мадам Бътерфлай“ на Пучини.

— А какво четеш?

— Любовни романи — отвърна с усмивка тя.

— Защото си още твърде млада и наивна и вярваш в щастливия край — отвърна той леко подигравателно. — Аз пък съм стар и изхабен и мога да ти кажа, че такова нещо не съществува.

— Преживял си десет чудесни години с жена, която си обичал, и която също те е обичала — изтъкна тя.

— И тя умря — отвърна рязко той. — Стига вече приказки за щастлив край.

— Може би малко щастие е всичко, което трябва да очакваме от живота — добави замислено тя. — Ами ако никога не беше срещнал Марго? По-щастлив ли щеше да бъдеш?

Не искаше да отговаря на този въпрос. Погледна към останалия шоколадов пай с пълно безразличие.

— Нямаше — отговори тя вместо него. — Трябва да си щастлив, че връзката ви е била нещо изключително. Спомените ти са дори по-хубави от живота на мнозина.

Никога не се беше смятал за късметлия. Може пък наистина да е бил. Марго го обичаше безрезервно. Погледна Бриан и стреснато си помисли, че Марго сигурно щеше да я хареса. Приличаше на покойната му жена в много отношения, като не на последно място бяха състрадателността и честността. Момичето бе щедър човек. Не беше красива като Марго, но излъчваше чар.

— Никога ли не си била влюбена? — попита любопитно той.

— Само в теб — призна си тя.

Той стисна зъби и извърна поглед към чашата с кафе. Беше празна. Огледа се за стюардесата и леко повдигна чашата. Тя се върна с кафеварката и му сипа още. Бриан поклати глава с усмивка и стюардесата се отдалечи.

— Твърде млада си, за да знаеш какво е любов — каза Пиърс след минута. — Гориш от желание да се впуснеш в първата си авантюра и искаш мен. Това е просто желание, нищо повече.

Бриан се усмихна замислено.

— Както кажеш.

Той отпи кафе и потри горната си устна. Остави чашката и се намръщи.

— Ще срещнеш някой — каза той. — Ще се запознаеш с мъж, който ти е връстник и тогава ще ме разбереш.

— Аз съм женена — отвърна тя. — Не мога да тръгна да си търся съпруг, след като вече си имам.

— Няма да сме женени вечно — заяви той, гледайки я право в очите. — Щом проблемите приключат, ще направим дискретно анулиране на брака.

Бриан усети, как сърцето й спира. Значи това смяташе да направи той! Щяха да останат женени, но без никакви интимности, само докато Сабон създава неприятности. Следва анулиране, а то няма да е никакъв проблем, тъй като бракът не е консумиран. Нищо чудно, че не иска да спи с нея. Вече си правеше планове как да я отпрати завинаги.