Мери Спенсър
Магията на страстта (9)

9

— Все ми е едно какво става в града — заяви Люсиен, докато слугата му помагаше да се облече. — Не желая да бъда обезпокояван, в никакъв случай. Поне една седмица. Много ли искам?

— В никакъв случай — отговори Джак и се домъкна с чаша вино в ръката до другия край на гардеробната. — Предполагам все пак, че ще ни простиш, ако ти почукаме на вратата, за да ти кажем, че къщата ти гори.

Люсиен вдигна глава, за да оправи диплите на вратовръзката си и погледна с крайчеца на окото приятеля си.

— Това е, може би, единственото възможно извинение. Всичко останало не ме засяга, дори ако сам принцът пожелае да ме види. Следващите седем дни Клара и аз ще бъдем недостижими. Ако стане нужда, ще кажеш, че сме извън града.

— Ти наистина трябва да я изведеш от града — обади се Улф. — Всяка жена заслужава медена седмица. Аз ще замина с Бела за една година за Италия.

— Да, защото искаш да се видиш с колегите си там — обясни Люсиен.

— И ако изобщо се ожениш някой ден за момичето — добави ухилен Джак.

Улф не му обърна внимание.

— Продължавам да мисля, че би трябвало да направите с лейди Клара сватбено пътешествие. Нали можеш да си го позволиш.

— Бракът — издекламира Люсиен и протегна ръце, за да може слугата да му помогне да облече жилетката, — бракът няма да промени особено много начина ми на живот. Предпочитам да остана в града, тъй че оставам тук. Освен това обещах на Памела да я посетя една седмица след сватбата. Нямам никакво желание да бързам заради нея или заради каквото и да било друго да се връщам в Лондон.

— За бога! — каза саркастично Джак, — нали може да възникне и нещо непредвидено.

Люсиен го изгледа спокойно.

— Точно така.

— Ти си студенокръвна риба, Лъки — отбеляза Улф. — Не разбирам защо ти е притрябвало да задържаш лейди Холинг, след като имаш съпруга като лейди Клара. Освен това трябва да направиш с нея сватбено пътешествие. Наистина ли не ти струва нищо веднага след сватбата да отидеш в Барингтън?

Люсиен се усмихна леко.

— Ще се постарая на нея това нищо да не й струва. Ще се посветя изцяло на тази задача.

— Искаш да имаш наследник и да спечелиш баса, прав ли съм? — попита Джак.

— Може би — отговори Люсиен и сложи снежнобяла ръкавица. — Но, може би, и не. Времето ще покаже. Предлагам междувременно вие двамата да не правите прибързани изводи що се отнася до връзката между лейди Холинг и мен. Разсъждавам над въпроса дали да не сложа край на тази връзка.

— Чудесно — измърмори Джак.

— Наистина ли ще го направиш? — попита, изпълнен с надежда, Улф.

— Трябва да си призная, Лъки, че бих изпитал облекчение. Тя е толкова ужасно несимпатична жена.

Люсиен присви пръсти и погледна отражението си в огледалото. Освободи слугата, после каза:

— Тъкмо по тази причина не искам да я ядосам повече, отколкото ми се налага. Памела е достатъчно трудна и когато е в добро настроение, но сърдита става непоносима. Няма да ми хареса Клара да стане жертва на нейната проклетия.

— Добра мисъл, Лъки — кимна Джак. — Всички знаем на какво е способна госпожица Холинг, ако реши да създава някому проблеми. Алингъм още не се е съвзел след злобната карикатура, която тя му направи и публикува миналата година.

— Човекът за малко не се обеси — потвърди Улф. — Да го нарисува като содомит, след като всички знаят, че е само много плах с жените. И това тъкмо когато той най-сетне събра кураж да направи предложение за женитба на лейди Финиън. Горкото момче загуби и нея, и репутацията си.

— Съгласен съм, че беше много безвкусно — каза Люсиен и се обърна към тях. — Но аз се погрижих за това, а също и за Памела, нали?

— Да, направи го — съгласи се Джак. — Цели три седмици тя беше кротка като овчица. Но злото беше сторено. Оттогава Алингъм изобщо не се е появявал в обществото. Той е съсипан. Ако тя някой ден реши да причини същото и на лейди Клара…

— Тогава ще я убия и тя го знае — прекъсна го Люсиен. — Аз ще внимавам с Пам. Е, приятели… — Той вдигна ръце и се обърна. — Изглеждам ли добре като годеник?

— Съвсем прилично — се чу глас откъм вратата и мъжете станаха да поздравят лорд Манинг.

— Рексли, Сивърн — поздрави лордът. — Ако позволите, бих желал, преди да тръгнем, да поприказвам няколко минути насаме с племенника си.

— Разбира се, сър — поклони се леко Джак. — Ще ви чакаме долу.

— Ако си дошъл да ме призовеш да внимавам с моята изчервяваща се девственица — подхвана Люсиен, — когато вратата се затвори — спомни си, моля те, че всичко, което зная за жените, го зная от теб.

— Надявам се — не всичко — каза Робърт и направи кръг около племенника си, за да го огледа добре — По мое време, както много добре знаеш, направих куп грешки. Изглеждаш много добре, Лъки и сребърната жилетка много ти отива. Клара ще е повече от доволна, надявам се.

— И ти не изглеждаш зле — върна Люсиен комплимента и огледа сивото сако на чичо си и много подходящия панталон. — Лейди Ана ще реши, че си неотразим.

За негово учудване иначе толкова невъзмутимият му чичо се изчерви.

— Не ми е ясно как стигаш до подобни заключения.

— Ти танцува снощи с нея — напомни му Люсиен. — Валс. Помня, че танцувахте доста тясно притиснати, когато смятахте, че никой не ви гледа.

— Лъки — каза лордът и се засмя. — Трябваше да зная, че не можем да имаме тайни от теб.

— Ти изглеждаше както някога — хвана го Люсиен за ръката. — Роби, не допускай тя да ти причини болка. Когато те напусна първия път, ти едва не умря. Не допускай да те преметне още веднъж.

— Създаваш си прекалено много грижи, моето момче. Но този път съм с разума си, мога да ти го обещая. Днес трябва да мислиш само за лейди Клара и твоя голям ден — сватбата ти. — Той сложи две ръце на раменете на Люсиен. — Не зная дали съм ти го казвал някога, Лъки, но аз съм благодарен — много, много благодарен — за грижите ти за мен през всички тези години. Ти си ми като собствен син. — Лордът примига няколко пъти. — Много ще ми липсваш. Без теб ще ми е много самотно.

— Аз ти благодаря още повече, Роби. Ти си всичко, което имам. Единственото на този свят. Какво ли щеше да стане с мен, ако не ме беше взел в дома си?

— Е, донесъл съм ти нещо — каза Роби и пренебрежително изсумтя. — Той бръкна в джоба на сакото си. — Това е принадлежало на твоя баща, а още по-рано на неговия баща. Надявам се да ти стане. — Той вдигна към светлината пръстен със сапфир и го сложи в ръката на Лъки.

Люсиен гледаше пръстена върху своята длан.

— Помня, че татко го носеше — каза учудено.

— Сега е твой и зная, че баща ти искал да е така. Сложи го да видим дали ти става.

Люсиен плъзна пръстена по пръста си. Ставаше му много добре.

— Благодаря — каза той развълнуван. — Това… значи много за мен.

Роби го прегърна за миг и тръгна към вратата.

— Най-добре ще е да тръгваме — каза той е усмивка, — иначе годеницата ти ще реши, че изобщо няма да дойдеш.

 

— Ето. Великолепно. — Ана Хънингтън отстъпи назад и огледа доволна короната от рози и перли. — Клара, ти ще си най-хубавата младоженка, която Лондон е виждал.

Клара се засмя и се изчерви.

— Много се съмнявам, леличко. Ще съм доволна, ако изглеждам поне приемливо. И ако не накарам Люсиен да се притесни.

— Момчето си дава сметка какво има в твое лице — отговори ядосано Ана. — Той нямаше да е посрамен, дори ако беше застанала пред олтара боса и в простичка лятна рокля. Пожелавам си само и ти да си толкова сигурна в него. Боя се, че дори красивите дрехи не променят онова, което се крие под тях.

— Но, леличко, вече ти казах — погледна я умолително Клара.

— Да, каза ми — прекъсна я Ана и посегна към четката — впечатлена съм, че той поне ще се опита да ти има доверие. С няколко движения на четката тя подреди къдриците на Клара в чудесна прическа. — Но ти трябва да знаеш, че една жена изобщо не трябва да моли за такова нещо своя бъдещ съпруг.

— За всеки друг мъж това навярно е така — съгласи се Клара, — само че той е различен.

На това Ана нямаше какво да възрази, макар да се боеше, че сватбата на нейната племенница е под неблагоприятна звезда. Виконт Калън беше повече от готов да мисли най-лошото за Клара. Можеше да прояви за кратко време доверие към нея, но при първата погрешна стъпка на Клара — а всеки човек ги прави от време на време — щеше да я осъди, без да се колебае.

Клара обичаше Люсиен Брайланд глупаво и сляпо, както Ана бе обичала някога неговия чичо. Само че за разлика от нея, Клара нямаше да допусне нещо да я отклони от вече поетата посока. Всичко, което Ана можеше да направи, беше да е готова за мига, в който дойде краят на тази връзка.

Дали не съм все пак прекалено песимистично настроена, мислеше си Ана, докато оправяше сватбената рокля на Клара. Миналата вечер виконтът прояви към Клара нежно внимание, което трогна даже нея. А Клара беше толкова щастлива, че на Ана й се сви сърцето.

— Балът вчера хареса ли ти, леличко? — попита Клара с дяволита усмивка. — Ти танцува валс с лорд Манинг.

— Да — отговори непринудено Ана. — Направих го.

— Беше прекрасна гледка. Човек можеше да си помисли, че сте танцували заедно сто пъти. Впрочем сигурно е било точно така, когато сте били сгодени.

Да, ние наистина танцувахме, помисли си весело Ана, само че никога пред хора. Беше толкова хубаво да е отново в неговите обятия, да усеща как тялото му се движи в ритъм с нейното, да долавя неговата топлина и сила. Беше ужасна грешка да му позволи да я придума за един валс. Първо целувката в градината на Барингтън, а после и този танц… Ако не внимава, пак ще се влюби до уши в този мъж и пак ще е толкова уязвима, колкото е сега Клара. Когато го загуби за пръв път, едва не умря. Втори път нямаше да преживее същата загуба.

— Да, наистина, танцували сме — каза тя на Клара, — но преди толкова много време. А миналата нощ той искаше просто да бъде любезен.

— Не останах с такова впечатление — възрази Клара.

— Наистина ли? — погледна я Ана право в очите.

— Не — поклати глава Клара. — Създавахте впечатление сякаш сте единствената двойка в балната зала и сте погълнати само един от друг.

Милостиви боже! — помисли си Ана — наистина ли са създали такова впечатление? В бъдеще ще трябва да е по-внимателна и когато е с Робърт да крие по-добре чувствата си. Но той беше толкова коректен, особено в сравнение с начина, по който бяха танцували някога валс. Още помнеше чувствения, прелъстителен начин, по който Робърт кръжеше с нея през стаята, а тя беше толкова силно притисната към него, че полите на роклята й се увиваха около краката му с интимност, която я възбуждаше, но и плашеше. Танцът си беше чиста еротика. Вчерашният беше само отблясък на някогашните им танци, въпреки това й беше въздействал, защото беше сигурна, че по време на валса и той си мислеше за онези танци отпреди много години.

— Нямахме какво толкова да си кажем — заяви Ана. — Както вече споменах, той искаше само да бъде любезен. Още не си си сложила перлите.

— О! — Клара докосна голата си шия. — Щях вече да съм ги сложила, но татко така се разплака, докато ми ги даваше, че после ги забравих. — Тя стоя мирно, докато Ана закопчае на врата й наниза съвършени перли. — Толкова бих искала мама да е тук. Много му е трудно без нея.

— Тя ще липсва и на теб на този твой най-важен ден — каза Ана и се залюбува на отражението на племенницата си в огледалото. — Но те уверявам, скъпа, тя ще съжалява още повече от теб, че не е могла да бъде тука на този ден. Да пропуснеш сватбата на детето си е болка, която никога не отшумява. Но така е, когато имаш много голямо семейство.

— Тя наистина ми липсва — съгласи се Клара и сложи ръка в ръката на Ана, — но толкова се радвам, че ти си до мен, леличко.

Ана я целуна по бузата.

— За нищо на света не бих пропуснала този ден, въпреки резервите си относно годеника. А сега, мила моя — добави бързо тя, когато Клара понечи да каже нещо — няма да спорим за виконт Калън, нали си го обещахме. Щом е съгласен през следващите няколко месеца да ти има доверие, мога поне да се опитам да направя същото по отношение на него.

Клара се обърна и погледна загрижено Ана.

— Ще го направиш ли, леличко? Ще е най-хубавият сватбен подарък, който можеш да ми направиш.

— Ще се опитам, мила — увери я най-сериозно Ана. — А сега ела. Сара и малките ти братчета ще направят салона на нищо, а баща ти сигурно има вече само мокри носни кърпички. И, нека се надяваме — завърши тя, докато увличаше Клара със себе си, — да се надяваме, че татко ти няма да предизвика наводнение в Сейнт Джордж.