Джейн Арчър
Непокорна страст (10)

Осма глава

Докато Керълайн бавно се събличаше пред него, Джейк се опита да отклони мислите си за Александра. Какво ставаше с него? Керълайн беше една от най-добрите жени, които някога беше имал и, ето, тя беше тук, торяща от желание за него. „Забрави за онази кучка или си мисли за нея като Керълайн! Всички жени са еднакви, щом попаднат в леглото“, каза си той сурово, опитвайки се да се наслади на чувствената красота на Керълайн. Във всеки случай, ако Алекс възнамеряваше да си играе с онова подобие на мъж, Хейуърд, беше длъжен да я замени в представите си с Керълайн.

Керълайн се беше съблякла и бавно, предизвикателно идваше към него. Джейк седна на леглото и я загледа внимателно. Дългата й, тъмна коса се спускаше надолу по раменете й, очертавайки като рамка гладката й кожа. Гърдите й бяха големи, закръглени, а зърната им тъмнееха върху бледата й кожа. Заоблените й бедра приканваха към внимание, обещавайки скрити наслади на всеки мъж. Щом го приближи, Джейк усети, че кръвта му кипва. Събори я върху леглото и зарови лице в сластните й гърди. Коленете му се вмъкнаха между бедрата й.

Керълайн изстена при докосването му и го притегли по-близо към себе си.

— О, липсваше ми, Джейк! Имах нужда от теб. Не ме напускай отново.

— От начина, по който си играеше със Съли, не стана много ясно, че съм ти липсвал — сухо каза той, докато опитният му език търсеше розовите й зърна.

— Исках само да те накарам да ревнуваш. Разкарах го още на времето, нали?

— Трябваше ли да предизвикваш ревността ми, за да те пожелая?

— Не, надявам се, моя любов.

— Откъде да знам, че няма да дойде при теб по-късно?

— Защото ще останеш с мен през цялата нощ — Керълайн дръпна дрехата му. — Съблечи това, Джейк. Искам да те почувствам върху себе си.

Джейк бързо се съблече и се обърна към нея. Слабата светлина падаше върху нежното й, женствено тяло и мъжествеността му се раздвижи, но когато я покри с тялото си не мислеше за Керълайн, защото виждаше златисточервени коси и пламтящи зелени очи. Жадно покри устата й със своята, опитвайки се да угаси огъня, който гореше в него от копнеж по Александра. Керълайн отвърна на целувката му с равна страст. Внезапно Джейк спря, а тялото му застина.

Керълайн простена и се опита да го притегли към себе си.

— Какво има?

— Шшт. Чух нещо. Замълчи.

 

— Така че… мислех, че ще дойдеш при мене, моя сладка лейди. — Капитан Съли говореше тихо, а гласът му идваше от градината.

— Разбира се, дори да не бяхте викали под прозореца ми. Трябва да си взема куфарите. Нуждая се от тях — остро отвърна Александра.

— Знам, че се нуждаеш от тях и знам защо — каза той, като че ли знаеше всичко за нея.

— Какво искате да кажете? — попита Александра с изплашен глас.

— Искаше да се измъкнеш от Ню Йорк бързо, без никой да разбере, но настояваше да вземеш всички тези куфари с дрехи с теб. Мисля, че отговорът е очевиден.

— Така ли? — Александра не можеше да разбере как този факт би довел до разкриването на самоличността й.

— Не се опитвай да се правиш на невинна. Подозирам, че си изгубила невинността си преди много време.

— Наистина не разбирам за какво говорите — Александра се опита да говори спокойно.

— Виж сега, всичко, което исках, беше малко от онова, което раздаваш край себе си, но ти толкова настоятелно се опитваше да се измъкнеш…

— Какво!

— Боже, тя била хладнокръвна! Знам, че са те изгонили от Ню Йорк, защото си скъпо платена проститутка и за мен ще си останеш проститутка, без значение каква си всъщност.

— Проститутка? — разсмя се дрезгаво Александра — Глупак такъв! Искам си куфарите. Това е всичко, което искам от вас. Вече ви платих. Аз…

Не завърши думите си, защото тежката му ръка се стовари върху лицето й и я събори върху меката, влажна земя.

— Осмеляваш се да ме наричаш глупак, малка курва такава. Ще ти покажа що за човек съм — изръмжа Съли, докато си разкопчаваше панталоните.

— Остави ме — простена Александра, неспособна да помръдне.

Джейк с проклятие скочи от леглото на Керълайн. Бързо навлече панталоните си. Докато тичаше навън, Керълайн извика след него.

— Нали чу? Тя е проститутка. Няма нужда да я защитаваш. Точно от това има нужда.

Но преди да завърши думите си, Джейк вече беше преминал половината стъпала. Керълайн започна припряно да се облича. Джейк беше неин и възнамеряваше да се бие за него.

Джейк прескачаше по две стъпала, а яростта му го подтикваше към хладнокръвна решителност. Съли току-що беше вдигнал роклята на Александра, разкривайки дългите й, красиви крака, докато тя стенеше и безпомощно го удряше.

Джейк дотича при тях.

— Какво, по дяволите, правиш, Съли? — запита той, а гласът му заплашително разцепи тишината на островната нощ.

Съли трепна и скочи на крака, готов да посрещне Джейк.

— Взимам си моето. Не е твоя работа. Връщай се при Керълайн. Тази нощ иска теб. Имам право да потърся удоволствието си, където мога.

— Нямаш права, щом Алекс е засегната, Съли.

— Случай, големи човече, тук нямаш думата. Тя е моя. Тя е курва. А ти не я искаш.

Джейк стовари с всичка сила юмрука си върху лицето на Съли, който не очакваше удара. Съли се строполи тежко на земята. Когато започна несигурно да се надига, Джейк стъпи с крак върху широките му гърди.

— Стой долу, Съли, ако не искаш още от същото. Взимам Александра с мен. Не се опитвай да ме следваш. Тя ми принадлежи и не трябва да го забравяте нито ти, нито кой да е друг мъж.

Джейк взе ръката на Александра, изправи я на крака и я поведе след себе си. Тя се затича, препъвайки се, докато бързо пресичаха обширната ливада пред къщата. Едва когато достигнаха до края й, Александра погледа назад. Съли гневно се изправяше на крака, а към него се присъединяваше и Керълайн.

Александра се радваше, че се маха далеч от тях, но не беше много сигурна в Джейк, тъй като той грубо я влачеше след себе си през гъстия храсталак на острова, без много да го е грижа за леките й пантофи и тънката й рокля.

Потъваха все по-дълбоко и по-дълбоко в тъмната, гъста растителност. Александра се бореше с увиващите се лиани и вкопчващите се храсти, докато подтичваше, за да не изостава от широките крачки на Джейк. Гневно си помисли, че той не носи дълга пола, която постоянно заплашва да се скъса при всеки завой. Опита се да освободи ръката си, но той само стегна хватката си, дърпайки я след себе си. Препъна се и почти изгуби равновесие. Подпря се със свободната си ръка на гърба му, да не падне. Защо не вървеше по-бавно? Определено не можеха да ги проследят. Дишането й се учести. В пантофите й бяха влезли камъчета и краката я боляха при всяка стъпка. Нямаше ли най-сетне да спрат?

Стори й се, че измина цяла вечност, преди да спрат. Александра се отпусна на земята. Изтощена, раздърпана обезсърчена, не се безпокоеше какво ще стане сега. Искаше само да си почине.

Джейк коленичи до нея.

— Всичко е наред, Алекс. Тук не могат да ни проследят, а корабът не е далеч. Сами сме. Ти си в безопасност.

Опитвайки се да овладее задъханото си дишане, Александра вдигна поглед към лицето му, което изглеждаше остро и ъгловато на лунната светлина, и ни най-малко не се почувства в безопасност сама с него. Всъщност изведнъж усети тялото му съвсем близо до своето, голите му, окосмени гърди, ръцете му, които я докосваха и притегляха към него. И се почувства неспособна да бяга. Изправи я на крака, прегърна я, притисна я към себе си, давайки й от топлината си. Тялото му беше стегнато и мускулесто. Можеше да почувства топлината на голата му плът върху частично разголените си гърди, които се напрягаха към него. Когато главата му се наклони към нея, Александра простена, защото се боеше да не я наранят отново, но все пак не можеше да се освободи от избухналите чувства, които я парализираха.

Устните му властно се впиха нейните. Тя се отблъсна от гърдите му, опитвайки се да се освободи, преди напълно да е изгубила контрол върху себе си. Джейк сложи едната си ръка зад тила й, така че тя не можеше се да съпротивлява на гладните му, търсещи устни, които се притискаха към устата й, принуждавайки я да разтвори устните си. Езикът му бързо се гмурна вътре, потапяйки се дълбоко, по-дълбоко в алчното си търсене. Ръката му хвана плитката й и я дръпна назад, така че косата й се изсипа в безпорядък. Другата му ръка я притискаше здраво, карайки я да усеща стегнатите, безмилостни мускули на бедрата му върху своите.

О, но какво ставаше с нея в тази унищожителна прегръдка? Защото изведнъж откри, че отвръща на целувката му, а ръцете й леко се придвижват по гърба му, докато намериха меката коса на тила му. Никога преди не се беше чувствала по този начин. Сякаш не съществуваше нищо друго, освен сливането на двете им тела и горещото туптене в ушите й. След това устните му се откъснаха от нейните. Александра почувства, че отмалява, докато устните му сипеха леки целувки надолу по гърлото й, докато стигнаха до трапчинката в основата на шията, където спряха, изгаряйки я с докосванията си. Ръцете му се насочиха към корсажа й, разкопчаха го с ловки движения и се плъзнаха вътре, за да поемат гърдите й с горещи, настойчиви движения. Александра се наклони към него, а от гърлото й се откъснаха нежни стенания, щом устните на Джейк намериха стегнатите й, изпъкнали зърна и езикът му ги задразни, а в корема й някаква твърда, топла топка реагираше при всяко докосване. Не трябваше да му позволява това. Не трябваше!

Събирайки цялата си сила тя го отблъсна от себе си, без да забележи изненадата, а след това и гнева, които се изписаха на лицето му, докато тя бягаше от него. Александра се озова на мекия пясък на морския бряг. Лунната светлина превръщаше прииждащите вълни в блестящо сребро. Александра се поколеба накъде да тръгне. Не можеше да се върне нито на кораба, нито в къщата, но пред нея беше океанът, а зад нея — Джейк. След това го чу да се приближава към нея и с тих вик се втурна отчаяно към океана, без да съзнава какво прави. Вече не разсъждаваше. Беше ослепяла от страх — страх от чувствата, които не успяваше да разбере и които не искаше да приеме.

Но Джейк с лекота я настигна и я хвана до самата вода. Тя се извъртя, дръпна се в ръцете му и двамата паднаха в плитката вода, разплисквайки я шумно, докато Джейк се мъчеше отново да вземе контрола в свои ръце. Но тя беше почти подивяла от отчаяние.

— Няма да те нараня, Алекс. Какво са ти сторили, та си толкова изплашена от мен? Никога не съм те наранявал. Защо сега да го правя?

Думите му бяха разумни, но Александра не искаше да ги чуе, удряйки го със силата на отчаянието си, защото не можеше да забрави един друг мъж, един друг случай. Нима Стен Луис бе унищожил природния й дар да получава наслада от мъжете? Беше изплашена.

Най-накрая Джейк я притисна към себе си, чувствайки как тялото й трепери до неговото, докато вълните една след друга обливаха краката им. Отдръпвайки я леко от себе си, огледа тялото й. „Красива е“, мислеше си той, докато очите му се наслаждаваха на гъвкавото тяло под прилепналата мокра рокля, на гърдите й, напрегнати от желание. Джейк не направи никакъв опит да я нарани. Клепачите й бавно се повдигнаха, тя премигна няколко пъти, за да разпръсне солените водни капчици, докато накрая зелените й очи се спряха върху него — пълни със смущение, страх и гняв. Погледите им се срещнаха. И тогава устните им жадно се потърсиха. Сякаш в тях избухна пожар, който ги подтикваше да продължават. Ръцете му се заровиха в косите й, придърпаха я към него, искайки нещо, което тя не можеше да разбере, но знаеше, че трябва да направи. Отначало я целуна нежно, а след това, щом пламъците в тях се разгоряха и ги погълнаха, започна бясно да я целува.

— Александра, Александра — мърмореше тихо той, докато устните му се откъснаха от нейните и се спуснаха надолу, по шията й. С бързи, припрени движения Джейк смъкна мократа й рокля, след това свали панталоните си. Приведе се над нея, покривайки тялото й със своето.

Александра потрепери от докосването на топлото му тяло, защото почувства твърдата му мъжественост, която се притискаше между бедрата й.

— Не, не, Джейк. Моля те… — започна тя. Но Джейк покри устата й със своята, а езикът му изкусно я принуди да се подчини на волята му, докато ръцете му изследваха нежните извивки на тялото й. Скоро не можеше повече да протестира и се отпусна върху пясъка. Усещаше как хладната, солена вода удря кожата й, след това бързо пробягва край тялото й, като го очертаваше и търсеше място, откъдето да премине.

Силните му ръце се насочиха към гърдите й, а устните му последваха докосванията им, като търсеха зрялата им пълнота, която го очакваше. Езикът му леко се плъзна по стегнатите зърна, които сякаш се стремяха към него, предлагайки му сладостта си. След това устните му се спуснаха по-надолу, като оставяха следа от изгарящи целувки.

Александра простена, неспособна да сдържи силната тръпка, която премина по цялото й тяло. Не знаеше, че може да изпитва такива чувства — сякаш в дълбините й гореше огън, който търсеше път навън. Ръцете му я погалиха.

— Разтвори си краката, Александра — настоятелно прошепна той.

— О, не, Джейк!

Но краката й сами се разтвориха, защото жаждата в нея беше толкова силна, че не можеше да й се откаже.

Внимателно, сръчно Джейк се плъзна във влажната й топлина. Навлезе дълбоко, още по-дълбоко, опипваше, търсеше, но не намираше. Бръчки помрачиха лицето му. Погледна бързо лицето й, но очите й бяха затворени, а ръцете й конвулсивно стискаха пясъка. По дяволите! Обля го ярост. Някой бе откраднал девствеността й преди него. Кому я беше дала? Трябваше да бъде първият… и последният.

Джейк гневно се отдръпна, а Александра изплашена се сепна. Виждайки ледените му, сини очи, които гневно я гледаха, тя извика обзета от страх. Какво се беше случило? Не й даде време да помисли, защото я сграбчи грубо, придърпа я към себе си и след това с едно гневно, отмъстително движение потъна дълбоко в нея. Искаше да я нарани. От очите й потекоха сълзи.

Но дори в съкрушителния си гняв Джейк беше твърдо решен да изгори всяка следа от мъжа, който беше минал преди него. Забави движенията си в желанието си да даде на Александра нещо, което да помни, нещо, което да я накара да забрави онзи мъж. Като се контролираше, той започна да се движи в нея бавно, насърчително, водейки я със себе си.

Александра усети внезапната промяната и отвори очи. В гърлото й застина вик, щом видя в сините му очи ярките проблясъци на гнева. О, какво правеше той? Мислите й се мятаха диви, объркани, изплашени, докато накрая бавно започнаха да се съсредоточават върху нарастващото напрежение в нея. Нямаше ли избавление? Повече не можеше да издържа. Кожата й беше влажна от потта. Джейк продължаваше да се движи в нея, а Александра протегна ръце, притегли го към себе си, искаща още, настояваща за още, докато накрая в нея избухна огън, който сякаш я разкъса и тя потъна в забрава, повличайки го със себе си.

Джейк се стовари тежко върху нея, а потта му се стичаше надолу по гърдите й. Поемаше си въздух на тежки тласъци, които заглушаваха собственото и дишане.

Щом дишането им се успокои, Александра усети вълните, които се разбиваха в брега и хладната вода, която се пенеше край тях, очертавайки телата им като едно. Но единството им беше само мигновено. Щом водата се оттегли, не остана нищо, което да доказва, че някога е имало очертания на двама души слети в едно. Джейк внезапно се размърда и се претърколи встрани. Александра остана сама, уязвима както никога преди. Дали някога щеше да бъде пак същото? Не, знаеше, че няма да бъде. Вече знаеше какво е да бъдеш съединен с някого във върховно блаженство, знаеше какво е да бъдеш едно цяло с Джейк. Водата отново ги обля, но този път очерта телата на двама души. Почувства се тъжна, сякаш бе изгубила нещо ценно, което е трябвало винаги да пази.

— Кой беше първият, Александра? — попита Джейк, лежейки по гръб върху мекия пясък с глас твърд като кремък.

— Какво?

— Кой беше той?

— О! — изплака Александра и се превъртя по корем, като че ли искаше да се скрие, да забрави онова, което се бе случило преди него. Какво право имаше Джейк да я пита? Беше я порицал, без да знае истината. Ето какво се бе случило, когато първия път престана да я люби — беше открил, че не е девствена. Стен беше прав. Никой друг мъж не би я поискал, след като той бе отнел девствеността й. О, как го мразеше! Как мразеше Джейк, загдето я беше осъдил толкова бързо.

— Кажи ми, Алекс — скръцна той със зъби, като стисна болезнено китката й.

— Не. Няма да ми повярваш. По-скоро би приел, че съм блудница — зарида тя, без да го погледне.

— Проклятие, Александра! Кажи ми името му! — знаеше, че й причинява болка, защото лицето й пребледня, щом стегна хватката си. Знаеше, че лесно може да счупи тънката й китка, но все още не искаше да я наранява, за да я накаже за неверността й.

Александра овладя сълзите си, но почувства, че студът отново сковава сърцето й. Погледна го със зелените си очи, които сега бяха безжизнени като късчета стъкло.

— Добре, трябва да знаеш. Бях изнасилена от един мъж, който искаше да се ожени за мен. Каза ми, че след като веднъж изгубя девствеността си, никой друг мъж не би ме поискал. Не мислех, че ще има голяма разлика, но виждам, че съм грешала.

— Изнасилил те е? — тихо каза Джейк, чудейки се дали говори истината.

— Да, изнасили ме. Но ти никога няма да ми повярваш, а за мене това няма значение. Наистина няма значение. Просто ме остави сама — хладно каза тя, решена да възвърне колкото може от достойнството си.

Дали не беше блудница, която се правеше на девствена, както бе предположил Съли? Дали не го правеше на глупак? Дали не правеше всички на глупаци?

— Кажи ми името му, Александра? Искам да го знам. Кажи ми го.

— Няма нужда. Никога няма да се срещнеш с него.

— Кажи ми и… — започна Джейк, но изведнъж спря и стисна ръката й дори още по-силно, докато очите му бързо оглеждаха тъмната, сенчеста стена от палми, които ограждаха сребърните пясъци на плажа.

Александра го погледна въпросително. Какво виждаше или чуваше? Беше застинал като животно, което е усетило чуждо присъствие, но какво ли имаше там, отвъд?

— Облечи се, Алекс. А след това бавно тръгни към кораба. Какво и да стане, не гледай назад и се дръж естествено — прошепна той, а очите му продължаваха да оглеждат сенките.

— Но какво…

— Шшт! Не питай, само прави това, което ти казвам.

Предупредително стисна китката й и я пусна да върви.

Александра почувства, че сърцето й бързо запрепуска, щом несигурно стана от пясъка. Този незнаен враг беше дори по-ужасяващ от онова, което можеше да се види. Вдигна роклята си — разкъсана, мръсна, с петна от сол и бързо я навлече. Обу пантофите си, пълни с пясък, без да обръща внимание на боцкането по краката си. Искаше час по-скоро да се махне от това място.

Без да се оглежда, тръгна по осветената от луната плажна ивица. Успя да направи само няколко крачки, когато до нея се появи Джейк. Беше облякъл панталоните си. Прегърна я през кръста, но не погледна към нея.

Изведнъж проехтяха изстрели. Куршумите се забиха дълбоко в мекия пясък, вдигайки малки фонтанчета на няколко крачки пред тях. Джейк не се поколеба. Дръпна Александра за ръката и се втурна да бяга. Александра с мъка го следваше. Прозвучаха още изстрели и Александра се спъна, падайки на колене. Джейк я дръпна, теглейки я още по-яростно след себе си.

Изведнъж той се закова на място. Погледна го изненадана, след това премести поглед в посоката, в която се взираше. Простена и инстинктивно се притисна към него. Точно пред тях стоеше Керълайн, а в дясната й ръка висеше дълъг, черен камшик. От двете й страни стояха Хейуърд и Съли с револвери в ръце.

— Наистина ли ни мислиш за толкова глупави, Джейк? — тихо попита Керълайн, а камшикът в ръката й леко изплющя по пясъка и се нагъна.

— Мислех, че сте достатъчно умни, за да не се забърквате с мене, Керълайн. Щяхме да си тръгнем мирно и тихо. Не искам да се карам с теб — каза Джейк с напълно спокоен глас.

Александра стоеше до него и усещаше враждебността на противниците им, а също и напрегнатото тяло на Джейк до своето.

— Дай ни я, Джейк — хладно подметна Хейуърд. Докато местеше погледа си от Джейк към Александра, лицето му се изкриви от гримаса, страховита като самата смърт.

— Дай ни онова, което ни принадлежи, Джейк — обади се Съли, оглеждайки безсрамно Александра в мокрите й, прилепнали дрехи.

— Да, ние искаме нея, Джейк — почти измърка Керълайн.

Александра се сви, а ръцете й се вкопчиха в Джейк, търсейки закрила. Досега мислеше, че не може да има нещо по-лошо от тримата братовчеди Кларк, които да се опитват да ръководят живота й. Но те искаха живота й, а тези хора тук желаеха смъртта й.

— И тримата знаете, че Алекс е моя. Аз я намерих. Задържах я. Направих я моя.

— Но, мой любими измамнико — хладно каза Керълайн, като плесна с камшика си в тяхна посока, — ти си невъоръжен. Дай ни я или още сега ще я застрелят. Искаш ли да умре?

Пистолетите веднага се насочиха към Александра. Джейк я бутна зад себе си.

— Мислиш се за много хитър, Джейк? — попита Съли. — Номерът няма да мине. Трябва само да мина зад теб, докато Хейуърд те пази от другата страна. Дай ни я.

— Стига сте си играли с тях — остро рече Керълайн, губейки търпение. — Искам тази жена!

Плесна с камшика си веднъж, два пъти, след това замахна към Джейк, целейки се в очите му. Но той беше готов за движението й и хвана камшика с ръка. Дръпна го силно и Керълайн падна, все още вкопчена в оръжието си. Джейк скочи към нея и кракът му безмилостно се стовари върху ръката й. В същия миг тишината на нощта беше прорязана от остър, заповеден глас:

— Хвърлете оръжието!

Александра погледна с неочаквано облекчение и видя неколцина мускулести моряци под командването на Морли, всичките с пушки насочени към Хейуърд и Съли.

Джейк издърпа камшика от ръката на Керълайн и го захвърли в прибоя. Погледна равнодушно проснатото й, неподвижно тяло, след това отстъпи и хвана ръката на Александра.

Керълайн с мъка се надигна на колене, след това се изправи с котешка грациозност и гневно се втренчи в Джейк и Александра.

— Този път спечели, Джейк, но не стъпвай отново на Бахамските острови — предупреди го гневно тя, със сурово изражение в кафявите си очи.

— Не се безпокой. Нямам такива планове. Сега като че ли вече няма никакъв смисъл да идвам.

Усмихна се на Александра, но очите му говореха друго. Александра се замисли, дали не го прави, само да подразни Керълайн. Не можеше да забрави нито неговия, нито своя гняв преди малко. Беше я обвинил несправедливо и инстинктивно разбираше, че няма да могат лесно да разрешат този проблем.

— Няма нужда от повече кръвопролития — каза Джейк. — През войната имаше достатъчно. Александра ми принадлежи и нека с това да сложим край на тази история.

Поклони се отсечено, след това се обърна към Морли, за да му даде инструкции, преди да хване ръката на Александра. Поведе я към кораба си, който се виждаше закотвен недалеч от тях. След преживяното гледката сякаш я успокои. И ако до нея не вървеше този силен мъж, който не знаеше милост, този кораб можеше да бъде едно безопасно убежище.