Даяна Палмър
Някога в Париж (3)

Глава трета

Във вилата на Пиърс се влизаше през висока порта от ковано желязо, задвижвана с дистанционно, което той винаги държеше в колата си. От двете страни на павираната алея се извисяваха разперени пинии и любовна стрела, богато обсипана с цветове. Покрай пясъчната ивица, опасваща алеята, искреше пъстрият хибискус, сред който се открояваха кръглите листа на морски грейпфрут, използвани според легендите за храна на робите в дните на пиратските нападения.

Две огромни немски овчарки живееха в колиба до къщата.

— Това са Кинг и Тартар — Пиърс посочи кучетата, докато минаваха покрай оградата, зад която ги държаха. — Нощем ги пускат в градината. Не бих рискувал да се сблъскам с тях.

Тя се усмихна.

— В счетоводните ти отчети не фигурира графа случайни рискове.

— Не. Но си имам шеф на охраната, пред който екипът по сигурността на Белия дом е като група аматьори — той я погледна. — Някой ден ще ви запозная. Той е сиукс.

Веждите й се вдигнаха от учудване.

— Индианец?

— Казва се „коренен жител“ — поправи я той с усмивка. — Никога не го наричай „индианец“. Говори свободно пет езика и има степен по право.

— Май не става въпрос за обикновен шеф на охраната.

— Съвсем не. Все още има много неща, които не знам за него, въпреки че работим заедно вече три години.

Той спря пред къщата. Докато подаваше на Бриан ръка, за да слезе от колата, мъж на средна възраст, очевидно от някоя средиземноморска страна, излезе, усмихна им се и седна зад волана.

— Артър — поясни Пиърс и махна на мъжа. — Обикновено го използвам за шофьор. Той ще остави колата в гаража. А това е Мери — добави той и се усмихна на чернокожата жена, също на средна възраст, която им отвори вратата. — Винаги е работила тук. Никой на този свят не готви морски деликатеси като нея.

— Никой, освен майка ми — съгласи се Мери. — Как си млада госпожице?

— Благодаря, добре — отвърна Бриан с усмивка.

— Някой да ме е търсил?

— Само господин Уинтроп, но каза, че не е спешно.

— Добре. Ще сме при басейна.

— Да, господине.

Мери затвори високата дървена врата след тях и Пиърс поведе Бриан по прохладна, подобна на аркада алея, която ги отведе до огромен басейн, откъдето се виждаше океана.

Тя заслони очи от слънцето и погледна към врязания нос, където вятърът поклащаше пиниите, а две лодки стояха закотвени.

— Толкова е тихо и спокойно тук — прошепна тя.

— Затова ми харесва.

Тя се обърна към него. Той придърпа стол с меки възглавнички към масата от ковано желязо и я покани да седне.

— Много ли време прекарваш на басейна? — попита любопитно тя.

— Не. Мога да плувам, но не обичам много. Предпочитам да се пека тук, особено когато трябва да помисля за нещо.

Той се обърна към Мери, която донесе табличка със сладкиши и две високи чаши пълни с млечна напитка.

Мери остави подноса на масата, усмихна им се и ги остави край басейна.

— Сладкишите на Мери са великолепни — отбеляза той и посегна към чашата. — Вземи си.

Тя посегна към едно от парчетата и го опита с истинска наслада.

— Страхотно е! — възкликна тя.

— Мери твърди, че ванилията им придава този изключителен вкус.

Бриан се пресегна за напитката, отпи и с учудване разбра, че няма алкохол.

Забелязал изражението й, той се засмя.

— Не разрешавам на малолетни да пият алкохол, дори и в Насау — измърмори той.

— Аз не съм малолетна — натърти тя.

— Още не си на двадесет и една — отвърна той. Черните му очи се плъзнаха по младежката й фигура, чак до лицето, а ръката му не помръдна от чашата.

— Още си млада. Много млада.

— Дължи се на добре прекараното ми детство — отвърна тя.

Очите й се стрелнаха към него, подобно на внимателно проучващи пръсти.

— А ти на колко години си? — попита рязко тя.

Гъстите му вежди се повдигнаха.

— По-стар съм от теб.

Тя сбърчи нос.

— Колко по-стар?

Той сви рамене и отпи.

— Много по-стар.

Тъмните му очи срещнаха нейните.

— Почти два пъти на твоята възраст.

— Не ти личи — каза тя съвсем искрено. Тялото му бе на мъж, поне десет години по-млад и само по слепоочията му се забелязваха сребърни нишки. Бриан се усмихна хитро. — Сигурно много не си се замислял дали да ме прелъстиш?

Веждите му отново се стрелнаха нагоре.

— Моля?

Тонът му би накарал някоя по-притеснителна жена да се свие, но Бриан дори не трепна.

— Говорихме за това в Париж — напомни му тя. — Ти беше твърде пиян тогава и сигурно не си спомняш разговора ни. Тогава ти казах, че ще те чакам — тя се усмихна игриво. — И все още чакам, нищо че изкушението беше голямо.

Не искаше да й задава този въпрос, но думите му се изплъзнаха.

— Какво изкушение?

— Имаше един много красив португалски благородник, мой съученик. По-голям от нас, много възпитан, много точен. Всички бяхме луди по него, но у дома го чакаше годеницата му — тя поклати глава. — Горката Кара.

— Коя е Кара?

— Най-добрата ми приятелка. От Тексас е. Това лято е в Португалия при сестра си и познай с чий брат се забъркала сестричката?

— С брата на благородника.

— Бинго. Май се е разразила истинска война още щом е слязла от кораба — тя поклати глава. — Кара никога не е харесвала Раул — спомни си тя. — Не можеха да се понасят.

— Но ти го харесваше.

Тя кимна и поклати глава.

— Много. Винаги беше мил с мен.

Той се разсмя гърлено, а в очите му се появи израз, който тя не можа да определи.

— Защо се смееш? — попита тя.

Погледна я странно.

— Мислиш ли, че аз съм мил? — попита меко той.

Бриан бе озадачена.

— Мил? Ти? Боже господи, та ти си хищна акула.

Смехът му стана по-силен, по-дълбок и весел.

— Поне си откровена.

— Старая се да бъда — погледна към чашата си с въздишка. — Знаеш ли, Филип Сабон не ме оставя на мира — каза тя с известно неудобство. — Искаше да прави парти за рождения ми ден на яхтата си, а пастрока ми беше страшно въодушевен. Отказах и сега той не ми говори. Но ги чух двамата да си говорят и не ми беше много приятно.

Нямаше нужда да я пита от къде идва интересът на Сабон. Вече знаеше. Разклати леда в чашата си и отпи.

— Чувал съм, че Сабон има слабост към девствени момичета — каза той. — Няма да ти обяснявам какво се говори, че прави с тях. Но няма да позволя подобно нещо да се случи с теб.

Загрижеността му я зарадва и тя се усмихна.

— Благодаря ти. Можеш ли да ми преотстъпиш шефа на охраната си за няколко дни? Искам да съм сигурна — добави тя полу на шега.

— Сам ще се погрижа — отговори той, без да се усмихва. Очите му се присвиха, съсредоточени на младото й лице. — Можеш да останеш тук, докато си тръгне. Чух, че има заплаха за сигурността от съседна бедна страна, където няма нефт. Изглежда искат да сложат ръка на неговия.

— Също и вторият ми баща — уведоми го тя.

— Той е почти пред фалит, след като вложи толкова много в добива на петрол при Сабон. Привлече и други инвеститори, за да му помогнат. Ако военният преврат успее, ще трябва да си търси място на някой ъгъл, за да продава моливи. Или да се гмурка, за да вади рапани — добави на шега Пиърс.

— Едва ли. Не може да плува.

— Сделката му не е много блестяща — промърмори замислено Пиърс. — Истинска сделка с дявола — тъмните му очи отново се стрелнаха към нея. — Ти май се явяваш като допълнителна гаранция.

Тя се изчерви.

— Само през трупа ми.

Той не каза нищо. Мислеше усилено, и то за неприятни неща.

— Как стана така, че Брауър ти стана втори баща? — попита след минута той.

— Майка ми е много красива — отвърна простичко тя. — Аз съм само бледо копие. Тя продаваше бижута в един скъп магазин и той влязъл за подарък. Мама казва, че било любов от пръв поглед — Бриан сви рамене. — Както и да е. Татко беше починал преди няколко месеца и тя се чувстваше самотна. Не чак толкова самотна, че да стане любовница на богаташ — добави тя с лека усмивка. — За нея беше или брак или нищо и той се ожени за нея — тя въртеше чашата в ръцете си. — Имат си син и той е зеницата на окото на майка ми.

— Брауър добре ли се държи с нея?

— Не — отвърна тихо тя. — Мама се страхува от него. Не съм сигурна, че я е удрял, но когато се прибере, тя става нервна. Сега се грижи за бебето и не му противоречи както в началото, когато се ожениха.

— Говори ли ти за него.

Тя поклати глава.

— Кърт много внимава да не ни оставя заедно за дълго.

Погледите им се срещнаха.

— Още от самото начало не го харесвах, но мама мислеше, че е защото се ожени толкова скоро след смъртта на татко.

— Брауър не става за рицар на бял кон — измърмори той.

Тя го погледна.

— Знаеш нещо за него, нали?

— Знам, че действа подмолно и е непочтен, и е готов на всичко за пари — заяви той. — От известно време сме съперници. Преди няколко години загуби много заради мен и никога няма да забрави случката. Ако има списък с враговете си, сигурно името ми е сред първите места.

— Ще ми кажеш ли какво е станало тогава?

Не му се искаше да й разказва, но прецени, че тя трябва да знае истината за втория си баща.

— Опитваше се да сключи сделка с терористична групировка, която да нападне петролна платформа и така да причини екологична катастрофа.

— Защо? — попита изумена тя.

— Не разбрах точно. Кърт винаги действа на тъмно и сделките му са тайни. Разбрах, че един от враговете на Кърт го е заплашил. Кърт преценил, че ако нещата изглеждат така, сякаш човекът е престъпно незаинтересован от екологията на планетата, ще го дискредитира и бизнесът му ще се провали. А планът му щеше да успее.

— Ти ли оправи нещата?

— Тейт Уинтроп — отвърна той с лека усмивка. — Шефът на сигурността ми има връзки навсякъде и успяхме да провалим сделката. Брауър така и не разбра как е станало, но подозира, че аз стоя зад провала му.

— Вие двамата да не се състезавате?

Той отпи и се разсмя.

— Всъщност, не. Аз съм в петролния бизнес, но се занимавам предимно със строеж на платформи. Кърт има дял във фирма превозвач на петрол. Въпреки това има доста неуредени сметки с мен и вече чух разни завоалирани заплахи за най-новия ми обект. Не мога да си позволя екологична катастрофа. Прекалено много съм вложил в строежа на платформата и на нея е монтирано всичко необходимо, за да се предотвратят евентуални течове. Изпратил съм Уинтроп и някои от хората му да охраняват, докато работата потръгне. За всеки случай.

— Къде се намира?

— В Каспийско море — отвърна той. — Там има много нефт, но повечето сондьори не искат да се занимават, заради несигурната обстановка в Близкия Изток. Нефтът или трябва да се прекарва по нефтопроводи през неприятелска територия или да се превозва с танкери. Но в момента водим преговори и ако имаме късмет, ще се споразумеем така, че да е изгодно за всички.

— Звучи сложно.

— Така е. Много внимаваме с околната среда. Не искам да причиня нефтен разлив. Не заради лошото отношение след това. Не проявявам никаква търпимост към хора, които са готови да пожертват планетата, за да напълнят банковата си сметка.

Бриан му се усмихна.

— Нищо чудно, че те харесвам.

Той също се усмихна. Тя беше умна и сякаш всичко около нея искреше. Харесваше я. Но нямаше да позволи това чувство да излезе от контрол. Трябваше да се опита да мисли за нея като за дете.

— Не ядеш от сладкиша — отбеляза той. — Не обичаш ли сладки неща?

— Напротив, обичам, но сега не съм гладна — призна си тя. — Тревожа се заради Сабон.

— Престани да се притесняваш. Аз ще се справя с него.

— Той е много богат — прошепна притеснено тя. — Притежава цял остров някъде по крайбрежието на Близкия Изток. Казва се Джамеел.

— Аз имам два острова — изкиска се той. — Единият е край брега на Южна Каролина, и един тук, от Бахамската верига.

— Наистина ли? — Бриан беше силно впечатлена. — Те населени ли са?

Той поклати глава.

— Нито населени, нито разработени. Те са ми дивите убежища — усмихна се на унесеното й изражение. — Някой ден ще те заведа и ще ти ги покажа.

Сърцето й подскочи и тя въздъхна от удоволствие.

— Колко хубаво!

Пиърс проследи овала на лицето й замислено. Изражението му стана по-строго.

— Ще ми бъде приятно — той остави празната си чаша на масата. — Разкажи ми за баща си. С какво се занимаваше?

— Работеше като кредитен инспектор в банка. Не беше нито красив, нито блестящ, но имаше добро сърце и много ме обичаше — очите й се натъжиха, докато си спомняше. — Мама никога нямаше време за мен, дори когато си беше у нас. Работеше шест дни в бижутерията и винаги й се струваше, че татко не й осигурява стила на живот, който заслужава. За нея той беше неудачник и тя все му го повтаряше.

Бриан направи гримаса.

— Един ден тръгна както обикновено на работа, а веднага след обяд ни се обадиха по телефона. Казаха, че тръгнал към някакъв офис за среща с един от вицепрезидентите и там просто паднал. Почина от сърдечен удар. Не успели да го спасят.

— Съжалявам, сигурно ви е било много трудно.

— Да, трудно беше. Мама не скърбеше истински. Само след три месеца се появи Кърт и изведнъж се оказа, че семейството, на което разчитам, вече го няма.

И двамата замълчаха.

— Никога не съм имал семейство — Пиърс пръв наруши мълчанието. — Родителите ми починаха още когато бях в началното училище. Самолетна катастрофа. Заминах за Америка при дядо ми по бащина линия. Той имаше малка фирма за транспорт на петрол и още по-малка строителна фирма. Първата работа, която започнах беше на строеж. Научих занаята от най-ниското стъпало. Дядо никога не ме глезеше, но много ме обичаше. Беше грък, голям традиционалист, дори и след като стана натурализиран американец.

Той се разсмя при спомена за строгия възрастен мъж.

— Обичах го толкова много, и грубостта му, и всичко.

— Фамилията ти не прилича на гръцка — отбеляза тя.

— Името било Певрос, а след това той го променил на Хътън, на името на богато семейство в Щатите, за което прочел — отвърна той. — Искал да бъде истински американец. Аз все още имам френско гражданство, но винаги мога да стана американски гражданин, тъй като половината си живот съм прекарал в Нова Англия.

— Каза, че дядо ти имал малка строителна фирма — спомни си тя. — Твоята е огромна международна компания.

Той повдигна рамене.

— Имах усет към сливанията и това беше много важно. Щом навлязох в работата, нищо не можеше да ме спре. Продадох петролните танкери и вложих парите в организация, която стана ядрото на цяла една империя — очите му се присвиха, докато я наблюдаваше. — Бащата на Марго имаше верига компании в цяла Европа за монтиране на инсталации — разказваше той. — Сливането доведе до брак и десет от най-щастливите години в живота ми.

Лицето му сякаш се бе превърнало в камък.

— Мислех си, че тя е безсмъртна.

Бриан се пресегна спонтанно и покри ръката му със своята.

— Татко все още ми липсва — каза тихо тя. — Опитвам се да си представя колко ти е трудно.

Ръката му се стегна. След това я отпусна и хвана нейната в топлата си силна длан.

— Тази твоя сила ми даде желание за живот — каза той, без да изпуска погледа й. — Ако не ме беше завела в хотела онази нощ в Париж, кой знае как щях да свърша.

— Аз знам — промърмори тя. — Щеше да си в прегръдките на онази мощна блондинка и без портфейл.

Той се разсмя.

— Сигурно. Бях прекалено пиян и не ме интересуваше какво ще стане — очите му станаха по-топли. — Радвам се, че беше при мен.

Тя преплете пръсти с неговите.

— И аз се радвам, че бях с теб.

Очите му потъмняха, докато се взираха в нейните. Палецът му лениво погали дланта й. Тя усети тръпка по цялото си тяло, сякаш Пиърс гладеше голата й кожа, а не просто дланта.

Той веднага усети реакцията и пръстът му описа по-широка дъга. След смъртта на Марго не бе пожелавал друга, а едно невинно момиче едва ли бе най-подходящият избор. Но с нея се чувстваше великолепно, като цар, особено когато го погледнеше с тези меки поглъщащи очи и когато потръпваше при най-лекия допир на ръката му.

Бриан едва дишаше. Тя го гледаше, а допирът му я изгаряше.

— Имаш ли нещо против да спреш? — попита тя с тъничък гласец.

— Защо? — отвърна меко той.

— Защото усещам дори болка на едно място, което няма да спомена — прошепна сковано тя.

Ръката му стисна меките й пръсти. Вече не мислеше за това кое е редно, и кое не. И той самият изпитваше болка и трябваше да я притъпи, преди да го е надвила.

— Ами ако ти призная, че аз изпитвам същата болка? — промълви дрезгаво той, без да изпуска погледа й.

— На същото място ли? — попита без капчица неудобство тя.

— Кажи ми къде те боли? — продължи играта той.

— Южно от пъпа — отвърна тя с пресъхнала уста. — И гърдите — добави с дрезгав глас.

Очите му се плъзнаха към тях с неприкрит интерес и той видя щръкналите зърна под тънката блуза. Бриан шумно си пое дъх.

— Никой не ме е гледал и докосвал така — прошепна тя, когато забеляза къде са се спрели очите му. — Всичко е добре запазено.

Стори му се, че светът се разпада. Трябваше да престане да я гледа, да мисли за нея, да я желае. Преди да дойде в Насау, бе успял да я изхвърли от мислите си. След това я видя отново и всички забранени копнежи нахлуха неканени, въпреки че не я беше виждал месеци наред.

Пръстите му нежно потриха нейните.

— Аз съм на тридесет и седем — изрече твърдо той.

— И какво от това? — попита тя, останала без дъх.

— Ти още не си пълнолетна.

— Това са само извинения — отвърна с дрезгав глас Бриан. Устните й се отвориха, защото неспиращите ласки щяха всеки миг да спрат сърцето й. — По дяволите, няма ли да направиш нещо? Каквото и да е!

Очите му се присвиха докато я наблюдаваше.

— Мери е в къщата, а Артър ще се появи всеки момент.

Тя простена.

Пиърс тихо изпъшка и я погледна ядосано. Отдръпна рязко ръка, стана и й обърна гръб, налагайки си да не я сграбчи в прегръдките си още в този миг. Пъхна ръце в джобовете си и се намръщи, когато видя, че възбудата, с която не можеше да се пребори, е съвсем очевидна.

Марго бе единствената жена, която му бе действала мигновено. Изглежда бе станал невнимателен след дългото въздържание, а също и уязвим. Трябваше да заличи от живота си това невинно дете с огромни учудени очи.

Когато се обърна, тя вече бе влязла в къщата и вървеше към портата. Тръгна след нея и когато я настигна, забеляза, че избягва да го погледне.

— Извинявай — каза тя през стиснати зъби. Стискаше здраво чантата, сякаш всеки момент щеше да й се изплъзне. — Наистина не знам какво ме прихвана. Сигурно е някой тропически вирус, от който устата ти започва да съществува, независимо от ума.

Той се разсмя, въпреки че искаше да остане сериозен.

— Не е съвсем така. Но, изглежда, е заразно.

Тя продължаваше да гледа настрани.

— Не ми се присмивай, моля те.

— Какво друго да направя? В програмата ми тази седмица не влизаше прелъстяване на деца. Съжалявам.

Тя вдигна гневен поглед към него.

— Аз бях тази, която се опитваше да те съблазни — изтъкна тя. — Наистина успехът беше равен на нула. Май трябва да се запиша в някое училище, където преподават съблазняване.

Той избухна в смях.

— Малка безсрамница!

— Благодаря. Ще приложа и това недоволство към другите.

— Съвсем не беше недоволство.

— Ако ти не го направиш, тогава той няма да има нищо против — каза тя, изведнъж станала сериозна. — Ще се хвърля в пристанището на Насау от кея Принц Джордж, но няма да позволя на Сабон да ме докосне!

— А аз какво общо имам с това? — попита той истински учуден.

— Той предпочита девствени момичета. Девствени!

— Аха — промърмори той, — започва да ми става ясно. Значи, ако изведнъж станеш много опитна, той ще загуби интерес към теб, така ли смяташ?

— Точно така. И ако ти ми помогнеш, ще бъда изключена от списъка на застрашените видове. Но не, ти не можеш да направиш една малка жертва за бъдещето ми. Извини ме, че поисках от теб да рискуваш тялото си в леглото с мен!

Лицето му се отпусна докато я наблюдаваше.

— Внимавай — каза меко той. — Движиш се по тънък лед.

— Иска ми се да го счупя — измърмори тя. Погледна настрани и въздъхна тежко. — Добре. Довечера ще ходя в казиното на Райския остров. Сигурно има достатъчно мъже там, които няма да имат нищо против да ми осигурят това…

Той я завъртя към себе си и я стисна за ръката. Черните му очи я пронизаха.

— Само да си посмяла — каза той със заплашителен леден глас.

— Ами като ти не искаш! — запротестира тя.

— Може и да поискам — измърмори той. Беше притеснен и му личеше. Усещаше загубата на Марго и самата мисъл да спи с друга жена му се струваше като изневяра. А Бриан беше млада и сладка и изпълнена с обич и съвсем нямаше да е трудно или неприятно да й даде каквото искаше. От друга страна бе толкова млада и всичко около нея я впечатляваше. Ако не беше заплахата от Филип Сабон, той дори не би се замислил над абсурдното й предложение.

— Само задръж малко нещата — каза той. — Недей да вървиш с рогата напред.

— Съвети и пак съвети — изпъшка тя. — Защо не ме подпреш на стената и не дадеш най-доброто от себе си?

Той пусна ръката й.

— Какво невероятно дете си!

— Съвсем не съм дете, но благодаря, все пак.

— Невъзможна си — допълни той.

— Абсолютно вярно. Но това е, защото живея с идиоти — в очите й личеше някакво спокойствие. — Ще те опитомя — обеща тя. — Малко по малко, ден след ден.

Пиърс я изгледа със смесени чувства.

— Интересно, в какво ли са се превърнали страховете на девствените от първия път?

— Не знам, ще попитам.

— Не се ли страхуваш от първия път?

— Когато съм с някой като теб? Шегуваш ли се?

Той се засмя против волята си. Смехът остана в очите му.

— Ами всички очаквания? Аз остарявам. Може и да не оправдая очакванията ти!

— Ще ги оправдаеш — каза напълно сериозно тя. — Ти самият искаш да ги оправдаеш. Само ти се струва, че съм прекалено млада. Всъщност, не съм. Израснах сред хора, които са по-възрастни от мен и винаги съм била по-зряла от връстниците си.

— Нищо не мога да ти обещая. Казах, че ще помисля.

Тя сви рамене.

— Не бързай. Няма нищо спешно. Но ако онзи вълк единак ме потърси, аз ще потърся теб, което и време да е.

— А той как ще разбере, че на твоята възраст си още девствена? — попита съвсем основателно Пиърс.

Тя го погледна ядно.

— Защото, без да разбера, Кърт е наел частен детектив, който да ме следи още от първия ден в училище. Следвал ме е като лешояд, а преди два месеца Кърт настоя да отида на цялостен преглед, за да е сигурен, че не съм хванала някой вирус — тя потръпна като си спомни колко щателно я прегледа докторът. — Трябваше да отида и на гинеколог — добави тя. — Нямах никаква представа какво смята да прави лекарят, докато не влязох в кабинета и сестрата не ме сложи на масата. Опищях клиниката, но докторът уведоми Кърт за това, което искаше да знае.

— Нито един уважаван доктор… — започна гневно Пиърс.

— Той не беше уважаван доктор — прекъсна го тя. — Забранено му е да практикува в Щатите и като е дошъл тук отворил нещо като клиника.

— Ясно.

— Не свързвах нещата, докато Сабон не започна да идва често-често и да ме гледа хищно — Бриан вдигна очи към строгото му лице. — Не че много ме е страх, но от него ме побиват тръпки.

— Няма страшно. Някои мъже също изтръпват от погледа му.

Тя повдигна вежди.

— А ти?

Той се изсмя.

— Работех като сондьор няколко години — протегна едната от едрите си ръце и й показа кокалчетата, набраздени от белези.

Тя стисна устни.

— Корав мъж!

— Да. Не са много нещата, които могат да ме уплашат.

Бриан отново вдигна поглед към него.

— Какво може да те уплаши?

Той се приближи към нея и очите му запълниха целия свят.

— Полудели за секс девствени момиченца — прошепна той.

Звучеше толкова порочно, че тя не се стърпя и се разсмя.

— Точно за това питах — изрече тя през смях.

Той също се разсмя. Не познаваше друга като Бриан. Тя го променяше, него, живота му, целия му малък свят. С нея слънцето отново изгряваше, дъгата заблестяваше, по-пъстра от преди. Не искаше и да се замисля над чувствата си. Обърна се и тръгна да намери Артър, за да му каже да докара колата и да я откара до Насау.

През следващите седмици Бриан се превърна в сянка на Пиърс. За ужас на втория си баща, тя избягваше Филип Сабон и прекарваше толкова време с Пиърс, че плъзнаха слухове. Виждаха ги заедно навсякъде — за риба, да плуват или просто да се пекат на слънце. Обикновено се печаха в къщата на Пиърс, но понякога оставаха и на плажа.

Приятелството им бе изключително, както и хуморът, който ги свързваше. Пиърс не съзнаваше, че Бриан му става все по-необходима, и че часовете, когато мислеше за Марго намаляват. Очакваше с нетърпение да чуе трезвите възгледи на Бриан за света, прозорливите й оценки за политическия живот. За млада жена бе наистина много зряла и той бе впечатлен. Всъщност, повече от впечатлен. Нямаше нищо против присъствието й в къщата си.

Но Кърт имаше. Нещата се преобърнаха, когато Филип пристигна с яхтата си, за да види Бриан, а тя не беше у дома. Което беше по-лошо, частният му детектив бе представил изключително подробен доклад за това, къде и с кого прекарва напоследък времето си.

Гневът на Сабон плашеше още повече, защото бе потиснат. Гледаше ядосано Кърт, а тъмните му очи мятаха мълнии, юмруците му бяха все свити.

— Знаеш, че заварената ти дъщеря означава много за мен — започна той. — Дори ти казах, че може да помисля и за брак. И въпреки това си й позволил едва ли не да живее с Хътън. Какво, според теб да направя, за да е тук, когато искам да я видя? Може би да я отвлека?

Кърт вдигна ръка, притеснението беше ясно изписано на лицето му.

— Не е така както изглежда. Вече ти представих медицинското изследване — отвърна прибързано той, уплашен, че жена му е някъде наоколо. Никак не искаше тя да знае тази подробност. — Уверявам те, че момичето е деликатно, честно, независимо от това, колко време прекарва с Хътън!

Сабон замълча. Погледът му улавяше всяко незначително изражение на другия мъж, от пребледнялото от страх лице, до искрящите от алчност очи. Брауър нямаше никаква представа какви са истинските му планове, какво е истинското му желание. Беше успял да ги прикрие добре. Сътрудничеството на Кърт бе особено важно в този момент и трябваше да си го подсигури на всяка цена.

— Знам колко много се нуждаеш от помощта ми — заяви на Кърт студено той. — Проверих финансовото ти състояние много внимателно. Ако се оттегля от сделката, преди още да сме открили нефт, и реша да те заменя с друг, ще останеш без пукната пара, не съм ли прав?

Кърт преглътна мъчително. Беше потънал много дълбоко и нямаше начин да изплува. А мъжът срещу него знаеше всичко.

— Така е — призна с нежелание той. Извади безупречно бяла носна кърпичка и попи потта от челото си. — Нямам друг път, освен да продължавам до самия край. Но цялата тази работа с въвличането на САЩ… не знам. Не знам дали ще стане.

Тънките устни на Сабон се свиха още повече.

— Как няма да стане — той огледа критично Брауър. — Вече ти казах, че един брак между мен и Бриан ще бъде от полза и за двама ни. Един вид… така ще подпечатим споразумението си.

— Брак!

Алчните очи на Брауър заблестяха, щом осмисли думите на Сабон. Филип имаше милиони. Та той бе един от най-богатите мъже на света. Сигурно ще се погрижи за роднините на жена си. Дори и сделката с нефта да пропадне, Кърт ще има пари колкото поиска и то без да се налага да прибягва до обичайните си средства, което ставаше все по-рисковано, тъй като имаше много клиенти, които не плащаха. Никога повече няма да се налага да мисли за пари! Усмихна се широко.

— Чудесно предложение! Да, наистина, това ще е идеалният печат за споразумението ни!

Сабон избегна погледа му и се наведе да запали една от малките тънки турски пури, които харесваше.

— Прецених, че идеята ще ти хареса.

Кърт бе готов да изкрещи от радост. Бъдещето му бе подсигурено. Трябваше бързо да говори с жена си, за да разбере и тя колко е важно Бриан да се съгласи с всичко това. Жена му ще го подкрепи. Та тя бе майка на момичето, а и Бриан все още бе непълнолетна. Трябва да се подчини. А също и майка й, помисли си студено той.

— И разчитам, че ти ще свършиш тази дреболия в Америка, за която те помолих — добави Сабон.

— Разбира се — отвърна Кърт и махна небрежно с ръка. — Смятай я за свършена. За мен ще бъде истинско удоволствие. Бриан ще ти бъде чудесна съпруга и ще имате много деца.

Сабон не отговори. Идеята семействата да бъдат свързани с брак, се оказа много добра. Повече няма да се безпокои заради Кърт. За момент мисълта за младата красива Бриан в прегръдките му едва не го сломи. Брауър бе готов да продаде заварената си дъщеря, само и само да се добере до богатство и власт. Сабон скри презрението си към този безскрупулен тип и му се прииска да има и други възможности, други начини, по които да постигне необходимото за страната си. Въпреки че вече се бе справил с Брауър, Пиърс Хътън си оставаше заплаха, също като враговете на границата. Трябваше да го държи на разстояние, преди да е научил от Бриан нещо, което да го накара да се намеси.

Сабон настояваше да види Бриан и пусна на Брауър примамката с брака, надявайки се да предизвика именно тази намеса. Съжаляваше само, че сладката мила Бриан, ще страда в ръцете на втория си баща, и то заради неговото предложение. Но сега, след като бе заложил толкова много, нямаше място за колебание! Трябваше да мисли за народа си.

Кърт го наблюдаваше с любопитство.

— Нали не говореше сериозно, когато каза, че ще я отвлечеш?

Колкото повече Филип мислеше за това, толкова повече идеята му допадаше. Черните му очи се присвиха.

— Това е просто един от начините да си осигуря… покорството й, нали така?

Кърт се намръщи. Бриан бе американска гражданка, а Хътън бе привързан към нея.

— Така нещата могат да се усложнят — настоя той.

Филип се усмихна студено.

— Могат.

Не каза нищо повече, но по лицето му се появи нов израз, който притесни Кърт. Бе заложил много, всичко в тази сделка! Не можеше да си позволи Филип да го подведе. А най-добрият начин нещата да тръгнат, бе да успее с първия удар. Кърт притежаваше правата над половината залежи на минерали в малката страна на Сабон. Ако той успее да свали правителството, а каква отбрана може да има един възрастен шейх с малката си армия, може да изключи Сабон от сделката и да преговаря директно с петролния консорциум. Ще се добере до цялото това богатство и ще остави всичките си приятели с тъмно минало да охраняват инвестицията му. Никога повече няма да се налага да търгува с оръжие, а отново ще навлезе в истинския си бизнес. Колкото повече обмисляше идеята, толкова повече му харесваше. Сабон бе толкова доверчив! Въобразяваше си, че държи козовете. Скоро ще открие, че ръцете му са празни. Съвсем празни.