Лора Джо Роуланд
Иредзуми (37)

Глава 37

— По пътя на логиката излиза, че Ичитеру е убиецът — каза Сано. — Кинжалът срещу Харуме е бил хвърлен от жена. Ичитеру е била там и няма алиби. Имала е достъп до стаята на Харуме и е могла да купи отрова за стрели от Чойей, когато е купувала афродизиака за теб, Хирата.

Лицето на младия васал изглеждаше измъчено и нещастно.

— Не мога да повярвам, че е убийца — каза той за трети път, откакто двамата със Сано се бяха срещнали пред замъка Едо и бяха съпоставили резултатите от отделните разпити. Сега, докато навлизаха в административния район, той упорито бранеше невинността на своята прелъстителка. — Може Дандзаемон да е сбъркал.

Като потискаше нетърпението си, Сано хвърли поглед към върха на хълма. Късното следобедно слънце бе позлатило покривите на дворците и бе обагрило в оранжево дърветата в горския резерват. От бараките покрай улицата изпълзяваха сини сенки и потапяха района в преждевременен здрач. Сано бе уморен и гладен; копнееше за гореща вана, за да отмие от себе си мръсотията от селището на ета. Жадуваше да види Рейко и да сподели с нея успешното приключване на случая. Последното, от което се нуждаеше, бяха нови неприятности с Хирата.

— Ичитеру повече няма да има възможност да се измъкне от разпита — каза той твърдо. — Господарката Кейшо сигурно вече е съобщила на шогуна за нашето недоразумение и той отново ще отвори за посещение вътрешното крило млъкна за миг и после продължи: — Има твърде много доказателства срещу Ичитеру. Волю-неволю ще трябва да се откажеш от пристрастността си към нея.

— Зная — каза Хирата, усуквайки юздите около ръцете си. — Просто имам чувството, че не е тя. Цял ден издирвах улики, които да докажат, че не съм глупак, и се убедих, че извършителят е Кушида. Но сега…

— Всички грешим, Хирата. Не мисли повече за това…

Но Хирата не го слушаше. Бе замръзнал насред двора с озадачено изражение.

— О-о! — възкликна той и после повтори странно натъртвайки: — О-о!

— Какво има? — попита Сано.

— Току-що си спомних нещо! — лицето на Хирата се оживи от вълнение. — Сега вече съм сигурен, че Ичитеру не е убила Харуме.

Сано го погледна с раздразнение:

— Хирата, престани. Стига вече. Ще се измия и ще поговоря с Рейко. После ще отидем до вътрешното крило.

Той се обърна и влезе в къщата. Хирата се втурна след него.

— Чакайте, сосакан сама! Нека ви обясня! — след като събуха обувките си в антрето и нахлузиха платнени чехли, той каза: — Мисля, че онзи ден видях убиеца…

— Какво? — Сано замръзна с ръка на вратата. Думите рукнаха от устата на Хирата като буен поток.

— Когато отидох да се видя с Плъха, си мислех нещо друго, но сега разбирам какво е станало.

Трябваше да се досетя. Тя не е продавала нищо, плащала му е!

— Карай по-бавно, че нищо не разбирам — каза Сано. — Започни отначало.

Хирата пое дълбоко дъх и преглътна, полагайки усилия да обуздае вълнението си.

— Платих на Плъха, за да държи под око Чойей. После се върнах там да видя дали е научил нещо. В стаята при него имаше някаква жена. Двамата се пазаряха… договаряха се нещо. Плъха каза, че току-що му е продала недъгавото си дете за шоуто на изродите. После ми каза, че не е могъл да открие Чойей. Върна ми парите, които му бях дал. Подозирах, че бе намерил търговеца, но че онзи го бе подкупил да не го издава. Сега съм сигурен, че го е подкупила жената, която видях… тя му е предлагала пари, а не той на нея. Докато ние разговаряхме, тя изчезна. Трябва да е била убийцата!

— Но сокушицу Ичитеру е единствената заподозряна жена! — още докато го казваше, Сано осъзна, че греши.

Победоносна искрица блесна в погледа на Хирата.

— Аз не познавам госпожа Мияги. Как изглежда?

— Около четирийсет и пет… — започна Сано.

— Не особено хубава, с продълговато лице, с увиснали клепачи и плътен глас. С почернени зъби и бръснати вежди — засмя се въодушевено Хирата. — Само като си помисля. Разполагал съм с това описание през цялото време!

— Интересна теория — призна Сано. — Но не сме включили госпожа Мияги в сцената с кинжала. Възможно е тя да е сложила отрова в мастилото, но не разполагаме с доказателства. И какъв може да е мотивът й?

— Нека отидем при нея и да видим дали ще я разпозная — помоли Хирата. — Плъха вероятно е разбрал, че тя е клиентка на Чойей, и се е опитал да я изнуди. А тя сигурно е възнамерявала да убие и Плъха… Нищо чудно да съм му спасил живота, като съм пристигнал в онзи миг! — младежът се поклони: — Моля ви, сосакан сама, преди да решите, че Ичитеру е виновна, дайте ми възможност да докажа, че съм прав. Нека разпитам госпожа Мияги!

Опитвайки се да предотврати евентуално преследване в погрешна посока, Сано каза:

— Днес Рейко бе на посещение в тяхното яшики. Хайде да видим дали е научила нещо — той влезе в коридора, където един слуга излезе да го посрещне.

— Къде е съпругата ми?

— Не си е вкъщи, господарю. Но остави това за вас — и му подаде запечатан плик.

Сано го отвори и прочете на глас:

Уважаеми съпруже.

Посещението ми у владетеля Мияги бе крайно интересно и според мен той е убиецът на Харуме. Двамата със съпругата му ме поканиха в лятната им вила довечера да съзерцаваме есенната луна. Трябва да се възползвам от възможността да задам още въпроси на даймио и да получа доказателства за вината му. Не се тревожи — взимам със себе си твоите помощници Ота и Фуджисава, както и обичайната си охрана. Ще се върнем утре сутрин.

С обич

Рейко

Изведнъж идеята да разследват жената на даймио Мияги вече не му изглеждаше толкова нелепа. Ако съществуваше някаква вероятност тя да е убийцата, Сано не искаше Рейко да пътува с нея до отдалечена вила, макар и с въоръжена охрана.

— Мисля, че Ичитеру може да почака още малко — каза Сано. — Ще се опитаме да настигнем Рейко и Мияги, преди да са излезли от града.

Сред залп от тропот на конски копита Сано и Хирата пристигнаха пред портите на семейното имение на даймио Мияги. Сано хвърли тревожен поглед надолу и нагоре по улицата.

— Не виждам паланкина на Рейко — каза той, — нито охраната й — колкото и да не му се искаше, започна да си мисли, че Хирата е прав: госпожа Мияги бе убийцата. Тревога стегна сърцето му.

— Успокойте се — рече му загрижено Хирата, — ще я намерим.

Сано скочи от коня и се обърна към единия от двамата пазачи.

— Къде е жена ми? — попита рязко той, сграбчвайки го за бронираната туника.

— Хей! Пусни ме! — пазачът блъсна Сано; другият го стисна в желязна хватка.

Хирата се втурна да обяснява:

— Съпругата на сосакан сама трябваше да отиде на вилата на семейство Мияги заедно с домакините. Искаме да разговаряме с тях. Къде са?

При споменаването на титлата на Сано и двамата стражи се напрегнаха и отстъпиха назад, но не отговориха.

— Влизаме вътре — каза Сано на Хирата.

Стражите препречиха входа с уплашени физиономии. Поведението им още повече разтревожи Сано — нещо не беше наред.

— В имението няма никой — каза единият. — Всички заминаха.

Обладан от внезапен страх, че нещо се е случило с Рейко в къщата, Сано извади меча си.

— Отстранете се! — стражите отскочиха встрани и Сано отвори вратата с трясък. Следван от Хирата, той побягна през двора, през вътрешната порта и връхлетя в къщата, като викаше: — Рейко!

Тишина бе обгърнала дългия сумрачен коридор. Продължи напред и скоро се озова сам в семейните жилищни помещения. Това крило бе студено, тъмно и влажно като пещера. Мирис на мухъл изпълваше въздуха. Сано спря, за да си поеме дъх и да се овладее. Наоколо не видя никого. Първоначално не чуваше нищо, освен собственото си тежко дишане. После долови слаб стон. Сърцето му подскочи. Рейко! Последва звука и зави зад ъгъла.

Изведнъж замръзна на място. Светлина от запалена лампа се разливаше от една отворена врата.

Отвън бе коленичил и плачеше слугата, когото Сано помнеше от първото си посещение.

— Момичетата — изстена той. — Момичетата… — сълзи блестяха по сбръчканото му лице. Вдигна трепереща ръка и показа към вътрешността на стаята.

Сано се втурна през вратата. Отвътре го блъсна познат мирис — зловонен, солен, метален. Първоначално не можа да проумее сцената, но после погледът му се проясни. Беше помещение за къпане с дълбока дървена вана и бамбуков параван. Точно до ваната лежаха телата на две жени, свити една до друга. Китките и глезените им бяха овързани. Дълбоки разрези на гърлата почти ги бяха обезглавили. Алена кръв бе просмукала дългите им разрошени коси и бледата им кожа. Тя бе оплискала стените, протекла по пода, опръскала ваната и оцветила водата в нея. Ужас вцепени Сано. Лицата на двете млади жени се открояваха с кошмарна яснота на фона на жестоката сеч. И двете притежаваха нежните черти на Рейко. Стенейки, той се свлече на колене до девойките.

Хирата се втурна в банята.

— Милостиви богове! Каква касапница! Пазачите ми казаха, че господарката Мияги е убила наложниците на съпруга си. Вързала ги е. Те мислели, че е игра. После им прерязала гърлата. Когато слугите чули писъци и дошли да видят какво става, тя им наредила да не казват на никого. Тя и господарят Мияги тръгнали, за да се срещнат с някого при портите на двореца, за да пътуват към вилата заедно. Било е преди два часа.

Сано не можеше да проумее причините, поради които госпожа Мияги бе убила наложниците на съпруга си, но жестоката й постъпка със сигурност доказваше, че Рейко е в смъртна опасност. В следващия миг той вече тичаше презглава към изхода, следван от Хирата.