Ханс Магнус Енценсбергер
Гибелта на „Титаник“ (44)

Двадесет и девета песен

Но да се върнем на темата за края:

Тогава ние още вярвахме (кои: „ние“?),

че има нещо, което напълно ще загине,

ще изчезне безследно, без да остави дори спомен,

че ще бъде премахнато веднъж завинаги

и няма, както обикновено, да ни завещае наследство

(до втръсване познатите,

„остатъци от миналото“)…

 

Също разновидност на упованието!

Още вярвахме в някакъв край тогава

(кога: „тогава“? В 1912? 18? 45? 68?),

а това ще рече: в някакво начало.

Но междувременно знаем: вечерята продължава.

Печена пуйка с боровинков сос

Ориз варен

Екстра ростбиф

Задушени картофи със сметана

Салата от пореч

Желе от шампанско         Кокосов сандвич

Виенска сладоледова торта

Лешници асорти         Пресни плодове

Сирене         Бисквити

Кафе

Тъй че и осемстотинте кутии гръцки орехови ядки,

петте концертни рояла, тридесетте връзки

стикове за голф и тенис ракети за мистър Сполдинг,

видени за последен път на 42 градуса и 3 минути северна ширина,

49 градуса и 9 минути западна дължина,

не са загубени за вечни времена:

Тук, пред очите ни, те наново изплуват

(къде: „тук“?) с шестдесет и пет годишно закъснение…

 

Послания с бутилкова поща, а краят няма край!

Сърдечни привети, надраскани

преди удавянето върху някоя картонена кутия,

уловени в морето менюта,

илюстровани картички с размито мастило,

размекнати от виното, от сълзите, от океана —

признаци на живот, трудноразгадаеми, труднозабравими…

 

А да не говорим за заключителните доклади

на надлежните комисии,

за разните експертизи, полемични брошури, мемоари

и за протоколите от разискванията в аварийната служба —

двадесет и пет хиляди страници,

които не е прочел никой…

 

Реликви, сувенири за любителите на катастрофи,

храна за колекционерите, които дебнат по аукционите

и тършуват из таваните.

Листът за ястията от онзи ден

бива отпечатан като факсимиле,

всеки месец излиза нов брой на „Тайтаник комютейтър“,

официалният бюлетин

на Дружеството за проучване на гибелта…

 

Планове за изваждане на потъналия кораб посредством водолази,

посредством балони, напълнени с газ, посредством подводници;

оригинален детски сглобяем модел на „Титаник“

от пластмаса, измиваем, с дължина един метър,

Copyright Entex Industries, Inc.,

$ 29,80 без пощенска такса при предплата на Едуард Камуда,

285 Оук Стрийт, Индиан Орчард, Масачузетс,

ако не ви хареса — парите обратно…

 

Наистина изображението на една спасителна лодка

не може да спаси никого, но разликата

между един спасителен пояс и думите „спасителен пояс“

е като разликата между живота и смъртта:

 

Но вечерята продължава, поемата продължава,

чайките следват кораба

до края. Да престанем накрая

да чакаме края! Та и кой ли вярва,

че трябва да вярва в това?

 

Нещо винаги остава —

бутилки, дъски, палубни шезлонги, патерици,

начупени мачти:

Влаченият от течението материал остава

въртоп от думи.

Песни, лъжи, реплики: трошляк е това,

дето там подскача, дето там след нас

се люшка по водата като корк.

 

1978