Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tu sa’ ch’i’ so, signor mie, che tu sai, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
maskara (2010)

Издание:

Микеланджело Буонароти. Лирика

Редактор: Светозар Златаров

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Коректори: Лиляна Малякова и Мария Ждракова

Технически редактор: Тома Станкулов

Художествено оформление: Олга и Васил Йончеви

ИК „Народна култура“, 1970


А знам, че знаеш[1]: идвам с упоение

да вкуся със наслада близостта ти;

и чувствата у мен са ти познати:

затуй те поздравявам с нетърпение.

 

Ако наистина са откровение

надеждата, стремежите крилати,

преградите ще рухнат непознати

и двойно ще е всякое крушение.

 

Ако у теб, синьоре мой, обичам

това, което ти цениш самичък,

не се сърди, че с дух в духа се влюбих.

 

Което днес по образа ти сричам,

от людете разбирам аз едничък,

защото най-напред плътта погубих.

Бележки

[0] Този сонет е съхранен върху гърба на едно писмо с дата 5 август 1532 г. от Джулиано Буджардини, флорентински художник, до Микеланджело в Рим. Посветен е на Томазо деи Кавалиери, младеж от знатен произход и ученик на художника. Той е типичен израз на една ренесансова традиция, да се възпява приятелството между мъже, като по-висше от плътската любов между мъж и жена. Впрочем, вярна на своята платоническа философска основа, развивайки се върху предшествуващата я традиция на рицарската поезия, в Прованс, през XI в., на т.нар. „dolce stil nuovo“ с неговите големи представители Гуйницели, Кавалканти и Данте в Италия, повлияна от примера на Петрарка, тази поезия винаги е схващала Любовта преди всичко като израз на вродения у човека стремеж към съвършенство, към висшите сфери на духа. В тази система на мислене любовта към жената, преклонението пред хубостта на любимата или на любимия приятел са лишени от всякаква сексуалност и се явяват израз преди всичко на стремежа към красота, добро и истина, сиреч на „божественото“ в човека. — Б.пр.

[1] В оригинала първият стих гласи: „Ти знаеш, че аз знам, синьоре мой, че ти знаеш“. Това капризно и непреводимо в стих повторение се е явило в този сонет навярно под влияние на Данте: „Аз вярвам, че той повярва, че аз повярвах“ („Ад“, XIII, 25). — Б.пр.

Край
Читателите на „А знам, че знаеш: идвам с упоение…“ са прочели и: