Джанис Кайзър
Съдбовно пътуване (7)

Седма глава

По пътеката стигнаха до дървено мостче, което минаваше над извиращия от езерото поток. В избуялите листа над главите им изкрещя екзотична птица. Шумът от водопада стана по-силен. Виждаше се струящата по скалите вода.

Алекс я хвана за ръка. Бяха на десетина метра от водопада, на каменния бряг на езерото. Кристалночистата вода изглеждаше прохладна и освежителна. Заради влажността въздухът й се струваше още по-горещ. Предложението да поплуват изведнъж й се стори примамливо, макар да знаеше, че не е редно. А и нямаха бански костюми.

— Сякаш ни кани да се гмурнем — прочете мислите й Алекс.

— Да — съгласи се тя.

— Тук сме съвсем сами. Можем да правим каквото искаме.

— Мама ми е казвала никога да не плувам веднага след ядене, а татко — да не се събличам пред непознати мъже.

— Доста точно описание на ситуацията, струва ми се.

— Родителите ми са старомодни. Аз също.

— Искаш ли да седнем и да погледаме? — предложи Алекс.

— Мисля, че така няма да нарушим никакви правила.

Той я заведе на брега. Обви ги прозрачна мъгла — удивително топла, но приятна. От съседното дърво изграчи пъстроцветна птица.

— Не знам дали ни предлагала да се натопим, или иска да се махнем оттук.

Алекс погледна птицата.

— Присъствието ни е по-скоро нежелано. Той се поколеба за момент:

— Ти като че ли наистина се страхуваш от мен?

— Повече се страхувам от себе си — призна тя.

— С други думи, достатъчно си изкушена, за да погледнеш по-отблизо, но не толкова, че да се хвърлиш надолу с главата.

— Наистина разбираш от половин дума.

— Ако беше живяла колкото мен, нямаше да се впечатляваш от такива дребни хитрости.

— Говориш като стар развратник.

— Аз не съм светец, а ти не си първата жена, която съм пожелавал.

— Това ли било? — попита тя. — Желание?

Алекс впери поглед в езерото и дълбоко се замисли.

— Толкова ли труден въпрос ти зададох?

— Чудя се как да ти отговоря.

— Ами опитай да кажеш честно какво мислиш — предложи тя.

— Добре. Не вярвам, че можеш да се влюбиш за един–два дни.

— И аз. Но ние не говорим за любов, нали?

— Така е.

— Тогава защо го наричаш така?

— Опитвам да разбера чувствата си. Засега не успявам.

— Не е желание. Не е любов. Знам, че не е и приятелство. Не виждам какво остава.

— Може би все пак е приятелство.

Габи поклати глава.

— Ако беше така, нямаше толкова упорито да се опитваш да ме прелъстиш. Струва ми се, че в крайна сметка е желание.

— Знаеш ли — засмя се той, — разбирам как успя да изпразниш джобовете на горкия Супипоут.

— Толкова ли съм лоша?

— Мила моя, изобщо не си лоша — хвана я за ръката Алекс. — Но се чудя какво, по дяволите, правим — намираме се в рая, а си губим времето да се лъжем като деца как за пръв път да се отъркаляме в сеното.

— Не ми е лесно да призная, че ме привличаш. А още по-трудно ми е да направя нещо.

— Духът на Майкъл Бордън…

— Той още не е умрял все пак.

— Започва да става прекалено сложно за мен. Аз действам по инстинкт. А ако приемаш критика, бих препоръчал същото и на теб.

— Имам чувството, че вече си го казвал на някого — отговори тя, загледана във водопада.

— Възможно е, защото така разбирам живота. Но това не омаловажава чувствата ми към теб.

— Нямаш никакви особени чувства към мен. Просто случайно аз съм тук. Това е всичко.

— Не ми харесва посоката на разговора. Лично аз смятам да изпитам всички удоволствия, които може да ми предложи това място. — Той я погледна право в очите. — Това не значи непременно да те прелъстявам. Въпреки съветите на скъпата ти майка, смятам да поплувам.

— Мога да се върна в къщата — предложи тя.

— Както искаш. Аз ще се съблека в храстите, за да не те скандализирам. А ти можеш да постъпиш както желаеш.

Той се отдалечи към брега. Габи не го виждаше, но въпреки това се чувстваше неудобно. Рядко се възмущаваше от нещо, а и не се смяташе за моралистка. Нищо не й пречеше да гледа как се къпе гол мъж. Но не беше там работата. Алекс оставяше на нея да реши какво ще се случи помежду им, а тя не бе сигурна, че иска да поеме подобна отговорност.

Не беше честно от негова страна. Майкъл никога не би постъпил така. Той винаги се съобразяваше с нея. Първия път, когато се любиха, предварително обсъдиха решението си. Никой от тях не искаше недоразумения.

Алекс, от друга страна, бе егоист. Не че не можеше да се жертва — два пъти я спаси, но и двата пъти не беше безкористно. Той успяваше от всяка ситуация да извлече изгода за себе си. Освен това тя подозираше, че единственото, което го интересува, е удоволствието.

Чу плясък. Алекс се бе гмурнал. Стегнатото му стройно тяло се стрелна под водата и се показа чак до другия бряг, на около двайсет метра.

Той приглади мократа си коса и се усмихна.

— Страхотно е!

— Не е ли студено?

— Леко прохладно, колкото да те освежи.

Пое дълбоко въздух и отново се гмурна. Плуваше право към нея. Габи го гледаше, изпитвайки странна възбуда от голотата му. Бе предизвикателен, но не и заплашителен.

След няколко секунди главата му се появи точно пред нея. Косата му изглеждаше тъмна, а в ъгъла на устните му се мярна трапчинка. Гледаше я и се усмихваше, без следа от смущение. Бе достатъчно плитко, за да стъпи на дъното. Раменете и гърдите му се подаваха над водата. Възбудата й нарасна.

Алекс без съмнение разбираше чувствата й. Надуваше се като пуяк, а тя жадно поглъщаше с очи всичко, което й предлагаше. Продължаваше да я гледа и да се усмихва.

— Още ли не си се схванал? — подразни го тя.

— Не! Но ако получа спазъм, ще дойдеш ли да ме спасиш?

— Сигурно не.

Той се разсмя и се завъртя като момче в плувен басейн.

— Чудя се дали от този водопад ще се получи хубав душ.

— Поне ще те измие.

— Ще опитам. — Той заплува нататък.

Не можеше да отрече, че безочието му я привличаше. Макар да знаеше, че то е добре пресметнато, на Габи й се искаше да отиде при него. Помисли да се съблече и да влезе в езерото, но разбра, че не може.

Междувременно Алекс застана под струите на около петдесет метра от нея. Веднага потъна, за да я изплаши, но след малко изскочи като риба.

Габи го гледаше как лудува и крещи и усещаше почти непреодолимо желание да опита и тя. Всичко изчезна, остана само желанието. Разумните доводи отстъпиха.

Приближи до брега. Алекс бе твърде зает със себе си, така че тя успя да се съблече, без да я види. Въпреки това стоеше с гръб към него. Едва когато бе съвсем гола, хвърли поглед през рамо и видя, че я наблюдава.

— Бъди джентълмен и се обърни — помоли тя.

— Искаш твърде много от мен — надвика той рева на водопада. Но се подчини.

Габи се гмурна. Водата се оказа по-топла, отколкото очакваше, чиста и освежителна, както й бе казал Алекс. Когато се показа, той отново се бе обърнал и я следеше с поглед.

Алекс се отмести от пръските и приближи към нея.

Бе стъпил на дъното, водата стигаше до раменете му. Бяха може би на пет метра един от друг. Габи се насочи бавно към него. Нищо, дори чувствата й към Майкъл, не можеха да я спрат.

Когато се доближи достатъчно, той я хвана за ръката. Гледаше я напрегнато и мълчеше. По лицето му блестяха капки вода. Устните му леко се разтвориха, сякаш искаше да я целуне. Но Габи поддържаше разстоянието. Движенията им наподобяваха старинен бавен танц, макар партньорите да бяха съвсем голи и до раменете във вода. Той бавно започна да я придърпва към себе си. Тя си представи допира на тялото му, но не беше готова да го усети… не още. В последния момент се отскубна. Алекс изглеждаше разочарован, но не каза нищо.

Габи заплува към отсрещния бряг. Стъпи на дъното и отново го погледна. Той се усмихваше, вероятно се опитваше да разгадае играта й. Но и тя не знаеше какво иска. Бавно започна да плува към него. На няколко метра спря.

— Нали е хубаво? — извика той. Тя кимна и отново заплува.

— Опитай, ако искаш — посочи той към водопада и се отдалечи към средата на езерото.

Габи застана под пороя. Водата се стовари върху нея и тя потъна, както Алекс преди минути. Водовъртежът я поде и преобърна. Когато изскочи на повърхността, пръските я обляха отново и тя извика. Мина още няколко пъти под струите и отплува в езерото. Алекс не откъсваше очи от нея.

— Ти си по-смела, отколкото предполагах.

— Сигурно и аз съм малко импулсивна.

— Обичаш ли водата? — Тя кимна. — И аз. Габи видя потъмнелите му от желание очи и се отдалечи. Той заплува до нея. Стигнаха до плиткото и спряха. Тя стъпи на дъното. Алекс стоеше на разстояние.

— Чудя се как по-достойно да изляза оттук — каза тя.

— Искаш ли да излезеш?

— Честно казано, не мога да повярвам, че съм влязла. Нямаме дори кърпи да се избършем.

— Ако искаш, мога да взема от къщата.

— Ще ти бъда благодарна.

Алекс тръгна към брега, а Габи се гмурна. Изненада се колко ясно се виждаше под водата. Край нея премина ято шарани и тя ги подгони. Сега се чувстваше по-спокойна и се разлудува. След няколко минути спря и погледна дали Алекс се връща. Видя го на пътеката. Беше съвсем гол, но това очевидно ни най-малко не го смущаваше. Повече обаче я учуди, че самата тя не бе възмутена. Гмурна се във водата, за да се скрие. Без да поглежда към него, отиде отново под водопада. Когато изплува, Алекс бе в езерото.

— Хавлията е до дрехите ти — каза той. — Донесох ти и роклята, ако решиш, че ти трябва.

— Благодаря.

— Наистина ли ще ме изоставиш?

— Да, ако нямаш нищо против.

— Както искаш.

Габи доплува до брега и погледна през рамо. Алекс се бе обърнал с гръб. Тя бързо излезе, изсуши се и облече роклята.

— Готова съм! Ще отида в къщата.

Събра дрехите си и тръгна по пътечката. На терасата се обърна и видя, че Алекс също е излязъл от езерото.

Влезе в банята и разреса косата си. Когато след няколко минути се върна в стаята, Алекс се бе изтегнал на леглото — с панталон, но гол до кръста.

— Освежи ли се? — усмихна се той.

Нима можеше да признае, че й е горещо, че тялото й пламти? Изобщо възможно ли бе една жена да стои близо до Алекс Таунзенд и да се чувства „освежена“?

— Благодаря, че се държа като истински джентълмен — отговори тя. — Повечето мъже на твое място биха се възползвали от ситуацията.

— Не съм такъв простак, за какъвто ме мислиш. — Той се обърна настрани и подпря глава на ръката си. Гледа я толкова дълго, че тя се смути.

— Моля те, не ме гледай така!

— Не мога да те гледам по друг начин.

— Не зная как ще прекараме заедно тази нощ — въздъхна Габи.

— Приятно.

— Точно това имах предвид. — Тя го посочи обвинително с пръст: — Ти наистина така си решил, нали?

— Аха.

— Страхувах се, че ще кажеш точно това.

— Значи не е трябвало да питаш — подсмихна се той.

— Вярно. — Габи седна на края на леглото. Опитваше се да не гледа към чудесното му тяло, но безуспешно.

Алекс плъзна ръка към нея. Тя се поколеба за миг, после покри с длан пръстите му.

— Ти си наистина опитен прелъстител.

— Само при специални случаи — намигна той, обърна се по гръб и скръсти ръце под главата си.

Габи се загледа в него. Бе сигурна, че трябва да каже нещо, но не знаеше какво. Алекс замислено бе вперил очи в тавана. След като го наблюдава няколко секунди, тя коленичи на леглото близо до него и седна на пети.

— Алекс — започна тя, — чувствам се много неудобно и ми се струва, че знам какво ме притеснява.

— Какво?

— Ти наистина не правиш нищо непочтено, но в същото време ме подлудяваш. Караш ме да се боря с теб. Бих искала да спреш и да ме пуснеш от въдицата.

— Това е наистина неочаквано признание.

— Знаеш, че много ме привличаш.

— И какво трябва да направя?

— Поне ми помогни!

— Не можеш да си представиш какво ми струва да съм толкова въздържан.

— Не казвам, че цялата отговорност пада върху теб, но трябва да знаеш, че да бъда с теб не е точно това, за което мечтая.

— Кого се опитваш да убедиш?

Габи сведе поглед към гърдите му, сякаш там я чакаше забраненият плод. Леко плъзна пръсти по тях.

— Дявол да те вземе! — промърмори тя.

Алекс нежно я погали по бузата. Когато понечи да целуне дланта му, той обхвана с две ръце лицето й и я погледна право в очите.

— Ти си истински негодник! — проплака тя.

Той обаче не се трогна. Направи това, което отдавна искаше — просто я целуна. Устните им жадно се сляха и обзелата ги страст помете всякакви съмнения и колебания. Може би от самото начало бе искала точно това. Всяка стъпка я водеше натам. А най-лошото бе, че никой не я принуждаваше. Той просто я бе накарал да го желае.

Възбудата я завладя. Тя се отпусна върху него, впи нокти в раменете му и пламенно отвърна на целувката му. Желаеше го и не можеше повече да се съпротивлява срещу обзелата я страст.

Сърцето й блъскаше в гърдите. Не успяваше да диша достатъчно бързо или достатъчно дълбоко. Накрая отскубна устните си и пое дълбоко въздух.

— Щом решиш нещо, момиченце, наистина го правиш, нали?

Алекс също се задъхваше.

— Млъкни, Алекс! Млъкни!

Тя се наведе бързо и ухапа до кръв устната му. Болката го изненада, но разпали още повече желанието му. Отговори страстно на целувката й. Изтощена, Габи се надигна и коленичи, обхванала с крака тялото му.

Алекс обхвана гърдите й през тънката материя на роклята. Погали с палци зърната, принуди ги да се втвърдят болезнено.

— О, Алекс! — простена тя, неспособна да овладее залялата я вълна от желание. — Мразя те за това! Но моля те, не спирай!

— Съблечи роклята — прошепна той дрезгаво.

Тя се подчини. Едва ли Алекс би могъл да поиска нещо, което тя да не желае повече от него. Дивата разкъсваща я страст бе толкова силна, че я плашеше. Но вече бе загубила власт над тялото си.

Алекс изведнъж се надигна и прокара език по зърната й. Усетила нежното ухапване, тя изстена от удоволствие.

— Да те пазя ли? — попита той и я целуна.

— Погрижила съм се за това, но бих предпочела да си сложиш нещо, ако имаш.

Той стана и отиде до гардероба.

За тези няколко секунди Габи се овладя. Спомни си за Майкъл. Нима би могла да му изневери, ако наистина го обича.

Алекс изглежда долови вътрешната й борба. Мълчаливо я прегърна и я почака да се успокои. А тя се чувстваше прекрасно до него. Не беше само физическото привличане. Сякаш цял живот е искала да бъде само с него. Беше фантастично да пори вятъра с него на мотоциклета. Струваше й се толкова естествено да е гола с него в езерото.

Жената, в която се бе превърнала, не й бе чужда. Това беше самата тя. Тогава коя бе жената, която искаше да се омъжи за Майкъл Бордън? Въпросът я разтревожи. Защото и онази жена беше тя.

— Добре ли си? — попита Алекс и я целуна по челото.

— Не. Връхлетя ме чувство за вина. Но всъщност очаквал ли си нещо друго?

— Искаш ли да спрем?

Габи се разсмя. Той целуна ъгълчето на устните й, като едва я докосваше. В този момент разумът й се предаде на желанието и остави всичко във властта на тялото.

— Господи, Габриела, нямаш представа колко силно те желая!

Тя също го желаеше — от самото начало.

Той нежно прокара ръка по гърдите й, по плоския корем, плъзна пръсти между бедрата й. Милувката му отначало я накара да се стегне, но усещането бе толкова вълнуващо, толкова всепоглъщащо и безумно, че тя се отпусна, за да му се наслади. Тялото й конвулсивно се извиваше и тя хвана ръката му.

— Люби ме, Алекс! Моля те!

Той бавно проникна в нея. Изживяването бе неописуемо. Не й беше достатъчно. Искаше още и още!

— Господи! — простена тя.

— Габриела!

Не каза нищо повече — само името й. Но в гласа му тя усети силата на страстта, която и двамата изпитваха, единението им. Той я желаеше толкова, колкото и тя него.

Достигнаха едновременно апогея на удоволствието.

Габи дишаше на пресекулки. Цялото й тяло пулсираше. Не чувстваше нищо, освен невъобразимата наслада. Но след малко дойде на себе си. Усети тежестта на тялото му и осъзна какво се е случило — любила се бе с него, с един непознат. Бе се поддала на разврата, на зова на плътта.

Алекс вдигна глава и я погледна в очите.

— Боже мой, Габриела — прошепна той задъхано, — съвсем лесно би могла да убиеш някой мъж!

— Винаги ли се любиш с такава страст? — прошепна тя.

— Честно казано, не.

— Аз също.

Той се отпусна до нея. Лежаха един до друг. Още не можеха да възстановят дишането си. Алекс хвана ръката й. Мина цяла вечност, докато сърцето й се успокои. Габи отново чу водопада — вечния глас на природата. Светът, от който възбудата я бе откъснала, бавно се върна на мястото си. Майкъл. Сега не искаше да мисли за него. И без това й предстояха много безсънни нощи.

— Зная, че звучи глупаво — каза тя, — но човек понякога трябва да прави това, което иска.

— Не се извинявай. Това, което се случи между нас, няма нужда от извинения.

— Не се извинявам. Само мисля на глас.

Той хвана ръката й и я потърка в бузата си. Няколко секунди не каза нищо.

— Габриела, ти беше страхотна.

— Ти също.

— Добре ли си? — попита той, усетил безпокойството й.

— Не съм обзета от чувство за вина, ако това имаш предвид. Сигурно ще го усетя по-късно, когато се изправя пред Майкъл.

— Би трябвало всякакви мисли за утрешния ден да бъдат забранени на места като това — въздъхна той.

Габи щеше да отговори нещо заядливо, но прехапа устни. Удоволствието още не бе напълно изживяно и нямаше смисъл да убива това, което бе останало. Ако и той искаше да каже същото, трябваше да се съгласи с него.

Алекс се обърна към нея и се подпря на лакът. Нежно очерта с пръст профила й — челото, носа, устните. Докосването бе едва доловимо, но я накара да потръпне.

— Ти си прекрасен любовник!

— Ти ме вдъхнови.

— Струва ми се, че не е трудно някой да те вдъхнови.

— Не говори така, Габриела! Никога няма да забравя този ден. Той е един от най-прекрасните в живота ми.

Гласът му бе толкова нежен и искрен, че тя го погледна учудено. В очите му прочете възхищение, което я трогна.

— И аз няма да го забравя — призна тя.

Изведнъж й стана много тъжно, но не заради Майкъл. Знаеше, че връзката й с Алекс е само кратък, отлитащ миг. Но дълбоко в себе си не можеше да приеме подобна мисъл.

Тя не хранеше илюзии за Алекс Таунзенд. Опитваше се да не мисли за нищо, освен за настоящия момент. Чувстваше се прекрасно с него, но не можеше да си прости, че го желае тъй силно. Щеше да е много по-лесно, ако не копнееше за непокорната му, неуловима душа, ако жената, която се любеше с него, бе неканена натрапница. Но тази жена бе истинската Габриела Линд.

— Не мисли толкова — промърмори той. — Не ти се отразява добре.

— Имаш предвид, че не се отразява добре на теб.

— Винаги, когато човек се бори със себе си, това е знак, че нещо не е наред.

— И какво не е наред с мен, докторе?

— Мислиш, че трябва да си разумна. Но невинаги е така.

— Само ако искаш да си плащаш сметките навреме.

— Според мен това са глупости. Дай на тялото си каквото иска.

— Струва ми се, че точно това направих.

— Тогава отдай се на удоволствието.

Габи се усмихна. Майкъл никога не би й дал подобен съвет. Да, но Майкъл никога не би се държал като Алекс. Той не бе способен да живее по този начин.

Това съвсем не означаваше, че Майкъл не е прав. Просто е различен. И любовта й към него съвсем не е безпочвена. Любовта, според нея, бе нещо, което трябва да се усеща не само физически, но и интелектуално. Иначе би било много лесно да се самозалъгва. Особено с някой като Алекс.

— Проблемът е, че ти правиш всичко да изглежда много просто — каза тя.

— Странно, аз винаги съм смятал, че това е предимство.

— Не се съмнявам.

— Всеки трябва да намери пътя си. Такъв е животът.

Дали не беше по-мъдър от нея и Майкъл, взети заедно?

— А ти много добре знаеш какво искаш, нали? Той я целуна леко и отново се отпусна по гръб:

— Точно сега зная, че не ми стига времето, прекарано с теб.

— Всъщност искаш да оползотвориш напълно вложените пари, нали? — засмя се тя, за да не прозвучи като подигравка.

— Може би ми е трудно да се разделя с нещо, което ми се струва изключително.

Ръката му се плъзна към гърдите й. Тялото й реагира незабавно. Изтръпна цялата от неугасналата още възбуда.

— Ти май не се шегуваш? — попита тя.

— Искам отново да те любя. А довечера, преди да заспим, ще отидем отново да поплуваме — този път на лунна светлина.

Габриела знаеше, че той отново ще я поведе по пътищата на страстта. Сигурно щяха да минат дни, преди да се възстанови физически, може би месеци, докато се възстанови емоционално, но в момента това нямаше никакво значение.