Георги Струмски
А-Бе-Ве

Аз съм българче!

От татко и от мама

се научих тези думи да изричам.

С Вазовото слово,

с обич най-голяма

искам българче да се наричам.

 

Българската реч

у мен пулсира жива —

изворче бездънно,

птица гласовита.

Българската реч

далеко с мен отива —

син простор,

звезда зорница,

медна пита.

 

Вея българското знаме с трите цвята —

в него ми е коренчето на сърцето.

В дълъг път поемам с песен недопята,

песен — от земята до небето:

— Аз съм българче…