Анет Бродрик
Трудна мисия (9)

Осма глава

Анджи лежеше сгушена в силните топли прегръдки на Зийк, като се наслаждаваше на усещането от мускулестите му гърди и лекия дъх, докосващ страните й…

Изведнъж тя отвори очи. Не, не сънуваше — той действително беше в леглото й! Подпрян на лакът, лежеше до нея и я гледаше.

— Зийк! Какво правиш тук?!

— А ти какво мислиш? — попита той и леко захапа ушенцето й.

— Но как влезе? Спомням си, че заключих вратата…

— Което не е добросъседска постъпка, нали? — Наведе се надолу и целуна мястото между гърдите й, разкрили се под тънката памучна пижама.

— Не искам утре сутринта камериерката да влезе и да те завари тук…

Той се изправи, смръщил вежди.

— Има ли такава вероятност?

— Да. Когато идвала тази сутрин, не ме намерила в стаята. Трябваше да измисля нещо, за да обясня защо ме е нямало. — Погледна го в очите. — Едва не ни хванаха.

— Да, наистина — отвърна спокойно Зийк. Тя го изгледа озадачено.

— Нима не се притесняваш?

— Естествено, че се притеснявам. И точно затова съм тук. Искам да поговорим насаме, без да има опасност да бъдем прекъснати. — Не спомена, че едва не забрави причината за проникването си в стаята й, когато влезе и я видя спяща по корем като дете на леглото.

Анджи докосна леко лицето му.

— Зная, че беше много глупаво от моя страна да допусна поради увлечението си към теб да се държа така, както никога не съм смятала за допустимо. — Въздъхна дълбоко. — Чичо Тио ще бъде съсипан, ако разбере… — Свенливо сведе поглед. — Нямах представа, че съм толкова слабохарактерна.

— Въпросът е в това, Принцесо — започна бавно той, като подбираше думите си, — че има голяма вероятност да си бременна…

Анджи застина. Думите му я свариха съвършено неподготвена. Припомни си моментите, когато се любиха, и очите й се разшириха.

— Искаш да кажеш, че е станало, когато…

— Да. Когато забравих да… те пазя.

Тя прехапа долната си устна, потресена от факта, че никога не е мислила за това.

— Изобщо не съм се сетила…

— Да, но аз се сетих. Цял ден мислих за тази възможност и се мъчех да реша какво да правим. Смятам, че вече имам план.

— Можем да изчакаме и да видим…

— Нима наистина мислиш, че ще съм в състояние да стоя настрани от теб през следващите няколко седмици, Принцесо? Ти си като опиат за мен и вече съм пристрастен към теб завинаги. Искам да прекараме заедно живота си.

Анджи го гледаше, без да е сигурна, че го е чула правилно.

— Не… те разбирам, Зийк…

— Искам да се омъжиш за мен.

Тя го гледаше потресена, неспособна да изрече и дума.

— Готов си да се ожениш за мен, макар че се познаваме само от няколко дни? — промълви, когато най-сетне възвърна гласа си. — Мислех, че съм човек, който се поддава на пориви, но…

— Предполагам, разбираш, че чичо ти ще ме одере жив, ако разбере, че съм бил в леглото ти. И че не би желала да ме сполети подобна съдба.

Той се усмихваше леко, ала погледът му издаваше, че е под силно напрежение.

— Сериозно ли говориш?

— Да.

— Наистина ли искаш да се ожениш за мен? Сигурен ли си, че това не е само един жест на вежливост от твоя страна?

Усмивката, с която я озари, разтопи сърцето й.

— Повече от всичко на света искам да се оженим и да се грижа за теб цял живот.

Анджи се зачуди дали не сънува. Може би всеки момент ще се събуди и ще разбере, че е сама, Зийк не е идвал в стаята й и… Устните й обаче изрекоха:

— Страхувам се, че чичо Тио няма да се съгласи. С теб се познаваме от съвсем скоро. Ще настоява да…

— Вярваш ли ми, Принцесо? — прекъсна я той. Тя не се въздържа и го погали по лицето.

— Абсолютно и безрезервно!

Той притвори очи за миг, сякаш думите й му причиниха силна болка.

— Искам да избягаме, Анджи… Незабавно… Още тази нощ. Ще се върнем след няколко дни, когато Лоренцо ще е свикнал с мисълта за женитбата ни. А и когато го изправим пред свършен факт, на него няма да му остане нищо друго, освен да се примири.

— Тази нощ! Но… — Тя огледа стаята. — Сигурен ли си, че трябва да постъпим така?

— Напълно.

Объркана, Анджи потърка чело.

— Чичо ще побеснее! Ще си припомни времето, когато все правех бели, които шокираха монахините и…

Той я прекъсна с целувка, а после каза:

— Скъпа, предполагам, че монахините вече щяха да са потресени от поведението ти. Най-добрият начин да поправим стореното е да се оженим.

— Не можем обаче да заминем ей така. Тио ще се чуди какво е станало и ще се притесни.

— Помислил съм и за това. Реших да му оставим бележка в неговия кабинет. Така само той ще я намери и прочете.

— Но той държи кабинета заключен!

— Да. А долу има и охрана. И въпреки всичко искам да опитаме, ако и ти желаеш, разбира се. Също така зная как да напуснем имението, без да предизвикаме подозрения. Защо не се приготвиш, докато аз се оправя долу? Ако не се върна до час, най-безопасно ще е да се върнеш в леглото и да забравиш, че изобщо сме разговаряли…

— Най-безопасно ли? Не те разбирам. Нима е опасно да оставиш бележка на чичо ми?

Той я целуна отново.

— Да, когато се опитвам да открадна най-ценното, което притежава. Ще се върна веднага, щом мога.

Зийк излезе от стаята през балконската врата, оставяйки Анджи объркана от внезапния обрат…

Той осъзнаваше, че шансът му за успех тази нощ не е голям и това не му харесваше. Но също така знаеше, че няма време. Трябваше да проникне в кабинета на Лоренцо, без да бъде забелязан, и да изведе Анджи от имението.

Не искаше да мисли за реакцията на Франк, когато му каже, че се е оженил за племенницата на Лоренцо Де ла Гарца. Беше твърде вероятно да му се наложи да си търси нова работа, а легендата, която бяха подготвили за напускането му на Управлението, щеше да се превърне в действителност.

Излезе от стаята си през балкона. Прехвърли се, хвана се в основата на перилата и скочи на земята. Гостната стая беше в съседство с кабинета на Лоренцо. Отвори вратата, водеща към нея откъм двора, благодарен, че никой не се беше сетил да я провери, след като той я бе отключил привечер. Влезе, прекоси стаята и открехна вратата към коридора.

До стълбището разговаряха двама мъже от охраната. Търпеливо изчака да свършат, а когато те тръгнаха в различни посоки, коридорът опустя.

Зийк бръкна в джоба си и извади инструментите, необходими му, за да отвори кабинета. Тръгна безшумно към него и се зае с ключалката. След по-малко от минута чу успокоен тихо изщракване.

Влезе вътре, затвори и заключи след себе си. Изчака очите му да свикнат с тъмнината и се насочи към бюрото. Знаеше, че Лоренцо пази всички данни в персоналния си компютър и мислено благодари, че умее да работи с всякакви програми.

Минаха ценни минути, докато опитваше да налучка паролата за достъп до данните. Изведнъж се сети нещо, изписа името АНДЖЕЛА и получи достъп до информацията.

Работеше само на светлината на монитора. Файловете бяха твърде много, за да ги проверява един по един. Най-безопасно беше да копира на дискета толкова, колкото можеше. Извади празни дискети и презаписа всичко, което му се струваше обещаващо.

Трябваше да остави бележка на Лоренцо, както беше казал на Анджи. Взе лист хартия и написа:

Лоренцо, реших да послушам съвета ти и да се оженя за Анджи. Бъди сигурен, че винаги ще се грижа за нея.

З.

Сега оставаше и да се измъкне от кабинета, без да бъде забелязан…

 

 

Няколко часа по-късно той погледна спящата до него в колата Анджи. Скоро щяха да пристигнат в Рейноса, където възнамеряваше да се оженят.

Напуснаха имението без никакви проблеми, както и предполагаше. В гаража тя се скри на задната седалка. Когато спряха на входа, Зийк каза на дежурната охрана, че се чувства неспокоен и е решил да се позабавлява в Монтерей. Мъжете се разсмяха и го пуснаха да мине. Щом се скриха от погледите им, Анджи се надигна и се премести на предната седалка.

Обясни й, че възнамерява да отидат в Рейноса. Предполагаше, че докато пристигнат, държавните служби вече ще са отворени и ще могат да се оженят. Хвана ръката й, постави я на бедрото си и оттогава тя все още беше там. Доверието й към него усили още повече чувството му на вина. Но знаеше, че така ще му бъде много по-леко, отколкото ако заминеше и я оставеше сама да посрещне събитията, които щяха да последват, когато представеше във Вашингтон информацията за Лоренцо.

— Анджи, вече почти пристигнахме — каза тихо.

Тя се размърда и отвори очи.

— Сънувах Тио… — промълви сънено. — Молеше ме да се върна. Ще се обиди и ще му е мъчно, че не е присъствал на сватбата ми…

Зийк хвана ръката й.

— Все още смятам, че това е най-доброто решение, Принцесо. Какво предпочиташ — да се почувства засегнат от това, че сме избягали, за да се оженим, или да научи, че си бременна и неомъжена?

Анджи притисна длан към корема си и въздъхна.

— Не искам да го наранявам, по какъвто и да е начин… — Замълча, после продължи: — Освен това знаеш, че ще се ядоса много от постъпката ти. Ами ако те уволни? Какво ще правим тогава?

Той се усмихна.

— Все ще намеря как да изкарвам пари за прехраната ни. — Стисна ръката й. — А може и ти да започнеш работа, за да ме издържаш.

— Шегуваш се, ала знаеш, че бих го направила.

Вдигна ръката й към устните си и я целуна.

— Имам чувството, че си в състояние да постигнеш всичко, което пожелаеш.

Тя вдигна очи към него.

— Приемам го като комплимент.

Той се разсмя и отново постави ръката й върху бедрото си. Харесваше му да усеща допира й.

Свиха по една от главните улици. Като ученик често бе идвал тук с Чарли. Първо реши да потърси службата, която издава удостоверения, после да намери съдия, който да ги ожени. Искаше бракът им да е напълно законен — в случай, че Франк или някой бюрократ се опита да оспори обвързването му с Анджи, когато започнеше бурята около Лоренцо.

По-късно същата сутрин пресякоха границата Тексас — Мексико. Зийк обясни на митническия служител, че току-що са се оженили и му показа брачното свидетелство. Изтъкна, че е гражданин на Съединените щати и че документите на Анджи ще бъдат уредени веднага, щом бъде възможно.

В мига, в който се озоваха в Тексас, Зийк почувства как напрежението му намалява. Първото препятствие бе преодоляно. Погледна Анджи.

— Гладна ли си?

— Малко…

Намери ресторант близо до летище „Макалън“ и паркира. Веднага, щом направиха поръчката, Зийк се извини и отиде до телефонните автомати.

— Храната изглежда превъзходна! — възкликна той, когато се върна, без да отговори на въпросите, четящи се в очите на Анджи. — Досега не усещах колко съм огладнял!

Тя почти не докосна храната — за разлика от Зийк, който бързо се нахрани, като изяде всичко в чинията си.

— Готова ли си да тръгваме? — попита, след като изпи и кафето.

— За къде?

— Изненада. Уредих медения ни месец!

В очите й припламнаха весели искрици.

— Наистина ли?

— Единственият начин обаче да стигнем дотам е със самолет.

— О, Зийк! — проплака Анджи.

— Разбирам те, но самолетът ще е голям, а и аз ще съм до теб.

Тя поклати глава.

— Не може ли да прекараме медения си месец някъде по-близо, за да отидем дотам с кола?

— Трябва да предам нещо важно, за да се насладя спокойно на времето, което ни предстои заедно. — Стисна ръката й окуражаващо. — Всичко ще бъде наред. Обещавам ти, Принцесо.

Анджи въздъхна.

— Нещо ми подсказва, че нямам избор…

Зийк стана и й подаде ръка. Тя го изгледа и я пое.

— Фактът, че сме женени, съвсем не означава, че винаги ще ти позволявам да ми казваш какво да правя!

Той отговори на предизвикателните й думи едва когато се озоваха в колата:

— Дори не бих се осмелил да мисля, че мога винаги да ти казвам какво да правиш, Принцесо. Отсега нататък всяко твое желание ще бъде заповед за мен.

Анджи гледаше профила му, докато Зийк се включи в пътното движение.

— ВСЯКО мое желание ли? — повтори, заинтригувана.

— Е-е — е провлече той, — сигурно ще можем да се споразумеем за някои от тях.

— Знаех си! Веднага започна да се измъкваш от обещанието!

Зийк мълчаливо спря колата в една отбивка и привлече Анджи към себе си. Прегърна я силно, целуна я спокойно и продължително. Когато най-сетне откъсна устни от нейните, и двамата дишаха тежко, а сърцата им биеха лудо.

— Достатъчно, скъпа ми съпруго! Ужасно ме разсейваш, знаеш ли това?

 

 

Когато стигнаха до летището, оставиха колата на паркинга. Купиха билети за Далас, откъдето щяха да се прехвърлят на друг самолет за Вашингтон. Зийк се беше обадил на Франк и му поръча да го чака на летището във Вашингтон, като поясни, че няма да бъде сам.

Най-важното беше, че успя да получи необходимата му информация, без да се разкрие пред Лоренцо. А също, че напусна Мексико безпроблемно. Бе изпълнил успешно мисията си…

Ако на Франк нещо не му харесваше, нека го уволни. През времето, докато бе на служба при Лоренцо, разбра, че притежава някои без съмнение ценни умения в областта на охранителната дейност.

Сега най-същественото бе да е край Анджи, когато настъпеше момента да разбере истината за любимия й чичо…

 

 

Зийк видя Франк сред тълпата от посрещачи. Кимна му леко, като търпеливо продължи да върви след по-бавните пътници пред тях. Хвана ръката на Анджи и застана пред шефа си, който ги гледаше с абсолютно непрофесионално изражение на лицето.

— Здравей, Франк! Чудесно е, че се съгласи да ни посрещнеш и да ни закараш до апартамента ми. Казах ти, че имам изненада… — Това, разбира се, беше лъжа. По телефона обаче бе обяснил само, че има красива спътничка, без да споменава коя е тя и че са сключили брак. — Това е тя. Анджи Де ла Гарца и аз се оженихме тази сутрин. — Преди шефът му да успее да промълви нещо, той продължи: — Анджи, искам да те запозная с един мой стар приятел от военновъздушните сили, Франк Карпентър.

Франк успя да се овладее и се усмихна приветливо.

— Едно ще ти кажа, Зийк. Бързо действаш. Дори не знаех, че имаш приятелка. — Обърна се към Анджи и й протегна ръка. — Приятно ми е да се запознаем, госпожо Даниълс. Виждам, че Зийк заслужава поздравления.

Страните й се покриха с руменина, а лицето се озари от чаровна усмивка.

— И на мен ми е приятно, господин Карпентър — отговори свободно на английски. — Трябва да призная, че Зийк непрекъснато ме изненадва. Когато напуснахме Тексас, нямах никаква представа къде отиваме…

Зийк плъзна ръка около талията й и притисна Анджи към себе си.

— Няма да позволя да ти се случи нищо лошо, повярвай ми, Принцесо!

Целуна върха на нослето й и погледна Франк. Знаеше, че шефът му е схванал намека.

— Колата е натам — успя единствено да изрече смаяният Франк.

Двамата седнаха на предната седалка, а Анджи — на задната. Зийк включи радиокасетофона и задните колони, като изключи предните. Музиката щеше да заглуши разговора му с Франк.

— Не е ли силен звукът? — попита Зийк и погледна назад през рамо.

Анджи се усмихна, поклати глава и се загледа навън.

— Да не си полудял?! — възкликна едва чуто Франк. — Де ла Гарца?! Коя е тя, негова дъщеря?

— Племенница — отвърна Зийк, без да поглежда шефа си.

— Да не си зарязал задачата?

— Мисля, че добре ме познаваш. Необходимата информация е записана на дискети. Те са във вестника, който току-що оставих до теб, между седалките.

— Какво, по дяволите, смяташ, че си направил? Как можа да се ожениш за член на семейството му?

— Тя няма нищо общо с това. Изобщо не знае какво става…

— Има ли представа какъв си?

— Да. Но не и какво точно работя.

— Опасно начало за един брак, не мислиш ли?

— Нямах друг избор. Постъпих по възможно най-добрия начин при създалите се обстоятелства.

— Значи бракът ви е фиктивен. Сам си искал да я отстраниш от зоната на действията, нали?

Зийк не отговори. Най-напред понечи да отрече думите на Франк. После обаче си спомни, че не бе мислил за нищо друго, освен как да я изведе далече от възможно взривоопасното положение. Прекара уморено ръка през лицето си.

— Нещо такова…

— Как мислиш, че ще приеме истината, когато я научи?

— Ще мисля, когато му дойде времето. Сега искам отпуска…

Франк се усмихна леко.

— За меден месец ли?

— Може би.

— Не казвам, че те обвинявам. — Шефът му погледна в огледалото за обратно виждане. — Но нищо чудно да се окаже, че си дърпал лъва за опашката, когато тя разбере истината.

— Вярвай, мислил съм и за това.

— Смяташ ли да й кажеш истината?

— Не и преди чичо й да бъде арестуван. Не искам да й дам възможност да го предупреди.

— Може никога да не ти прости, Зийк.

— Това е риск, който трябваше да поема.

Франк се усмихна.

— Все още съм потресен. Никога не съм си те представял като рицар, който се притичва на помощ на благородни девици…

Зийк извърна глава и погледна безизразно началника си.

— Върви по дяволите, Франк! — промърмори и също се загледа навън…

 

 

Зийк извади ключовете от джоба си, докато вървяха по коридора, водещ към неговия апартамент. Беше го наел преди година, когато го отзоваха от поста му в Европа.

— Трябва да ти се извиня — вътре не е много уютно. Не съм бил тук от месеци.

Анджи имаше чувството, че я връхлита шок след шок, откакто миналата нощ Зийк я събуди от дълбокия й сън.

— Защо никога не си споменавал, че имаш апартамент във Вашингтон?

Зийк сви рамене.

— Вероятно съм сметнал, че не е толкова важно, за да ти го кажа. Все трябваше да отсядам някъде, когато идвах в града, след като напуснах работата в Европа. Мразя хотелите, затова реших, че си струва да имам свое жилище.

Отвори вратата и я пусна да влезе пред него. В апартамента миришеше на застояло.

— Не възнамеряваш ли да продължиш да работиш за чичо Тио? — Обърна се с лице към Зийк.

Той постави ръце на раменете й и я притегли към себе си.

— Имаме на разположение цял живот, за да узнаем всичко един за друг, Принцесо — прошепна и захапа леко ухото й. — Сега ми е невъзможно да се съсредоточа…

Вдигна глава и покри устните й със своите. Като продължаваше да я целува, той притисна към нея възбуденото си тяло, за да разбере Анджи причината за разсеяността му.

Тя се надигна на пръсти и обви ръце около врата му. Забрави всички въпроси и цялото си объркване. Не можеше да отрече любовта си към този мъж и бе готова да го последва дори на край света!

Зийк я взе на ръце и я понесе по коридора към спалнята.

— Ще ти покажа жилището по-късно — изръмжа, като я обсипваше със страстни целувки на път към широкото легло. — Сега възнамерявам да те затворя тук… Поне за известно време…

Отметна покривката, после положи Анджи върху леглото. Наистина се бе пристрастил към нея! Колкото и често да я любеше, като че ли никога не му беше достатъчно!

Сега изобщо не искаше да мисли за бъдещето.

Само изпитваше непреодолима нужда от ласките на тази жена.

НЕГОВАТА жена.

СЪПРУГА му…