Брайън Перо
Кулата Ал Баб (21)

20
Кулата Ал Баб

Младите любители на приключения се прибраха безпрепятствено в дракара. Кутубиа ги очакваше с нетърпение и ги затрупа с въпроси. Беорф не беше много словоохотлив, нито пък двете момичета. С разтуптяно от вълнение сърце Амос запази мълчание и отиде да седне при носа на кораба.

— Но какво се е случило? — настоя Кутубиа. — Какво е станало с него?

— Нищо особено радостно — отвърна Лолия. — Мисля, че се тревожи за майка си.

— О! — възкликна водачът. — Значи ще проговори тогава, когато сърцето му няма да е толкова тъжно.

Лолия беше права: Амос си мислеше за Фрила. Горката, сигурно е била белязана с нажежено желязо и продадена като добитък на този отвратителен пазар. Какво унижение! Как е възможно да накараш някой да изтърпи всичко това? В този свят имаше толкова много страдание и омраза. И всички тези мъчения бяха предизвикани от тях, от боговете! Бездушни божества, налагащи на живите създания своите заповеди и своя морал, диктуващи през устите на свещениците, брамините, шаманите, корибантите, друидите, евбагите, понтифексите, йерофантите, мистагогите, оватите, фламините, квиндецемвирите, жертвоприносителите и виктимариите от всички религии своите заклинания за война. Доброто срещу злото и злото срещу доброто, откакто свят светува до днес, като порочен кръг във вечността!

Отчаян, Амос се отпусна на колене и заплака. Приятелите му мълчаливо дойдоха да седнат при него, за да го утешат.

— Отново се чувствам смазан под тежестта на моята мисия! — довери момчето. — Не зная какво да правя, за да прекратя лудостта на боговете, да сложа край на страданията и да възстановя равновесието на този свят. Готов съм да изоставя всичко. Уморих се да съм Пазител на маските.

— Ако можех, щях да заема мястото ти, но… ти си най-добрият! — каза му Беорф. — Не знам дали ще успееш да изпълниш трудната мисия, която ти е била поверена. Важното е да опиташ!

— Да опиташ с цялото си сърце! — продължи Лолия и нежно сложи глава върху рамото на Амос.

— Да се опитваш докрай! — добави Медуза.

Така, сгушени един в друг, четиримата приятели заспаха, като оставиха на Кутубиа грижата да метне върху им едно одеяло. В полусън Амос дочу глас, който произнасяше шумерската загадка, подписана от Енмеркар: „Трябва да яздиш и да не яздиш, да ми носиш подарък и да не ми го носиш. Всички ние, малки и големи, ще излезем да те посрещнем и ти ще трябва да накараш хората да те приемат, но и да не те приемат“.

Младият Пазител на маските се видя заедно с приятелите си пред гигантската кула Ал Баб и потръпна от предчувствието, че тя ще бъде неговият гроб.