Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хътън и приятели (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Once in Paris, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 63 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
varnam (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)
Сканиране
?

Издание:

Даяна Палмър. Някога в Париж

ИК „Коломбина“, София, 2001

Редактор: Теодора Давидова

ISBN: 954–732–039–4

История

  1. — Добавяне

Глава петнадесета

Тейт изпрати Мюфти до летището и го качи на самолета за родината му.

— Ще бъде герой — обясняваше Пиърс на Бриан, когато всички си бяха отишли и двамата останаха сами. — Той разбира се, ще бъде живото предупреждение какво може да се случи ако хората му решат да се опитат да заграбят нефта на Куаи.

Тя погледна снимката на Марго и кръстоса ръце. Усети ледена тръпка, когато си помисли за предстоящото пътуване до Лас Вегас. Марго отново бе победила.

— Кога тръгваме за Лас Вегас? — попита Бриан, без да се обръща към него.

Той рязко си пое дъх. Тази мисъл не му беше никак приятна. Пленничеството и бягството го бяха изтощили, а и никак не му се искаше Бриан да си отиде толкова бързо от живота му. Изглеждаше толкова млада и нежна в бледо сивия копринен костюм, дългата й коса сплетена на плитка и прибрана.

— Няма да е днес — отвърна кратко той. — Трябва да замина до платформата в Каспийско море и да проверя как напредва работата.

Тя го погледна с любопитство. Не трябваше ли той да гори от желание да приключи с брака им? Очите й не се откъсваха от него, от силните, дълги крака в черен панталон, до широките гърди, скрити зад кремавата, копринена риза. Изглеждаше по-едър от обикновено, изключително привлекателен с гъстата вълниста прошарена коса, черни очи и мургаво лице. Цялото й същество се стремеше към него и се мразеше за слабостта си.

Той се приближи, сякаш управляван от невидими конци. Тишината в апартамента изведнъж натежа и оживя.

Той се изправи пред нея, черните му очи не скриваха желанието, докато се наслаждаваше на лицето й.

Пиърс присви очи.

— Желаеш ли ме? — попита той с глас, с който Бриан рядко го беше чувала да говори.

Сърцето й подскочи.

— М… моля?

— Искаше една нощ — напомни й той. — Нищо прибързано, без да сме заплашени някой да ни прекъсне.

Той кимна с глава към антрето.

— Спалнята е там. Имам голямо легло — довърши с дрезгав глас той.

Тя искаше своята нощ. Дори не беше необходимо да изказва желанието с думи. То личеше в очите й, по лицето, издаваше го напрежението в тялото й.

— А ти… ти искаш ли? — прошепна неуверено тя.

— О, да — отвърна той с горчивина, неспособна да прикрие слабостта, заради която се мразеше. — Повече от всичко на света.

Тя повдигна ръце, а той се наведе и я вдигна. Почувства се по-висок, десет години по-млад, когато тя се притисна до него и прилепи горещите си меки устни до врата му, където гъстите косми излизаха над отворената яка на ризата.

Вдигна я на ръце и я понесе през антрето към спалнята си. Ритна вратата, за да я затвори и леко я положи на леглото, покрито с кувертюра на млечно бежови и кафяви райета. Изключи телефона, разкопча ризата си, изправен над нея, а очите му горяха, докато се опитваше да се справи със седефените копчета.

Бриан го наблюдаваше как се съблича и усещаше, че диша все по-трудно. Все още беше ден. Завесите бяха дръпнати. От улицата долитаха шумовете на преминаващите коли, виждаше процеждащите си през венецианските щори слънчеви лъчи, които рисуваха неясни фигури по бежовия килим.

Цялото й тяло се напрегна в очакване на покоряващото усещане, когато той се надвеси над нея, висок, възбуден, без да се притеснява, че е гол. Привлече я към себе си, за да може да я съблече.

Топлите му ръце се плъзгаха по мекото й тяло, от гърдите до плоския корем, а след това се спуснаха към бедрата.

— Защо трепериш? — сгълча я нежно той. — Нали не се страхуваш от мен?

Тя леко се изви, за да почувства по-добре милващите ръце, които сякаш изпращаха електрически заряди.

— Имам чувството, че горя — прошепна дрезгаво тя.

Той нежно се усмихна. Никога не се преструваше и не кокетничеше. Бе готова да му се отдаде безрезервно. Това го караше да се чувства горд, защото знаеше колко е въздържана с другите мъже.

Притисна я към себе си, наслаждавайки се на тихото възклицание, когато усети възбудата му до себе си. Устата му помилва нейната. Не бързаше и първо лекичко захапа горната устна, а след това и долната, играеше с нея, докато най-сетне плени и двете устни и започна да я целува с нежна настойчивост.

Ноктите й се впиха в твърдите мускули на ръцете му и тя се опита да се притисне още по-плътно, когато познатите тръпки плъзнаха в долната част на стомаха й.

Ръцете му се промъкнаха между двете тела, за да очертаят твърдите гърди. Докосваше я нежно, пръстите му едва се движеха и описваха лениви кръгове, сладки и възбуждащи. Тя отново се изви, но Пиърс продължи с нежните докосвания. Ноктите й се впиха още по-силно.

— Пиърс!

Устата му си играеше с нея, а ръцете продължаваха чувственото пътуване по тялото й.

— Не бъди нетърпелива — прошепна тихо той. — Отделил съм много време за теб.

От гърлото й се откъсна странен звук. Той покри устата й, а ръцете му се придвижиха към твърдите розови връхчета. Най-сетне! Когато гладът за него я беше направил напълно подвластна, той леко стисна зърната с два пръста.

Дрезгавият й вик на удоволствие проехтя в тишината на спалнята. Устата на Пиърс стана по-настойчива, когато мигновената й реакция го разпали още повече.

Но той успя да се овладее бързо. Притисна я на леглото, а устата му зае мястото на ръцете, нежно докосвайки гърдите. Засмука нежно зърното, а тишината оживяваше със споделената страст. Тя се извиваше безпомощно, усетила сладкото мъчение на устните му, докато очертаваха гърдата чак до ребрата, надолу към мекия корем и копринената мекота на бедрата.

Времето сякаш спря и се остави в прегръдките на страстта. Той я докосваше, вкусваше, дразнеше и милваше, наслаждавайки се на удоволствието й, на тихите викове, които издаваха властта му над нея.

Когато се спря на прага на женствеността й, тя се опита да приближи бедрата му надолу, но той не помръдна.

Пиърс повдигна глава и черните му очи се взряха в нея.

— Недей — прошепна той. — Лежи мирно.

— Пиърс — проплака тя, тръпнеща от мъчително желание.

— Бавно, Бриан — прошепна той и се премести внимателно, без да откъсва очи от нейните. Тя въздъхна и той се отдръпна, поколеба се, а след това отново се приближи бавно, но без да навлезе в нея, сякаш изпълняваше покоряващ прелъстителен танц.

— Не… не мога… — изхлипа тя.

— Можеш.

Хвана и двете й ръце и ги задържа над главата й. Дългият му крак леко избута нейния и той се отпусна върху нея, повтаряйки разпалващите ритмични движения.

Тя се стегна и потръпна. С всяко движение силното му тяло разпръскваше искрици удоволствие по гърба й. Сърцето й препускаше. Струваше й се, че той е далеч от това, което вършат, а изпитателният му поглед разкриваше, че се владее съвършено.

Той се изви внимателно и тя усети още по-ясно мъжествеността му. Пое си въздух и тялото й отново се устреми към неговото. Пиърс я погледна, наслаждавайки се на сладката невинност, на чудесния й отклик. Усещаше лекия й парфюм, капчиците пот и възбуждащия женски аромат.

Очите й следваха пътеката на погледа му, малко уплашени от неизпитаната до този момент интимност, а след това отново се впиха в неговите. В тях се четеше удоволствие, смесено с почти незабележими следи несигурност.

Той се наведе и потри устните й със своите.

— Никога преди не си поглеждала.

— Преди беше толкова бързо — обясни несигурно тя.

— Сега не е — проследи с език извивката на горната й устна, а тялото му продължаваше да се притиска и отдръпва. — Искам да почувствам всяка твоя пора по-близо и по-близо — шептеше той до устата й. — Когато те любя, искам да си изцяло моя.

Тя задържа дъха си, възбудена не само от движенията, но и от думите му.

Пиърс рязко се изви на една страна, а след това и на другата. Движението му бе толкова завладяващо, че тя извика. Отново я притисна, а след това внезапно се надигна и усети, че Бриан трепна от удоволствие. Той пое дълбоко въздух, покорен от сладкото мъчение да я усеща под себе си.

Отново се намести, на прага да загуби контрол. Устата му се отвори над нейната и езикът му потъна с бавни ритмични движения, които повтаряха ритъма на тялото му. Тя не спираше да се извива към него, а очите й се изпълниха със сълзи на очакване. Пръстите й стискаха трескаво раменете му, докато тя тръпнеше.

— Това няма да е достатъчно — извика той. — О, боже…! — повдигна я бързо и седна на леглото. Ръцете му сграбчиха бедрата й и я прехвърлиха върху него, дъхът му пареше шията й, докато я наместваше и навлизаше в нея с бавни, опияняващи тласъци.

Тя не смееше да пусне раменете му. Усещаше възбуждащото триене на гърдите му до своите, докато телата им се прилепваха и отдалечаваха.

Той отново я повдигна и спусна, движейки рязко тялото й, а черните му очи бяха пленили нейните. Едва се сдържаше. Усещаше надигането на удоволствието, сякаш бе пламък, залят с бензин. Очите й отразяваха същия екстаз, който пареше и у него. Едрите му ръце се свиваха и отпускаха около нея, докато увеличаваше ритъма.

Бриан чу, че леглото издава стряскащи звуци с всяко тяхно движение. Усещаше го вътре в себе си, съзнавайки, че въпреки краткия им брак, това нещо неповторимо и вълшебно.

— Никога не съм бил толкова разпален, Бриан — прошепна той, а ръцете му не спираха да се движат. Той се намръщи и изстена, усещайки прииждането на насладата. Потръпна. — Усещам те… — тялото му се разтърси. — Искам да остана в теб… — изрече той, невиждащите му очи съсредоточени в нейните, докато движенията му ставаха наистина трескави. — Искам да вляза още по-навътре… навътре… навътре!

Бриан усети как тялото й се разтваря за него, почувства пулсиращата топлина да се разлива в невероятно усещане на блаженство, тялото й се стягаше около него и напрежението бавно изтичаше и се превръщаше в изгарящ огън на задоволство, който я накара да извика.

Знаеше, че той я гледа, че вижда лицето й, широко отворените, учудени очи, докато тялото й тръпне.

Нейните тръпки завладяха и него. Той изстена дрезгаво, сграбчи бедрата й и я задържа към себе си, докато силните спазми го понасяха към слънцето, към мигове на забвение, изпълнено със страст и пулсирането на освобождаването, отброяващо сладостта на секундите. Тя сведе мокрото си чело на гърдите му, цялото й тяло чувствително от последвалите великолепни малки експлозии на удоволствие. Той също потръпваше и я прегръщаше, наслаждавайки се на допира с тялото й, отдало му се толкова истински.

Гърдите й бяха меки, опрени в неговите. Той леко се помръдна и усети как тя го обгръща отвсякъде като топла, мокра коприна.

В миг обърна внимание на позата и в него се надигна загриженост.

— Бриан, нараних ли те? — прошепна притеснено той, а пръстите му внимателно отпуснаха бедрата, които бе стискал с всичка сила.

— Не — прошепна тя, все още залята от свенливост, без да смее да повдигне очи към него. Устните й колебливо се прилепиха към врата му. — Никога не го бяхме правили така — добави тя.

— Не съм го правил така — отвърна той с дълбок сериозен глас. Ръката му я погали по гърба. — Не можех. Страхувах се да не те нараня.

Тя се вгледа в притеснените черни очи.

— Как?

Той погледна надолу, където бяха все още свързани и преглътна с усилие.

— Ти ме изтощи, миличко — добави нежно Пиърс и вдигна очи към нея. — Сигурна ли си, че не съм те наранил?

Тя поклати глава и нежно се усмихна. Докосна с пръсти широката уста.

— Беше невероятно — каза тя, все още замаяна.

Ръцете му обрамчиха лицето й и устата му леко докосна очите на Бриан.

— Невероятно — съгласи се дрезгаво той. — Все не можех да се добера по-близо — той също беше замаян. — Никога не съм се чувствал така, не съм изпитвал подобно нещо — пое си неравномерно дъх и се отдръпна. Тялото му реагира мигновено и неочаквано и той възкликна.

Тя също усети реакцията му.

— В книгите пише, че мъжете не могат толкова бързо след това — прошепна срамежливо тя.

— Тази част от тялото ми не може да чете — той се премести, оставяйки я на леглото. Положи я нежно, така че да останат прегърнати, нейните крака върху неговите, коленете му от двете й страни. Задържа лицето й в дланите си, докато се движеше нежно и наблюдаваше как в очите й се разпалва огнено удоволствие. В този момент на най-силна нежност, изпитвана към жена, Пиърс си пожела тя да забременее от него.

Обичаше я, сякаш това беше възможно, сякаш можеше от тази връзка да се роди дете. Абсурд! Тя взимаше противозачатъчни, а той щеше да се разведе с нея. Но поне може да си мечтае. Това и стори. Люби я така, че когато дойдоха тръпките на удоволствието, те се превърнаха в най-наситеното и силно преживяване в живота му. Тя усети същата наслада. Пиърс разбра дори и без да слуша накъсано прошепнатите думи, които избликнаха от нея в момента на екстаз.

Останаха прегърнати дълго след това, без да помръдват. Той не искаше да се отдръпне. Искаше да се наслади на обгръщащите го млади ръце. Искаше да остане с нея.

Сладостта на преживяното го бе оставила безсилен. Усети, че светът се замъглява. Двамата заспаха, свързани един с друг.

 

 

През нощта той се събуди и я пъхна под завивките, приласкавайки я в прегръдките си, където Бриан отново заспа.

С първите лъчи на зората се промъкна разкаянието, шока и истината от стореното. Пиърс погледна красивото голо тяло върху белите чаршафи и в главата му нахлуха спомени за всичко, с което тя го бе дарила толкова щедро. Никога не се бе чувствал по-объркан или по-уплашен. Тя бе сладка, млада и го обичаше. Той можеше да остане с нея. Можеше да я дари с дете. Можеха да живеят заедно завинаги… Обърна се и заизмъква дрехи от чекмеджета и дрешника, а след това взе душ, за да отмие мириса й от кожата си.

 

 

Час по-късно Пиърс излезе от апартамента. Беше оставил само една кратка безлична бележка, в която й съобщаваше, че ще уреди всичко, за да замине за Париж, преди той да се върне на работа в Каспийско море. Ще обсъдят развода малко по-късно. Вместо подпис написа инициалите си и с огромно усилие на волята си наложи да не се връща в стаята, за да погледне още веднъж младата си жена.

Същото това легло бе делил с любимата си Марго и сега се чувстваше като изкусител, като предател. Марго бе мъртва, а той — жив. Съзнаваше, че трябва да мисли за бъдещето, но сега не можеше, не и докато умът му бе забулен от невероятните часове, прекарани с Бриан. Трябваше да се откъсне, да помисли, да подреди нещата. Налагаше се!

Бриан се събуди и откри бележката. Никак не се учуди. Ето че отново се чувстваше виновен. Отиде до пианото и загледа усмихнатото лице на снимката.

— И аз го обичам — каза й тя. — Какво ще правя сега?

Докато изричаше думите, откъснали се от разбитото й сърце, тя разбра, че има един-единствен изход. Трябваше да замине за Париж и да даде на Пиърс достатъчно време, за да вземе решение за бъдещето им. Надяваше се и се молеше решението му да е правилно, и заради двамата. Сега щеше да се отдаде на сладките спомени, а ако трябваше миналата нощ щеше да й стигне до края на живота.