Ханс Магнус Енценсбергер
Гибелта на „Титаник“ (16)

Отсрочката

При прочутото изригване на Хелгафел, вулкан

на остров Хеймаей, предавано директно от дузина

кашлящи телевизионни екипи, видях под серния дъжд

един възрастен мъж по тиранти, който сви рамене

и без да обръща внимание на силния вятър, горещината,

операторите, пепелта и зрителите (между тях и аз,

седнал удобно пред синкавия екран),

захвана с градински маркуч, тънък, но добре различим,

да полива лавата, догдето най-сетне надойдоха съседи,

войници, ученици, та дори пожарникари и с маркучи,

с нови и нови маркучи, заиздигаха срещу врящата,

неудържимо настъпваща лава висока и все по-висока стена

от мокра и втвърдена студена лава, и тъй,

макар и сиви от пепел, те възпряха — не завинаги,

но все пак временно — гибелта на Запада, и ето че

и днес още на Хеймаей, остров,

недалеч от Исландия, ако са живи, тези хора

се будят сутрин в своите пъстри дървени къщици

и следобед, ненаблюдавани от камери, поливат

в своите градини салатите, огромни от лавата —

естествено, вършат това само временно, и все пак без паника.

 

1978