Сандра Браун
Добре пазени тайни (31)

Глава XXXI

Сервитьорката сложи на масата две порции пиле с гарнитура и попита дали Джуниър Минтън и неговата гостенка имат нужда от подмяна на купичката с лед.

— Засега всичко е наред, благодаря — каза той с традиционната си усмивка.

Залата в ресторанта предлагаше изглед към игрището за голф. Беше една от малкото в Пърсел, които не бяха пропити с дъха на Тексас. Мекият пастелен интериор действаше успокоително. Джуниър и Алекс бяха сред малкото посетители за обяд.

Тя сложи вилицата си до другите прибори.

— Прекалено хубави са, за да яде човек с тях. Изобщо не могат да се сравняват с приборите в кафене „В & В“. Сигурна съм, че ако вляза в кухнята и видя как приготвят храната, никога няма да ям там. Вероятно е пълно с хлебарки.

— Не. Сигурно ги пържат и сервират за предястие — усмихна се Джуниър. — Често ли обядвате там?

— Сравнително често. Отпускат ми пари за обяд, но не стигат за луксозни ресторанти като този.

— Тогава, след като снощи ми отказахте да излезем заедно, сега се радвам, че бях по-настоятелен и ви доведох тук. Често трябва да бягам от жени, които работят в търговската част на града и обядват в кафене „В & В“. Менюто е вредно за талията им.

— И тук не е за препоръчване — каза тя и опита от украсената със сметана салата.

— Вие не трябва да се безпокоите за талията си. Елегантна сте като майка си.

Алекс подпря вилицата си на ръба на чинията.

— Дори и след като ме е родила ли?

Джуниър беше навел глава над чинията си. Повдигна я, забеляза настойчивото й любопитство и изтри устните си в ленената салфетка, преди да й отговори.

— В гръб изглеждате като близначки, само косата ви е малко по-тъмна и по-червеникава.

— И Рийд каза същото.

— Така ли? Кога?

Тя се усмихна нерешително. Въпросът беше зададен уж съвсем случайно, но между веждите му се образува издайническа гънка.

— Скоро след като се запознахме.

— А-а — каза той.

Алекс не искаше да мисли за Рийд. Когато беше с него, професионалната й безпристрастност, с която се гордееше, изчезваше. Прагматизмът отстъпваше пред чувствата.

В един момент го обвиняваше в убийство първа степен, а в следващия го целуваше безумно и желаеше дори нещо повече. Той беше опасен за нея не само като следовател, но и като жена. И двете неща, взети заедно, бяха уязвими и тя страдаше от неговите атаки.

— Джуниър — попита, след като свършиха обяда, — защо Рийд не е могъл да прости на Селина това, че е забременяла? Наранена е била гордостта му ли?

Той гледаше през прозореца към игрището за голф. Когато усети очите й върху себе си, я погледна тъжно.

— Разочарован съм.

— От какво?

— Мислех, надявах се, че приехте поканата ми за обяд, защото искате да ме видите — въздъхна той обезкуражен. — А вие просто искате да говорим за Рийд.

— Не за Рийд, а за Селина. За майка ми.

Той се пресегна през масата и я хвана за ръката.

— Всичко е наред. Свикнал съм. Селина често ми се обаждаше и ми говореше за Рийд през цялото време.

— Какво казваше, когато ви се обаждаше и говореше за него?

Джуниър се облегна на прозореца и започна да си играе с вратовръзката, като машинално я навиваше между пръстите си.

— Обикновено говореше колко чудесен е той. Рийд това, Рийд онова. След като баща ви беше убит във войната и Селина отново беше свободна, тя се страхуваше дали ще я приеме отново.

— Наистина ли?

— Да.

— Вероятно не е очаквала той да се радва на Ал Гейдър и мен.

— Не, и знаеше това много добре. Никой от нас не искаше тя да ходи в Ел Пасо онова лято, но не можахме да направим нищо, за да я накараме да остане, след като веднъж вече беше решила — отговори Джуниър. — Тя отиде. Беше там, а ние тук — на триста мили разстояние. Една вечер Рийд реши да вземем самолет и да отидем дотам, за да я върнем обратно. Този негодник успя да ме убеди, че може да ни закара и върне обратно, без някой да разбере за липсата на самолета. Единственият човек, който можел да забележи, беше Моу Блейкли, но според Рийд той нямало да ни направи нищо.

— Боже мой, не сте го направили, нали?

— Не, тогава не. Един от работниците в конюшнята — Пейсти Хикъм — подслушвал нашия разговор. Каза на татко и всичко пропадна. Баща ми ни заплаши с бой и ни предупреди да му мислим, ако само си помислим друг път за подобно нещо. Знаеше, че Селина се опитва да накара Рийд да я ревнува и ни каза да я оставим да се забавлява. Увери ни, че накрая ще й омръзне, ще се върне вкъщи и всичко ще бъде както преди.

— Но Енгъс е сбъркал. Когато майки ми се е върнала в Пърсел, тя с била бременна е мен. Не е могло да бъде както преди.

Тя дълго и безмълвно си игра с лъжичката за кафе.

— Какво знаете за баща ми, Джуниър?

— Не много. А вие?

Тя присви леко рамене.

— Само че се е казвал Ал Гейдър и е бил от някакъв град в Западна Вирджиния, където е имало каменовъглена мина, и че бил изпратен във Виетнам няколко седмици след като се оженил за майка ми. Натъкнал се на мина и починал няколко месеца преди да се родя.

— Дори не знаех откъде е бил — каза Джуниър със съжаление.

— Смятах, когато порасна, да отида в Западна Вирджиния и да се запозная със семейството му, но после се отказах. Те не направиха опит да ме потърсят, затова реших, че ще е по-добре да не ги безпокоя. Останките на баща ми са били изпратени до тях и е погребан там. Дори не съм сигурна дали майка ми е присъствала на погребението.

— Не можа да отиде. Искаше, но госпожа Греъм отказа да й даде пари за път. Татко предложи да плати пътя, но баба ви не искаше и да чуе за това.

— Но е позволила на Енгъс да плати разноските по погребението на майка ми?

— Допускам, че тогава е мислела по друг начин.

— Вече не е смятала Ал Гейдър за виновен за прибързания брак на майка ми ли?

— Може и да не е бил виновен — каза Джуниър. — Един войник, който отива на война, а и Селина беше красиво, съблазнително момиче.

— Рийд не е искал да спи с нея.

— И това ли ви каза?

Алекс кимна с глава.

— Да, добре. Някои от момичетата, с които беше спал, парадираха с това пред Селина. Тя искаше да докаже, че е жена и може да улови в капана всеки мъж, който поиска. Гейдър несъмнено се е възползвал от това. Името му беше като неприлична дума за баба ви. Заради него Селина пропусна последната година в гимназията и това не се отрази добре на Мърл. Тя имаше основателни причини да го мрази.

— Искаше ми се да е запазила поне една негова снимка. Пазеше хиляди снимки на Селина, но нито една на баща ми.

— За госпожа Греъм той вероятно е представлявал Дяволът, нещо, което е променило живота на Селина завинаги в най-лошия смисъл на думата.

— Да — каза младата жена и помисли колко добре и колко точно думите на Джуниър отразяваха отношението на баба й към самата нея. — Не свързвам името му с никого, защото не мога да си представя лицето му. Нищо.

— Боже мой, Алекс. Сигурно е ужасно.

— Понякога си мисля, че съм поникнала от земята. Може би съм била първото дете, което е изскочило от зелка.

— Недейте! — Джуниър отново хвана ръката й. — Вие имахте майка и тя беше много красива.

— Наистина ли?

— Питайте, когото искате.

— И вътрешно ли беше толкова красива, колкото външно?

Той сбърчи леко вежди.

— Като всички хора. И тя беше човек. Имаше и недостатъци, и добродетели.

— Обичаше ли ме, Джуниър?

— Дали ви е обичала? За Бога, да! Тя мислеше, че има най-страхотното бебе, което някога е било зачевано.

Размишлявайки върху думите на Джуниър, Алекс излезе от ресторанта заедно с него.

Докато държеше вратата на ягуара отворена, той се приближи до Алекс и я погали по бузата.

— Трябва ли да ходите пак в съда следобед?

— Мисля, че да. Имам работа.

— Прекрасен ден.

Тя посочи небето.

— Лъжец такъв. Изглежда сякаш всеки миг ще завали дъжд или сняг.

Той се наведе и я целуна бързо. След това прошепна:

— Дойде ми на ум къде можем да прекараме по-приятно времето си на закрито.

Този път я целуна по-продължително и ловко успя да я накара да разтвори устните си. Но когато я докосна с език, тя се отдръпна.

— Не, Джуниър — беше ядосана от неуместната му целувка и шокирана от това, че не успя да я възбуди.

Целувката му не я накара да усети как кръвта тупти във вените й с нова сила. Не я накара да усети в утробата си онова силно желание, което понякога си мислеше, че никога вече не ще я напусне. Не я накара да почувства, че ако не стане част от нея, ще умре.

Целувката на Джуниър само й помогна да разбере, че той е схванал погрешно тяхното приятелство. Ако не го спре сега, може да се случи нещо много опасно, както в миналото.

Спокойно отмести глава назад.

— Имам работа, Джуниър, и съм сигурна, че и вие трябва да работите.

Той изпсува, но се предаде.

Когато отстъпи назад, за да може Алекс да влезе в колата, и двамата забелязаха колата на Рийд. Тя бавно се приближаваше към тях и вече беше на няколко метра зад ягуара.

Шофьорът, който се виждаше през предното стъкло, беше скръстил ръце на волана и ги наблюдаваше зад тъмните авиаторски очила. Седеше неподвижно и се усмихваше.

Рийд отвори вратата и слезе от колата.

— Търсех ви, Алекс. Казаха ми, че сте излязла от съда с Джуниър. Проследих ви и ето ме тук сега.

— Защо? — попита Джуниър докачено и постави ръка върху раменете на Алекс.

— Открихме Фъргюс Пламит. Един от помощниците ми ще го доведе.

— И това ти дава право да се месиш в нашата среща?

— Не ме интересува вашата среща — изръмжа Рийд раздразнено. — Тя каза, че иска да присъства на разпита на Пламит.

— Ще престанете ли и двамата да говорите за мен, сякаш не съм тук? — напрежението, което беше възникнало заради нея, й беше непоносимо. То напомняше триъгълника между тях и майка й. Тя свали ръката на Джуниър от раменете си. — Той е прав, Джуниър. Искам да чуя какво ще каже Пламит в своя защита.

— Сега ли? — изхленчи той.

— Съжалявам.

— Ще дойда с вас — каза той твърдо.

— Отивам по служба. Длъжна съм. Благодаря за обяда.

— Моля, няма защо — леко я потупа по бузата Джуниър. След това извика достатъчно силно, за да може да го чуе Рийд. — Ще ти се обадя по-късно.

— Довиждане.

Тя се втурна към блейзъра и се качи, въпреки че срещна трудност с високите си токчета и тясната пола. Рийд се престори, че нищо не забелязва. Седна зад волана и погледна сърдито към Джуниър, който също ги гледаше намръщено. Веднага щом Алекс седна на седалката, той включи на скорост и потегли.

Когато излязоха на магистралата, той сви рязко и Алекс се залепи до вратата. Стисна зъби и се хвана здраво за дръжката, докато колата взе завоя и пое по централната лента.

— Хубав ли беше обядът?

— Много — отговори тя рязко.

— Добре.

— Ядосан сте, защото видяхте, че Джуниър ме целуна?

— По дяволите, не. Защо трябва да се ядосвам?

— Точно така.

Тайно в себе си тя се радваше, че пристигна точно навреме. Спести й обясненията, които възнамеряваше да даде на Джуниър. Донякъде се чувстваше виновна за това. Опита се да заглади нещата и да им придаде професионална насоченост. Затова попита:

— Къде са открили Пламит?

— Точно там, където подозирах. Укривал се е в къщата на един от своите братя. Излязъл да вземе малко въздух и един от моите помощници го спипал.

— Доброволно ли се е предал?

— Не е глупак. Само ще бъде разпитан. Все още не можем да го арестуваме официално. Трябва да сме в съда след няколко минути.

 

Джуниър все още не можеше да си намери място от яд, въпреки че доста обикаля из улиците на града с бясна скорост.

Енгъс му беше сърдит. Майка му също — заради Енгъс. Предишната вечер тя превиши правата си и му заповяда да си размърда задника — в преносния смисъл на думата, разбира се — и да направи нещо, с което баща му би се гордял.

Сара Джоу намираше идеята за връщане на Рийд Ламбърт обратно в компанията за несъстоятелна. Използва по-груб тон откогато и да било и заяви на сина си, че никога не трябва да допуска това да се случи.

— Енгъс иска теб, а не Рийд.

— Тогава защо му е предложил работата?

— За да се стреснеш малко, скъпи. Използва Рийд, за да те сплаши.

Джуниър й обеща, че ще направи всичко, което зависи от него. Обади се на Алекс и я помоли да вечерят заедно, но тя му отказа под предлог, че има главоболие. Съгласи се обаче да обядва с него на другия ден. И когато всичко вървеше като по вода, Рийд се появи и отново му я отне.

— Бизнес, глупости — мърмореше си той. Направи един кръг и спря колата пред дома на съдията. Скочи в лехата с цветя и удари с юмрук по входната врата.

Стейси не се появи навреме да му отвори. Започна да бърбори несвързано, когато най-сетне отговори отвътре.

— Джуниър! — възкликна радостно, когато го видя. — Такава изне…

— Млъкни! Само млъкни — затвори с трясък вратата след себе си и всички чаши и чинии в къщата издрънчаха. Прегърна Стейси и я опря с гръб към стената в коридора. Запуши смаяната й уста с устните си.

Целуна я грубо, докато ръцете му се бореха с копчетата на блузката й. Те се разпиляха като бонбони по мраморния под, когато търпението му се изчерпа да ги разкопчава едно по едно, и скъса блузата й.

— Джуниър — промълви тя задъхано, — какво…

— Желая те, Стейси — мърмореше той и зарови лице между гърдите й. — Моля те, не ме измъчвай. Поне ти. Просто си затвори устата и ме остави да те чукам.

Захвърли полата и бикините й във въздуха, след това разкопча панталона си. Когато я облада, тя извика от болка, тъй като изобщо не беше възбудена.

Причиняваше й болка. Знаеше го и се мразеше за това, че я наранява, защото тя не го заслужаваше, но едновременно с това се радваше, че и друг, освен него страда. Защо само той трябва да страда в този подъл свят?

Всички си го изкарваха на него. Време беше и той да си го изкара на някого. Стейси беше пред него в момента… и знаеше, че може да излее яда си на нея.

Слисването и унижението й го накараха да се почувства силен. Облекчението му се дължеше повече на това, че я покори, отколкото на самия секс. Когато свърши, той се сгромоляса до стената и я притисна между себе си и тапетите.

Постепенно си възвърна разума. Отмести се и я погали по бузата.

— Стейси!

Тя отвори бавно очи. Усмихна й се с подкупващата си усмивка и нежно я целуна. Изведнъж забеляза, че тя е облечена официално, и я попита:

— Да не ти попречих? Ще ходиш ли някъде?

— Имам среща в църквата.

Трапчинката на бузата му стана по-дълбока, когато се усмихна широко. Ощипа я закачливо по разголената гърда.

— Не си облечена за църква в момента. Познаваше я добре — тя веднага отговори на ласките му.

— Джуниър — изскимтя жената и си пое дълбоко дъх, когато той дръпна блузата от раменете й. Разкопча сутиена й и впи устни в набъбналото й зърно. Тя промълви името му и изрече няколко любовни думи. Той придвижи устните си надолу по тялото й и съблече останалите дрехи.

— Джуниър? — извика тя, когато го видя да се свлича на колене пред нея.

Той й се усмихна хитро, пъхна ръка между бедрата й и леко ги разтвори.

— Джуниър! Недей! Не. Не мога. Ти… не можеш…

— Да. Мога, скъпа. Знам, че умираш за мен — каза Джуниър и започна да я ближе, наслаждавайки се на миризмата, която излъчваше тялото й. — Все още ли искаш да ходиш на църква? — прошепна сладострастно. — Кажи, Стейси?

Придърпа я към себе си и я сложи да легне върху него на студения мраморен под. Изпразни се отново в нея. После, докато Стейси лежеше върху него като парцалена кукла, се почувства много по-добре. Не се беше чувствал така от дълго време.

Размърда се, за да се изправи. Стейси се вкопчи в него.

— Не си отивай!

— Хей, Стейси — каза той закачливо, — виж какво съм те направил. Ще трябва да се оправиш, или съдията ще разбере какво си вършила, докато той е бил на работа.

Той стана, оправи дрехите си и приглади косата са назад.

— Освен това аз самият имам работа. Ако остана още една минута, ще трябва да те занеса до леглото и да прекараме целия следобед там. Няма да си пропилея времето, нали?

— Ще дойдеш ли пак? — попита тя тъжно, когато го изпрати до вратата, прикривайки голотата си, доколкото може.

— Разбира се.

— Кога?

Той се намръщи, но прикри това, като се обърна да отвори входната врата.

— Не знам, но след миналата нощ и днес не мисля, ще мога да стоя далече от теб.

— О, Джуниър, толкова те обичам!

Той обхвана лицето й с длани и я целуна по устните.

— И аз те обичам.

Стейси затвори вратата след него. Качи се на горния етаж и взе топъл душ. На следващия ден цялата щеше да бъде в синини, но всяка рана щеше да й бъде скъпа.

Джуниър я обичаше! Така каза. Може би след всичките тези години най-после е пораснал. Може би му е дошъл ума в главата и е разбрал какво е добро за него. Може би най-сетне е заличил Селина от сърцето си.

Но в този момент Стейси си спомни за Алекс и за начина, по който Джуниър я гледаше в клуба. Спомни си колко нежно я беше прегърнал през кръста, докато танцуваха на дансинга и как се смееха двамата. Изпита ревност.

Точно като майка си, Алекс стоеше между нея и мъжа, когото обичаше и който беше всичко за нея.