Джейн Арчър
Непокорна страст (23)

Двадесет и първа глава

Александра добави още няколко подправки към врящата в желязното котле вода. Беше разгневена. Ядосваше се на самата себе си колко слаба беше! Колко податлива! Трябваше да се досети, че отношението на Джейк към нея няма да се промени. Облада я по-нежно от обикновено, с по-голяма страст и тя му се остави — наистина го канеше при себе си. Но след като се възползва от нея, той се облече и я заряза като най-обикновена проститутка. Луда за връзване!

Тъкмо изпираше един парцал в кофа с вода, за да почисти кухнята, когато чу цвилене на кон. Погледна през прозореца и видя един мустанг, завързан пред хасиендата. Отиде в голямата стая.

В центъра на стаята стоеше млада мексиканка с ръце на кръста. Носеше селски дрехи, подобни на облеклото на Александра. Едрите й, млади гърди изпъваха бялата блуза, а тъмните кръгове около зърната прозираха под тънкия плат. Мексиканката я изгледа високомерно.

Смутената Александра направи още няколко крачки, след което спря.

— Мога ли да ви помогна? Търсите ли някого?

Лицето на жената се изкриви от злоба.

— Намерих тази, която търсех, кучко!

— А, разбирам — усмихна се спокойно Александра. — Ти сигурно си Роза.

— Предполагам, че той ти е казал за мен.

— Е, Пекос…

— Пекос! Нямам предвид онзи глупак. Имам предвид Джейк.

Александра учудено повдигна вежди, а очите й леко проблеснаха.

— Джейк ли?

— Да, Джейк, моят мъж, кучко. Дойдох да те видя. Пекос каза, че си тук.

— Не съм изненадана. Той се опита да ме изнасили, както сигурно знаеш. Предполагам, че това те засяга.

— Да те изнасили ли? Ха! Не би пожелал една малка, кльощава gringa, като теб. Нито пък Джейк. Ти си го омагьосала, нали? — попита Роза. Очите й се присвиха. Пристъпи по-близо до Александра.

— Да съм го омагьосала? Роза, не бъди глупава — Александра се забавляваше от гнева на мексиканката и това само я разяри още повече.

— Иначе защо ще те пожелаят?

Александра сви рамене. Не проявяваше особено желание да обсъжда двамата мъже с Роза. Все пак беше интересно да види една от бившите любовници на Джейк. Тази беше хубава, сладострастна и млада, може би шестнадесетгодишна. Трябваше да признае, че Джейк има добър вкус, като си спомни красивата мадам Льоблан и съблазнителната Керълайн.

— Виж — заговори Роза, като направи още една крачка към нея. — Джейк ми принадлежи. С него имахме една кавга. Напуснах го и отидох при Пекос, като при нов мой мъж, но го направих, само за да накарам Джейк да ревнува. Той е мой. Разбираш ли?

— Е, и? — сви рамене Александра.

— Е, и! Искам да си тръгнеш. Да се махнеш. Върви си! Махай се от Тексас, преди да съм ти издрала очите!

Александра се разсмя снизходително.

— Слушай, Роза — спокойно рече тя. — Аз съм тук и ще остана колкото искам. Нито ти, нито някой друг може да ми заповядва какво да правя. И още нещо. Джейк вече не е твой мъж!

Очите на Роза се разшириха от ярост. Без предупреждение се хвърли към Александра, хвана я за косата, опитвайки се да я ритне, да я издере, да забие ноктите си в нея. Но Александра беше придобила известен опит в Ню Орлиънс и също знаеше някои номера.

Затъркаляха се по пода, блъскаха се в мебелите, нанасяха си удари, разкъсваха дрехите си. Роза се биеше като котка, решена да отмъсти, да обезобрази Александра и по този начин да я направи непривлекателна за мъжете, които я харесваха. Свирепо сграбчи дългата й златиста коса и я заскуба, докато накрая Александра не я удари в лицето.

Роза се надигна на колене, а черните и очи хвърляха светкавици.

— Значи малката gringa може да се бие. Изненадана съм, но това няма значение. Ще те убия! Чуваш ли, ще те убия?

— Чувам, малка кучко, но ако отново те хвана тук, ще те довърша със собствените си ръце. А ако те забележа около Джейк, ще те наредя така, че никой мъж повече няма да те погледне — изсъска Александра, а гърдите й тежко се издигаха и спускаха.

Роза държеше разкъсаната си блуза и дишаше тежко. След това изведнъж пусна разкъсаните краища, разкривайки заоблените си гърди с тъмни, твърди зърна. Притича покрай Александра и излезе навън.

Александра се обърна и видя как Роза се хвърля на гърдите на Джейк, и се вкопчва в него с ридания.

Александра срещна погледа на Джейк и се изчерви от развеселеното му изражение. Ламар стоеше настрана от групата и не проявяваше особено желание да вземе участие в препирнята.

— Твоите думи значат ли, че не искаш да ме делиш с никого, Алекс? — попита Джейк, като отблъсна Роза настрани.

— О, не! — извика Александра, ядосана, че е чул заплахите й и в същото време смутена.

Роза се бореше със силните ръце на Джейк, за да си възвърне мястото до гърдите му. Притискаше голите си гърди към него, опитваше се да го съблазни, да го накара отново да я пожелае.

— Джейк, Джейк, тази жена ме нарани. Виж само какво направи с блузата ми — каза Роза, отмятайки глава назад, за да разкрие по-добре едрите си гърди.

— Да, виждам — иронично отвърна Джейк, поглеждайки към двата заоблени хълма — близнаци, които се надигаха към него. — Изглежда, че има някакъв проблем с блузата ти, Роза — добави той и придърпа двата края на разкъсания плат над гърдите й.

— Джейк, Джейк, махни я оттук. Тази gringa не ти е нужна. Аз съм топла. Аз съм твоя. Преди ме желаеше. Вземи ме отново.

Джейк погледна към нея, след това обърна очи към Александра, сякаш правеше избор. Усмихна се при вида на нарастващия гняв на Александра и белите му зъби проблеснаха на загорялото му лице. Вдигна ръка хвана брадичката на Роза и се втренчи в умоляващото й лице.

— Върви си, Роза. Предполагам, че принадлежа на победителката, а според мен победителка е Алекс.

Кипяща от ярост, Роза изхвръкна от хасиендата. Александра, която също беше ядосана и се чувстваше унизена, излезе от стаята и се заключи в спалнята си.

През следващите дни Джейк непрекъснато напомняше за случката на Александра. Струваше му се много забавна, особено когато искаше да я раздразни. Многократно й повтаряше, че трябва добре да се грижи за него, тъй като беше го спечелила на дуел и беше обещала да обезобрази всяка жена, която се опита да й го открадне. Александра нямаше какво да отвърне. Все още не можеше да повярва, че е била толкова разярена, та е казала тези думи. Но по някаква причина, която не можеше да разбере, тази случка помогна за сближаването й с Джейк.

Джейк дори я учеше да стреля. Един ден й каза:

— Предпочитам да те науча да стреляш, Алекс, понеже често ти се налага да се защитаваш. Някой ден може да не съм наблизо, за да те спася от похотта на другите мъже.

Макар всичко това да му се струваше много забавно, след инцидента с Пекос гледаше винаги да има поне един каубой близо до хасиендата, когато отиваше някъде. Дори това бе причина за шеги и закачки. Каза й, че всички каубои почти не могат да работят от копнеж по красивата Александра. Наистина всички каубои, които оставаха в хасиендата, се опитваха да й помагат в кухнята или при прането и чистенето. Разбира се повече пречеха, отколкото помагаха, но го правеха с такова добро настроение и удоволствие, че обикновено им позволяваше да носят вода или дърва за кухнята. Джейк като че ли не я ревнуваше от тях, макар че я държеше под око и внимателно наблюдаваше отношението й към тях. Всичко беше съвсем невинно. Отнасяха се към нея като към истинска дама.

Дните се изнизваха неусетно един след друг, докато накрая Александра осъзна, че са изминали три седмици от пристигането й в Тексас. Много добре знаеше колко време е изминало, тъй като имаше един факт, който не можеше да пренебрегне. Повече не можеше да се заблуждава, че е бременна.

От последната дата, когато беше в Ню Орлиънс, бе изминало повече от месец. Беше сигурна, че детето е от Джейк. Трябваше ли да му каже? Какво трябваше да направи? О, защо се случи точно сега? Но грешката не беше нейна. Джейк продължаваше да я прелъстява всяка вечер, като че ли беше задължен да го прави. Но може би не трябваше да стоварва цялата вина върху него. Самата тя го желаеше толкова силно, колкото й той нея. Но въпреки това желанието оставаше чисто физическо. Не разменяха нито една любовна дума. Досега бе сдържала чувствата си.

Разхождаше се напред-назад и сериозно обмисляше създалото се положение. Бебето трябваше да има баща. Не можеше да роди незаконно дете. Нямаше да бъде честно към безпомощното бебе. Щеше да бъде съвсем различно, ако Джейк я обичаше, но той не проявяваше никакви признаци на любов. Като че ли вече не я мразеше. Дори я разпитваше за миналото, особено за времето, прекарано в Ню Орлиънс, но Александра упорито мълчеше. След като в началото бе отхвърлил историята, която му разказа, Александра не обели повече дума на тази тема. Дори за майка му. Сега й се искаше да не беше проявявала толкова гордост.

Чу се някакъв шум. Вдигна глава и видя, че Джейк идва към нея със смръщено чело. Александра пое дъх. Джейк никога не беше у дома по това време деня.

— Джейк?

— Всичко е наред. Върнах се, за да поговоря с теб. Имаш ли една свободна минута?

Александра го погледна загрижено. Рядко го беше виждала толкова сериозен.

Придърпа един стол близо до нея, бутна сомбрерото си назад и я загледа с напрегнатите си, сини очи.

Александра си спомни първия им разговор в каютата на борда на „Летящия Джей“, когато не знаеше какво може да очаква от него. Сега се чувстваше по същия начин.

— Какво да правя с теб, Алекс? — бавно попита той.

— Какво имаш предвид?

— След два дни стадото ще е готово и ще потеглим към Сан Антонио.

— Радвам се. Знам, че искаш точно това — додаде Александра, опитвайки се да прикрие страха си. — Джейк, преди да тръгнеш бих искала да ти кажа нещо.

Погледът му стана още по-напрегнат.

— Казвай.

— Ами, бях по-твърдоглава, отколкото бе нужно. Искам да знаеш за мен. Трябваше да ти разкажа още преди, когато ме питаше.

— От теб зависеше, Алекс. Аз съм много любопитен. Не се държиш като проститутка. Просто нищо не разбирам.

— О, Джейк, аз не съм блудница. Разбираш ли, всички тези мъже… вината не беше моя. Първият път бях изнасилена, както вече ти казах.

— Не искам да знам нищо за мъжете.

— Напротив, по дяволите, ще ме изслушаш. Започна да ме обвиняваш, още от самото начало. Е, сега ще изслушаш фактите. Наистина съм Александра Кларк. Дядо ти ми беше настойник в Ню Йорк. Той ме отгледа след смъртта на родителите ми и след като ти и майка ти сте го напуснали. Преди да умре, помоли ме да намеря Елинър в Ню Орлиънс. Наех капитан Съли и шхуната му. Той искаше да ме изнасили и да ме остави след това на екипажа си. Скочих през борда. Ти ме спаси.

— Алекс! Спри!

— Не, искам да го чуеш. Искам да чуеш всичко. Отведе ме в Ню Орлиънс. Изплаши ме. Плашеше ме, когато… когато правехме любов. Бях толкова неопитна. Затова избягах. След това попаднах на улица „Галатен“.

— Проклятие, Александра — извика Джейк, скочи и започна да се разхожда из стаята, развълнувано прекарвайки пръсти през косата си.

— Да, на улица „Галатен“. Постъпих глупаво, но не знаех къде съм попаднала… поне от началото.

— Не искам да те слушам повече — Джейк седна, а сините му очи потъмняха от болка.

— Бях отчаяна. Ходех по улицата, опитвах се да се измъкна, но един мъж ме повлече към един танцувален салон.

— О, не! — простена Джейк, приведе се и скри лицето си с длани. — Само ако знаех!

— На следващия ден ме изпратиха при мадам Льоблан. Само свирех на пиано и пеех, Джейк, повярвай ми, моля те! Последната нощ ми дадоха нещо с шампанското и Джайлс ме облада. Само по този начин можеше да го стори.

— И за да ме накара да повярвам в това, което виждам! Проклетата Бела и нейните номера. Тя и Джайлс са го нагласили. Сега разбирам — спря за миг, после добави внимателно — Съжалявам, Алекс! Дали някога ще можеш да ми простиш? — каза той с болка в гласа си.

Александра го погледна право в очите. Вярваше й.

— Да, Джейк — усмихна се тя. — Измамиха ни и двамата. Предполагам, че са го направили от ревност. Освен това са искали парите ми.

— Парите ли?

— Да, Джейк. Аз съм богата наследница.

— Искаш да кажеш, че превивам гръб покрай тези говеда, когато ти имаш цяло състояние? — разсмя се той.

Александра сведе поглед, а дългите й ресници скриха за миг очите й.

— Искаш ли парите ми?

— По дяволите, познаваш ме добре. Не ми пука за твоите пари. Те са си твои. Задръж си ги. Досега не са ти донесли много добрини.

Александра отвори широко очи, а зеленият им цвят се смекчи.

— Джайлс ме отведе в плантацията. Останах при Елинър до смъртта й. Не беше добре с белите дробовете. Каза, че не е искала да оставаш при нея.

Джейк отново стана и закрачи напред-назад.

— Знаех, че е болна, но все пак е трябвало да ми каже. Щях да остана. Ранчото можеше да почака.

— Тя знаеше, че ще останеш, но не е искала да пречи на живота ти. Много те обичаше.

— Всичко можеше да почака.

— Помоли ме да ти кажа, че много те обича. Искаше да знаеш, че е била щастлива през последните си дни с мен. Искаше да ти кажа, колко е щастлива, че Олаф й прощава и че я обича, а също и теб. Това беше една от причините Олаф да ме изпрати при теб — да ти кажа, че те обича и че е бил един глупав старец.

— Иска ми се да го познавах по-добре — усмихна се Джейк. — Щеше да бъде по-добре, ако майка ми беше останала при него.

— Елинър ми даде това — каза Александра, като извади медальона от блузата си и го измъкна през главата си. Подаде го на Джейк. — Мисля, че всъщност ти принадлежи.

Джейк се приближи до нея и погледна медальона.

— Дала го е на теб?

— Да, тя се отнасяше с мен като с дъщеря.

— Задръж го. Щом е искала да ти го даде, значи е твой — каза Джейк, като стисна пръстите й върху медальона. Отново седна и я загледа със сериозните си сини очи.

— След като майка ти умря, дойдох тук, понеже й бях обещала. Освен това Джайлс се опитваше да ме принуди да се омъжа за него. Реших, че тук ще съм на по-безопасно място. Ейба напусна плантацията с мен. Когато тръгвах насам, замина на север. Не съм проститутка, Джейк.

Погледите им се срещнаха в един безкраен миг.

— Не, не си, но, по дяволите, Алекс, в леглото не се държиш като дама.

Александра ококори очи, след това се разсмя. Джейк я погледна изненадано и се разсмя с нея.

— Е, по дяволите, Джейк, и ти не си джентълмен в леглото.

— Не знам — поклати глава Джейк. — Вкара ме в небрано лозе. Искаш ли да си отидеш у дома? Или искаш да останеш в Сан Антонио? Не мога да те взема с нас. Невъзможно е.

— Тогава, когато тръгнеш, ще ме оставиш някъде — студено заяви тя, а сърцето й заби бързо в очакване на отговора му. Нима наистина всичко щеше да завърши просто така?

— Добре, Алекс, щом така искаш — отвърна също така студено Джейк.

Александра се изправи. Знаеше, че ако наистина я обича, няма да й позволи да го напусне. Вече никога нямаше да може да му каже за детето. Не искаше да проси любовта му. Скри чувствата си зад ледена маска, но лицето й остана напрегнато.

— Много добре, Джейк. Обещанията ми към Олаф и Елинър са изпълнени, така че вече нищо не ме задържа тук. Ще дойда с теб до Сан Антонио, където ще се разделим.

Погледна го бързо, после го заобиколи и излезе от стаята.

— Алекс? — повика я той, но беше твърде късно.

Александра беше излязла навън. Чу го, че я вика, но не отвърна. Бързо се качи на коня и го пришпори в галон, далеч от хасиендата, далеч от Джейк.

„Джейк! Джейк!“, викаше сърцето й, докато яздеше. Сега, когато добитъкът беше готов за тръгване, Джейк искаше да я зареже, да я отхвърли. А тя бе мечтала, че би могла да спечели сърцето му? Глупачка! Щеше да се раздели с него и никога нямаше да се върне. А той нямаше да научи за детето си, никога! Никога вече нямаше да я види, след като се разделяха в Сан Антонио.