Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Best Kept Secrets, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 103 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Сандра Браун. Добре пазени тайни

ИК „Слово“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от reni_9626)

Глава XLVI

— Какво става тук, по дяволите? Рийд сграбчи Джуниър за яката и го отстрани от Енгъс, който лежеше прострян на пода. По брадата му се стичаше кръв, устата му беше разцепена. Колкото и странно да му се стори, възрастният мъж се смееше.

— Откъде си се научил да се биеш така, момчето ми, и защо не го правиш по-често? — каза той, седна и подаде ръка на Рийд. — Помогни ми.

Рийд изгледа укорително Джуниър и помогна на баща му да стане.

— Някой ще ми каже ли за какво е всичко това? — попита Рийд.

Когато джипът пристигна пред дома му, той се отправи с бясна скорост към фермата. Лууп го посрещна разтревожена на вратата и му каза, че господин Минтън и Джуниър се бият.

Рийд се втурна към работния кабинет на Енгъс и намери двамата мъже да се търкалят по пода. Джуниър удряше баща си с всичка сила по главата.

— Той е искал Селина за себе си! — заяви Джуниър разгневен. — Чух го да казва това на Алекс. Искал е Селина да стане негова любовница. Когато му с отказала, я е убил.

Енгъс спокойно попиваше кръвта по брадичката си с една носна кърпичка.

— Наистина ли му вярваш? Мислиш ли, че бих се отказал от всичко — майка ти, теб, всичко тук — заради тази малка уличница?

— Чух те да казваш на Алекс, че си я желал!

— Така беше, но само като мъж. Аз не я обичах. Не ми харесваше начина, по който застана между теб и Рийд. Ще ти кажа едно нещо — със сигурност не бих рискувал всичко в живота си, като я убия. Искаше ми се да го направя, когато се присмя на предложението ми, но не съм я убил — той отправи поглед към двамата мъже в стаята. — Един от вас двамата ми спести това унижение.

Тримата се спогледаха неловко. След двадесет и пет години критичният момент беше дошъл. Досега никой не бе имал смелостта да постави този въпрос. Истината би била доста болезнена, затова предпочитаха убиецът да остане неизвестен.

Настъпи пълна тишина. Никой не признаваше, че е убил Селина.

— Аз не съм я убил — заяви Енгъс. — Както казах и на Алекс, дадох й ключовете на една от моите коли и й казах да се прибере сама вкъщи. За последен път я видях, когато излезе през външната врата.

— Бях разстроен от това, че отхвърли предложението ми — каза Джуниър. — Излязох и се напих. Не си спомням къде съм бил, нито с кого. Но мисля, че бих си спомнил, ако съм убил Селина.

— Аз си тръгнах, когато сервираха десерта — обади се на свой ред и Рийд. — Прекарах нощта с Нора Гейл. Отидох в конюшнята около шест сутринта. Тогава я намерих убита.

Енгъс поклати глава объркан.

— Тогава всичко, което казахме на Алекс, е вярно!

— Алекс? — възкликна Рийд. — Не ми ли казахте, че е била тук?

— Татко говореше с нея, когато влязох.

— Къде е сега?

— Седеше точно там — каза Енгъс и посочи празното място на канапето. — Не видях нищо повече, след като Джуниър се нахвърли върху мен и ме повали на пода.

— Ще престанете ли най-после с глупостите си и ще ми кажете ли къде отиде Алекс?

— Успокой се, Рийд. Трябва да е някъде тук.

— Не я видях, когато дойдох.

Той се втурна към коридора.

— Беше тук само преди няколко минути — каза Джуниър. — Защо се тревожиш толкова за…

— Не разбираш ли? — попита Рийд през рамо. — Ако никой от нас не е убил Селина, значи убиецът е вече по петите й.

— Господи, как не се сетих за това!…

— Прав си, Рийд.

— Да тръгваме!

Тримата мъже хукнаха към външната врата. Когато слизаха по стълбите, Стейси Уолис тъкмо паркираше колата си пред къщата.

— Джуниър, Енгъс, Рийд, радвам се, че ви намерих всички заедно. Става въпрос за Алекс.

 

Рийд караше джипа като луд. На кръстовището, където се сливаше пътя с магистралата, забеляза помощниците си и им даде знак да го следват с патрулната кола.

В движение ги попита:

— Да сте виждали моя блейзър? Алекс Гейдър трябва да е била в него.

— Да, Рийд. Видяхме го. Тръгна към твоята къща.

— Благодаря много — отговори той и извика на спътниците си. — Дръжте се здраво.

Направи остър завой и пое към дома си.

— Какво става? — попита Стейси. Рийд караше толкова бързо, че трябваше да се хване някъде, ако й е мил животът. Никога не й се беше случвало подобно нещо.

Опитът й да задържи Минтън, Джуниър и Рийд беше неуспешен. В бързината бяха набутали и нея в джипа. Казаха й, че ако иска да говори с тях, трябва да тръгне веднага. Стейси седна на задната седалка с Джуниър, а Енгъс седна отпред до Рийд.

— Алекс може би е в опасност! — изкрещя Джуниър в ухото й, за да е сигурен, че го е чула.

— Опасност?

— Това е дълга история.

— Ходих до мотела! — извика Стейси. — На рецепцията ми казаха, че може би е във фермата.

— Толкова ли е важно да я видиш? — попита Рийд през рамо.

— Не успях да й кажа всичко снощи. Тя не е държала пистолета, нито е дръпнала спусъка, но е виновна за смъртта на баща ми.

Джуниър я прегърна през рамо, притегли я близо до себе си и я целуна по челото.

— Стейси, остави това. Баща ти не се е самоубил заради Алекс.

— Не е само това — каза Стейси смутено. — Разследването й стана причина да възникнат някои въпроси относно… добре, за това, че сме се оженили съвсем скоро след смъртта на Селина. Хората мислят… знаете колко са ограничени и подозрителни. Отново започнаха да говорят за това. — Тя го погледна умолително. — Джуниър, защо се ожени за мен?

Той повдигна брадичката й с пръст.

— Защото си красива и енергична жена, Стейси. Ти беше най-хубавото нещо в моя живот — каза искрено.

Не я обичаше, но оценяваше нейната доброта и внимание към пето, а също и нейната любов.

— Тогава обичаш ли ме поне малко?

Джуниър се засмя ласкаво:

— За Бога, Стейси, обичам те много.

Очите й се напълниха със сълзи. От това лицето й светна и в този момент наистина изглеждаше хубаво.

— Благодаря ти, Джуниър.

Внезапно Енгъс се наведе напред и посочи в далечината.

— Господи, това като че ли с…

— Пушек — отговори Рийд и натисна докрай педала на газта.