Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Best Kept Secrets, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 103 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Сандра Браун. Добре пазени тайни

ИК „Слово“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от reni_9626)

Глава XLI

Поток от секретарки, служители в съда и други хора се беше събрал пред вратите на съдията Уолис малко след изстрела.

Рийд беше първият човек, който изкачи стъпалата от долния етаж, проби си път през тълпата и започна да дава заповеди на помощниците си, които го следваха.

— Отстранете се всички!

Той инструктира един от заместниците си да повика линейка, а друг — да охранява коридора. Прегърна утешително госпожа Линекоум, която плачеше истерично, и помоли Имоджийн, секретарката на Нат Честейн, да я изведе навън. След това забеляза Алекс.

— Идете в офиса ми, заключете се и останете там, ясно ли е?

Тя го погледна объркана.

— Ясно ли е? — попита той още веднъж по-високо, като я разтърси. Алекс не беше в състояние да говори, затова само кимна с глава.

На друг от своите помощници Рийд каза:

— Погрижете се за нея. Отведете я в моя офис и не пускайте никого там.

Помощникът я поведе надолу по стъпалата. Преди да напусне кабинета на съдията, тя хвърли поглед към Рийд, който оглеждаше неприятната гледка на бюрото на съдията. Той прокара пръсти през косата си и измърмори:

— По дяволите.

Когато слезе в офиса му на долния етаж, Алекс прекара времето, докато го чакаше, като се разхождаше из стаята, плака и гледа в пространството пред себе си. Упрекваше се за самоубийството на съдията Джоузеф Уолис.

Пулсът й беше толкова силен и шевовете на темето й бяха толкова опънати, че имаше чувството, като че всеки момент ще се разтворят. Не беше успяла да вземе лекарствата си. Безумното търсене из чекмеджетата на бюрото на шерифа не й помогна да намери дори аспирин. Този човек никога ли не пиеше лекарства?

Виеше й се свят и й се гадеше. Ръцете й бяха ледени. Чуваше всеки звук от горния етаж, но не можеше да различи нищо определено. Постоянно някой се разхождаше над главата й. Тук намери бягство от бъркотията, но страшно й се искаше да разбере какво става в стаята и в коридора на горния етаж.

Беше напълно отчаяна. Фактите говореха за безжалостната истина, която не искаше да приеме. Признанието на съдията Уолис още повече задълбочи предишните й подозрения.

Хванат натясно, Енгъс щеше да се преструва, че няма угризения на съвестта. Могъл е да подкупи съдията, за да защити Джуниър, а може би Рийд. Но едно нещо беше напълно сигурно — че един от тях тримата е бил в конюшнята онази нощ и е убил Селина.

Когато Рийд отвори вратата и светна лампата, Алекс се обърна към него озадачена. Беше се загледала през прозореца. Не знаеше колко часа е прекарала в офиса му, но сега изведнъж разбра, че навън вече се е стъмнило. Все още не знаеше нищо за това, което се беше случило на горния стаж, след като напусна кабинета на съдията.

Рийд я погледна, но не каза нищо. Наля си чаша кафе и отпи няколко глътки.

— Защо напоследък всеки път, когато се случи нещо в този град, ти си замесена?

Очите й се напълниха със сълзи, които започнаха да се стичат по бузите й. Насочи пръст към него.

— Недей, Рийд. Не знаех, че…

— … когато поставиш Джо Уолис на тясно, той ще си пръсне черепа? Точно това е станало, момичето ми. Мозъкът му се беше стекъл по бюрото.

— Млъкни!

— Намерихме кичури коса и човешка тъкан чак на отсрещната стена.

Тя закри устата си с ръка, за да не извика. Обърна се с гръб към него и цялата потръпна от ужас. Когато я докосна, тя се дръпна, но ръцете му бяха доста силни и той успя да я придърпа към себе си.

— Сега се успокой, всичко свърши — каза той и въздъхна тежко. — Забрави го.

Тя се отдръпна от него.

— Да го забравя ли? Един човек е мъртъв, и то заради мен.

— Ти ли дръпна спусъка?

— Не.

— Тогава грешката не е твоя.

Някой почука на вратата.

— Кой е? — попита Рийд троснато.

Когато помощникът му каза името си, му разреши да влезе. Посочи на Алекс един стол и нареди на сътрудника си да седне зад пишещата машина. Тя погледна Рийд объркано.

— Трябва да дадеш показания — каза той.

— Сега ли?

— Да. Ще бъде по-добре, ако свършим тази работа веднага. Готов ли си? — обърна се към своя помощник, който кимна с глава. — Добре, Алекс, какво се случи?

Тя помисли малко, преди да започне. Възможно най-кратко преразказа случката в кабинета на съдията, като внимаваше да не споменава никакви имена.

— Напуснах кабинета и тръгнах към асансьора — завърши тя. — След това чух изстрела.

— Върнахте ли се обратно?

— Да. Той се беше свлякъл от стола. Главата му лежеше на бюрото, видях кръв и… разбрах какво беше направил.

— Видяхте ли пистолета?

Тя поклати глава. Рийд каза на помощника си:

— Отбележи, че отговаря с „не“ и че не би могла да го види, защото беше паднал от ръката на жертвата и го намерихме на пода от дясната му страна. Това с всичко засега.

Помощникът дискретно се оттегли. Рийд изчака няколко минути. Движеше крака си нагоре-надолу по ръба на бюрото, където седеше.

— За какво говорихте със съдията?

— За убийството на Селина. Обвиних го в укриване на улики и приемане на подкуп.

— Сериозни обвинения. Той какво каза?

— Призна ги за верни.

Рийд извади нещо от джоба на ризата си и го хвърли на бюрото. Сребърният скалпел издаде остър звук. Беше леко окислен, но иначе чист.

Тя отскочи назад при вида му.

— Къде го намери?

— В лявата ръка на съдията.

Те се спогледаха. Накрая Рийд каза:

— Това е било доказателството за неговата подкупност. Държал го е в чекмеджето на бюрото си, за да му напомня, че е извършил нещо нередно. Имайки предвид колко се гордееше с това, че репутацията му с неопетнена, не се учудвам, че се е самоубил. По-скоро би умрял, отколкото да види унищожена своята кариера.

— Това ли е всичко, което можеш да кажеш?

— Какво друго очакваш да ти кажа?

— Очаквам да ме попиташ кой го е подкупил? С какво? Защо? — сълзите й изведнъж пресъхнаха. — Ти вече знаеш, нали?

Той стана от стола и заобиколи бюрото.

— Не съм дете, Алекс.

— Значи знаеш, че Енгъс с подкупил съдията Уолис и го е накарал да осъди Гууни Бъд, като го е признал за убиец на Селина, а за сметка на това Джуниър с трябвало да се ожени за Стейси.

— Какво те накара да стигнеш до това заключение? — попита той и сложи ръце на кръста си. — Това е спекулация. Не можеш да го докажеш. Никой от тях не е бил толкова глупав, за да запише разговора, ако изобщо е имало такъв. Нямаш доказателства. Това са само предположения. Един човек е мъртъв, неговата репутация на безупречен съдия с отишла по дяволите, а ти все още не разполагаш с нищо конкретно за това убийство.

Той се потупа по гърдите.

— Трябваше да отида до дома на съдията и да съобщя на Стейси, че баща й се е самоубил заради твоите неоснователни обвинения, които вероятно не биха направили никакво впечатление на съдебните заседатели.

Спря и се овладя.

— Преди да се ядосам, предлагам да се махаме от тук и да отидем на сигурно място.

— Сигурно? За кого?

— За теб, по дяволите! Все още не са отминали последствията. Нат Честейн едва не получи сърдечен удар. Грег Харпър три пъти се обажда и искаше да разбере дали имаш нещо общо със самоубийството на известния съдия. Стейси е съкрушена от мъка, но в моменти на просветление жестоко те проклина. Пламит и неговите фанатични поклонници са навън на стъпалата пред съда с колове в ръце и крещят, че това е само началото. Целият този хаос е заради теб и подновеното дело за убийство.

Алекс чувстваше, че сърцето й ще изхвръкне, но се овладя.

— Трябваше ли да позволя на Уолис да се разхожда на свобода само защото е бил добро момче?

— Има много по-лесни начини за справяне в такива деликатни ситуации, Алекс.

— Но никой дори не се е опитал! — изкрещя тя. — Това ли е твоята философия за прилагане на закона, шериф Ламбърт? Някои закони не важат за определени хора. Когато някой от твоите приятели сбърка, обръщаш ли глава, като се правиш, че не забелязваш? Очевидно, да. Един пример — Нора Гейл и нейният публичен дом. Ти също ли си изключение от закона?

Той не отговори. Вместо това отиде до вратата и я отвори. След това се обърна и каза учтиво:

— Да вървим.

Тя тръгна по коридора с него. Отправиха се към асансьора.

— Нат ми даде назаем колата на жена си — каза тя. — Паркирана е отпред.

— Знам. Около нея има тълпа репортери, които с нетърпение очакват подробности за самоубийството на съдията. Ще се измъкнем през задния вход.

Напуснаха сградата незабелязано. Навън вече беше тъмно и Алекс се почуди колко ли е часът.

Бяха почти на половината път между сградата и паркинга, когато от тъмнината изскочи група хора и блокира пътя им.

— Стейси! — възкликна Рийд. Неволно пипна пистолета си, въпреки че не беше свалял ръка от кобура.

— Така си и мислех, че ще ви хвана, като се опитвате да избягате!

Стейси съсредоточи вниманието си върху жената. Омразата в очите й накара Алекс да се скрие зад Рийд, но успя да запази спокойствие.

— Преди да кажете каквото и да било, Стейси, искам да знаете, че ужасно съжалявам за баща ви.

— Наистина ли?

— Много съжалявам.

Стейси потръпна. Алекс не можа да разбере дали беше от студа или от неприязън към нея.

— Вие дойдохте тук, за да го унищожите. Вместо да съжалявате, трябва да се гордеете със себе си.

— Нямам нищо общо с грешките на баща ви в миналото.

— Вие сте причина за цялата бъркотия! Защо просто не го оставихте на спокойствие? — изкрещя Стейси. — Това, което се е случило преди двадесет и пет години, не беше от значение за никого, освен за вас! Той беше стар. И без това мислеше да се пенсионира след няколко месеца. Какво ви пречеше?

Алекс си спомни последните думи на съдията. Стейси не знаеше за непочтената сделка, която беше сключил с Енгъс за нейно добро. Алекс й спести тази болка, поне докато мине известно време, за да се възстанови от шока от смъртта на баща си.

— Не мога да обсъждам този случай с вас. Съжалявам.

— Случай? Случай? Никога не е имало никакъв случай. За всичко беше виновна майка ви, която си играеше с хората, докато на някого му е писнало и я е убил — тя присви застрашително очи и пристъпи напред. — Вие сте точно като нея, създавате неприятности, използвате хората и сте уличница!

Посегна към Алекс, но Рийд застана помежду им. Хвана Стейси за ръцете и я задържа, докато премина гневният й пристъп. След това се отпусна на гърдите му и започна да плаче.

Той я погали по гърба и й каза няколко утешителни думи. Подаде на Алекс ключовете на блейзъра. Тя ги взе и влезе в колата, като заключи вратата след себе си. Гледайки през предното стъкло, видя как Рийд поведе Стейси към ъгъла на сградата и двамата изчезнаха от погледа й. След няколко минути се върна сам. Тя му отключи вратата да се качи.

— Ще се оправи ли? — попита несмело.

— Да. Оставих я при едни приятели. Те ще се погрижат да се прибере вкъщи. Един от тях ще остане при нея тази вечер — той присви устни. — Разбира се, мъжът, от когото има нужда, не е там.

— Баща й ли?

Той поклати глава отрицателно.

— Джуниър.

Тъй като всичко наоколо беше изпълнено с тъга, Алекс започна да плаче отново.