Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Best Kept Secrets, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 103 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Сандра Браун. Добре пазени тайни

ИК „Слово“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от reni_9626)

Глава XLII

Тя не вдигна глава, докато блейзърът не се разтърси, преминавайки през някаква дупка. Опита се да се съвземе и погледна през прозореца, но беше тъмно и нямаше никакви знаци по пътя.

— Къде отиваме?

— У дома — каза той и в този момент фаровете осветиха къщата пред тях.

— Защо?

Рийд спря колата и изгаси двигателя.

— Защото се страхувам да те оставя без надзор. Когато не си с мен, намирам или ранени, или убити хора.

Остави я в колата и отиде да отключи външната врата. Тя помисли да избяга, но Рийд беше взел ключовете от колата. До известна степен остана доволна от това, че не успя. Искаше й се да му се противопостави, но просто нямаше физически сили да го направи. Уморено отвори вратата на блейзъра и излезе навън.

Къщата изглеждаше по-различно през нощта. Подобно на женско лице под слабо осветление, недостатъците й не изпъкваха толкова ясно и това й придаваше по-добър вид. Рийд влезе пръв и светна лампата. След това се запъти към камината и сложи едно голямо дърво. Когато то се разгоря и започна да пука, той се изправи и я попита:

— Гладна ли си?

— Гладна ли? — повтори тя, сякаш не разбираше какво я пита.

— Кога яде за последен път? На обяд ли?

— Джуниър ми донесе един хамбургер в стаята снощи.

Той измърмори нещо и тръгна към кухнята.

— Не обещавам, че ще ти предложа нещо вкусно. Благодарение на племенницата на Лууп килерът за провизии беше зареден с някои и други продукти, освен фъстъчено масло и бисквити. След като хвърли бърз поглед към тях, той изреди няколко неща, от които да си избере:

— Консервирана супа, спагети, замразени пиперки, бекон и яйца.

— Бекон и яйца.

Започнаха да приготвят вечерята мълчаливо. Рийд свърши по-голямата част от готвенето. Не умееше да поддържа чистота, още по-малко притежаваше кулинарни способности. Но на Алекс й доставяше удоволствие да го наблюдава как готви. Когато постави чинията пред нея и се отпусна на стола, му се усмихна тъжно. Той забеляза изражението на лицето й и запита:

— Какво има?

Тя поклати глава и срамежливо наведе очи.

— Нищо.

Канеше се да продължи с въпросите си, когато телефонът звънна. Той се присегна към слушалката.

— Ламбърт на телефона. О, здравей, Джуниър! Да, беше страшна бъркотия — за малко слушаше какво му говори Джуниър. — Тя е имала среща с него, точно преди да се случи това… Страхувам се, че е видяла всичко.

И преразказа думите на Алекс от нейните показания.

— Това е всичко, което знам… Добре, за Бога, кажи им да се успокоят. Ще могат да прочетат за това в утрешните вестници, както и всички останали… Добре, виж, съжалявам. Имах ужасен ден и съм много уморен. Дай нещо успокоително на Сара Джоу и кажи на Енгъс, че няма за какво да се безпокои. — Забеляза презрителната усмивка на Алекс, но се направи, че не я вижда. — Алекс? Тя е добре… Ако не вдигне телефона, вероятно е в банята. Ако искаш да играеш ролята, на добрия самарянин, има един човек, който се нуждае от твоята помощ повече от Алекс тази вечер… Стейси, идиот такъв! Защо не отидеш при нея и не постоиш там малко?… Добре, до утре.

След като затвори телефона, той започна да се храни.

Алекс попита:

— Защо не му каза, че съм тук?

— Искаше ли да му кажа?

— Не особено. Просто се чудя защо не му каза.

— Не е необходимо да знае.

— Ще отиде ли да види Стейси?

— Надявам се, но човек никога не знае и не може да предположи какво ще направи Джуниър. Всъщност — каза той, преглъщайки един залък — изглежда, той мисли само за теб.

— Лично за мен или за това, което чух от съдията Уолис?

— И за двете, предполагам.

— Енгъс разтревожен ли е?

— Естествено. Джо Уолис му беше стар приятел.

— Приятел и съконспиратор.

Рийд не се хвана на въдицата, дори не показа, че това го интересува.

— Трябва да говоря с Енгъс, Рийд. Искам да ме закараш там, след като вечеряме.

Той спокойно взе чашата с кафе, отпи от нея и я върна в чинийката.

— Рийд, чу ли ме? — попита Алекс.

— Да.

— Тогава ще ме закараш ли дотам?

— Не.

— Трябва да говоря с него!

— Не тази вечер.

— Да, тази вечер! Уолис каза, че е замесен в подкуп. Трябва да го разпитам.

— Никъде няма да избяга. Ще го разпиташ утре.

— Твоята лоялност е достойна за похвала, но ти не можеш вечно да го защитаваш.

Той сложи приборите си в чинията и я занесе на мивката.

— Тази вечер се тревожа много повече за теб, отколкото за Енгъс.

— За мен?

Той хвърли поглед към чинията й и доволен, че е привършила вечерята, разчисти масата.

— Поглеждала ли си се в огледалото напоследък? Изглеждаш ужасно. Няколко пъти се опитвах да те докосна, но се страхувах да не те нараня.

— Добре съм. Ако ме закараш до мотела, аз ще…

— Не — каза той и поклати глава. — Ще останеш тук тази вечер и ще поспиш, без да ти досаждат репортерите.

— Наистина ли мислиш, че бих могла да остана тук?

— Смъртта на съдията е разпалила страстите. Още повече, че се е самоубил. За последен път е разговарял с теб, а ти водиш разследване за убийство, и това е обезпокоило комисията по надбягванията. Мисля, че репортерите са се скрили някъде в храстите около стаята ти в мотела и те дебнат да излезеш, за да вземат интервю от теб.

— Всичко ще бъде наред, ако се заключа в стаята си.

— Не искам да поемам такъв риск, нито пък ще позволя някой от хората на Харпър да бъде убит в моя район. През последните няколко седмици стана прекалено известна. Боли ли те главата?

Беше хванала главата си с ръце и разтриваше слепоочията си.

— Да, малко — отговори тя.

— Вземи нещо за главоболие.

— Нямам нищо в себе си.

— Ще потърся.

Той заобиколи стола й и отвори едно чекмедже. Алекс стана от масата и надникна вътре.

— Събрал си много наркотици. Това е противозаконно, знаеш ли?

— Винаги ли за това мислиш — за закона? Дали нещо е законно или не? Има ли точно определена граница между тях според теб?

— А ти как мислиш?

— Ако беше така, тогава много пъти щях да гладувам. Крадях храна, за да преживяваме с баща ми. Имало ли е нещо лошо в това?

— Не знам, Рийд — каза тя тъжно.

Главата я заболя още по-силно, когато започна да спори с него. Последва го в коридора, като не знаеше къде отива, докато той не светна лампата в спалнята.

Може би на лицето й се изписа безпокойство, защото той се усмихна саркастично и каза:

— Не се тревожи. Няма да се опитвам да те прелъстявам. Ще спя на канапето във всекидневната.

— Наистина не трябваше да оставам тук, Рийд.

— Можехме да се държим като възрастни хора… ако ти не беше започнала.

— Има хиляди причини да не прекарвам нощта тук. Първата е, че трябва да разпитам Енгъс незабавно.

— Дай му още една нощ за размисъл. Какво би променило това?

— Вероятно Нат Честейн очаква да му се обадя.

— Казах му, че едва не си припаднала и че ще му се обадиш утре сутринта.

— Разбирам. Всичко си предвидил.

— Не мога да си позволя да те оставя на свобода. Когато действаш сама, ставаш опасна.

Тя се облегна на стената и за миг затвори очи. Беше прекалено горда, за да признае поражението си и много изморена, за да спори.

— Отговори ми само на един въпрос.

— Казвай.

— Мога ли да ползвам банята?

След петнадесетина минути тя спря душа и откачи една хавлия от закачалката в банята. Той й беше дал пижама, която изглеждаше съвсем нова.

Попита го защо не я е обличал досега и той отговори:

— Джуниър ми я донесе в болницата, когато ми правиха операция от апандисит преди няколко години. Не мога да понасям пижами.

Алекс се усмихна на физиономията, която направи, докато говорете за пижамата. Облече я набързо и закопча копчетата. Чак тогава той почука на вратата. Подаде й едно шишенце с хапчета.

— Това с доста силно — отбеляза тя, като прочете етикета. — Изглежда апандиситът те е болял много.

Той поклати глава.

— Сега по-добре ли се чувстваш?

— Душът ми подейства добре. Главата вече не ме боли толкова.

— Измила си си косата.

— Не спазих съветите на лекаря. Не трябваше да я мия поне една седмица, но не можех да издържам повече.

— Дай да видя шевовете ти.

Тя наведе глава и той внимателно раздели косата й. Изведнъж усети дъха му.

— Изглежда всичко е наред.

— Измих я около шевовете.

Рийд отстъпи назад, но продължи да я гледа. Тя се обърна и го погледна също. И двамата стояха така известно време. Накрая Рийд каза:

— По-добре си изпий лекарството.

Тя отиде до мивката и си наля чаша вода. Извади една таблетка от шишенцето, постави я на езика си и отпи глътка. Когато свали чашата от устата си, забеляза, че той я гледа в огледалото. Затвори шишето и изтри устните си с ръка.

Необяснимо и съвсем неочаквано очите й се напълниха със сълзи.

— Знам отношението ти към мен, Рийд, но трябва да ми повярваш, ужасно съжалявам за това, което се случи със съдията Уолис — долната й устна започна да трепери, а гласът й стана дрезгав от вълнение. — Беше ужасно.

Приближи се до нето, обви ръце около кръста му и допря буза до гърдите му.

— Поне веднъж бъди мил с мен и само ме прегърни. Моля те.

Той прошепна името й и я прегърна през кръста. С другата си ръка притисна главата й към гърдите си. Погали нежно косата й и я целуна леко по веждите. Когато я докоснаха устните му, тя вдигна глава към него. Очите й бяха затворени, но тя усещаше погледа му върху лицето си.

Той допря устни до нейните и я целуна страстно. Ръцете му милваха влажната й коса, после се спуснаха към талията й.

— Целуни ме още веднъж — помоли се тя.

Рийд разкопча копчетата на пижамата, след това пъхна ръце под нея и я придърпа близо до себе си. Алекс усети студената тока на колана му и се възбуди от допира й.

Всяко следващо усещане беше по-наелектризиращо от предишното. Искаше й се да вкуси с наслада всяко едно поотделно, но не можеше да се концентрира. Цялата гореше от страст.

Изведнъж той се отдръпна от нея. Тя го погледна озадачена, с широко отворени очи, сякаш чувстваше поражението.

— Рийд?

— Трябва да знам нещо.

— Какво?

— Спа ли с Джуниър?

— Не съм длъжна да ти отговарям.

— Длъжна си — отсече. — Ако искаш това да продължи, трябва да ми кажеш. Спа ли с Джуниър?

Желанието надви гордостта й. Поклати отрицателно глава и тихо прошепна:

— Не.

След няколко секунди той каза:

— Добре тогава. Този път ще го направим както трябва.

Хвана я за ръка и я поведе към всекидневната. Когато влязоха вътре, тя видя, че канапето беше оправено за сън, явно докато е била в банята. Единствената светлина в стаята идваше от горящата камина. Той свали завивката от леглото и я постла на пода пред камината. Тя коленичи на пода, докато той започна спокойно да се съблича.

Бързо се справи с ботушите, чорапите, ризата и колана, които небрежно захвърли настрани. Алекс несъзнателно отстрани ръцете му, когато той посегна да събуе панталона си. Бавно разкопча металните копчета с нежните си пръсти. Когато свърши, разтвори панталона широко, наведе се и го целуна по стегнатия корем.

Рийд внимателно обхвана главата й с ръце. Тя започна да го целува страстно по корема, точно над пъпа.

— Това е любимото ми нещо — промълви той.

Алекс пъхна ръце в дънките му, хвана го здраво за хълбоците и продължи да го целува жадно по цялото тяло. Накрая докосна с върха на езика си пениса му.

— Алекс, спри, моля те — промълви той. — Не мога да издържам повече, скъпа.

След това бързо събу дънките си и ги захвърли на пода. Гол изглеждаше висок, строен и едър. Забеляза белега му от операцията на апандисита.

Косъмчетата по тялото му блестяха на светлината от огъня в камината. Имаха златист отблясък върху загорялата от слънцето кожа. Мускулите му се движеха леко при всяко движение.

— Свали тази пижама, преди да съм я скъсал.

Алекс седна на пети и бавно свали пижамата от раменете си. Рийд коленичи пред нея. Очите му я поглъщаха цялата с неутолим копнеж.

Алекс мислеше, че не се решава да я докосне, но накрая той вдигна ръка към косата й и зарови пръсти в нея. След това бавно спусна ръката си към тила й, а оттам към гърдите й. Погали с палец зърното й, докато се втвърди.

Тя си пое дъх и въздъхна.

— Доколкото си спомням, нямаше да правиш опит да ме прелъстяваш.

— Излъгах.

Легнаха едновременно върху завивките на пода. Той дръпна одеялото върху нея, прегърна я, притегли я близо до себе си и я целуна дълго и страстно.

— Толкова си нежна — прошепна тихо. — Заболя ли те много миналата нощ?

— Не.

Той отдръпна главата си назад и я погледна подозрително. Тя срамежливо наведе глава.

— Само малко.

Рийд обви ръка около врата й и я погали с палец.

— Откъде можех да знам, че си девствена?

— От никъде.

— Как се опази, Алекс?

Тя извърна глава на другата страна.

— Толкова ли са важни причините, Рийд?

— Само защото ми разреши да го направя.

— Никога не съм мислила за това. Просто се случи.

— Съжаляваш ли?

Тя го погали с ръка по бузата и притегли главата му по-близо до лицето си. Целунаха се дълго и жадно. Към края на целувката ръката му отново намери гърдите й. Той отмести завивката встрани и започна да гали зърната й.

— Рийд — промълви тя колебливо. — Объркана съм.

— Ще бъда внимателен. Само ми кажи, ако ти е студено.

— Не ми е студено.

Тя издаде тих стон, още преди той да се наведе над нея и започне да целува зърната й. Ръцете му се плъзнаха бавно надолу към бедрата. Докосваше я нежно. Бавно се отпусна върху нея.

— Искам този път да ти бъде хубаво — промърмори той.

— И аз също.

Рийд плъзна ръка между бедрата й. Беше възбудена.

— О-о, Рийд — прошепна задавено.

— Шшт. Просто се наслаждавай.

Той я галеше нежно с пръст, докато страстно целуваше устните й.

— Мисля, че сега ще го усетя — каза тя между целувките.

— Още не. Говори ми. Никога не ми е било приятно някой да ми говори в леглото, но с теб е по-различно.

— Да ти говоря? — тя дори не можеше да мисли. — За какво?

— За каквото искаш. Просто искам да чувам гласа ти.

— Аз… Аз не…

— Говори, Алекс.

— Харесва ми да те гледам как готвиш — каза бързо тя.

— Какво? — попита той, като спря за миг да я целува.

— Харесва ми начина, по който готвиш, как дрънчат тиганите. Около теб е голяма бъркотия. Не чупиш яйцата, а направо ги смачкваш. Твоето неумение е много мило.

— Ти си луда.

— Наистина ли?

Той се наведе към корема й и прокара влажните си устни по него. Това я влуди. Когато вместо с пръст я докосна с върха на езика си, тя изкрещя.

Хвана го за косата и сключи бедра около раменете му. За пръв път преживяваше нещо подобно и изпита огромно удоволствие. Разтърси се в сладости спазми.

Малко след това отвори широко очи. Той беше навел лице над нея. Прибра косата от челото й, впи пламенно устни в нейните и с мощен тласък навлезе докрай в трепетно очакващата го, пулсираща от страст тясна пролука.

* * *

— Какво казва една жена в такъв момент, Рийд? — попита Алекс след около час.

Лежаха изнурени и безсилни един до друг.

— Нищо — отговори той дрезгаво. — На лицето й е изписано всичко. Никога преди не съм наблюдавал лицата на жените.

Алекс остана поласкана от това признание, но се опита да не го показва.

— Добре. Тогава кажи ми дали го направих както трябва.

Той погледна към отново възбудените й гърди.

— Добре го направи.

Тя прокара нежно пръсти през косата му.

— Това можеше да се случи много по-рано, например в хангара или в Остин, когато ме изпрати до вкъщи. Помолих те да останеш с мен онази вечер. Защо не го направи?

— Защото ти имаше нужда от някой, който да те утеши, а аз имах нужда от жена, не от малко момиченце, което е изгубило баща си — той проучваше изражението на лицето й. — Изглежда не те убедих?

Неспособна да го погледне в очите, тя се загледа над рамото му.

— Сигурен ли си, че това е била причината? Или търсеше някоя друга в мен?

— Имаш предвид Селина ли?

Алекс извърна глава встрани. Рийд я хвана за брадичката и я принуди да го погледне в очите.

— Слушай, Алекс. Ужасно се ядосах миналата вечер, когато ми каза, че съм ти отнел това, което винаги съм искал да получа от Селина. Искам да разбереш едно нещо. Сега тук сме само ние двамата. Няма никой друг между нас. Няма никакви духове. Ясно ли ти е?

— Мисля…

— Не — поклати той глава. — Не мисли нищо, просто разбери. Ти си единствената жена, която ме интересува и за която постоянно мисля, откакто те видях. Ти си единствената жена, която ме подлудява и ми се иска да съм с теб всеки път, когато те видя. Когато спя, сънувам, че съм с теб. Аз съм прекалено стар за теб. Може би ти звучи глупаво и не е редно това, че те желая. Всичко е толкова объркано. Но редно или не, независимо от това чия дъщеря си, аз наистина те желая. — Той легна до нея и я прегърна. — Разбра ли? — След миг повтори въпроса си. — Разбра ли?

Тя кимна безмълвно.

 

Джуниър се събуди преди изгрев-слънце, което рядко му се случваше. Прекара тежка нощ. Беше послушал съвета на Рийд и остана няколко часа при Стейси. Лекарят й беше дал приспивателно, но то не бе й помогнало много. Колкото пъти Джуниър се опита да стане от стола и да си тръгне, тя се събуждаше и го хващаше за ръката. Молеше го да не я оставя сама. Прибра се вкъщи едва след полунощ. Заспа трудно и постоянно мислеше за Алекс.

Веднага щом отвори очи, посегна към телефона на масичката до леглото и набра номера на мотел „Уестърнър“. Помоли служителката от рецепцията, която беше уморена и раздразнителна след дългото дежурство през нощта, да го свърже със стаята на Алекс. Телефонът звънна най-малко десет пъти, но никой не отговори.

След това позвъни в офиса на шерифа. Казаха му, че Рийд още не е дошъл на работа. Поиска да остави съобщение, но от централата отговориха, че това не е възможно. Тогава се обади в дома му. Телефонът даваше заето.

Разстроен, той стана от леглото и се облече. Не можеше да понесе мисълта, че не знае къде се намира Алекс. Ще се опита да разбере, но първо ще започне от Рийд.

Премина тихо покрай спалнята на родителите си въпреки шума, който чу отвътре. Беше сигурен, че Енгъс ще иска да говори с него за сделката със съдията Уолис относно женитбата му със Стейси. Все още не беше готов за такъв разговор.

Излезе от къщата и се качи в ягуара си. Навън беше ясно, но студено. Необходими му бяха няколко минути, за да стигне до дома на Рийд. Зарадва се, като видя блейзъра паркиран отпред, и пушека, който се извиваше от комина. Рийд обикновено ставаше рано. Може би вече пиеше сутрешното си кафе.

Качи се на верандата и почука на входната врата. Чака дълго. Стоеше там и подскачаше от крак на крак. Разтриваше ръце, за да се стопли. След няколко минути Рийд отвори вратата. Беше само по дънки и имаше сънена физиономия.

— За бога, колко е часът?

— Само не ми казвай, че съм те вдигнал от леглото — каза Джуниър недоверчиво, отвори широко вратата и пристъпи към всекидневната. — За теб е дори късно, нали?

— Какво правиш тук? Какво има?

— Надявам се ти да ми кажеш. Алекс не вдига телефона. Обаждах й се няколко пъти през нощта. Имаш ли някаква представа къде е?

Внезапно млъкна, защото забеляза завивката на пода пред камината. Малко след това видя, че някой се движи из коридора. Обърна се и видя Алекс, която стоеше пред вратата на спалнята на Рийд. Косата й беше разрошена, устните й подути и зачервени. Беше боса. Носеше горнището на пижамата, която беше занесъл на Рийд в болницата, когато му правиха операция от апандисит. Изглеждаше като жена, която е доволна от нощ, прекарана с любим мъж.

Джуниър отстъпи назад и дъхът му секна. Опря се на стената, погледна към тавана и се изсмя саркастично. Рийд сложи ръка на рамото му.

— Джуниър, аз…

Той сърдито отстрани ръката на приятеля си.

— Майка й не ти беше достатъчна, нали? Трябваше да имаш и нея.

— Не е това, което си мислиш — каза Рийд бързо.

— Така ли? Тогава ми обясни. Миналата нощ ми каза, че не я желаеш.

— Никога не съм ти казвал подобно нещо.

— Но не ми каза, че е твоя. Побърза да я спечелиш, когато разбра, че я харесвам, нали? Страхуваше се, че ако спи първо с мен, никога няма да ти обърне внимание, защото си по-низш от нея.

— Джуниър, спри! — изкрещя Алекс.

Джуниър дори не я чу. Той беше насочил вниманието си към Рийд.

— Защо винаги се получава така. Рийд? Когато пожелая нещо, ти винаги ми го отнемаш. Като футболните трофеи например — гордостта на баща ми. Ти повече не желаеше Селина, но направи всичко възможно, за да не бъде и моя, нали?

— Млъкни! — извика силно Рийд и пристъпи към него.

Джуниър вдигна ръка.

— Стой далече от мен, чуваш ли? Просто стой настрани.

Затръшна силно вратата след себе си. Трясъкът отекна в цялата къща. Когато шумът от двигателя на ягуара затихна, Рийд се отправи към кухнята.

— Искаш ли кафе?

Алекс беше зашеметена от думите на Джуниър, а реакцията на Рийд направо я шокира. Тя се втурна към кухнята. Кафето всеки миг щеше да изкипи върху котлона, когато го сграбчи за ръката и го накара да се обърне с лице към нея.

— Преди да съм се влюбила безумно в теб, Рийд, има нещо, за което искам да те питам последен път — пое си дълбоко дъх. — Ти ли уби майка ми?

След няколко секунди той отговори:

— Да.