Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Best Kept Secrets, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 103 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Сандра Браун. Добре пазени тайни

ИК „Слово“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от reni_9626)

Глава XXXIII

— Добро утро, Уенда Гейл.

Съпругата на Фъргюс Пламит отстъпи крачка назад.

— За какво ме търсите?

— Уенда Гейл — повтори Алекс с любезна усмивка. — Това с името ви, нали? Вие сте една от сестрите Бъртън, повече познати като сестрите Гейл.

Госпожа Пламит отвори вратата с кърпа за подсушаване на чинии в ръцете си. Беше шокирана от това, че Алекс е разбрала за нейното минало. Тя бързо си пое дъх и погледна за гърба на младата жена, за да се увери, че зад нея няма никой.

— Мога ли да вляза?

Алекс не дочака разрешение, а използва стъписването на домакинята и пристъпи вътре в къщата, като затвори вратата след себе си. Беше установила самоличността на госпожа Пламит съвсем случайно, докато прелиствайки страниците на албума от класа на майка си по време на сутрешното си кафе. След като беше разглеждала стотици пъти снимката в класната стая, изведнъж тя изскочи от границата. Стори й се, че очите й я мамят, докато не провери името под снимката: Уенда Гейл Бъртън.

Едва успя да сдържи вълнението си и веднага се обади на справки, за да разбере адреса й. Отправи се директно към дома й. Паркира колата малко по-надолу от блока и не се приближи, докато не видя Фъргюс да се качва в колата си и да потегля.

Двете жени стояха лице срещу лице в мрачния коридор. Алекс беше любопитна, а Уенда Гейл — явно уплашена.

— Не трябва да говоря с вас — прошепна тя нервно.

— Защо? Защото съпругът ви е забранил ли? — попита тихо Алекс. — Нямам намерение да ви създавам неприятности. Да седнем.

Приемайки ролята на домакиня, Алекс поведе Уенда Гейл към най-мрачната и най-неподредената стая, в която някога беше влизала. Нямаше и следа от нещо, което да радва окото. Нямаше цветя, нито картини — само една на окървавен разпънат на кръст Христос. Нямаше книги, нито списания. Нямаше нищо, което можеше да разведри атмосферата, с която беше проникната цялата къща. Алекс беше видяла три слаби, унили дечица, които заминаха някъде с баща си. Тя и Уенда Гейл бяха сами.

Седнаха една до друга на изтъркания диван, който точно отразяваше голямата беднотия в този дом. Уенда Гейл още държеше мократа кърпа в ръцете си. На лицето й беше изписано безпокойство. Явно беше уплашена до смърт — от една страна от Алекс, а от друга от това, което би могло да й се случи, ако мъжът й разбере, че тя идвала тук.

Алекс се опита да я успокои и още един път каза:

— Искам просто да поговорим. Случайно открих, че името ви е било Уенда Гейл Бъртън.

— Вече не е. Откакто открих Исус.

— Разкажете ми за това. Кога се случи?

— Лятото, след като завърших гимназия. Една група…

— Сестрите ви?

Тя кимна с глава.

— И няколко приятели. Качихме се на кола и тръгнахме за Мидленд. Търсехме забавления — тя виновно наведе очи. — Видяхме голяма палатка, опъната на едно пасище за крави в покрайнините на града. Имаше религиозна служба. Решихме да спрем и видим какво е тава там. Имахме намерение да се позабавляваме и се присмивахме на хората, които четяха евангелието.

Направи гримаса на разкаяние.

— Всичко ни изглеждаше смешно, защото си бяхме пийнали и взели малко наркотик, който някой донесе Ийгъл Пас — скръсти ръце и започна да се моли за покаяние.

— Какво стана? Да не сте имали духовно преживяване онази нощ?

Тя потвърди предположението на Алекс, като поклати глава.

— Там имаше един млад пастор. След песните и молитвите той взе микрофона.

Очите й придобиха замечтано изражение при спомена за миналото.

— Дори не си спомням какво проповядваше. Самия му глас ме накара да изпадна в транс. Спомням си, че усетих как неговата сила се влива в мен. Не можех да откъсна…

Погледът й се проясни.

— На другите им писна и искаха да си тръгнат. Казах им да вървят и да дойдат да ме вземат по-късно. Исках да остана. Когато проповедта свърши, аз отидох до олтара както много други. Той постави ръце на главата ми и се помоли да се избавя от греха. През онази нощ аз отдадох сърцето си на Исус и на Фъргюс Пламит.

— Колко време след това се оженихте?

— Два дни.

Алекс не знаеше как по-деликатно да зададе следващия си въпрос. От уважение към християнското чувство на жената се обърна към нея по името на мъжа й.

— Госпожо Пламит, вие и вашите сестри… — спря за малко. — Чух, че…

— Знам какво сте чула. Ние бяхме проститутки.

Алекс не одобри нейната строга осъдителна оценка за себе си и се опита да я смекчи.

— Разбрах, че сте имала много мъже.

Уенда започна отново да извива мократа кърпа.

— Признах всички свои грехове на Фъргюс. Той ми прости, както би направил и Бог. Обгърна ме с любов, независимо от моята порочност.

Алекс имаше по-друго мнение за великодушието на пастора. Той вероятно искаше да има жена, която да се чувства постоянно депресирана от това, че й е простил греховете, жена, която да счита неговото благоволение равно на Божието.

Бог прощава греховете, но Алекс се съмняваше дали Фъргюс може да прости. Вероятно държеше снимка на Уенда и използваше миналото й, за да я държи в подчинение. Навярно е направил живота й окаян, като постоянно й напомня какъв късмет е имала, че й е простил.

Очевидно беше обаче, че каквото и да се е случило на Уенда Гейл онази нощ в палатката за опрощаване, то е било силно и необратимо. Решението й да започне нов живот, различен от този, който е водила дотогава, е устояло цели двадесет и пет години. Затова Алекс й се възхищаваше.

— Две от момчетата, с които сте излизала, докато сте била в гимназията, са Рийд Ламбърт и Джуниър Минтън.

— Да — потвърди Уенда със замислена усмивка. — Те двамата изглеждаха най-добре и бяха най-известните момчета в училище. Всички момичета искаха да ходят с тях.

— Включително и Стейси Уолис ли?

— Единственото момче, което тя забелязваше, беше Джуниър Минтън. Всички я съжаляваха, защото беше луда по него, а той беше безумно влюбен в Селина.

— А Селина принадлежеше на Рийд.

— Е, сигурно. Рийд беше, а и сега е най-добрия. Никога не се е отнасял лошо с мен или със сестрите ми въпреки че заслужавахме. Винаги е бил мил… когато ни извеждаше. Накрая ни благодареше.

Алекс се усмихна едва забележимо.

— Срещахме се с него, когато Селина се омъжи. После, когато умря… — тя въздъхна съчувствено. — Понякога става груб, но дълбоко в себе си има добра душа.

Тя обърна глава настрани.

— Знам, че не харесва Фъргюс, но се държа добре с мен вчера.

Тази жена и Рийд са бивши любовници. Алекс я погледна отблизо. Не можеше да си представи как Уенда Гейл се гърчи в екстаз, с който и да е мъж, още по-малко с Рийд.

Лицето й беше запазило доста от младежката красота, по която Алекс успя да я разпознае в албума на класа, но кожата й беше отпусната. На снимката беше с предизвикателна прическа, която сега беше сменена с кок. Очите й, които бяха подсилени с грим на снимката, сега бяха естествени и нямаше и следа от грим по тях. Беше напълняла доста, в унисон с размерите на бюста и бедрата й, които на снимката изглеждаха похотливи.

Уенда Гейл изглеждаше най-малко десет години по-стара от съучениците си Рийд и Джуниър, дори и от Стейси. Алекс се чудеше дали това се дължи на бурния живот, който е водила на младини, или на семейния живот с Пламит. Би се обзаложила, че последното е по-вярно. Животът с него сигурно не е много забавен. Поради своята набожност той не носеше радост на хората около себе си. Според Алекс вярата трябваше да носи щастие. Възхищението й към тази жена беше примесено със съжаление.

То се засили още повече, когато Уенда Гейл я погледна и плахо отбеляза:

— Вие също бяхте добра с мен. Не очаквах от вас, тъй като сте толкова млада, модерно облечена и имате такива красиви вещи — тя погледна завистливо към коженото палто на Алекс и към чантата й от кожа на змиорка.

— Благодаря — отговори Алекс.

Забеляза, че Уенда Гейл се замисли за нещо, и поднови разпита.

— Как реагираха сестрите ви на вашия брак?

— О, сигурна съм, че не им хареса…

— Не знаете ли защо?

— Фъргюс мислеше, че не трябва да имам повече нищо общо с тях.

— Той ви отдели от семейството ви?

— Беше за мое добро — каза Уенда в негова защита. — Отказах се от живота, който бях водила дотогава. Те бяха част от него. Трябваше да им обърна гръб, за да покажа на Исус, че се отказвам от греха.

Алекс откри още една причина да презира пастора.

Той беше принудил жена си да се противопостави на своето семейство и беше използвал безсмъртната й душа като средство за постигане на своите цели.

— Къде са сестрите ви сега?

— Пеги Гейл почина преди няколко години. Прочетох това във вестниците. Била болна от рак — каза тя с тъжно лице.

— Какво ще кажете за другата? Нора Гейл?

Уенда сви устни неодобрително.

— Тя все още живее порочно.

— Тук в града ли е?

— Да, разбира се.

Отново доближи ръцете си за молитва и се помоли бързо.

— Моля се на Бог да види правия път, преди да е станало твърде късно.

— Никога ли не се е омъжвала?

— Не, тя харесва мъжете прекалено много, всички мъже. Никога не е обичала някого по-специално. Може би Рийд Ламбърт, но той не иска нищо постоянно.

— Харесвала ли го е?

— Много. Доставят си физическо удоволствие, но това никога не премина в любов. Може би си приличат твърде много. Упорити са. И двамата имат твърд дух.

Алекс се постара следващият й въпрос да прозвучи естествено.

— Знаете ли дали все още се срещат?

— Мисля, че да — тя скръсти ръце пред себе си. — Той харесваше всички ни, но Нора Гейл винаги беше на първо място. Не знам дали още спят заедно, но съм сигурна, че са останали приятели, защото знаят прекалено много един за друг. Особено от нощта, когато убиха Селина.

— Какво е станало тогава? — прекъсна я Алекс.

— Кога?

— През нощта, когато са убили Селина.

— Рийд е бил с Нора Гейл.

Сърцето на Алекс започна да тупти по-силно.

— Той с бил със сестра ви онази нощ? Сигурна сте?

Уенда я погледна озадачено.

— Мислех, че всички знаят.

„Всички, с изключение на мен“ — помисли горчиво Алекс.

Попита Уенда къде живее Нора Гейл. Уенда неохотно й даде указания как да намери къщата.

— Никога не съм ходила там, но знам къде е. Няма начин да не я забележите.

Алекс й благодари за информацията и стана от стола. Приготви се да тръгва. На вратата Уенда отново стана нервна.

— Не мисля, че на Фъргюс би му било приятно ако разбере, че съм говорила с вас.

— Няма да разбере това от мен.

Уенда Гейл я гледаше недоверчиво. Явно не беше сигурна в думите й. Затова Алекс добави:

— Бих го посъветвала да си върши повече подобни неща и да не ми изпраща по пощата други заплашителни писма.

— Писма?

Изглежда Уенда знаеше за писмото, което Алекс намери, когато се върна от Остин, но се преструваше.

— Няма да ви поставя в положение да се налага да лъжете пред своя съпруг, госпожо Пламит, но трябва да ви предупредя, че писмото е в Рийд и той ще вземе съответните мерки. Сигурна съм, че ще го арестува, ако получа още едно подобно писмо.

Надяваше се, че строгата заплаха ще свърши работа. Но когато стигна до колата, вниманието й вече беше насочено към алибито на Рийд.

Двуетажната сграда напомни на Алекс за крайпътните къщи, които беше виждала в гангстерските филми по време на забраната за продажба на алкохол. Нямаше никакви знаци отпред и не се виждаше от магистралата, но имаше няколко товарни камиона на паркинга и няколко коли, между които един кадилак последен модел.

Каменният тротоар граничеше с широка леха от прашни трицветни теменуги. Няколко стъпала водеха до широка веранда. Имаше старомодна камбанка над външната врата. Отвътре се чуваше приглушена музика като в евтино кабаре. Прозорците бяха затъмнени и през тях не можеше да се види нищо.

Вратата отвори един мъж със силен глас и прошарена брада, която покриваше две трети от лицето му, потънало в лой. Беше облечен в бял смокинг и бяла риза с черна атлазена вратовръзка. Гледаше намръщено.

— Аз… — започна Алекс.

— Да не сте се загубила?

— Търся Нора Гейл Бъртън.

— Какво искате от нея?

— Искам да говоря с Нора Гейл.

— За какво?

— По личен въпрос.

Той я огледа подозрително.

— Да не продавате нещо?

— Не.

— Имате ли уговорена среща?

— Не.

— Тя е заета.

Той се опита да затвори вратата, но един мъж се промъкна между тях, свали шапката си и измърмори едно благодаря на портиера. Алекс се възползва от случая и пристъпи във фоайето.

— Бих искала да говоря с госпожица Бъртън, моля. Обещавам, че няма да й отнема много време.

— Ако търсите работа, госпожице, трябва да попълните една молба и да представите снимки. Тя не се среща с момичетата, докато не види техните снимки.

— Не търся работа.

Той я изгледа подробно и попита:

— Името ви?

— Александра Гейдър.

— Чакайте тук, разбрахте ли?

— Да, господине.

— Не мърдайте.

— Обещавам.

Мъжът тръгна към задната част на къщата, изкачи стъпалата с лекота, необичайна за човек с неговите размери. Заповедта му да си стои на мястото и никъде да не мърда беше толкова категорична, че тя имаше чувството сякаш обувките й са приковани към пода и не мислеше, че нещо може да я отмести.

След няколко секунди обаче вниманието й беше привлечено от музиката, която идваше откъм гърба й. Тихите разговори и звучният смях я подмамиха към завесите от виолетов брокат, които разделяха коридора от стаята зад гърба й. Бяха дълги до земята и не можеше да види нищо. Вдигна нерешително ръка, дръпна ги леко и надзърна през пролуката.

— Госпожице Гейдър!

Тя подскочи и се обърна, сваляйки виновно ръка. Брадатият великан се беше изправил зад нея и меките му розови устни бяха отворени от учудване.

— Оттук — каза великанът и я поведе по една стълба. Спряха пред затворена врата. След три резки почуквания той отвори и отстъпи настрани, за да влезе Алекс. После затвори вратата след нея.

Алекс очакваше дамата да лежи отпуснато сред атлазени чаршафи. Вместо това тя седеше зад голямо, масивно бюро е много метални чекмеджета. От купищата дневници, папки и писма, разпръснати по бюрото тя разбра, че там се върши доста работа, както и в будоара.

Алекс не си я представяше по такъв начин. Вместо да бъде облечена с оскъдно дамско бельо, носеше добре ушит официален вълнен костюм. За сметка на това беше отрупана с бижута — всички истински и екстравагантни.

Беше си изрусила косата, която изглеждаше бухнала като захарен памук. Въпреки всичко този старомоден стил й отиваше. И тя като сестра си Уенда беше напълняла, но това също й подхождаше. Фигурата й беше безупречна, а кожата — гладка и млечнобяла. Алекс се съмняваше дали някога я е излагала на вредното западнотексаско слънце.

Сините очи, с които оглеждаше Алекс, бяха пресметливи като на котката, която се беше свила в ъгъла на бюрото, близо до дясната й ръка.

— Имате по-добър вкус от майка си — каза Нора Гейл без предисловие, като огледа още веднъж Алекс от главата до петите. — Селина имаше хубави черти, но нямаше чувство за стил. Вие имате. Седнете, госпожице Гейдър.

— Благодаря — Алекс седна на стола срещу бюрото. След миг се засмя и поклати глава. — Простете, че ви гледам втренчено.

— Няма нищо. Без съмнение, аз съм вашата първа клиентка с подобна професия.

— Всъщност, не. Водих разследване на една жена в Остин, чиято агенция за модели се оказа публичен дом.

— Била е доста лекомислена.

— Това ми беше като домашна работа по време стажа. Заведохме дело срещу нея.

— Трябва ли да приемам това като предупреждение.

— Вашата дейност не е в моята компетенция.

— Нито пък делото за убийството на майка ви — запали дълга цигара, както би направил това мъж с възможно най-малко движения — и предложи на Алекс, която отказа. — Нещо за пиене? Извинете, че са ви приели като кандидатка за работа.

— Не, благодаря. Нищо.

— Питър каза, че сте отказала да попълните молба и затова предположих, че не сте тук, за да търсите работа.

— Не.

— Съжалявам. Бихте се справяла добре. Имате хубаво тяло, хубави крака и необикновена коса. Това естествен цвят ли е?

— Да.

Дамата се усмихна злобно.

— Познавам няколко редовни клиенти, които биха ви се радвали много.

— Благодаря — повтори Алекс сдържано, но й става крайно неприятно от комплимента.

— Предполагам, че сте тук по работа. Ваша — каза с ленива усмивка, — не моя.

— Бих искала да ви задам няколко въпроса.

— Първо аз бих искала да ви попитам нещо.

— Добре.

— Рийд ли ви изпрати тук?

— Не.

— Добре. Защото това щеше да ме разочарова.

— Открих ви чрез сестра ви.

Жената зад бюрото повдигна едната си вежда.

— Уенда Гейл? Мислех, че вярва, че ако произнесе името ми на глас, ще се превърне в камък или нещо подобно. Как е тя? Всъщност няма значение — махна с ръка Нора Гейл, когато усети колебанието на Алекс. — Видях я отдалече. Изглежда ужасно. Онзи дребен мъж, който твърди, че е син на Бога, съвсем е съсипал здравето й, а също и външността й. Децата й ходят като дрипльовци. Ако тя иска да живее по този начин, добре, но защо и те да живеят в бедност?

Наистина беше възмутена.

— Не е справедливо да бъдат бедни. Бих искала да й помогна финансово, но съм сигурна, че предпочита да гладува, отколкото да вземе и стотинка от мен, дори ако съпругът й позволи това. Каза ли ви направо, че сестра й е уличница?

— Не. Каза ми само как мога да ви намеря. Предполагам, е допуснала, че вече знам вашата… професия.

— Не знаехте ли?

— Не.

— Моят бизнес е доходен. Някога спях с мъже за удоволствие, госпожице Гейдър. Все още спя с тях, но сега го правя за пари. Разбирате ли? Парите доставят по-голямо удоволствие — смехът й беше гърлен и самодоволен.

Не притежаваше и частица от свенливостта на Уенда. Алекс остана с впечатление, че Нора Гейл не се страхува дори от самия дявол. Би се изправила пред него и би го заплюла в лицето, без да й трепне окото. След това навярно би го прелъстила.

— Всъщност — продължи тя, — имате късмет, че ме намерихте. Току-що се върнах от среща с моя банкер. Колкото и да е зает, той винаги намира време за мен.

Направи жест към папката с документи, която лежеше отворена на бюрото точно пред нея. Въпреки че беше обърната е буквите наопаки, Алекс разпозна инициалите отгоре.

— „НГБ&Ко“ — прочете тя тихо. Когато отново срещна погледа на Нора Гейл, тя промълви. — Вие сте „НГБ&Ко“, нали? Нора Гейл Бъртън.

— Точно така.

— Вие сте подписала писмото, което получих преди известно време от името на няколко бизнесмени.

— Аз им помогнах при написване на черновата — дългите й нокти с маникюр се впиха в козината на котката и тя я почеса зад ушите. — Не ми харесва това, което се опитвате да правите тук, госпожице Гейдър. Изобщо не ми харесва. Вие искате да разрушите всичките ми грижливо съставяни планове за разширение на бизнеса.

— Доколкото си спомням, „НГБ&Ко“ предлага да се построи туристически хотел близо до Пърсел?

— Точно така. Хотел с игрище за голф, тенис кортове и плувен басейн. Ще има всичко необходимо за отдих.

— И може би всяка стая ще върви с по една проститутка?

Нора Гейл се изсмя ехидно, без да скрива злобата си.

— Не, но кой може по-добре да покаже на хората как да прекарват добре времето си, ако не една опитна проститутка? Наела съм най-добрите архитекти на хотели, за да изготвят проекта. Ще бъде нещо грандиозно, вълнуващо и празнично и мисля, че ще се харесва на туристите. Всички, които идват в Тексас, особено тези от изток смятат, че нямаме вкус. Не искам моите клиенти да останат разочаровани.

— Имате ли достатъчно пари, за да построите такъв хотел? — попита Алекс повече заядливо, отколкото любопитно.

— Заделила съм достатъчно, за да мога да заема колкото не ми достигат. Скъпа, не мога да изброя колко каубои, шофьори, чиновници и какви ли не мъже са прекрачвали този праг — каза тя, сочейки към коридора. — Всъщност, бих могла да кажа с точност колко души са идвали тук, колко дълго е стоял всеки от тях, какво е правил, какво е пил, какви цигари е пушил и всичко, което ви интересува. Най-щателно съм записала всичко тук. Аз съм проститутка, но съм умна. Човек не влиза в този бизнес току-така. Всяко момиче трябва да се научи как да достави удоволствие на мъжа по най-бързия начин, за да може да премине към следващия. Трябва да знае и как да го накара да плати повече, отколкото е възнамерявали началото на посещението си.

Тя седна отново и погали котката.

— Да, имам парите. Нещо повече, намислила съм как да ги умножа в бъдеще. С този хотел мога да ги узаконя. Никога не ще се оставя на някого, ако не ми харесва, и няма да слушам повече разказите на никой мъж, че жена му не го разбирала. Живея, за да мога един ден да се махна от това място и да отида в града, да ходя с високо вдигната глава и да казвам „Целуни ми задника“ на всеки, на когото не му харесва, че съм негова съседка — насочи към Алекс цигарата си. — Не съм карала никого да идва тук насила.

Това се казваше реч. Въпреки всичко Алекс беше очарована, но и уплашена.

— Опитвам се само да разреша едно дело за убийство.

— Не го правите заради реда и закона. На никого не му пука, че Селина с убита. Обърнете се назад и ще видите, че съм права.

— Току-що признахте, че делото е подновено.

Нора Гейл леко повдигна рамене.

— Може би от правна гледна точка, но не и от човешка. Чуй, сладурче, последвай съвета ми. Говоря с теб така, както бих разговаряла с някое от моите момичета, ако нещата при нея не вървят.

Тя се облегна напред.

— Върви си вкъщи. Остави нещата такива, каквито са. Всички ще бъдат доволни, включително и ти.

— Знаете ли кой уби майка ми, госпожице Бъртън?

— Не.

— Вярвате ли, че Гууни Бъд я с убил?

— Онзи безобиден идиот? Не.

— Тогава подозирате някого. Кого?

— Никога не бих ви казала.

— Дори и ако трябва да се закълнете на подсъдимата скамейка?

Тя поклати глава.

— Не бих свидетелствала против моите приятели.

— Като Рийд Ламбърт ли?

— Като Рийд Ламбърт — повтори ясно Нора Гейл. — Аз бях с него онази нощ.

— И аз чух същото.

Съскащият й смях накара Алекс да вдигне глава.

— Дразни ли ви това, че някога аз и Рийд бяхме любовници?

— Защо трябва да ме дразни?

Без да сваля очи от Алекс, Нора Гейл издуха кълбо дим от цигарата си към тавана и я изгаси в един кристален пепелник.

— Кажете вие, скъпа…

Алекс се отдръпна, опитвайки се да се покаже само като упорит следовател.

— Рийд беше ли с вас през нощта, когато е била убита майка ми?

— Да — отговори тя без колебание.

— Къде?

— Мисля, че бяхме в моята кола.

— Там ли спахте с него?

— Това има ли някакво значение за вас?

— Интересът ми е изцяло професионален — каза бързо Алекс. — Опитвам се да установя алибито на Рийд Ламбърт. Трябва да знам къде сте били, какво сте правили и колко време сте били заедно.

— Не разбирам какво значение има това?

— Оставете на мен да преценя. Освен това има ли някакво значение сега? Сигурна съм, че сте го казала на следователите, които са ви разпитвали.

— Никой не ме е разпитвал.

— Какво? — възкликна Алекс.

— Никой не ме е разпитвал. Предполагам, Рийд им е казал, че е бил с мен и те са му повярвали.

— През цялата нощ ли беше с вас?

— Бих се заклела в това пред съдебните заседатели.

Алекс я погледна настоятелно.

— Но така ли беше?

— Бих се заклела, че е бил с мен — повтори тя с очи, които гледаха предизвикателно.

Алекс имаше чувството, че е попаднала в задънена улица. Реши да спре да си блъска главата, това й причиняваше болка.

— Познавахте ли добре майка ми?

— Достатъчно добре, за да не плача, когато умря — оценката й съвпадаше с тази на Стейси Уолис. Алекс трябваше да свикне с това, но не можеше. — Виж, сладурче, не ми е приятно да ти го казвам в лицето, но майка ти не ми харесваше. Тя знаеше, че Рийд и Джуниър я обичат. Изкушението беше прекалено силно.

— Какво изкушение?

— Да ги изправи един срещу друг, и виж докъде стигна. След като убиха баща ти, тя започна отново да си играе с двамата. Рийд не искаше да й прости, че беше забременяла, но не и Джуниър. Предполагам, че в това е видял своя шанс и е решил да го използва. Както и да е, той започна сериозно да я ухажва. Това не се хареса на родителите му. Стейси Уолис щеше да пукне от яд. Изглеждаше, сякаш Джуниър ще се ожени за Селина въпреки всичко. Не криеше това от никого и разказваше на всички, че ще се оженят, като завърши гимназия. Баба ти умираше от удоволствие. Винаги е искала Джуниър Минтън да й стане зет, а не Рийд.

Нора Гейл спря за малко, за да запали нова цигара. Алекс очакваше с нетърпение да продължи. Нещо беше заседнало в гърдите й. Не се сдържа и попита:

— Как се чувстваше Рийд от предстоящия брак между Селина и Джуниър?

— Той все още беше сърдит на Селина, но не му беше безразлично. Ето защо дойде при мен онази нощ. Селина беше отишла във фермата на вечеря. Рийд очакваше Джуниър да постави въпроса. Очакваше да се сгодят до сутринта.

— Но до сутринта Селина с била мъртва.

— Точно така, скъпа — отговори Нора Гейл хладнокръвно. — И според мен това беше най-доброто разрешение на проблема.

Когато изрече тези думи, отвън се чу изстрел.