Даяна Палмър
Някога в Париж (16)

Глава шестнадесета

Ив Брауър и малкият й син Никълс се установиха в красива тухлена къща малко извън Джексънвил, близо до атлантическото крайбрежие. Преди да замине за Париж, Бриан прекара няколко дни с майка си и брат си. Ив и Бриан се наслаждаваха на нови взаимоотношения, по-близки, но все още крехки, тъй като и от двете страни все още се чувстваше напрежение. Ив бе отчаяна, когато разбра, че съпругът й го очаква дълга присъда, и че няма никакви пари.

Следващата седмица, един от хората на Тейт Уинтроп замина за Париж с Бриан. Агентът бе на средна възраст, а съпругата му бе военна. Момичето се усмихна и си помисли, че Пиърс нарочно го е избрал, за да предотврати всички шансове за близост с бодигарда. Но ако изпитва ревност, разсъждаваше тя, тогава щеше да замине с нея за Париж. Нито се бе обаждал, нито й бе писал след внезапното заминаване от апартамента. Странно, че това я успокояваше. Ако му беше безразлично, ако му беше все едно, сигурно нямаше да се притеснява да се свърже с нея. Фактът, че мълчи, й даваше надежда.

Той наистина замина за платформата в Каспийско море и остана там няколко седмици, без да изпрати и дума до съпругата си. Нощ след нощ в самотата си, тръпнеше за нея, въпреки решимостта си да я забрави.

Бриан се записа в Сорбоната, безкрайно учудена, че молбата й вече е приета, а часовете й определени. За щастие, френският й бе достатъчен, за да може да посещава безпроблемно лекциите, повечето от които бяха свързани с цифри. Зае се с работа и зарови разбитото си сърце в книгите.

На четвъртата седмица след завръщането от Близкия Изток усети, че не й се закусва. През следващата седмица припадна, когато видя, че докато са правили дисекция, някой си е порязал пръста в лабораторията по биология. На шестата седмица престана да се крие от истината и си записа час при лекар. Изглежда имаше друга причина за симптомите й, причина, която нямаше нищо общо с напрежението и усилената работа. В деня, когато й беше най-зле и тя пропусна лекциите, за да си остане в луксозния парижки апартамент, имаше неочакван посетител.

Сградата се охраняваше много строго, а Пиърс не бе съгласен тя да отиде да живее на друго място. Охраната й звънна в апартамента, за да провери дали си е у дома.

— Един господин пита за вас, madame — прозвуча гласът с лек акцент. — Би искал да ви предаде новини за господин Сабон…

— Веднага го изпратете горе! — каза без всякакво колебание Бриан. Беше се чудила как се справя похитителят й след завръщането му. Очевидно нещата се уреждаха, тъй като победата над наемниците и завръщането на шейха, а също и откриването на нови огромни петролни залежи, бяха новини от първостепенна важност, публикувани на първите страници в пресата.

Тя среса дългата си коса и наметна халат в бяло и златно върху нощницата, за да посрещне посетителя. Дрехата не беше предизвикателна. По-скоро я обгръщаше плътно, отколкото да разкрива нещо. Когато чу звънеца, тя отвори веднага, в очакване да види някоя видна особа от страната на Сабон. Вместо това, там стоеше самият Филип Сабон, в сив италиански костюм, сякаш слязъл от корица на списание. Усмихна се, когато забеляза изненадата й и белегът на бузата му се изпъна. Поднесе й букет бели рози украсен с гипсофил.

— Може и да не съм добре дошъл, но исках да се уверя, че си добре — обясни той, без да разкрива радостта си от вълнението в гласа й, когато чу, че има новини от него.

— Напротив, винаги си добре дошъл — каза тя с усмивка и прегърна розите. — Влизай и сядай. Искаш ли кафе?

Той вдигна ръка.

— Не искам да те притеснявам…

— Разбира се, че не. Терез! — извика тя младата прислужница, за да й каже какво иска. — И кейк, Терез. Гостът ни може да е гладен.

— Наистина съм гладен — отвърна Филип, докато разглеждаше внимателно изпитото й лице с лекарска прецизност.

— Изглеждаш бледа, а ми се струва, и че си отслабнала.

— Може би малко — съгласи се тя с очевидно нежелание да говори по този въпрос.

Той се приведе, а черните му очи хитро заблестяха.

— Върни се с мен и ела да живееш в харема ми — предизвикваше я той. — Слугите ще ти поднасят всякакви сладкиши и марципан, докато добиеш представителен вид!

Тя се разсмя весело.

— Това е най-доброто предложение от седмици насам — отвърна тя.

Той също се усмихна, приел много по-смело дефектите си, отколкото повечето мъже. Погледна я нежно.

— Щеше да е така, ако е истина — изрече набързо той. — Един харем ще ме постави в постоянна опасност да бъда разкрит. А аз не мога да си го позволя.

— Ти си син на управляващия шейх — напомни му тя. — Не трябва ли да имаш наследник?

— Естествено. — Той кръстоса дългите си крака и се загледа в нея, поглъщайки с очи лъчезарната й красота. — Първият ти син ще ми стане наследник.

— Това не е повод за шеги.

— Не се шегувах — отвърна небрежно той. — Баща ми знае истината за мен, Бриан — добави той. — И двамата сме много нещастни. Но съпругът ти е тъмен и детето по всяка вероятност също ще бъде мургаво, с гръцка кръв във вените. Едно кралство, дори и малко кралство, не е нещо за пренебрегване, cherie.

Тя бе изумена.

— Как така?

Той не откъсна поглед от нея дълго време.

— Мисля, че знаеш.

Тя бе все още умислена, когато прислужницата се върна с поднос кафе, бисквити и торта. Пред Бриан постави чаша мляко, а момичето се намръщи.

— За вас е добре — обясни прислужницата, вдовица с три големи деца. — Пийте.

Филип се загледа в млякото и се разсмя.

— Той знае ли? — попита направо Сабон.

Тя отпи от млякото и го погледна войнствено.

— Не, не знае — процеди тя. — Той не иска деца, така че няма да има. Господ рече и отсече!

Той избухна в смях.

— Учудвам се, че го криеш от него — каза той, гледайки я изпитателно. — Имаш едно такова тайнствено излъчване на задоволство.

— Че как да разбере? Седи си в центъра на Каспийско море и си играе на петролния кладенец.

Той добави сметана в кафето и се отпусна на дивана с чаша в ръка.

— Обади му се и му кажи да се прибере.

— Да не мислиш, че ще ме послуша? — нацупи се тя.

— Подценяваш собствения си чар — отвърна той.

Тя си спомни нещо, което все й се изплъзваше.

— Когато си тръгваше от кораба, каза на Тейт Уинтроп нещо на арабски. Кажи ми какво беше?

— Трябва него да питаш.

— Изобщо не знам къде е — отвърна тя. — Защо не ми казваш?

Той поклати глава.

— Някои тайни трябва да останат скрити, не мислиш ли? — той приключи кафето. — Дойдох да ти предам това. За съпруга ти е — каза той и й подаде запечатан плик. Тя го пое и го остави на масата. — Връщам си дълга. А исках и да ви поканя двамата на коронясването.

Сърцето на Бриан подскочи.

— Да не би нещо с баща ти…?

— Не, не е починал — отвърна веднага той. — Вече знае, че здравето не му позволява да бъде глава на държавата. Да си шейх не е същото като да си крал, но това си е отговорност към всички поданици. След като вече имаме пари от петрола от първите успешно разработени кладенци, трябва да направим крачка към двадесети век. Изобщо няма да е лесно с десетките номадски племена, от които е съставен народът. И на мен няма да ми е лесно, тъй като съм със смесена кръв. Но в днешни дни това е от много по-малко значение, отколкото авторитета и здравата ръка на лидера. Надявам се да се справя със задачата.

— Естествено, че ще се справиш — каза тя, без да се колебае и за секунда. Загледа изпитото мургаво лице с тиха тъга.

— Не искам да ме съжаляваш — рече троснато той. — Имам много повече от другите мъже. Аллах така е решил. Никога не трябва да се противопоставяме на съдбата си.

— Сега вече звучиш като арабин.

— Така и трябва — Филип се усмихна и остави празната чаша на масичката. — Нали двамата със съпруга ти ще дойдете на церемонията? Тя е древна, пищна, с много ритуали, наситена в цветове.

— С удоволствие.

— А Пиърс?

Тя сви рамене.

— Ще го попитам. Кога се пада?

— През пролетта. След шест месеца — той премести поглед на широкия халат, под който бе детето. — Времето няма да е най-подходящото, но ако не е ще се постарая да уредя всичко специално за теб. И за трима ви — добави с усмивка той.

— Нямаше да успеем да избягаме без твоята помощ — призна тя.

— Нямаше да бъдете застрашени ако не бях проявил такова безумие. Е, тогава изглеждаше логично.

— Нещата се избистрят, когато погледнеш назад — съгласи се тя.

Той стана и тя го последва. Взе и двете й тънички ръце и ги целуна леко, а след това ги пусна.

— Пази се. Говорех ти напълно сериозно. Ако някога имаш нужда от помощ, аз съм на разположение.

— Благодаря — отвърна искрено тя. — Ще се справя някак.

— И да се грижиш за наследника ми — добави той с усмивка и посочи с брадичка корема й.

След като си тръгна, тя излезе на балкона, откъдето се виждаше града. Лекият полъх на вятъра разроши косата й. Съжаляваше Филип, но съжаляваше и себе си. Беше бременна и съвсем сама. Пиърс нито се обаждаше, нито пишеше. Сякаш напълно я бе изключил от живота си, и то в най-неподходящия момент. Чудеше се дали ще го види, преди да се роди детето.

 

 

Нямаше да се учуди ако го беше видяла пред вратата два часа по-късно, когато телефонен звън прекъсна конференцията му на платформата в Каспийско море.

— Тя какво? — избухна той, очите му разширени от гняв. Заслуша се внимателно, изпсува и тръшна слушалката.

— Пилотът на хеликоптера да бъде готов — нареди той. — Тръгвам веднага.

— Но сър, навън има силна буря…

— Пет пари не давам дали е буря или ураган. Доведете го!

Десет минути по-късно излетяха към сушата.

 

 

Беше вече тъмно и Бриан гледаше прогнозата за времето по френските новини, когато вратата се отвори със замах и Пиърс нахлу в антрето.

Тя седна на канапето, където се бе отпуснала, все още в красивия бял халат със златиста украса и го загледа невярващо. Той бе рошав, ризата му — разкопчана, вратовръзката висеше небрежно отпусната под сакото. Приличаше на опасен престъпник.

— Къде е? — изрева той.

— Кой?

— Сабон! Хич не си прави труда да отричаш, че е бил тук. Вече проверих долу при охраната!

Тя не можеше да повярва. Та той се разкъсваше от ревност, извираше от всяка негова клетка и Бриан едва не извика от задоволство. Насили се да отговори.

— Да, дойде, за да си върне заема — каза тя и му подаде плика с написаното му име.

Той дори не го погледна. Бе твърде зает.

— Какво друго искаше?

— Да… да ни покани на церемонията по предаване на властта — заекна Бриан. — Баща му предава престола.

— Пет пари не давам дали ще става крал или шейх или мътните го взели какво — заяви троснато той. — Искам да знам какво правеше тук! Могъл е да прати чека по пощата и да ни прати покана.

— Защо си толкова ядосан? — попита тя с хитра усмивчица.

— Защото е казал на Тейт Уинтроп, че ти си единственото, заради което си струва да загуби кралството. Затова!

Ето какво било. Това е тайната. Тя се вгледа в побеснелия си съпруг.

— Защо те е грижа какво е казал? — попита невинно тя. — Ти замина за Каспийско море, за да ме забравиш. Живея сама, ходя на лекции сама, всичко върша сама. Защо да нямам компания, когато ми се прииска?

— Защото си женена!

Тя повдигна голата си ръка.

— Не, не съм — отвърна тя. Току-що бе свалила пръстена, за да си измие ръцете.

Бузите й поаленяха от гняв, а той сви юмруци.

— Сложи си пръстена.

— Свалих го и го пуснах в пясъците на Куаи. Нямам никаква представа къде е — уведоми го тя.

Докато го гледаше, имаше чувство, че зъбите му ще се счупят от стискане.

— Тогава ще ти купя нов.

— Няма да го нося, ако целта му е само да служи за показност — отвърна тя. — Като говорим за брачни халки, кога ще си получа развода? — натъртено попита тя.

Лицето ме се изопна от напрежение.

— Защо? Да не би Сабон да ти е направил предложение?

— Ще го стори, ако поискам — отвърна с пълна увереност тя.

— Женена си за мен. Няма да ти дам развод.

Това бе удивително, направо не вярваше на ушите си. Тя се втренчи в него високомерно.

— Не си ли голям егоист, Пиърс? — подразни го тя.

В момента беше станала свидетел на момента, когато контролът му се стопи. Той се хвърли към нея подобно на падаща лавина, стремглаво отправила се към целта. Хвърли я върху възглавниците и тупна до нея. На Бриан не остана и секунда преди топлата му уста да плени нейната.

Стори й се тежък, но й беше толкова приятно. Обви врата му с ръце и се остави на завладяващото чувство. Сякаш се завръщаше у дома. Засмя се тихо под натиска на устните му, отдадена на гнева му, на ревността и изпепеляващата му вихрена страст.

— Пиърс, глупчо — прошепна тя до устните му. — Нима бих могла някога… когато и да е… да погледна друг мъж след теб?

Той чу думите й, но не можеше да спре целувките си, за да мисли над чутото. Тялото му гореше от желание. Той простена, когато усети болката на глада, който изпитваше към нея.

Бриан също го желаеше. Но дори и над това вълшебно усещане, познатото чувство на дискомфорт взе връх и се надигна в гърлото й. Винаги й ставаше по-зле, когато лежеше по гръб. Изви се, опита се да преодолее гаденето и дръпна рязко глава.

— По дяволите! — прошепна нещастно тя и преглътна мъчително. — Пусни ме да стана, мили. Мисля, че ще… о, боже!

Тя го изблъска и се учуди, че той я остави да стане. Скочи и затича към банята. Едва успя да стигна навреме.

Пиърс я откри пред тоалетната и внезапно всичко му стана ясно. Разбра какво й е и пребледня. Веднага се сети за онази нощ в окръг Колумбия и за желанието си тя да забременее. Но всичко бе твърде неочаквано, за да може да мисли разумно.

— Нали каза, че вземаш противозачатъчни — изръмжа той. — Увери ме, че няма проблем! Излъгала си ме!

Нямаше какво да му отговори. Повдигна треперещата си ръка и с жест му каза да се дръпне, след което отметна глава.

Той се съвзе, дръпна една кърпа и я намокри. Подаде й я и търпеливо я наблюдаваше как се успокоява. Минута по-късно, тя дръпна водата в тоалетната и успя се пристъпи до мивката, за да си измие лицето и да изплакне уста.

Опита се да го заобиколи, защото бе застанал точно на вратата, но той я пое на ръце и я занесе в спалнята. Тя придърпа покривката над очите си. Очите му бълваха огън и жупел и Бриан добре разбираше, че новината за предстоящото бащинство го е разтърсила. Наистина много. Отново се връщаха там, откъдето бяха започнали.

— Да, прав си, вината е моя. Сега можеш пак да се върнеш на платформата си — каза враждебно тя. — Терез ще се грижи за мен. Нямам нужда от теб!

Той не отговори. Нямаше какво да каже. Разкъсваше се между възмущение и ужас. Тя беше бременна. Носеше неговото дете. Ново усложнение, което той не искаше да допусне. Дори не му беше казала. Дали изобщо смяташе да му каже?

Тя свали кувертюрата до сухите си устни и го погледна решително. Гневът, стаен в черните му очи й подсказа как се чувства. Нямаше защо да пита.

Отново покри очи. Гаденето бавно преминаваше и с него си отиваше и главоболието.

— Ти си бременна — заяви той.

— Дайте на горкия татко една пура.

— Смяташе ли да ми кажеш?

— Не — каза веднага тя. — Прецених, че първият ти въпрос ще бъде кой е бащата.

Обвинението й го накара да се почувства неловко.

— Не бих задал толкова глупав въпрос — измърмори той.

— Не може да бъде!

— Не си прави шеги. Изобщо не е смешно.

— Няма да оспорвам развода — каза тя изпод завивката. — Заминавай и почвай да действаш.

— Вече си представям как седим в съда, ти — в рокля за бременни искаш анулиране, тъй като бракът не е консумиран.

Тя дръпна завивката и го стрелна с гневен поглед. Учуди се, че по лицето му няма, нито подигравка, нито присмех, а най-искрена усмивка. При това нежна усмивка!

— Не съм казала анулиране — поясни тя. — Казах развод.

— И кой ще получи права над детето ако се разведем?

— След като ще го нося аз…

— Но аз съм го настанил там — напомни й той. — Откога ти е лошо? — попита внимателно той. — Спомням си, че на Марго й нямаше…

Тя отметна завивката и погледът й му каза всичко.

— Изчезвай! — разбесня се тя. — Изчезвай от апартамента, от Париж, от живота ми! Мразя те! — тя се разрида от гняв и тъга. — Повече не искам да чувам за Марго!

Той се сви. Не знаеше какво да каже, но това, което му се изплъзна не искаше да прозвучи така.

Тя се претърколи на леглото зарови лице във възглавницата.

— Остави ме сама — помоли тя с дрезгав шепот.

Той се поколеба, но не искаше да влошава нещата, ако това изобщо беше възможно, погледна дребната фигура свита в обемния халат и се учуди колко е беззащитна. Изглеждаше толкова силна, толкова способна, а сега изведнъж бе станала различна.

Накрая той излезе от спалнята, но остана в апартамента. Отиде в кухнята и накара Терез да направи билков чай за Бриан. Занесе й го с малко пакетче безсолни бисквити.

Тя седеше в леглото със зачервени очи и мокри бузи. Той остави подноса на нощното шкафче и седна на леглото.

— Ето — каза той и й подаде нежната порцеланова чашка. — Терез каза, че го харесваш. От лайка е.

Тя пое чашата с нежелание.

— Успокоява стомаха — измърмори тя и отпи.

Той я наблюдаваше докато пие и не знаеше какво да каже.

— Лас Вегас е в тази посока — посочи към прозореца тя. — Присъствието ми не е необходимо, за да се разведеш, нали?

— Бъди разумна — каза спокойно той. — Никой не се развежда с бременната си жена.

— Ти не искаш това дете — обвини го тя, загледана в чая. — Беше полудял на тема контрол над раждаемостта.

Тя го погледна ядосано.

— Държа хапчетата в нощното си шкафче, а не бяхме предвидили да отскочим до там при непредвиденото посещение на острова на Филип! — тя отново сведе очи. — След това си помислих, че няма голям смисъл да ги пия.

— Не, разбира се. Опитвах се да те спася от Сабон — очите му се присвиха и той внимателно огледа лицето й. — Като изключим клюките, Тейт извърши малка проверка. Научи, че Сабон не може да има деца, но въпросът не е в стерилност.

Тя изгледа мрачно съпруга си и този поглед потвърди подозренията му.

— Не се притеснявай — каза тихо той. — Не смятам да разказвам какво знам. Или по-точно това, което Тейт е открил. Това беше единственото обяснение за странното отношение на Сабон към тебе, и че след като ни отвлече, ти вече не се страхуваше.

Тя се размърда и отпи още чай.

— Обещах да не казвам.

— Хубаво е да знам — каза той, наблюдавайки я внимателно. — Значи мога да ти издам тайните си и няма да се притеснявам, че ще се разнесат.

Тя го погледна ядосана.

— Ти никога нищо не ми казваш. А хич и не искам да знам.

Той проследи с пръст шарките на халата над мекия закръглен корем.

— Имаш ли си гинеколог?

— Не, мислех, че щъркелът ще донесе бебето… Разбира се, че имам. Не съм чак толкова глупава!

Той въздъхна.

— Значи смяташ да го задържиш.

Този път тя не се опита да скрие гнева си.

— Случайност или не, аз искам това дете — заяви тя. — Ако не ти харесва, ами много лошо тогава.

Той я погледна в очите и дланта му се отпусна върху детето. Не се бе замислял за това да бъде баща, но какви ли не подвеждащи мисли се завъртяха в главата му. Едно малко детенце с тъмна вълниста коса и меки зелени очи като на Бриан, което ще научи всичко за петрола и за света на финансите. Едно дете, което ще се сгушва до него, когато вечер се прибере от работа. Двамата с Бриан ще го водят в музеите, на опера, но по-късно, когато порасне…

— Попитах те защо се върна? — повтори тя.

Той вдигна очи към лицето й.

— Защото бодигардът ти се обади на платформата да пита дали да държи под око арабското ти приятелче.