Брайън Перо
Кулата Ал Баб (19)

18
Заканата на Амос

Културата представлява съвкупност от обществени структури, усвоени начини на поведение и умения за взаимодействие с останалите хора и нейните нюанси трудно могат да бъдат обяснени. Битовите навици на народите се променят в зависимост от областта, в която живеят, от историята и дори от езика. Хората, обитаващи крайморските земи, се хранят, разбира се, с повече риба от онези, които живеят в планините. Номадите, които прекосяват пустинята, гледат различно на света от викингите от Севера, а мерените, които си играят с буйните морски вълни, нямат нищо общо с луриканите от острова на Фрея. Всеки народ има собствена култура и всяка страна си има специфични особености. Тъкмо поради това Кутубиа бен Гелиз, подтикван от своето възпитание на търговец, а не от подло и злонамерено намерение, реши сам да вземе от юношите така дълго очаквания бакшиш. И зачака сгоден момент за това.

Благодарение на помощта на Кутубиа Амос успя да намери две великолепни едногърби камили. Осанката им беше впечатляваща, а дългата им светлокафява козина се поклащаше в грациозен ритъм при всяка крачка. Момчето беше изключително доволно от покупката, но си отдъхна най-вече защото имаше ездитни животни, готови да поемат на път веднага щом той и приятелите му стъпят на шумерска територия. Един викингски дракар по тези ширини беше нещо прекалено привличащо погледите и Амос бе решил да заложи на дискретността. Той трябваше да успее да се приближи незабелязано до строителната площадка на Ал Баб, после да се промъкне при робите, за да измъкне майка си и Сартиган. Какъв план само!

Когато се върнаха на кораба, натоварени с екзотични плодове, осолени меса, магьоснически съставки и всякакви продукти, необходими за остатъка от пътешествието им, пътниците вързаха камилите на носовата част на „Мангуста“ и се приготвиха за сън.

— Ще си лягате ли вече? — попита Кутубиа. — Твърде рано е за сън, трябва да ви покажа още куп неща!

— Утре! — прозя се Беорф. — Капнал съм.

— И аз — обади се Амос и стисна ръката на водача. — Много ви благодаря за всичко, което направихте за нас. Ако и утре сте свободен, с удоволствие бих продължил да разглеждам града. Той е наистина омагьосващ!

Медуза вече хъркаше, свита на топка между две торби, пълни с провизии.

— Нали виждате — пошегува се Пазителя на маските, като посочи приятелката си, — скоро всички ще изпаднем в това състояние!

— Тогава до утре — каза водачът, като хвърли бърз поглед към камилите. — Ще бъда тук при изгрев-слънце.

— Не чак толкова рано — подвикна Беорф, вече заспиващ. — Утре малко ще си поспим.

Кутубиа бен Гелиз се престори, че напуска района на дракара, но всъщност се скри на кея. Изчака юношите да заспят дълбоко, скришом се качи на „Мангуста“ и отвърза едната камила. После тихо свали плячката си по мостика и побърза да напусне пристанището в посока към пазара. Най-после си бе получил бакшиша и удовлетворен, той го поведе към дома си през площада Джемаа фна под одобрителните възклицания на приятелите си.

На сутринта, щом отвори очи, Амос едва не подскочи, когато видя, че им бе останала само една камила. Побърза да събуди приятелите си.

— Ставайте! Ставайте, хей! Една от камилите се е измъкнала през нощта, трябва да я намерим!

Лолия и Медуза скочиха веднага на крак и заедно с Амос започнаха да претърсват наоколо. Колкото до Беорф, нужен му бе половин час да се събуди и да схване какво толкова е смутило спокойствието им.

— За мен е все по-очевидно, че някой ни е откраднал камилата! — заяви Амос.

— Откраднал ли? — учуди се Беорф.

— Да, откраднал! Бях завързал здраво поводите и на двете камили за мачтата и нищо не сочи, че едната е прегризала своя, за да избяга. Някой е дошъл на дракара, докато сме спали, и е взел животното.

— Но кой може да е? — попита Медуза. — И защо е взел само едната, а не и двете?

— Нямам представа — отвърна Пазителя на маските. — Може би ако попитаме Кутубиа…

Тъкмо когато Амос произнасяше името му, водачът изникна на палубата на кораба. На лицето му грееше ослепителна усмивка и видимо беше много радостен, че отново се среща с младите пътешественици.

— Е? — попита той. — Добре ли спахте? Сънувахте ли хубави сънища? Ще ви водя ли пак на пазара да продължите с покупките?

— На всички въпроси отговорът е „да“! — обади се Амос. — Обаче днес някой трябва да остане на борда, за да наглежда дракара, защото тази нощ крадец ни е задигнал една камила. Не искам да рискувам да загубим и втората.

— Както си решите — незаинтересувано отвърна Кутубиа. — Чакам ви на кея. Когато сте готови, тогава.

Амос веднага забеляза, че в поведението на водача е настъпила известна промяна. Този път той не протегна ръка, както обикновено, когато предлагаше услугите си. Освен това не изглеждаше никак изненадан от това, че през нощта е изчезнала една камила. Пазителя на маските събра приятелите си.

— Мисля, че нашият крадец е Кутубиа — прошепна той.

— Невъзможно! — възрази Медуза. — Той е много мил, не може да направи такова нещо!

— Трябва да кажа, че и аз мисля, че е невинен! — обади се Лолия.

— А ти, Беорф, какво ще кажеш? — запита Амос.

— Не разбирам какво те кара да смяташ, че точно той е нашият човек — отвърна дебеланкото. — Тук има много моряци, много кораби и със сигурност много непочтени хора. Защо пък да е той?

— Добре де — каза Амос, — няма да ви обяснявам какво точно ме кара да се съмнявам, само ви моля да участвате в играта. Ще му заложа клопка и ако той е нашият крадец, камилата като по чудо ще се появи отново.

— Имам ти доверие — заяви Беорф. — Тъй или иначе единствената следа, с която разполагаме, са твоите подозрения.

— Така си е, нямаме нищо друго, за което да се хванем! — съгласи се Лолия.

— Аз продължавам да вярвам, че е невинен — настоя Медуза. — Чакам да ми докажеш обратното, Амос.

— В такъв случай да вървим и ме оставете да действам! — заключи Пазителя на маските.

Четиримата напуснаха „Мангуста“ и отидоха при Кутубиа, който ги очакваше на кея. Водачът попита:

— Никой ли няма да остане на кораба да го пази?

— Не — самоуверено заяви Амос. — Като размислихме, решихме, че няма нужда. Докато търсех камилата тази сутрин из пристанището, обявих, че ако до утре сутрин животното не ми бъде върнато, ще бъда принуден да направя това, което направи баща ми, когато му откраднаха мулето! При подобна заплаха знам, че на никого вече няма и да му хрумне да ни краде!

Кутубиа малко се поколеба, преди да попита:

— Ама… какво точно ще направите?

— Нали току-що казах. Ще направя това, което направи баща ми, когато му откраднаха мулето!

— Ужас! — подхвърли Беорф, все едно че знаеше тайната.

— Хич не искам да съм там! — добави Лолия, която се включи на свой ред в играта. — Сърцето ми е твърде слабо и няма да издържи.

— Е, аз сигурно съм садистка — обади се Медуза, — но много ми се иска да присъствам на страховитата гледка!

Кутубиа бен Гелиз преглътна мъчително.

— Толкова ли е ужасно? — попита той престорено незаинтересуван.

— Да говорим за нещо друго, Кутубиа! — дружелюбно предложи Амос. — Това не се отнася за вас и много съжалявам, че ви уплаших. Освен ако… Случайно да познавате нашия крадец?

— Не… не! Изобщо даже… по никакъв начин… как може! — отговори Кутубиа, а на челото му изби пот.

— В такъв случай не бойте се! Сега да вървим на пазара! Там ще закусим!

* * *

Пътешествениците и техният водач седнаха в една кръчмичка в северната част на площад Джемаа фна и се наядоха до насита с различни местни специалитети. Беорф се натъпка с двадесетина пресни врадати — нещо като банички, приготвени от фини кори с плънка от накълцано говеждо, колбас, риба или бадеми. Амос и Лолия погълнаха по една много хранителна и ароматна зеленчукова супа, наречена харира. Дори Медуза остана доволна. Макар хиляди пъти да предпочиташе суровите насекоми, тя направо се захласна по ктифата. Този сочен десерт от портокалови цветчета, мляко и бадеми страхотно й хареса.

Кутубиа не яде нищо, под претекст че не се чувства добре. В действителност той бе силно притеснен от заканата на Амос. Водачът бързо бе схванал, че тези младежи не са случайни и всеки по свой начин е надарен с изключителни способности. В главата на Кутубиа бен Гелиз още отекваха думите: „Ще бъда принуден да направя това, което направи баща ми, когато му откраднаха мулето!“. Скритото предупреждение го хвърляше в непоносим ужас и караше стомаха му да се свива на топка.

Не беше минал и час от обилната закуска, когато Кутубиа се извини пред гостите си и помоли да го освободят. Каза им, че не се чувства много добре, но преди да тръгне, се увери лично, че знаят как да се приберат на кораба. После бързо се загуби в тълпата.

— Обзалагам се, че когато се върнем на пристанището, камилата ще си бъде на дракара — предсказа Амос, като имитираше Лолия. — Не съм магьосник, но виждам в бъдещето.

— Стига си се подигравал с мен! — рече тъмнокожата девойка и стисна юмруци. — Иначе ей сега ще се превърна в мечка! Сериозно, Амос, наистина ли смяташ, че нашият крадец е Кутубиа?

— Иска ми се да мисля, че е невинен — довери й Пазителя на маските. — И на мен ми е симпатичен.

— Сега вече си мисля, че е виновен — призна Медуза. — Целият побледня, когато Амос се закани да постъпи като баща си, ако не си върне откраднатото! Всъщност какво точно е направил?

— Ще ви кажа по-късно! — обеща Амос. — Нека приключим с покупките.

Четиримата другари се върнаха на пристанището с торби, натежали от провизии, няколко красиво изработени оръжия и цял куп сувенирчета. Както бе предсказал Амос, липсващата камила отново бе заела мястото си точно до своята посестрима.

— Невероятно! — провикна се Лолия. — Амос, ти беше прав.

— Още не мога да повярвам — наскърбена се обади Медуза. — Наистина се надявах, че подозренията ти към Кутубиа са неоснователни.

— Интуицията на Амос никога не греши — увери ги Беорф, който добре познаваше приятеля си. — Какво ще правим сега?

— Ще му простим и ще се съобразим с обичаите на тази страна — отговори Пазителя на маските. — Мисля, че блеснахме със своята невъзпитаност още от началото на нашето пребиваване в Арнакеш. Надявам се да се реваншираме пред…

Тъкмо когато щеше да произнесе името му, Кутубиа бен Гелиз се появи на палубата на „Мангуста“ и гордо обяви:

— Намерих вашата камила! Беше се напъхала ето там. Успях да я доведа и… сега всички можем да спим спокойно и да забравим този злополучен инцидент.

Тогава Амос извади кесията си и даде на водача три златни монети.

— Ето една монета за вашата любезност, още една заради цялото време, което ни отделихте, и трета — за вашата почтеност.

Най-сетне Кутубиа получи бакшиша си! Той се усмихна широко и благодари на Амос и приятелите му:

— Нека великият Бог да бъде с вас и да ви пази по време на опасното ви пътешествие! Вие имате вечната благодарност на Кутубиа бен Гелиз.

— Ние сме тези, които трябва да ви благодарят от все сърце — учтиво отговори момчето.

— Мога ли да ви попитам нещо? — каза водачът.

— Разбира се!

— Какво щяхте да направите, ако наистина ви бяха откраднали животното, както на баща ви? — попита с огромно любопитство Кутубиа.

— Когато откраднаха мулето на баща ми — обясни Амос, — той се върна на пазара, пак извади кесията си и купи друго! Аз щях да постъпя точно така!

Лолия, Медуза и Беорф едва се сдържаха да не избухнат в смях. Водачът замълча, погледна Амос право в очите и развеселено каза:

— Вие сте били голям тарикат!