Иван Вазов
Абдул Хамид

Из Стамбул града гръм се разнася:

един цар пада, други нагласят,

нов султан днеска турчин посреща,

по-нов мъчител робът съглежда.

 

Чуйте, Хамидът султан ще биде!

Той ще към щастие нази да води;

след полуделий, идиот иде,

а подир него бесен ще доде!

 

Славна епоха!! Пак ред настана

свят да се лъже с думи притворни,

пак ще се дават нови реформи,

доде изсъхне кръвта проляна!

 

(Веч си представям как пред Хамида

консули чужди шапки ще снемат

и свойто царство ази веч вида

как го управя вътре в харемът.)

 

Гърмят топове! Турци празнуват,

тъпани, радост, илюминаций,

зилове зънкат в турски конаци,

сечове нови пак се бълнуват.

 

Варвари, хайде, викайте, пейте,

царя славете, буйно шумейте,

страшните клетви да се не чуват

на тез, що в адски мъки робуват!

 

1876, август 22