Даяна Палмър
Някога в Париж (11)

Глава единадесета

Пиърс не се върна веднага и Бриан заспа, изтощена от преживяното страстно любене и озадачена от странното му поведение. Когато се събуди усети болка от натъртвания на най-неочаквани места. Беше сама. Стана, уви тюрбана на главата си и излезе да потърси спътниците си.

Пиърс се приближи веднага щом се показа от обора. Изражението му беше неразгадаемо, очите не издаваха чувствата му. Едва когато се вгледа внимателно, забеляза по издайническите бръчици, врязали се на лицето, че не е спал. Отново се бе скрил в черупката си и й се стори, че съжалява за снощната загуба на контрол. Нищо не се беше променило, поне за него.

— Ще се придвижим до следващото пристанище — каза й тихо той. — Твърде опасно е да се върнем по същия път. Братовчедът на Мюфти каза, че къщата на Сабон е превзета, а Сабон е избягал от собствените си наемници. По улиците цари пълен хаос.

— По дяволите! — възкликна тя, мислейки за предателството, извършено от втория й баща. Надяваше се Сабон да е успял да се измъкне.

— Ще се окаже, че теорията ти е била вярна. Май пастрокът ти е продал партньора си и се надява да сложи ръка на петролния проект. Да вървим, докато още има време.

С разнебитения автомобил, който роднините на Мюфти караха, им отне безкрайно дълго време, за да стигнат до следващото пристанище, тъй като трябваше да спират непрекъснато, да се отклоняват, за да са сигурни, че не ги следят. За щастие, колкото повече се отдалечаваха от столицата на малката държава, толкова по-спокойно ставаше. Гражданското недоволство не се беше разпростряло. Островът, където се намираше къщата на Сабон, изглежда бе пленен, или поне така бяха казали на Мюфти.

Новото пристанище бе по-голямо. Единственото познато нещо се оказа ръждясалото старо корито, на което разчитаха за пътуването си.

Тейт Уинтроп се срещна с капитана и уточниха всичко. Качиха се бързо на палубата, докато наоколо цареше паника, след като някой бе хвърлил бомбички, симулирайки въоръжено нападение. Навсякъде напрежението растеше заради плъзналите и тук новини около военния преврат. Правителството, както донесе един от информаторите на Тейт, е пред провал. Старият режим се разпада, а наемниците са завладели столицата. Всички представители на петролния консорциум са поставени под стража, а също и работниците на платформите. Всички връзки с външния свят са или повредени, или изцяло прекъснати. Кърт буквално завземаше малката държава и никой не знаеше, освен хората, замесени по един или друг начин.

Бегълците се шмугнаха бързо в трюма, а капитанът им осигури храна и вода и ги увери, че скоро ще навлязат в международни води и никой няма да ги търси. Мюфти остави тримата в трюма и капитанът му помогна да бъде приет от другите моряци на борда.

Бриан сдържаше дъха си, докато вдигаха котва и потегляха към открито море. До последната минута бе завладяна от страх, че ще ги спрат. Притесняваше се и заради Филип, който сигурно се чувства предаден и изоставен от всички.

Надяваше се, че те и придружителите им ще останат живи, за да могат да разкажат всичко на подходящите хора, преди Кърт да е успял с военния преврат.

— Имаме малък проблем — каза им Тейт, след като се бяха настанили върху чувалите със зърно и подредили провизиите си — хляб, сирене, няколко малки бутилки вода, осигурени от Тейт.

— Сега пък какво има? — попита уморено Пиърс. Искаше да се обръсне, защото все повече и повече заприличваше на наемник.

— Капитанът може да ни закара до Свети Мартин — каза той. — Предложена му е страхотна сума, ако прекара товара на някакъв чужденец, с когото ще се срещнат там. Не можем да наддаваме, защото сделката е уредена от зет му.

— Значи ще ни зареже на Свети Мартин — въздъхна тежко Бриан. — А в това време вторият ми баща ще съсипе страната на Филип и ще стовари цялата вина върху него.

Тейт й се усмихна.

— Надявам се да си намерим място на друг товарен кораб.

— С какво? — попита раздразнено Пиърс. — Портфейлът ми остана в самолета на Сабон. Нямам пукнат грош.

— И аз нямам — каза Тейт. — Ако успеем да се доберем до някоя банка, ще се справим.

— Защо просто не вземем някой полет? — попита Бриан.

— Защото наемниците вече знаят, че сме избягали и ще ни търсят, дори и тук — обясни Тейт. — Ще трябва тайно да влезем в Щатите.

— Учудвам се, че Кърт ще успее да се измъкне след всичко това — отбеляза Бриан.

— Пиърс ми каза, че си заподозряла пастрока си — каза Тейт докато ядяха хляб и сирене. — Доста си прозорлива за човек, който не се занимава с политика.

— Просто познавам Кърт — отвърна мрачно тя. — И той наричаше Филип Сабон чудовище. Представяш ли си?

— Сабон сигурно се чувства доста глупаво — съгласи се Пиърс.

— Нямаш представа колко си прав, Хътън — от люка, който водеше към коридор, свързан с останалата част на кораба долетя плътен глас, който не успя да скрие нотките на присмех.

Три чифта очи стреснато се извърнаха към висок арабин в обичайната роба. Дълбокият белег от едната страна на изпитото мургаво лице се разтегна, когато мъжът се разсмя на собствената си глупост.

Присъедини се към тримата без притеснение и извади мях от козя кожа изпод робата. Подхвърли я към Пиърс.

— Вино — каза той. — Като мюсюлманин не ми е позволено да пия алкохол, но моето въздържание не бива да ви спира.

— Отровата във виното ли е, или на гърлото на мяха — измърмори Пиърс с леден глас.

Филип Сабон вдигна ръка.

— Не съм чак толкова глупав — увери ги той. — Освен това — той въздъхна и се пресегна към хляба и сиренето, — ще ми бъдат необходими седмици, за да обясня собствената си роля във всичко, което се случи, след като си върнем правителството.

— И как смяташ да стане? — поинтересува се Пиърс.

Сабон го погледна кисело.

— Изпратих най-верните си хора зад граница с шейха веднага щом наемниците на Кърт започнаха клането — обясни той и веселостта изчезна от лицето му. — Десетки от хората ми са избити по улиците, а бях дал строги указания куршумите да са халосни и експлозивите само да вдигат шум.

Той погледна Бриан.

— Вторият ти баща е изключително подъл човек, а аз се оказах пълен глупак и оставих страната си в ръцете му. Наистина му вярвах, когато обеща, че нападението ще бъде инсценировка.

— Ти искаше да започнеш война, за да предизвикаш американска интервенция — напомни му Бриан.

— Нападението нямаше да е истинско — поправи я той. Въздъхна тежко. Веднъж гледах как едно дете гладува, а в ръцете си имаше храна — продължи тихо той, загледан в хляба и сиренето. — От известно време няма зърно, а запасите ни ги спират на границата. Санкции, нали знаеш — добави с горчивина той. — Правителството ми бе оказало официална помощ на враг на САЩ по време на последния конфликт в района. Успяхме да измолим известно количество от приятелски настроена страна, но докато дойдат, за някои от децата вече бе късно.

Хлябът и сиренето паднаха в скута му.

— Омръзна ми богатите индустриални страни да диктуват политиката и да се правят, че не забелязват бедните.

Пиърс се намръщи и забеляза, че шефът на сигурността е също объркан.

— Какво правиш тук?

Арабинът вдигна вежди.

— Бягам от главорезите на Брауър, разбира се.

— Ти си ужасно богат — напомни му Пиърс. — Можеше да си купиш кораб и да отплаваш.

Сабон се разсмя.

— Нали наемниците превзеха къщата ми — напомни им той.

— Какво от това? — настояваше Пиърс.

Сабон поклати глава.

— Сигурно и до вас е стигнала мълвата, че нямам голямо доверие на банките.

— Ти се шегуваш — отвърна Пиърс.

— За съжаление не се шегувам.

Сабон отпи вода от едната бутилка.

— Платих на капитана с джобните си пари. Ако стигна до неутрална територия, има надежда да организирам бунт в страната с хората ми, които успяха да избягат и ще взема пари назаем.

— От кого?

Сабон погледна Пиърс, без да отговори.

— Да не си полудял? Не очакваш да получиш заем от мен след всичко, което направи… Та ти ни отвлече!

— Отвлякох Бриан и някакъв мъж, за когото се предполагаше, че й е бодигард — поправи го Сабон. — Докато не избягахте, дори не подозирах кой е вторият човек, затворен в склада. А това ми напомня…

Той бръкна под робата, извади портфейла от еленова кожа на Пиърс и му го подхвърли.

Изуменият Пиърс провери съдържанието и откри, че нищо не липсва, нито кредитните карти, нито парите, които бяха няколкостотин.

— Пилотът го открил заклещен в седалката на частния ми самолет.

Филип се намръщи.

— Сигурно са го взривили. Какво да се прави?

Отпи още малко вода.

— Накарах капитана да мине покрай Свети Мартин и да ме остави там на път към Щатите. Ако ми отпуснеш заем от около петдесет хиляди долара, ще си върна и страната, и богатството от наемниците на Кърт.

Пиърс вдигна ръце.

— Да не те е ударил някой по главата — възкликна гневно той. — Няма да видиш и пукната пара.

— Напротив.

— Така ли?

Сабон вдигна хляба и сиренето от скута си и ги дояде, а след това довърши водата.

— Защото мога да докажа, че атаката над сондите ти в Каспийско море е работа на Кърт. Същите наемници ти причиниха неприятностите и смъртта на работниците ти. Мога да ти кажа кои са те.

— Ти си му помагал да ги наеме за това кръвопролитие! — викна Пиърс.

— Не съм. Кърт ги нае и ме увери, че инструкциите ми ще се спазват много точно. Бях готов да му дам картбланш, докато имах полза от него. Той има приятели в консорциума, а те са по-склонни да се вслушат в думите на един богаташ с връзки в средите на петролния бизнес, отколкото на един беден арабин.

— Беден арабин! Стига, бе! — изсумтя Тейт Уинтроп.

— Богатството ми възлиза на милиони само в страната — обясни той. — Не забравяйте, че в момента инфлацията е около осемстотин процента. Нали не мислите, че Кърт Брауър ще си губи времето с някакъв никому неизвестен арабин бедняк, освен ако не смята, че ще има изгода?

Пиърс стана и закрачи.

— Нищо не разбирам. Според слуховете имаш милиони, да не кажем милиарди, виждат те в най-скъпите курорти, дори в игралните зали.

— Чудесни слухове, нали аз сам ги започнах.

— Какво си направил?

— Трябваше да изглеждам богат, за да впечатля Кърт и да се съгласи да ми помогне при разработката на петролните залежи и да държи враговете настрана — обясни Сабон и сви рамене. — Трябваше да се сетя, че не бива да се доверявам на такъв човек. Предполагам, че сега е във Вашингтон и разказва на целия свят как съм се опитал да извърша кървав военен преврат в собствената си страна.

— Ти си знаел? — попита невярващо Бриан.

Той кимна.

— Та това бе напълно логично. Беше ясно какво ще направи.

Филип се усмихна.

— Извинете ме за израза, но всичко това ще му отнесе главата.

Пиърс отново седна на чувал зърно.

— И какво точно искаш да кажеш?

— В Щатите, информацията за тайните сделки на Брауър, ще им се стори доста интересна. Мога да им дам информация, с която не разполагат, за бъдещите му планове да подпали някой петролни находища и така да набеди страна, враждебно настроена към Щатите.

— Защо ще го прави? — попита изумена Бриан.

— За да започне друга война, разбира се. Той е търговец на оръжие. Не знаете ли? — попита Сабон събеседниците си. — Така се свързах с него.

— Той е в петролния бизнес — каза бавно Тейт.

— В петролния бизнес е, за да има достъп до важна информация за страните, в които откриват петрол — поясни Сабон. — Успява да манипулира някои събития и продава оръжие със страхотни печалби и въпреки това си запазва славата на почтен търговец. Претърпя големи загуби, когато съвсем наскоро войната беше избегната. Сега се надява да си възстанови загубите като разчита на заплахата от военен преврат и въоръжи съседните държави. Такъв е бил планът още от самото начало, но аз не знаех. Мислех, че интересът му към разработване на петролните залежи в страната е искрен, тъй като не знаех почти нищо за този човек.

Той поклати глава.

— Защо отвлече Бриан? — попита Пиърс.

Сабон срещна спокойните, забулени в тайнственост очи.

— Кърт се колебаеше дали да ми помогне. Намекнах му, че искам да се оженя за Бриан и по този начин разпалих алчността му. Всичките милиони ще влязат в семейството и той никога повече няма да се притеснява за пари.

Сабон въздъхна.

— Единственото обяснение е, че той някак е открил, че милионите ми са доста завишени. Трябваше да го подмамя.

Той се наведе напред, подпря лакти на коленете си и сплете дългите си пръсти.

— Каква ирония. Той щеше да спечели много от петрола. Не веднага, но беше нетърпелив. Търговията с оръжие е много печеливша и винаги има възможност да натрупаш бързи пари.

— Той ми каза, че е почти пред фалит — спомена Бриан.

— Подозирам, че е заподозрял и желанието ми да се оженя за Бриан.

Сабон погледна момичето с искрена топлота.

— Защо да заподозре?

Пиърс погледна мрачно другия мъж. Сабон посрещна враждебния поглед.

— Не мога да се оженя — заяви той. Стана от мястото си и се протегна. Погледна обстановката недоволно. — Всичко да свърши тук, по такъв начин — продължи той. — И всички надежди за народа ми…

— Петдесет хиляди долара няма да стигнат, за да вдигнеш контрареволюция — каза Пиърс.

Сабон рязко се обърна.

— Ще ми стигнат — отвърна той. — Наемниците са жадни за кръв, безпощадни. Но не могат да се сравняват с хората, които могат да се наемат отвъд границата.

— Какви хора?

Сабон присви очи.

— Мисля, че вече знаеш.

Пиърс се намръщи. Потърси студените очи на другия мъж.

— Не искам да участвам в кръвопролития.

— Нито пък аз — отвърна Филип с едва спотаен гняв. — Но вече участвам. Домакинката ми, Мириам, работи при мен от десет години. Оставили са я в градината в такова състояние, че нямам думи.

Той сведе очи, за да пропъди спомена и стисна юмруци.

— Ще си върна страната — заяви твърдо той. — И ще се погрижа Брауър да си плати за предателството.

Отново погледна Пиърс.

— Помогни ми!

Пиърс вдигна примирено ръце.

— Не мога да повярвам — извика той. Въздъхна тежко и се вгледа в изправения мъж. — Не съм и вярвал, че ще доживея деня, когато ще се съюзя с най-лютия си враг.

— Никога не съм бил твой враг — отвърна простичко Сабон. — Дори не съм знаел за нападението над платформата ти. Иначе щях да те предупредя. Струваше ми се, че Кърт е богат чужд инвеститор с много връзки в петролния бизнес. Никога преди не съм се смятал за политически наивен, но вероятно образованието ми по много показатели е недостатъчно. Трябва да преразгледам способността си да преценявам хората.

— Кърт успя да заблуди мнозина — добави меко Бриан. — Включително и горката ми майка.

Сабон присви очи.

— За щастие ще намира все по-малко време за нея. Когато приключи тук, животът й ще бъде в опасност, ако знае нещо за бизнес операциите му. Няма да е склонен да остави свидетели. А нещастните случаи се уреждат много лесно и просто.

— О, господи — прошепна Бриан.

— Не се притеснявай предварително — опита се да я успокои Пиърс. — Ще я пазим.

— Веднага щом се измъкнем ще изпратя съобщение на моя човек във Фрийпорт — обеща Тейт и плътният му глас прозвуча успокояващо. — Ще отведе майка ти и детето от Насау преди Кърт да се е върнал.

— Благодаря — отвърна Бриан, искрено облекчена.

— Значи ето как си разбрал къде да намериш Хътън и Бриан — разсъждаваше на глас Сабон, наблюдавайки Тейт. — Май съм ви подценил, господин Уинтроп.

— Повечето хора ме подценяват — отвърна Тейт и белите му зъби блеснаха.

— Стори ми се, че чух нещо извън кораба — Пиърс рязко прекъсна разговора.

Заслушаха се и този път звукът бе ясен — сирени. Те звучаха все по-високо и по-високо.

— Бреговата охрана! — възкликна Бриан.

— В Персийския залив ли? — попита Сабон с вдигнати вежди. — Американците си мислят, че районът е техен, но все още не са в официално владение!

— Тогава това е пристанищният патрул — измърмори Тейт. Втурна се към люка и погледна навън. Минута по-късно изпусна облекчено дъха си и се върна при останалите. — Качват се на някакъв друг кораб. Почти сме излезли от пристанището.

Всички въздъхнаха от облекчение. Ако ги откриеха прекалено рано, капитанът няма да има друг избор, освен да ги предаде. А ако Брауър се добере до тях, преди да са си намерили сигурно убежище, това означава сигурна смърт.

Пиърс и Тейт се спогледаха притеснено. Намираха се далече от къщи. Там имаха връзки, и въпреки че Пиърс съвсем неочаквано бе получил портфейла си, ако използваха някоя от кредитните му карти, хората на Брауър щяха веднага да засекат тегленето и да ги заловят. Дори и да успееха да стигнат в Маями, щеше да се наложи да измислят как да надхитрят главорезите, които несъмнено ги дебнеха. Дори не бяха сигурни как ще завърши пътуването до Свети Мартин. Ако ги следеше, а това не бе изключено, може и да не успеят да се качат на друг товарен кораб за Щатите.

Сабон ги гледаше загрижено.

— Капитанът няма да продължи към Маями, което не е чак толкова зле. Ако пътувате до там на този кораб, сигурно ще ви свалят на брега в запечатани торби — каза той.

Три чифта очи се насочиха към него.

— Смятахме да се прехвърлим. Поне от мястото, до, където капитанът ни откара. Но аз имам човек за свръзка в Маями — обясни Тейт след малко.

— Брауър вече знае кой е той. Недей да подценяваш разузнавателните му източници. Аз ги подцених и виж колко много ми струваше — напомни му Сабон.

Тейт шумно въздъхна и тънките му устни се свиха докато се опитваше да измисли нещо.

— Имаш ли лист и химикалка? — попита Сабон след минута.

— Да не си решил да пишеш писмо до вкъщи? — измърмори сухо Пиърс, но му подаде лист и химикал.

Сабон написа име и адрес, добави нещо на арабски и се подписа, а след това притисна пръстена, който винаги носеше на малкия си пръст, към хартията. Подаде листа на Пиърс и му върна химикалката. Изражението му беше мрачно.

— Така като гледам това листче — Пиърс размаха хартията пред Сабон, — може и да си ни подписал смъртните присъди. Аз не мога да чета на арабски.

— Надявам се този път да не греша в преценката си, но ми се струва, че той може — отвърна Сабон кимвайки към Тейт.

— Можеш ли, наистина? — попита Пиърс шефа на охраната си.

Тейт посегна към бележката и после я върна на Пиърс. Черните му очи се присвиха, докато наблюдаваше високия арабин. За момент по лицето му се изписа недоумение, а след това бавно кимна.

— Това е официална молба към получателя да ни окаже пълно съдействие.

Не добави какво друго се съдържаше в бележката, въпреки че погледът му бе достатъчно красноречив.

Сабон също кимна. Двамата мъже се спогледаха Сабон заговори бързо на арабски. Казаното беше някакъв въпрос, но нито Пиърс, нито Бриан го разбраха.

Тейт отвърна на същия език, също толкова гладко.

— Каква е тази шарада? — попита остро Пиърс.

— Нищо, което да ви засяга — увери го Тейт. — Не е свързано с проблемите ни.

Нито той, нито Сабон дадоха друго обяснение. Спусна се нощ и четиримата заспаха.

 

 

— Свети Мартин — обяви Сабон, загледан в приближаващия се остров. — Тук слизам.

Той придърпа качулката на робата и се спря, за да погледне спътниците си.

— Едно време, ние маврите сме имали много силни връзки с Испания. Господинът, за когото е бележката, е испанец, но баба му ми е сънародничка. Ще направи всичко по силите си за вас, защото аз го моля, и защото ми дължи услуга. Имайте му доверие. Но не вярвайте на никой друг. Това е най-важното, за да се спасите.

— Защо ни помагаш? — попита Пиърс.

— Попитай приятеля си — бе тихият отговор. Той обърна очи към другия мъж.

— Ще остана тук три дни под чужда самоличност. Ако все още възнамеряваш да ми помогнеш, прехвърли парите за господин Алфредо Кантада в банка Гардел.

Пиърс въздъхна.

— Един господ знае защо, но ще ти помогна. Аз не давам обещания просто така.

— Ще ти издигнем паметник като наш благодетел — отвърна Сабон, а черните му очи искряха.

Пиърс не отговори веднага.

— Той може да те открие ако останеш тук прекалено дълго.

— Хората му няма да ме познаят — отвърна Сабон. — Имам си начини, които не съм използвал от години. Няма да ме намери.

— Тогава, успех! — каза Пиърс.

— И на вас тримата. Включително и на Мюфти — добави той с тайнствена усмивка. — Той всячески се стараеше да ме избягва, откакто стъпих на борда. Предайте му, че знам кой е. Той запази тайната ми, а аз ще запазя неговата. Семейството му няма да бъде преследвано, когато си върна властта.

Той се вгледа в Бриан дълго и тъжно.

— Като ви помогна, спаси всичките си роднини.

Бриан бе много по-развълнувана, отколкото искаше да признае. Беше й жал за този човек и дори се чувстваше виновна, заради погрешната си първоначална преценка.

— Пазете се, господин Сабон — каза нежно Бриан. — И успех!

Той й се усмихна.

— Bon chance и на теб, cherie — отвърна мило той, гледайки я настоятелно. — Ще скърбя за теб до края на живота си — добави той на арабски, а лицето му си остана безизразно.

Обърна се и се качи бързо на палубата, без да се обръща назад.

— Какво си говорехте на арабски — обърна се Пиърс към Тейт.

— Само, че няма да ни издаде — отвърна уклончиво Тейт. — Интересен човек.

— Дяволски интересен — съгласи се Пиърс.

Тейт погледна Бриан и се намръщи, а по лицето му се изписа любопитство.

— Предполагам не разбра какво ти каза на арабски?

— Не знам арабски — напомни му тя. — А какво каза?

— Само, че умира от любов по теб и след като вече те е загубил, никога през живота си няма да погледне друга жена — отвърна закачливо той.

— Идиот — измърмори Пиърс, но се разсмя и се извърна.

В очите на Тейт Уинтроп нямаше и следа от смях, когато я погледна.

Бриан се намръщи, без да крие любопитството си, но той не каза нищо. Обърна се отново към Пиърс и погледна през люка. Забеляза Сабон, който се сля с тълпата.

— Най-добре да изчезваме по-бързо — рече след минута Тейт. — Нямаме много време. Трябва да открием кораба, за който спомена Сабон и да се качим.

— Ще се качим, ако не е капан — не скри опасенията си Пиърс. Погледна Бриан и се намръщи. — Надявам се знаем какво правим.

— За вас не знам — отвърна Тейт, — но за себе си съм сигурен.

Тримата изхлузиха арабските роби и ги напъхаха под чувалите зърно. Още сутринта на заминаването бяха облекли европейските си дрехи и оттогава не ги бяха сваляли. Мюфти бе все още с чалмата, но бе взел спортни дрехи от друг моряк и си бе обръснал брадата. Когато беше готов с преобразяването си, почти приличаше на американец.

Копринените панталони на Бриан бяха много смачкани, също като блузката и якето. Знаеше, че косата й е в пълен безпорядък, а желанието й да се изкъпе бе огромно. Но повече се притесняваше за момента, когато ще стигнат американския бряг. Дори с неясната помощ на Сабон, щеше да е много опасно.

— Нямам пистолет — измрънка тя.

Пиърс я погледна.

— Това пък защо го измисли?

— Може да се наложи да си пробиваме път със стрелба — отвърна тя. — Знам и малко карате.

Пиърс кимна към Тейт.

— Десета степен, черен колан, таекуон-до — обясни й той.

Тя подсвирна.

— Никак не е зле, господин Уинтроп.

— Ти какво си тренирала? — попита я той.

Тя се засмя.

— Тай-чи. Движенията ми приличаха на балет.

— Много са изящни — съгласи се той. — Но ако ги съчетаеш с бързина, стават смъртоносни.

— Предпочитам нещо по-сигурно. Ще ми се да имахте още един пистолет.

— Можеш ли да стреляш? — попита я той.

— Не пропускам, когато мерникът е лазерен.

— Откатът им е много силен и при тях не се използват халосни. Защо по-добре не оставиш стрелбата на нас?

Зачуди се дали да не им каже, че е тренирала и джудо, но прецени, че е по-добре да премълчи. Вече се притесняваше, че през цялото това пътуване е била в тежест.