Брайън Перо
Кулата Ал Баб (1)

Пролог

Върху глинените плочки на древните народи може да се прочете необикновената история на кулата Ал Баб.

Енмеркар, великият жрец на далечните шумерски земи, и Арата, кралят на необятната страна Дур Сарукен, решили да обединят силите си и да издигнат монументално здание, достойно за величието на техния бог Енки. Започнали проекта за гигантска статуя на колос, но с времето решили, че идеята им е твърде скромна. След това замислили да вдигнат златна пирамида, но и това им се сторило твърде слаб израз на преклонението на народа пред божеството. После им хрумнало да издялат божествения лик направо върху скалите на свещената планина, но и този твърде дързък проект бил отхвърлен. Изпаднали в безизходица.

Една нощ Енмеркар сънувал сън, в който самият Енки се обърнал към него:

— Ще ми построиш несравнима по големина кула, която да докосва небето и облаците; тя трябва да се вижда и от най-далечните варварски земи, та дори и от кралствата на големите градове на Изтока. Искам тази сграда да стане притегателен център за всички народи, които да се стекат при мен и да ме приемат за единствен бог на този свят. Изпълни каквото ти заповядва твоят бог и ще бъдеш прославян през идните векове!

Крал Арата се вслушал в заръките от видението на своя жрец и наредил да започнат строежа. Шумерите завладели съседните кралства и превърнали населението им в роби. Сградите на вражеските градове били разрушени камък по камък, за да се набави необходимият материал за издигане на кулата. Под ръководството на Енмеркар най-способните математици и архитекти от кралството Дур Сарукен се събрали, за да проектират и организират строежа.

Това било началото на нова ера — ерата на Ал Баб, което на езика на шумерите означавало „единственият бог“…