Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Best Kept Secrets, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 103 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Сандра Браун. Добре пазени тайни

ИК „Слово“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от reni_9626)

Глава XVII

Когато разбра защо човекът седи и я гледа втренчено и безучастно, Алекс се опита да изкрещи, но не успя да издаде нито звук. Гърлото й се бе сковало от страх. Обърна се и се опита да отвори вратата на пикапа, но безуспешно.

Започна безшумно да дърпа дръжката и накрая бутна с рамо. Вратата се отвори така внезапно, че едва не падна на земята. В стремежа си да се отдалечи колкото може по-бързо от окървавения труп Алекс заби дълбоко в чакъла токчето на обувката си, спъна се и се приземи на длани и колене.

Тя извика от болка и страх и се опита да се изправи. Направи решително крачка напред в тъмнината, но внезапно бе осветена от фарове на кола и ушите й писнаха от силното изсвирване на клаксон.

По инстинкт вдигна ръка да предпази очите си. Внезапно различи силуета на приближаващ мъж. Преди да успее да побегне или да издаде какъвто и да е звук, той каза:

— Вие бяхте наоколо, нали?

— Рийд! — извика с чувство на дълбоко облекчение.

— Какво правите тук, по дяволите?

Изобщо не изглеждаше изпълнен със съчувствие. Това я вбеси.

— Бих могла да ви задам същия въпрос. Онзи мъж — каза тя, сочейки с треперещ пръст към пикапа, — е мъртъв.

— Да, знам.

— Знаете?

— Казва се, ъ-ъ, казваше се Пейсти Хикъм. Преди време работеше при Енгъс — той погледна през зацапаното от мушиците предно стъкло и поклати глава. — Боже мой, каква бъркотия.

— Това ли е всичко, което можете да кажете?

Рийд се обърна към нея.

— Не. Мога да кажа, че единствената причина, поради която няма да ви заподозра в убийство е тази, че някой ми се обади и ме предупреди, че Пейсти седи в онзи пикап с прерязано гърло, но не спомена да е имало друг с него.

— Някой ви е предупредил?

— Точно така. Имате ли представа кой?

— Предполагам, че това е този, който е знаел, че ще дойда тук, за да се срещна с него! — изкрещя тя.

Дойде й и нещо друго наум, но премълча.

— Как пристигнахте толкова бързо, Рийд?

— Мислехте, че съм дошъл преди вас и съм му прерязал гърлото с нож? — попита той саркастично.

— Възможно е.

Рийд повика един от помощниците си. Алекс не беше разбрала до този момент, че не е сам. Изведнъж осъзна няколко неща наведнъж — воя на приближаваща сирена, появата на няколко любопитни клиенти, които се втурнаха през вратата на бара, за да видят какво става.

— Придружете я обратно до мотела — нареди Рийд. — Вижте дали ще се прибере в стаята си.

— Да, шефе.

— Дръжте я под око до утре сутринта. Погрижете се да не излиза никъде.

Двамата си размениха по един враждебен поглед, преди тя да позволи на помощника му да я отведе обратно до нейната кола.

 

— Шерифе?

Помощникът му почука нерешително на вратата, преди да посмее да я отвори. Тази сутрин из офиса се носеше слух, че Рийд е в лошо настроение, което отчасти се дължеше на смъртта на Пейсти Хикъм предната вечер. Всички стъпваха на пръсти, сякаш под краката им имаше черупки от яйца.

— Какво има?

— Няколко документа за подпис.

— Дай да ги видя — Рийд се надигна от въртящия стол и посегна към купчината официални документи и писма. Сложи подписа си на обозначеното място.

— Как е Рууби Фейе?

Любовницата на Пейсти беше намерена в дома й пребита от бой, когато шерифът прати да я извикат, за да я разпита. Накрая тя назова своя съпруг — рогоносец като виновник за смъртта на Пейсти.

— Лил е постъпил почти по същия начин с нея, както и с Пейсти. Ще трябва да остане в болница за една или две седмици. Изпратили са децата при майка й.

Изражението на Рийд стана още по-кисело. Не понасяше мъже, които малтретираха жените си, независимо от степента на предизвикателството. Беше изял толкова бой от баща си, че не можеше да понася никакво насилие.

Подаде книжата обратно на помощника си.

— Нещо ново?

— Не, шефе. Ще ви съобщя, ако има нещо. Казахте ми да ви напомня, че трябва да давате показания в съда днес следобед.

— По дяволите, бях забравил. Добре, благодаря.

Помощникът му се оттегли успокоен и Рийд забрави за него, още преди да затвори вратата.

Тази сутрин не можеше да мисли за нищо друго, освен за Алекс. Образът й запълваше изцяло мислите му. Стана от стола си и се доближи до прозореца. Навън беше слънчево. Спомни си предишния ден, когато яздеше на коня с нея. Слънчевата светлина придаваше червеникав оттенък на косата й. Ето за това трябваше да мисли, когато започна да се заяжда за онзи глупав трофей.

Защо го беше пазил толкова години? Всеки път, когато поглеждаше към него, чувствата му се раздвояваха — както вечерта, когато го получи. Чувстваше се потиснат, защото Джуниър не беше избран за най-добър играч. Колкото и странно да беше, искаше му се да се извини на Енгъс и Джуниър за спечелената награда. Той я беше заслужил, защото наистина беше най-добър в отбора, но победата над най-добрия приятел помрачаваше радостта му.

Алекс беше разбрала всичко това сама. Беше умна, добре; но не и толкова упорита, колкото претендираше, че е. Предишната вечер се уплаши, и то с право. Пейсти никога не е бил хубава гледка, но мъртъв, със съсирена кръв по долната устна, изглеждаше още по-грозен и ужасяващ.

Може би беше добре да види това. Може би нямаше да гори от желание да разкрива тайни, които не я засягат.

Може би ужасното убийство на Пести ще я уплаши и ще я накара да прекрати разследването си, а може и да напусне града и никога да не се върне.

Би трябвало да се зарадва от тази възможност, но уви! Ядоса се още повече на нея и на себе си.

Като я целуна предишния ден, постъпи като глупак. Беше й позволил да го предизвика и си беше загубил ума. Не можеше да се контролира. Извинението облекчи съвестта му само дотолкова, че да може да живее с мисълта за това, което се беше случило. В същото време обаче то го плашеше. Алекс го беше накарала да премине границата на разума. Само един човек можеше да го предизвика така — Селина.

Чудеше се как тази хитра малка магьосница го беше измамила, споменавайки за онази целувка. Не беше мислил за нея от години, но изведнъж тя оживя в съзнанието му.

Спомни си, че това се случи през един топъл септемврийски ден, когато отиде у тях, за да види защо я нямаше на училище през деня. Вентилаторът на стария прозорец работеше, за да охлажда въздуха в малката къща, но без особен успех. Въздухът беше горещ и влажен, вместо хладен и сух.

Селина не се държеше както обикновено. Разреши му да влезе, но беше сдържана, сякаш този първи преход в нея от момичето към жената я бе лишил от въодушевлението, което имаше преди. Очите й бяха подпухнали от плач. Явно беше, че нещо не с наред.

Когато му каза, че й е дошло за първи път, той толкова се успокои, че му се прииска да се изсмее. Въпреки това не го направи. Попречи му мрачното изражение на лицето й. Прегърна я, притисна я нежно към себе си, погали косата й и още един път я увери, че това е нещо прекрасно, а не срамно. За да прикрие смущението си, тя уви ръцете си около кръста му и сгуши лице в неговото рамо.

Дълго време стояха прилепени един към друг, както много пъти в миналото, когато някой от двамата имаше неприятности. Този път той почувства необходимост да придаде тържественост на това събитие и официално да отбележи нейната раздяла с детството.

Целуна я първо по бузата, която беше мокра от сълзите, след това по-надолу. Изведнъж тя си пое дъх, задържа го и той притисна устните си върху нейните. Това беше пламенна, но непорочна целувка.

Беше се целувал и с други момичета и беше използвал езика си. Сестрите Гейл бяха вече посветени в тайните на френската целувка и горяха от нетърпение да споделят опита си с него. Най-малко веднъж седмично той се срещаше с трите в изоставената сграда на VFW и ги целуваше една по една, като ги опипваше по гърдите и плъзгаше ръка между бедрата, докосвайки бикините им. Те се караха коя първа да разкопчае панталона му и да го погали.

Тези откъслечни преживявания правеха живота с баща му поносим и бяха единствената тайна, която имаше от Селина. Това, което правеше със сестрите Гейл, вероятно би я смутило, ако знаеше. Може би щеше да я накара да побеснее. Както и да е, по-добре беше да не знае за проклетата сграда на VFW и за това какво правеше той там.

Но когато усети устните на Селина под своите и долови смущението й, Рийд поиска да я целуне истински — по възбуждащ и забранен начин. Неспособен да устои на изкушението, той не можа да се овладее.

Едва беше докоснал устните й с върха на езика си, когато усети, че те се разтварят. Сърцето му биеше силно и кръвта му кипеше. Притегли я по-близо до себе си и навлезе по-дълбоко между устните й. Когато тя не се отдръпна, започна да я целува страстно. Тя се вкопчи в него. Малките й изпъкнали гърди горяха.

Боже мой, мислеше си, че ще умре от удоволствие. Основите в юношеската му душа бяха разклатени. Тялото му трепереше с вулканична енергия, а пенисът му стана толкова голям, че допря между бедрата й. Той я отблъсна и започна да й се извинява.

Селина го гледаше втренчено в продължение на няколко секунди, с широко отворени очи и притаен дъх. След това се хвърли към него, обви врата му с ръце и му каза, че се радва за това, че я беше целунал по този начин. Тя го обичаше. Той също я обичаше. Един ден щяха да се оженят и нищо нямаше да ги раздели, никога.

Сега Рийд разтърка уморено очи, върна се зад бюрото и се сгромоляса на скърцащия стол. Беше сърдит на Алекс за това, че го върна назад в миналото, което се беше стремил години наред да скрие от всички. Целуна я с намерение да я накаже и оскърби, но не предполагаше, че ще му бъде толкова приятно да усеща коженото й палто и топлата й плът близо до себе си. Не беше очаквал устните й да са толкова нежни. Все още усещаше сладостта им върху езика си. Как би могъл да предполага, че гърдите й са толкова съвършени!

Със сигурност знаеше, че не се беше договарял с тялото си да се възбуди внезапно от дъщерята на Селина. Беше много по-възбуден от когато и да било. По дяволите и все още беше!

Това беше само една от причините за това, че необмислената прегръдка го накара да се почувства бесен и да се укори. Алекс Гейдър — жената, която целуна безумно предишната вечер, — го беше обвинила в две убийства: първо на Селина, а след това на Пейсти. Дори да не успее да докаже твърденията си пред съда, тя можеше да развали всичките му бъдещи планове.

Беше толкова близо до осъществяване на мечтите си. Щеше да постигне това, за което беше работил упорито през целия си живот, а тя можеше да обърка всичко с един замах, дори не беше необходимо да го докосва с пръст. Ако подведеше някой от тях тримата под отговорност, щеше да изтръгне бъдещето от ръцете му, преди да го е проумял. Заслужаваше да я удуши.

Но когато отново изпита желание да постави ръцете си върху нея, то не беше за това.

— Казаха ми, че сте тук.

— Не ви ли казаха, че трябва да се явя в съда след няколко минути и че съм прекалено зает, за да се срещам с когото и да било?

Алекс прекрачи прага на офиса и затвори вратата след себе си.

— Споменаха нещо такова.

— Как ви хрумна, че вие правите изключение?

— Помислих, че бихте искал да ми зададете няколко въпроса за мъжа, който беше убит.

— Всъщност вие не сте заподозряна. Просто сте била на неподходящо място в неподходящо време — нещо, което имате лошия навик да правите непрекъснато.

— Не мислите ли, че има връзка между мен и неговото убийство?

— Не, но явно вие мислите така — подпирайки крака си в ъгъла на бюрото и е ръце зад главата, той се облегна назад. — Нека да чуя.

— Мисля, че вече го знаете. Пейсти Хикъм е бил очевидец на убийството на Селина.

— Откъде знаете?

— Той ми го каза по телефона.

— Пейсти беше голям лъжец. Попитайте, когото искате.

— Повярвах му. Изглеждаше нервен и страшно уплашен. Уговорихме си среща в бар „Последен шанс“, но когато е видял, че ме следите, е офейкал.

— Това означава ли, че аз съм убиецът на Селина?

— Или сте този, който прикрива убиеца.

— Позволете ми да ви кажа какво куца във вашата хипотеза — Рийд свали крака си на пода. — Енгъс е уволнил Пейсти преди няколко дни. Той е искал да си отмъсти — нещо, за което трябваше да се досетите сама. Скалъпил е някаква лъжлива история, на която сте повярвала, защото все още не сте открила нищо конкретно за вашето разследване. Мислите, че има връзка между двамата убийци, така ли? Грешите. Помислете малко. Снощното убийство не прилича на убийството на Селина. Мъжът, който е убил Пейсти, го е сварил да чука жена му, докато той е работил в плантациите близо до Карлсбад. Имаме доказателства за това.

Това изглеждаше толкова правдоподобно, че Алекс не знаеше къде да се дене от смущение, когато я погледна.

— Не е ли възможно този човек да е бил свидетел на убийството на майка ми? Досега е мълчал от страх да не бъде наказан, или просто защото никой не е правил пълно разследване. Убили са го, за да не може да идентифицира убиеца. Ето в това вярвам аз.

— Защото така ви изнася, но само си губите времето, а и моето.

Рийд се опита да стане, но тя го спря:

— Това не е всичко.

Той се примири и седна отново.

Алекс извади един плик от чантата си и му го подаде.

— Това пристигна с пощата тази сутрин. Беше адресирано до мен в мотела.

Рийд хвърли бегъл поглед на писмото и й го върна обратно. Тя го погледна учудено.

— Не изглеждате много любопитен, шерифе.

— Четох го вече.

— Моля? Кога?

— Доколкото си спомням — онзи ден.

— И сте им разрешил да го изпратят?

— Защо не? То не е компрометиращо, нито незаконно. Сигурен съм, че дори началникът на пощата би се съгласил, че отговаря на всички изисквания. Адресирано е правилно, доколкото мога да преценя.

Алекс искаше да му удари плесница, за да заличи злорадата усмивка от лицето му. Желанието беше толкова силно, че й се наложи да стисне ръката си в юмрук, за да се въздържи да не го направи.

— Можете ли да четете между редовете? Хората, които са се подписали, всички… — тя спря, за да преброи подписите — тези четиринадесет души, заплашват да ме изгонят от града!

— Разбира се, че не, госпожице Гейдър — каза той с възможно най-невинен тон. — Вие сте се уплашила, защото намерихте Пейсти. Това писмо потвърждава факта, че Енгъс и Джуниър Минтън означават много за този град. Хиподрумът също. Можете по-бързо да привлечете вниманието на някого, ако го ударите в банковата сметка, отколкото с ритник в задника. Изложихте някои големи капиталовложения на опасност. Да не би да очаквате хората да стоят със скръстени ръце и да гледат как мечтите им отиват на вятъра заради вашата отмъстителност?

— Аз не си отмъщавам, а водя сериозно и дълго отлагано следствие, което не е било завършено справедливо.

— Пощадете ме.

— Областният прокурор в Травис разреши това разследване.

Очите му се спряха върху тялото й, докато произнесе провлачено:

— Срещу какво?

— Много добре. Съвсем професионално, шерифе. Когато свършите патроните, започвате да правите намеци за интимния ми живот.

С нервни, резки движения тя пъхна писмото обратно в чантата си и я затвори здраво.

— Не съм длъжна да ви давам обяснения. Разберете го добре — отвърна тя строго. — Аз няма да си тръгна, докато не стигна до някакъв резултат за убийството на майка ми.

— Е, аз не бих се тревожил, че ще ме нападнат в гръб, ако бях на ваше място — произнесе Рийд с досада. — Както ви обясних вече, убийството на Пейсти няма нищо общо с вас. Хората, които са подписали това писмо, са влиятелни личности — банкери, бизнесмени и икономисти. Едва ли биха ви нападнали в тъмна улица. Въпреки това бих ви посъветвал да не ходите повече на места, където бихте си навлякла неприятности, както последните две вечери. Ако сметнете за необходимо — имам две момчета, които мога да ви препоръчам за охрана.

Тя въздъхна.

— Нито една жена професионалистка ли не харесвате, или само мен?

— Само вас.

Откровеността му я оскърби. Изкушаваше се да му припомни, че когато я целуваше предния ден, не мислеше така, но не го направи. Не искаше да му припомня целувката. Самата тя се надяваше да я забрави, преструвайки се, че нищо не се е случило. Но не можеше. Тя беше объркала безвъзвратно чувствата й.

Не, не можеше да я забрави. Най-добре щеше да бъде, ако се научи да се примирява със спомена за нея и с непреодолимото желание, което беше предизвикала.

Затова думите му я нараниха дълбоко. Пое си дъх и попита:

— Защо не ме харесвате?

— Защото се месите в чужди работи, а аз не харесвам такива хора.

— Работата ми е такава.

— Как ли пък не. Вие сте била още в пелени, когато беше убита Селина! — извика той.

— Радвам се, че ми припомнихте. Щом като тогава съм била само на два месеца, какво е правила тя във фермата онази вечер?

Рийд успя ловко да прикрие смайването си от въпроса й.

— Не си спомням. Вижте, аз трябва…

— Съмнявам се дали някога забравяте каквото и да е, Рийд Ламбърт, въпреки че умело се преструвате. Какво правеше тя там? Моля ви, кажете ми!

Той стана. Алекс също.

— Джуниър я беше поканил на вечеря, това е всичко.

— Имаше ли някакъв специален повод за това?

— Питайте него.

— Сега питам вас. По какъв повод? И не ми казвайте, че не си спомняте!

— Може би я съжаляваше.

— Съжалявал я е? Защо?

— За това, че беше забременяла и не беше махнала детето. Целият й живот отиде по дяволите. За Бога, та тя беше само на осемнадесет!

Той заобиколи бюрото и се отправи към вратата.

Алекс не беше готова да прекратят разговора. Отговорът му не я задоволяваше. Хвана ръката му и го принуди да я погледне в очите.

— Вие бяхте ли на вечерята?

— Да, бях там — рязко освободи ръката си.

— Цялата вечер ли?

— Тръгнах си, преди да сервират десерта.

— Защо?

— Защото не обичам пай от череши.

Алекс настоя ядосано:

— Отговорете ми, Рийд. Защо си тръгнахте?

— Имах среща.

— С кого? Тя все още ли живее тук в града?

— Какво значение има това, по дяволите?

— Тя е вашето алиби. Бих искала да говоря с нея.

— Откажете се. Аз никога няма да я замеся в това.

— Може би трябва, иначе ще се явите пред съда.

— Никога ли не се предавате? — попита той през зъби.

— Никога. Върнахте ли се във фермата онази нощ?

— Не.

— Дори за малко?

— Не.

— Дори не се прибрахте да спите там?

— Казах ви, че имах среща — доближи лицето си достатъчно близо до нейното, така че тя можеше да усети дъха му върху устните си. — И тя беше много страстна.

Поклати глава, за да подчертае думите си, след това се обърна и се спря на прага.

— Трябва да се явя в съда. Бихте ли затворила вратата, като излезете?