Р. А. Салваторе
Беззвездна нощ (25)

Глава 23
Дък-Так

Посегна към колчана и светкавично вдигна лъка пред себе си, в обречен опит да се предпази от зеленикавата слуз, която изригна от върха на пръчката и я обля от глава до пети.

Изведнъж ръката, с която стискаше Таулмарил, се изви назад, а тялото й политна към стената. Десницата беше прикована към гърдите, лявата ръка — към бедрото, краката не помръдваха. Дори не можеше да падне от стената!

Опита се да извика, ала устата не я слушаше, едното й око също не искаше да се отвори. За щастие поне можеше да диша и дори успя да повдигне другия си клепач едва-едва и да види какво става.

Стиснал оръжията си в ръце, Ентрери се обърна в мига, в който трите жени влязоха в стаята.

Две от тях държаха арбалети в ръце и той побърза да се отдръпне встрани, после се претърколи и се хвърли напред, сякаш се канеше да скочи върху нападателките си. Вместо това обаче вдигна сабя и се сниши.

В мига, в който убиецът завърши маневрата си, двата арбалета изщракаха зловещо. Първата стрела го улучи в рамото и спря устрема му. Черни снопове електрически искри полетяха във въздуха, опариха го и запратиха тялото му назад.

Втората стрела се заби в корема му и макар самият удар да не бе особено болезнен, електрическият взрив, който последва, бе толкова мощен, че го повали на земята, в краката на Кати-Бри. Сабята отхвръкна от ръката му и замалко не прониза безпомощното момиче.

За щастие камата все още бе у него и той се накани да я хвърли срещу някоя от нападателките си. Опита да се прицели и очите му се разшириха от изумление, когато видя как пръстите му потръпват конвулсивно, докато изумрудената дръжка бавно се изплъзва между тях. Искаше да я спре, ала мускулите не го слушаха — треперещата му ръка не успя да я удържи и камата издрънча на пода.

Артемис Ентрери лежеше в краката на Кати-Бри, уплашен и объркан. За първи път в живота си не можеше да накара каленото си тяло да му се подчини.

Вниманието на Дризт беше привлечено от жената в средата на малката групичка — Вендес Баенре, безмилостната мъчителка, в чиито ръце бе изстрадал толкова много през последните няколко дни. Напълно неподвижен, той стискаше митрилната си ризница в ръце и не смееше да помръдне. Спътничките на злата Баенре свалиха арбалетите си и извадиха дълги, блестящи мечове.

Самата Вендес тихо редеше някакво заклинание и Дризт всеки миг очакваше тялото му да бъде взривено на хиляди парченца или пък волята му да бъде прекършена от зло вълшебство.

— Храбри приятели, няма що! — подигравателно се обади Дък-Так, използвайки Общия език на Повърхността.

Скиталецът най-сетне проумя намеренията й — магията помагаше да осъществи връзка с Кати-Бри и Ентрери.

Устните на палача потрепнаха и той с мъка пророни:

— Церемонията?

— О, да! — отвърна Вендес. — Майка ми, сестрите ми, както и много други матрони са се събрали в светилището. Аз бях освободена от началото на службата със заръката малко по-късно да им доведа Дризт До’Урден.

При тези думи тя хвърли поглед към скиталеца и по лицето й се изписа злобно задоволство:

— Отлично. Виждам, че приятелите ти са ми спестили неудобството насила да ти наливам изцелителната отвара в гърлото.

После отново се обърна към Ентрери и продължи:

— Нима наистина очакваше, че можеш просто ей така да влезеш в двора на Баенре, да ни отмъкнеш най-ценния пленник и да си тръгнеш сякаш нищо не е било? Та ние те видяхме още преди да се прехвърлиш през оградата… което ми напомня, че трябва да проведем строго разследване как мръсните ти ръце са се докопали до маската на брат ми! Громф или може би онзи опасен Джарлаксъл трябва да ни обяснят доста неща. Ала ти, убиецо, ти ме учудваш. При славата, с която е обявено името ти, очаквах да се представиш доста по-добре. Нима не ти се стори подозрително, че сме оставили само мъже да пазят скъпоценния ни трофей?

И като хвърли нов поглед към скиталеца, тя поклати глава:

— Разбира се, онези фалшиви стражи бяха съвсем незначителни войници, които спокойно можехме да си позволим да загубим.

Дризт продължаваше да мълчи, а лицето му си оставаше все така безизразно. Усещаше как силите му бързо се завръщат, ала знаеше, че това няма да му помогне особено… не и срещу Вендес и двете й превъзходно въоръжени спътнички. Сведе горчив поглед към доспехите, които все още стискаше в ръце и на лицето му легна сянка — те нямаше да му бъдат особено полезни.

Умът на Ентрери започваше да се прояснява, ала тялото му все още не го слушаше. Електрическите импулси продължаваха да го разтърсват от глава до пети и правеха невъзможно всяко малко по-сложно движение. Ала Ентрери нямаше да бъде непобедимият боец, от когото всички се бояха, ако се предаваше толкова лесно — нещо, което Вендес беше споменала, събуди зрънце надежда у него и като събра цялата си воля, той успя да пъхне едната си ръка в джоба.

— Подозирахме, че човешката жена е още жива — обясни Дък-Так, — и че най-вероятно е пленена от Джарлаксъл, но не смеехме да се надяваме, че ще ни падне в ръцете толкова лесно.

Ентрери нямаше как да не се зачуди дали все пак наемникът не го бе изиграл. Възможно ли бе да е съставил целия този сложен план, само за да предаде Кати-Бри на Баенре? Струваше му се доста нелогично, но напоследък това можеше да се каже за повечето постъпки на Джарлаксъл.

Споменаването на Кати-Бри пробуди част от стария плам в очите на Дризт. Все още не можеше да повярва, че тя е тук, че бе изложила живота си на опасност и го бе последвала в самите недра на земята. А Гуенивар, къде ли беше тя сега? Ами Бруенор и Риджис, дали някой от тях не бе дошъл заедно с момичето?

Лицето му се сви от болка при вида на Кати-Бри, омотана в гнусната зеленикава слуз. Колко безпомощна изглеждаше в този миг, колко крехка и уязвима!

Огънят в лавандуловите очи на скиталеца лумна с всичка сила, когато погледът му отново се спря на Вендес. Свършено бе със страха му от жестоката мъчителка и с унилото примирение.

С едно бързо движение той пусна доспехите на пода и извади двата ятагана.

Без дори да трепне, Дък-Так кимна на придружителките си и те се нахвърлиха върху него. Едната опря меча си в извитото острие на Сиянието — недвусмислено нареждане да го хвърли на пода. Дризт сведе очи към вярното оръжие и чу как разумът му нашепва да се подчини.

Вместо това ръката му полетя във въздуха и запрати елфическия меч надалече от него. В същото време другият ятаган се стрелна нагоре, пресичайки удара на втората жена, преди още да е набрал мощ.

— О, глупецо! — ликуващо възкликна Вендес. — Наистина ми се иска да видя как се биеш… особено като знам колко много Дантраг копнее да те убие!

Нещо в тона го накара да се запита кого ли Дък-Так би желала да види като победител в един такъв двубой. Сега обаче не бе най-подходящият момент да се опитва да проумее вечните интриги в това царство на хаоса, не и докато мечовете на двете жени заплашително свистяха край лицето му.

Вендес изостави Общия език и нареди на двете си придружителки да не жалят изменника, но все пак да не го убиват.

Дризт рязко се завъртя, бясно размахал оръжията си — смъртоносно витло, покосяващо всичко, изпречило се на пътя му. Мълниеносното движение свърши така внезапно, както беше започнало, и един от ятаганите се стрелна към жената вляво. Добре премерен удар… ала спрян с лекота от превъзходните доспехи, които тя носеше и с каквито самият той не разполагаше.

Факт, който му бе припомнен малко по-късно, когато усети как мечът на другата жена се врязва в кожата му. Скиталецът се извърна и с един светкавичен замах успя да отбие острието, преди да го бе наранило сериозно.

* * *

Движенията му бяха толкова тромави и очевидни, че му оставаше само да се надява Вендес да е прекалено погълната от битката на Дризт с придружителките й. Някак си успя да измъкне паешката маска от кесията си и протегна ръка към колана на Кати-Бри.

Пръстите му обаче трепереха така силно, че не можа да се задържи и рухна на земята.

Вендес му хвърли развеселен поглед, изсмя се злорадо и отново насочи вниманието си към битката, без дори да забележи маската.

Полуоблегнат на стената, Ентрери с мъка си поемаше дъх, опитвайки се да превъзмогне сковаващото елфическо заклинание, ала всичките му усилия бяха напразни — мускулите му продължаваха да потръпват неконтролируемо.

* * *

Мечовете го връхлитаха от всички посоки. Единият го одраска и по бузата му се проточи грозна кървава резка. Противничките му бяха прекалено опитни, биеха се в пълен синхрон и много скоро Дризт беше притиснат в ъгъла, без почти никакво място, където да развърти ятаганите си. При все това, той се отбраняваше с такава жар и умение, че Вендес не можа да се въздържи и одобрително изръкопляска на впечатляващите му, макар и обречени усилия.

Положението му бе наистина отчайващо. Без ризница, която да го пази, и все още слаб, въпреки изцелителната отвара, скиталецът трудно можеше да се пребори с толкова умели противници.

Единият меч се спусна надолу и той го прескочи. Другият долетя от обратната страна, ала Дризт, все още във въздуха, за да избегне първото острие, успя да го отбие със Сиянието. Последваха още два удара, които той ловко отклони с втория си ятаган.

Елфическите мечове свистяха безспир и скиталецът, прекалено зает да се защитава, не смогваше сам да се хвърли в атака.

Отскачаше и се привеждаше, размахваше ятаганите си във всички посоки и някак съумяваше да се опази от по-сериозни наранявания, ала драскотините, които получаваше от време на време, ставаха все повече и повече и започваха да си казват думата.

За миг погледът му се спря на Кати-Бри и очите му потъмняха от отчаяние при мисълта за мрачната съдба, надвиснала над нея.

Ентрери продължаваше да упорства в усилието си, но най-сетне рухна омаломощен — не можеше да надвие заклинанието, което го държеше в плен.

Само че той не би оцелял из опасните калимпортски улици, не би покорил подземния свят в далечния южен град, ако толкова лесно приемаше поражението. Тялото му почти не го слушаше, значи бе време да измисли нов план.

Впрегна цялата си останала сила и вдигна ръка. Дори не се опита да се залови (знаеше, че е прекалено немощен, за да го стори), просто опря пръсти о слизестото вещество около тялото на Кати-Бри.

Ала това му бе повече от достатъчно.

Използвайки залепналата си ръка като опора, той успя да се понадигне.

Безпомощна, изгубила всякаква надежда да се спаси, Кати-Бри го наблюдаваше с недоумение и дори се сви уплашено и опита да се отдръпне (разбира се, не можа да помръдне и на сантиметър), когато свободната му ръка се вдигна към лицето й.

Само че Ентрери държеше не изумрудената кама, а паешката маска и когато се зае да я нахлузи на главата й, младата жена най-после се досети какво си е наумил. В началото му беше доста трудно, ала зеленикавата слуз бързо започна да се топи, победена от мощта на магическия предмет.

Размекнатото вещество се застича по лицето на Кати-Бри и покри свободното й око.

Миг по-късно, другото око, заслепено досега от лепкавата субстанция, се отвори.

Битката ставаше все по-ожесточена, оръжията звънтяха оглушително, във въздуха хвърчаха искри.

— Да приключваме с това! — нетърпеливо изръмжа Вендес. — Обезвредете го и да го завлечем в светилището, та със собствените си очи да види как принасяме жалката му приятелка на Лолт!

От всичко, което Дък-Так можеше да каже, от всички заплахи, които жестокият й ум можеше да роди, тази беше най-глупавата. Мисълта за Кати-Бри, скъпата, невинна Кати-Бри, пожертвана на олтара на скверната Кралица на паяците, бе повече, отколкото скиталецът можеше да понесе.

Той вече не беше Дризт До’Урден, хладнокръвният, уравновесен войн, а първичният ловец — необуздан и свиреп.

Жената вляво вдигна меч за поредния добре премерен удар, ала другата реши да опита нещо по-дръзко и успя да промуши оръжието си покрай върха на Сиянието.

Изкусен ход, ала за сетивата на ловеца, изострени до краен предел, той изглеждаше тромав и бавен. Когато острието на елфическия меч проблесна на сантиметри от корема му, той мълниеносно замахна с лявата си ръка, промуши я под десницата, с която отбиваше втория меч на нападателката си, и го спря.

После светкавично кръстоса ятаганите си — левият полетя надясно и нагоре, десният — наляво и надолу.

Без да губи и миг, той се хвърли на колене, използвайки тялото на едната жена като щит срещу ударите на другата. Сиянието се стрелна напред, отклони връхлитащия елфически меч и той се заби в коляното на противницата му. Един умел удар в корема на олюляващата се от болка жена и тя политна назад.

Все още на колене, Дризт рязко се обърна, вдигнал оръжие пред себе си, за да се предпази от другата си неприятелка.

Само че позата му беше прекалено неудобна. Отклони единия меч, ала вторият му убягна и продължи да се спуска към тялото му.

Сиянието се изпречи на пътя му и успя да го спре, ала не и преди острието да се впие между ребрата на Дризт.

Оръжията отново подеха мълниеносния си двубой, ловецът сякаш не усещаше болката от последната и най-опасна от раните, които бе получил до този момент. С изумен поглед, Вендес го видя да се изправя на крака — с превъзходството на противницата му беше свършено.

В това време другата жена се гърчеше на земята, от коляното й шуртеше кръв и тя отчаяно притискаше пронизания си корем.

— Достатъчно! — изкрещя Дък-Так и насочи магическата си пръчка към скиталеца — беше се позабавлявала, но нямаше никакво намерение да губи жени, прекалено ценни бяха.

— Гуенивар! — отекна пронизителен вик и Вендес погледна настрани, към човешкото момиче… което се бе освободило от лепкавото вещество, а на лицето си имаше паешка маска!

Кати-Бри пусна ониксовата статуетка, над която се бе привела допреди миг, вдигна някаква кама от пода и се втурна към злата жрица.

Насреща й полетя нова струя зеленикава слуз, ала тя сякаш премина през нея и обля камъните зад гърба й, без да й навреди.

Леко замаяна, тя сляпо се хвърли напред. Успя да одраска ръката на Вендес, ала магическата пръчка отклони камата, преди да се бе забила по-надълбоко. Вкопчени една в друга, двете рухнаха на земята — Кати-Бри с всички сили се мъчеше да притисне противницата си към земята, докато Вендес риташе и трескаво се опитваше да се измъкне.

* * *

Ятаганите на Дризт се стоварваха върху елфическите мечове с такава бързина, че звънтенето им се бе сляло в един-единствен тон, който не вещаеше нищо добро за неприятелката му. В началото тя успяваше да удържа трескавия ритъм, ала постепенно движенията й се забавиха, все по-често не смогваше да отвръща на мълниеносните му удари.

Единият меч политна надясно и надви Сиянието, другият се стрелна, за да пресрещне връхлитащия отляво ятаган.

Само че леденото острие на Дризт изобщо не дойде оттам. Разбрала хитрината, която трябваше да отклони оръжието, жената се опита да смени посоката му и да се защити с него.

Твърде късно — ятаганът вече бе пробил ризницата й. В този миг Дризт бе напълно беззащитен, ала противницата му нямаше сили дори да вдигне ръка, докато оръжието неумолимо потъваше в гърдите й. Когато скиталецът издърпа острието от сърцето й, по тялото й премина мощен гърч и тя бавно се свлече на земята.

Тежките юмруци на Вендес се посипаха върху главата й и разместиха паешката маска. Кати-Бри не виждаше нищо, но разбираше, че ако противницата й има оръжие, с нея е свършено.

Младата жена се пресегна слепешком, мъчейки се да хване ръката, ала Дък-Так бързо се дръпна и дори успя да освободи единия си крак. После изви тялото си и я изрита толкова силно, че Кати-Бри замалко не изгуби съзнание.

Злата жрица се възползва от моментното си превъзходство и се отскубна от хватката й. Кати-Бри трескаво заопипва земята около себе си, опитвайки се да я спре, ала изгуби ценни секунди, докато вдигаше маската от очите си и не можа да сдържи яростния си вик, когато видя Вендес да се изправя на крака и да хуква към изхода.

Никак не бе трудно да се досети какво ги чака, ако жрицата успее да избяга, и като стисна зъби, тя се опита да стане. Изведнъж усети нежен натиск върху рамото си и преди да успее да реагира, пред погледа й се мярнаха босите крака на скиталеца, впуснал се по петите на Вендес.

Когато се озова в коридора, Дризт отскочи назад и се хвърли на пода толкова рязко, че Кати-Бри се уплаши, да не би да е улучен от нещо. Миг по-късно над главата му прелетя гъста струя зеленикава слуз и се залепи на стената, без дори да го опръска.

Щом опасността премина, той се преметна, изправи се на крака и се хвърли напред, бърз като котка.

Или като Гуенивар, която вече се бе материализирала и сега прелетя над главата на Кати-Бри и изскочи в коридора така мълниеносно, че младата жена помисли, че й се привижда.

— Нау! — ужасено изкрещя Вендес, когато елфът, когото бе измъчвала без капка милост, се нахвърли отгоре й с пламнали от жажда за мъст очи. — Не!

Гуенивар побърза да се притече на помощ на господаря си, ала в няколкото секунди, които й трябваха, за да стигне до него, Сиянието вече бе потънало дълбоко в корема на злата жрица.

* * *

Тих стон откъм стаята привлече вниманието на Кати-Бри и я накара да се обърне — жената, която Дризт беше ранил по-рано, пълзеше към изпуснатите си оръжия.

Без да се изправя, момичето се промъкна до нея и обви крака около врата й. Абаносовочерните ръце на противницата й се вкопчиха в стъпалата й, мъчейки се да разхлабят задушаващата хватка. Малко по-късно съпротивата на неприятелката й спря и за миг Кати-Бри повярва, че е успяла… поне докато не видя, че устните й се движат.

Беше започнала магия!

Следвайки инстинкта си, момичето заби пръст в окото й, после пак и пак. Думите на заклинанието преминаха в болезнени викове, които заглъхнаха в мъчително хриптене миг по-късно, когато Кати-Бри още по-силно стисна гърлото на противницата си.

Младата жена ненавиждаше с цялото си сърце онова, което се канеше да извърши. Убийството я отвращаваше, особено в случаи като този, когато трябваше да чака дълги секунди, навярно дори минути, в които жертвата бавно агонизира.

Внезапно зърна камата на Ентрери недалече от себе си и побърза да я грабне. Сините очи плувнаха в сълзи на ярост и болка по изгубената невинност, докато острието бавно потъваше в гърдите на противницата й.

* * *

Гуенивар спря до господаря си в мига, в който той издърпа острието от тялото на Вендес и направи крачка назад.

— Нау! — немощно повтори тя.

Колко дребна изглеждаше жестоката инквизиторка в този миг, жалка и безпомощна, превита одве от болка.

Тялото потръпна конвулсивно и тя бавно се свлече в краката на скиталеца. Опита се да каже нещо, но не успя, последно дихание се откъсна от устните й и червеният блясък на очите й изгасна завинаги.