Брайън Перо
Кулата Ал Баб (11)

10
Освобождаването на синовете

Амос дойде на себе си на борда на „Мангуста“. Отвори очи и изплю една буца пръст, голяма колкото кокоше яйце. Последваха няколко спазъма на стомаха, които спряха дъха му за минута-две. Момчето имаше пясък в косите, в носа и в ушите. Дрехите му бяха покрити с кал, а ботушите — с глина.

Замаян и леко засрамен, Амос се опита да си припомни какво се бе случило. Спомни си, че Беорф бе тръгнал към селището Волфстан заедно с Нерея Демоницата, а той бе останал на дракара с Медуза. Тъкмо почистваха кораба, когато усети силна болка в гърба и после… после… после нищо! Това е всичко, което успя да си припомни!

Пазителя на маските се изправи мъчително и приседна на една бъчва наблизо. Краката и ръцете му бяха вдървени, ставите го боляха, а обърканите му мисли го главозамайваха. Момчето си спомни уроците на Сартиган, зае позиция за медитация и направи няколко дихателни упражнения. Старият учител често му бе казвал, че дълбокото дишане е най-доброто лекарство при объркване, тревожност и страх. Вдишването на свеж въздух помага и да се избистри умът от мрачните мисли, които излитат една подир друга с издишването. След като приложи тази техника в продължение на няколко минути, Амос напълно се съвзе. Мускулите му, в които пулсираше нов живот, вече не тежаха. Той се чувстваше добре и по-стабилен от всякога!

Юношата стана, протегна се и се огледа с надеждата да види Медуза. Но нямаше никой! Все пак горгоната трябваше да е тук! Амос предположи, че е отишла да се поразтъпче или дори да потърси помощ, защото той, изглежда, е бил доста зле… Както и да е, реши да помисли за тоалета си. Младият Пазител на маските свали дрехите си и скочи във водата. След няколко силни загребвания той изми косата си и се върна на палубата на дракара да изсъхне. След това облече чистите дрехи, нахлузи кожената си ризница и сплете косата си на дълга плитка.

„Но какво може да се е случило? — зачуди се Амос, все по-загрижен. — Къде е Медуза? Защо съм загубил съзнание? И откъде идва тази пръст, с която бях покрит от глава до пети, когато се събудих? Трябва непременно да открия Беорф, Лолия и Медуза“.

Амос реши да напусне „Мангуста“ и да тръгне към Волфстан. Може би приятелите му бяха все още там.

* * *

Беорф бързо се възстановяваше от раните си. Още щом се върна в селото, Нерея го бе настанила в една голяма стая в съседство с щаба. Другарките му Лолия и Медуза се бяха намерили и непрестанно бдяха над него. Както бе предсказал Маркус, горгоната бе посрещната добре в селото, а децата направо си я приеха за своя. Очаровани от нейните коси-змии, които не можеха да се скрият съвсем под качулката и се показаха навън при един неочакван пристъп на вятъра, хлапетата от Волфстан дори я бяха помолили да им разреши да ги докоснат. Медуза се включи в играта и се показа внимателна и отзивчива към всички, които я засипваха с въпроси. Няколко часа след появата си тя вече не представляваше нищо необичайно и зае мястото си сред жителите на Волфстан.

Когато Амос стигна до селото, също бе посрещнат най-сърдечно от неговите жители, които го изслушаха и незабавно го заведоха при Нерея Демоницата. Без да се помайва, тя му показа стаята, където се бяха приютили приятелите. Беорф спеше. Лолия и Медуза, силно разтревожени за съдбата на Амос, въздъхнаха с облекчение и се засмяха, щом го видяха.

— Ама ти къде се дяна? Какво ти се случи? — попита Лолия. — Медуза ни разказа, че Маркус Грюмсон те е отвел със себе си! Чакаме те от два дни! Патрулите претърсиха всяка тревичка в гората! Направо щях да умра от тревога.

— Много съм добре, не се притеснявайте повече за мен. Идвам от „Мангуста“ и мисля, че съм спал дълго и непробудно. Обаче нямам и най-малка представа какво точно се е случило. Всъщност се надявах вие да ми разкажете.

Тогава Медуза му разказа най-подробно всичко, което бе станало на дракара. Обясни му за отровната стреличка, за хитростта, с която бе измъкнала сведения от варварите, и за Маркус Грюмсон, който го бе отнесъл със себе си в пръстта. От това място продължи Лолия, която му предаде картинно паметната битка на Беорф и завръщането му в селото.

Силно развълнуван от събитията, Амос се приближи до леглото на приятеля си. Щом долови познатия глас да се обръща към него, дебеланкото тутакси разбра, че Амос е вече тук. Отвори очи и се усмихна.

— Ето те най-сетне. Следващия път, когато ни нападне армия от варвари, ще ги оставя на теб. Вече дадох своя принос… а, спомни си, че ми дължиш нещо.

— Знаех си, че не мога да те оставя сам и за две минути, без да се нараниш! — подкачи го Амос. — Чух даже, че ставаш много грозен, когато се ядосаш?

— Е, ти какво очакваш? — отвърна му Беорф, който сякаш възвръщаше силите си от шегите на приятеля си. — Не всеки има късмета да се роди красавец като теб!

Изключително доволни, че се събраха, двамата другари се разсмяха от сърце, за голяма радост на Лолия и Медуза, които ги наблюдаваха от ъгъла. После, само след няколко секунди, Беорф отново стана сериозен.

— Слушай, Амос, имаме проблем с татко Грюмсон. Лолия, обясни му твоята теория — обърна се той към момичето.

Преди да започне, младата магьосница се увери, че никой не подслушва зад вратата. После заедно с Амос седна на леглото на Беорф и даде знак на Медуза да се присъедини към тях. С невисок глас започна да излага мнението си пред Амос:

— Мисля, че Грюмсон и синовете му не са човешки същества.

— Трябва да призная, че хипотезата ти е доста интересна — прошепна Амос с кисела физиономия, — но какво те кара да мислиш така?

— Първо, Грюмсон не се поддава на уменията на Медуза за вкаменяване.

— Това е така — потвърди горгоната. — Погледнах го право в очите и изобщо нищо не му стана!

— Второ — продължи Лолия, — той предложил договор на Медуза! Казал, че в замяна на душата й ще й предаде съобщението на Беорф.

— И уверявам ви, че никак не се шегуваше — намръщи се горгоната.

— И трето — продължи тъмнокожата девойка, — ясно е, че той е съвсем различен от синовете си. Дали наистина им е баща? Освен това, той упражнява някаква власт над тях, която вероятно не им позволява да говорят, да ни кажат кои са всъщност! Загубихме Магнус и Маркус, а наместо да оплакват загубата им, техните братя Моркус, Микус и Мекус като че ли се радваха неимоверно!

— Съгласен съм, че всичко това е много странно — замислено каза Амос. Като помълча, Пазителя на маските реши да започне: — вижте какво, мисля, че трябва да ви разкажа нещо.

Амос сподели с приятелите си, че в нощта преди заминаването от Упсгран той бе сънувал как една петглава гълъбица бе разговаряла с него. Разказа им съня си в най-големи подробности, после припомни какво се бе случило по време на третата и последна вълна от атаката на мойвите в делтата на река Волф. Предаде им думите на Магнус и описа между другото и необикновеното достолепие, с което момъкът се бе изправил на крака в дракара в момент, когато всички бяха ослепени. И с каква лекота бе унищожил мойвите, улучвайки сърцето на тяхната кралица в центъра на вълната.

— Ето, виждате ли! Това потвърждава теорията, че Грюмсон не е човек! — провикна се Лолия. — И освен това твоят разказ показва, че и синовете му принадлежат към човешкия род, колкото и той!

— Хайде, Лолия, обясни ни как виждаш нещата — все по-заинтригуван се обади Амос. — Любопитен съм да науча повече за този странен тип.

— Мисля, че… всъщност убедена съм, че Грюмсон е демон — бавно произнесе магьосницата, като подчертаваше всяка своя сричка. — На земята живеят свръхестествени създания. Духове, които придобиват плът и кръв, защото са били прокудени от астралните светове. Грюмсон е дявол, който черпи силата и могъществото си от властта на парите, което обяснява неговото скъперничество. Той има някаква мисия, трябва да направи нещо, за да може да се върне там, откъдето е дошъл. В противен случай ще остане пленник на Земята.

— А синовете му? — замислено попита Амос. — Какви са истинските му взаимоотношения с тях?

— Именно, близнаците вероятно не са негови синове, а небесни същества, свързани с природните елементи. Ние, догоните, ги наричаме „пазителите“. Тяхната мисия е да бдят за единението на елементите помежду им. Ето защо в съня ти се е явила гълъбица с пет глави. Тъй като ти си носител на маските, твоята връзка с елементите е причината те с лекота да се свързват с теб. Петима синове, пет глави!

— Ама чакай — възпротиви се Амос. — Има само четири природни елемента: земята, водата, огънят и въздухът, не е ли така?

— Не — отвърна Лолия, — сега вярвам, че са пет! Магнус е свързан с водата, Маркус със земята, а другите трима — с огъня, въздуха и един непознат елемент.

— Но в такъв случай какво общо имат те с Грюмсон? — обади се пак Пазителя на маските, леко зашеметен от целия поток информация, който се съдържаше в теорията на приятелката му.

— Той ги е поставил под свой контрол, за да ги използва за някакви свои цели, които не са ми известни. Демоните спазват много стриктен кодекс от договори, дългове и поети обещания. Той сигурно е скроил капан на младежите, за да ги подчини на кодекса! Грюмсон със сигурност има власт над тях, ала допусна грешка.

— Каква? — попита Амос нетърпеливо.

— Загуби един облог с нас — отвърна Беорф вместо Лолия. — Спомняш ли си за нашия договор с него и начина, по който ти отговори на неговата загадка?

Юношата кимна в знак на съгласие.

— Е, така ние станахме господари на Грюмсон и поради този факт имаме власт над онези, които старият козел контролира, сиреч така наречените му синове!

— О, сега вече всичко ми е ясно! — прошепна Амос. — Да обобщим! Когато за първи път срещнах синовете Грюмсон, те бяха на кея и викаха за помощ, за да бъде спасен баща им. Близнаците, които в действителност са небесни същества, свързани с природните елементи, знаят по силата на божествената си природа, че аз съм Пазител на маските и че ако живеят близо до мен, това може би ще им позволи да общуват с мен. Ето защо те обещават да станат слуги на този, който спаси така наречения им баща от удавяне. Когато това се случва, Грюмсон трябва да се подчини на обета на синовете си, за да изпълни моралния си дълг към мен!

— Точно така! — със задоволство възкликна Беорф.

— А аз ще добавя — продължи Лолия, — че синовете Грюмсон не могат да оставят демона да се удави, защото именно той държи ключа за тяхното спасение. От друга страна, скъперникът не иска да хване ръка, която неистинските синове му подават, от страх да не им стане длъжник, което ще го принуди да освободи един от тях. При демоните е така: живот срещу живот, услуга срещу услуга.

— По-късно в Упсгран — поде Амос — Грюмсон ни предлага да заложим „Мангуста“ срещу отговора на една гатанка. Ние го караме да подпише документ, което, според теорията на Лолия, означава не просто някакви си жълтици, а ангажира самия демон. Когато той губи облога, реакцията му е неестествено рязка, защото знае, че трябва да стане наш слуга и че ние ще имаме възможност да освободим онези, които той е приковал към себе си. Значи ако пожелаем, можем да освободим близнаците.

— Разбира се, има логика — намеси се Беорф, вече седнал удобно на леглото. — Синовете му са схванали историята и тъкмо затова в нощта преди заминаването гълъбицата се е явила в съня ти. Това несъмнено е призив за помощ!

— Гълъбицата ме помоли също да не повтарям пред никого думите й, сигурно от страх демонът да не разбере, че синовете му са влезли в контакт с мен чрез нея. Но тя ми каза достатъчно, за да освободя Магнус, без Грюмсон да се усети, защото бе заслепен от вълната от сълзи.

— Точно така! Старият козел го нямаше и тогава, когато Маркус ме помоли да го освободя! — добави Беорф, усетил прилив на нови сили от цялата история.

— Съществува много силна връзка между Грюмсон и неговите синове, или ако предпочитате — между демона и неговите роби — сериозно заяви Медуза, горда, че може да допринесе за изясняването на случая. — Когато беше на път да ме убие на дракара, той се сепна, защото усети, че един от синовете му се бе освободил от неговия контрол. И впрочем, тъкмо това ми спаси живота.

— Знам какво трябва да направим — обяви Амос с тънка усмивка. — Лолия, ти знаеш ли принципите, които влизат в кодекса на честта на демоните?

— Да… всъщност не всички правила — кимна магьосницата, — но знам най-важните от тях. Ще си прегледам книгата с магиите. Ще прехвърля и тази на Бая Гая, сигурно ще намеря нещо любопитно.

Амос помисли малко, като огледа един по един приятелите си.

— Медуза — рече най-после, — може ли да помолиш Нерея да намери останалите братя Грюмсон? Кажи й, че е много важно и че трябва изрично да им съобщи, че ние им заповядваме да се явят и тримата тук, пред нас, точно след един час, което ще ни позволи да се подготвим.

— Слушам, командире! — отзова се горгоната, едва удържайки напиращия нервен смях. — Отлитам незабавно!

* * *

Моркус, Микус и Мекус се явиха в посочения час пред Амос и приятелите му. Когато Нерея Демоницата ги бе открила, тримата здравеняци помагаха на селяните да възстановят жилищата си. Не се наложи да ги убеждава да отидат на срещата, която Амос им бе определил.

И така, Пазителя на маските тъкмо ги бе въвел в сградата на генералния щаб на Нерея, когато внезапно се появи татко Грюмсон.

— Какво става тук? — извика той. — Искали сте да ни видите?

— Не точно вас, само синовете ви! — сухо отвърна Амос. — Но щом така и така сте тук, вземете един стол оттам и изчакайте, без да се обаждате.

Четиримата юноши бяха готови. Те добре знаеха, че старият Грюмсон ще побърза да се появи веднага щом научи, че синовете му са тук. Столът, който Амос му посочи, се намираше в самия център на един кръг, начертан от Лолия, в който бяха запалени седем бели свещи.

— Не… не… не, благодаря — заекна Грюмсон, когато забеляза свещите. — Засега предпочитам да остана прав.

— Не, не смятам, че ще останете прав! — отряза Пазителя на маските. — Незабавно сложете задника си на този стол! Известно ми е, че според законите, управляващи вселената на демоните, имам право въз основа на споразумението, подписано в Упсгран, да искам от вас всичко, което ми хрумне, стига това да не застрашава живота ви. Случаят е точно такъв, така че слушайте!

— Не! — изквича мъжът. — Не можете да ми налагате нищо… или по-точно можете, но позволете ми първо аз да ви направя едно предложение.

— Млъкнете и вървете да седнете! — ядосано извика Амос.

Грюмсон чудесно знаеше, че ако седне на този стол, ще загуби всякакъв контакт със „синовете си“. Лолия познаваше няколко ритуала за защита от злото и в този момент прилагаше един от тях. Омагьосаният кръг, ограничен от седемте бели свещи, беше затвор, от който един демон не можеше да излезе, освен ако не получи заповед от своя господар. Грюмсон знаеше също и това, че когато прекоси линията, той нямаше да може вече нито да вижда, нито да чува. Зазидан в магическия кръг, откъснат от реалния свят, щеше да бъде лишен от всичко и единственото, което щеше да му остава, щеше да бъде да се надява на освобождението си.

Ругаейки, демонът премина бялата линия и се строполи върху стола.

— Готово! — доволно се обади Лолия. — Макар да го виждаме и чуваме, напомням ви, че самият Грюмсон е напълно изолиран.

— И така, откъде да започна? — обърна се Амос към тримата братя. — Знам, че вие сте небесни духове, принадлежащи на природните елементи. Знам също и това, че сте роби на Грюмсон и не можете да говорите в негово присъствие, но както ви каза Лолия преди малко, бъдете спокойни, той не може да ни чуе. Знам също и че ние двамата с Беорф имаме власт да ви освободим, но преди това искам да ви задам няколко въпроса.

— Ако обичате, освободете първо Моркус и Микус от властта на Грюмсон — помоли Мекус, който искаше да се увери в тяхното освобождаване.

— Моркус и Микус — обяви Амос, — сега вие сте свободни!

Моркус тутакси се възпламени и изчезна в облак дим. Микус се хвърли през прозореца и се изпари. За по-малко от секунда и двамата бяха изчезнали!

— Благодаря ти, господарю Амос! — каза Мекус и се поклони дълбоко. — Сега очаквам въпросите ти.

— Първо, кой в действителност е този Грюмсон и защо му слугувате? — попита Амос.

— Грюмсон е демон, който е дошъл на Земята, за да изпълни една мисия, с която да откупи вината си от своите богове. Той трябваше да заведе духовете пазители на природните елементи, тоест братята ми и мен, за да ни продаде като роби на шумерите. Бяхме му подчинени и в негово присъствие трябваше да пазим мълчание. От друга страна, нашата духовна природа ни диктува да не разкриваме истинската си самоличност, освен ако за това не ни е зададен директен въпрос. Енмеркар, великият жрец на Шумер, очаква нашето пристигане, за да му помогнем да построи кулата Ал Баб. Той се нуждае от силите на земята, въздуха, огъня и водата.

— Но елементите са само четири, а вие сте петима братя — намеси се Амос, който искаше да разгадае тази мистерия. — Как ще обясниш това?

— Съществува пети елемент, Амос — потвърди Мекус. — Магнус е водата, Маркус — земята, Моркус — огънят, а Микус — въздухът. Аз съм етерът.

— Етерът ли? Значи има пет маски на силата?

— Точно така — потвърди Мекус. — И когато намериш шестнайсетте магически камъка, ще ти трябва и маската на етера. Благодарение на нея ще можеш да изменяш съдбата си безкрайно и да съчетаваш елементите, както си поискаш. Защото етерът съединява водата и пръстта, за да образува кал; той смесва огъня и водата, за да получи пара; съчетава въздуха и земята в прах и така нататък. Тази маска е цялостна сама по себе си и затова няма нужда да й се инкрустират камъни.

— Но къде мога да открия маската, която ми липсва, тази на земята?

— Тя вече е върху теб — осведоми го Мекус. — Маркус ти я остави като подарък заедно с първия от нейните камъни.

— Така ли? — попита Амос учуден, но и щастлив от новината. — А, да! Спомням си, че изплюх буца пръст, когато се събудих на дракара! Това обяснява защо бях покрит със земя.

— Именно, силата на земята тече у теб — потвърди Пазителя на етера. — Сега престани с въпросите и ме освободи, трябва бързо да се върна между своите.

— Освобождавам те… — обяви Амос — и благодаря за всичко!