Джейн Арчър
Непокорна страст (22)

Двадесета глава

Джейк се събуди точно преди изгрев — слънце. Прокле се, че се е успал. Имаше толкова много работа — трябваше да подготвя стадата говеда за пътуването. Измъкна се от леглото и бързо навлече дрехите си. Ламар го очакваше долу, облечен и готов.

— Добро утро, Джейк — рече Ламар, забелязвайки набързо облечените дрехи и сънения му вид. Не помнеше откога Джейк не беше се успивал. Александра оказваше влиянието си, дори когато спеше.

„Много интересно“ — помисли си Ламар, като внимателно наблюдаваше Джейк. Никога не бе виждал някоя жена да въздейства на Джейк. Интересно каква ли промяна щеше да настъпи в него.

— Ще хапнем във фургона — каза Джейк, като закопча пистолета си и грабна шапката си.

— Ами Александра?

— Може да дойде по-късно при нас и Куки ще може да я научи на нещо.

Ламар кимна.

— Мога да изчакам малко. Имам да свърша някои работи и след това ще я доведа. Сигурно скоро ще се събуди.

— Добре. Съгласен съм. Между друго, дали Роза не е оставила някоя дреха. Алекс има нужда от нещо подходящо.

— Ще видя дали мога да намеря нещо.

— Добре.

Джейк сложи шапката си и излезе.

Слънчевата светлина изпълваше стаята, когато Александра се събуди от дълбокия сън. Веднага застана нащрек. Спомените от предишния ден нахлуха в съзнанието й. Обърна се. Джейк беше излязъл! Почувства странна пустота от отсъствието му. Стана. Сигурно беше някъде наблизо, очакващ да й даде разпорежданията си за деня, така че трябва да бъде облечена и готова, щом се върне.

Бързо наплиска лицето си с вода, облече костюма за езда и обу ботушите си. Макар с тях да беше горещо, тялото й щеше да бъде напълно скрито, което определено се налагаше в присъствието на Джейк.

Къщата беше някак странно тиха. Излезе от стаята и се огледа любопитно. Отиде в кухнята. Някой бе свалил боба от огъня. Изглеждаше добре. Внезапно почувства глада, който гризеше стомаха й. Взе една паница и лъжица, сипа си от боба и започна да яде. Оказа се изненадващо вкусен. А може би беше толкова гладна, че всичко би й се видяло вкусно.

Чу някакъв шум. Александра вдигна глава и видя, че Ламар идва към нея. С изненада откри, че много прилича на Джайлс и почувства как тялото й автоматично се напряга. Дали Джайлс и Стен я търсеха? Не би им позволила да я открият, но дали ролята й на любовница на Джейк беше по-добра от онова, което й предлагаха другите двама? Размислите за положението й само я накараха да се почувства нещастна и смутена.

— Изглеждаш отпочинала тази сутрин, Александра — каза Ламар, щом се приближи до нея. В ръцете му имаше някакъв пакет.

Александра се усмихна.

— Наспах се добре. Какво носиш?

— Мисля, че тези дрехи ще ти станат. Роза ги е оставила. Това са селски женски дрехи и са подходящи за тукашните горещини. Джейк и аз мислим, че в тях ще ти е по-удобно в хасиендата.

— Така ли? — възкликна заинтригуваната Александра. Значи Роза е носила тези дрехи.

Развърза пакета и видя една бяла селска блуза и пъстра пола. Бяха напълно подходящи, макар да не беше привикнала към такъв тип дрехи. Нищо че са били на Роза. Можеше да чисти и готви с тях, без горещината да й пречи. Всъщност искаше да носи нещо удобно и практично. Вдигна глава към Ламар и му отправи красивата си, сладка усмивка. Ламар също й се усмихна в отговор.

— Идеални си, благодаря ти. Веднага ще се преоблека.

— Сега нямаме време — спря я Ламар.

— Защо? Мислех, че трябва да почистя останалата част от хасиендата. Определено има нужда от чистене.

Ламар поклати отрицателно глава.

— Джейк иска да отидеш до пасбището. Там е Куки. Джейк иска преди всичко да се научиш да готвиш.

— Пасбището ли? А кой е Куки?

— Ще ти обясня по пътя — отвърна Ламар. — Просто ела с мен. Ще яздим дотам. Така ще е най-добре.

Александра неуверено погледна коня, който й беше избрал Ламар.

— Това е мустанг — обясни той. — Скитат на стада из Тексас, но тази кобила е обяздена. Мисля, че ще ти хареса, защото е дребна и яка. Съжалявам, но нямаме женски седла.

— Мога да се справя и с обикновено седло, ако не яздим прекалено бързо.

— Добре.

Ламар й помогна да се качи на коня и скоро бяха на път. Имаше някакво вълшебство в тези земи — толкова свободни и открити. Докато яздеха, откри, че те й харесват все повече и повече. Ламар не проявяваше нетърпение. Двамата яздеха един до друг. Бяха оставили конете, без да ги пришпорват. Топлото слънце светеше в лицето й, а въздухът беше чист и свеж. Да, тук човек можеше да се почувства свободен. Само че всъщност тя не беше свободна.

— Александра, знам, че всичко това ще ти се стори странно, особено що се отнася до Джейк. Бих искал да кажа, че не одобрявам начина, по който Джейк се отнася към тебе. Но и двамата сте големи и не смятам, че трябва да се намесвам. Но съм любопитен за твоята история. Как стана така, че попадна тук и какво знаеш за майката на Джейк?

Александра въздъхна.

— Историята ми е малко необикновена, но мисля, че трябва да я чуете — и му разказа цялата си одисея, пропускайки само моментите, които биха смутили и двамата.

Когато свърши, Ламар беше разбрал някои неща много добре, но други му се сториха съвсем неясни. Ако онова, което казваше, беше истина, тя бе богата жена от добро семейство. Защо тогава Джейк се отнасяше към нея като с уличница?

— Радвам се, че дойде, Александра, и знам, че когато Джейк попрегори, ще поиска да чуе всичко това от теб.

— Надявам се. Майка му искаше да му го разкажа. И още нещо. Мистър Джермън, баща ви, умря в същия ден. Двамата са погребани в семейните гробища.

— Значи най-сетне се е предал — каза Ламар и стисна челюстите си. — С него не се обичахме много. По-добре за него. Нямаше да успее да живее дълго с мисълта за поражението на Юга.

— Джайлс ще изостави плантацията. Премести част от мебелите в една градска къща в Ню Орлиънс.

— Точно в негов стил — изсмя се Ламар. — Винаги е предпочитал градския живот. Е, за щастие това не е моя грижа.

— В плантацията не останаха много неща.

— Имаш ли някакво доказателство за историята си?

— Не ми ли вярваш? — намръщи се Александра.

— Не искам да кажа това. Историята е твърде невероятна, за да си я измислила, но Джейк може да не ти повярва.

— Имам медальона, който ми даде Елинър. Един норвежки медальон. Пожела да го даде на мен.

Ламар свирна.

— Елинър ти е дала норвежкия медальон? За нея той беше светиня. Единственото нещо останало от баща й.

— Знам, но тя гледаше на мен като на своя дъщеря.

— Да, разбирам защо. Радвам се, че си била с нея, когато е дошъл краят й. Можеш да покажеш медальона на Джейк, когато му разказваш историята.

— Ще му го покажа — Александра спря за миг и продължи колебливо. — Ламар, би ли ми помогнал да се махна оттук? Мисля, че Джейк ме мрази. След като му предадох думите на Елинър, нямам причини да оставам повече. Бих могла да отида в Браунсвил, където имам приятели.

Ламар я погледна добродушно.

— Разбира се, че ще ти помогна. Но не вярвам, че Джейк те мрази. Далеч е от тази мисъл. Силните чувства по-скоро връзват ръцете му. Сега се бори с тези въжета, но ако му дадеш време…

— Не! Искам да кажа, може би не трябва да чакам — сърцето й заби бързо. Нима наистина Джейк изпитваше такива силни чувства към нея? Не, не трябваше да се оставя на безумието, които я караше да изпитва в леглото. Не можеше да му вярва.

— Събираме стадо, което ще отведем в Канзас. Ще го откараме към Сан Антонио след около три седмици. Ако останеш с нас дотогава, ще те отведем в безопасност до Сан Антонио. Там имам приятели, които ще се погрижат да те отведат в Браунсвил.

— Благодаря ти. Мисля, че мога да почакам — всъщност щеше да бъде много по-безопасно, ако останеше по-дълго в „Бар Джей“. Нито Джайлс, нито Стен биха се досетили да я търсят тук. Огледа разпрострялото се ранчо. Може би все още не й се искаше да си тръгне. Може би искаше да изчака, за да се увери дали думите на Ламар за чувствата на Джейк не са истина. Страст! Самата тя не беше защитена срещу нея.

Продължиха да яздят мълчаливо още известно време и скоро стигнаха до лагера.

— О! — възкликна Александра. — Колко много крави!

— Прибираме в оградата всичко, което можем — усмихна се Ламар. — След това им слагаме клеймо, за да са готови за път.

Ламар я отведе по-нататък, към фургона. Фургонът беше покрит. В задната му страна бяха сковани няколко шкафа, в които бяха прибрани запасите на готвача и хранителните продукти.

Куки ги очакваше. Пристъпи напред и избърса ръцете си в голямата бяла престилка, която носеше.

— Значи това е малката лейди, за която ми разказа Джейк. Не ми каза, че сте толкова хубава. Добре дошла, мис. Можете да ми викате Куки. Чух, че искате да се научите да готвите. Предполагам, че ще трябва да ви науча.

Александра веднага го хареса. Беше възрастен мъж с рошави сиви бакенбарди и весели кафяви очи. Усмихна му се и лицето му стана още по-весело. Почувства, че е спечелила един приятел.

— Благодаря, Куки, и моля да ме наричате Александра.

— Никакъв проблем. Когато сте на път, не трябва да готвите нищо друго, освен кафе, говеждо и бисквити. Днес правя яхния. Тя е по-специално угощение. Ще ви покажа как. Не е трудно. Изобщо не е трудно.

— Благодаря — любезно каза Александра и започна да навива ръкавите си.

— Трябва да тръгвам, Александра. При Куки си в добри ръце — намеси се Ламар, докосна шапката си с ръка и бързо се отдалечи.

Докато Куки посвещаваше Александра в тайните на готвенето, утрото отлетя. Александра се оказа схватлив ученик. Компанията на Куки й доставяше удоволствие, а в замяна той я развличаше с истории за каубои и за преходите с добитъка.

Обясни й, че всичко, което носи един каубой, е необходимо за занаята му. За някой новак може и да изглежда странно облечен, но всичко по него е необходимо за работата с добитъка. Високото сомбреро с широка периферия го предпазва от слънце и дъжд; ласото е необходимо за улавянето на животните; пушката го пази от индианци, крадци на добитък, гърмящи змии и останалите многобройни неприятели; кожените панталони предпазват краката му, когато е на седлото, където между другото прекарва повечето време; ръкавиците са необходими, за да не се нараняват ръцете му от въжето при хвърляне на ласото; ботушите с високи токове го предпазват от ухапванията на гърмящите змии и го държат здраво в стремената.

Александра намери всичко това за много интересно. Прииска й се да погледне по-отблизо тези мъже и работата им.

Когато привършиха с готвенето, Александра се огледа.

— Мислите ли, че мога да отида до оградата и да погледам? Не успях да разгледам, докато идвах насам.

— Защо не, мис Александра.

— Благодаря ви за всичко — усмихна се тя. — Вие бяхте златна мина на информация. Щом се върна в хасиендата ще изпробвам наученото.

Куки й се усмихна в отговор, след което се завърна към неприятните си задачи. Александра се отдалечи. Намести малката си шапка. Щеше да се чувства по-добре, ако шапката наистина я предпазваше от ослепителното слънце. Трябваше да използва сомбреро, иначе скоро щеше да изглежда като каубоите. Върна се при кобилата. Все още я чакаше, застанала мързеливо под тексаското слънце. Опита се да я възседне, но й потрябва известно време, тъй като досега винаги й бяха помагали. Седлото беше неудобно, но скоро щеше да привикне към него.

Отправи се с мустанга си към оградената кошара, която й бе посочил Куки. Наоколо стояха неколцина каубои. Слезе от коня и се приближи към дървената ограда. Каубоите спряха работата си и се загледаха към нея.

— Какво става там? — попита тя, щом се доближи до оградата.

— Обяздват мустанг, мис — отвърна един от каубоите.

Почти не чу какво й казват, тъй като осъзна, че върху извиващия се гръб на мустанга седеше Джейк. Не повярва на очите си. Държеше се с една ръка за въжето, а другата му ръка се размахваше, докато животното се мяташе с невероятни скокове из заграденото място. Александра се наведе напред. Почувства грубото дърво под дланите си. Горещото слънце напичаше тялото й. Никога не бе се чувствала толкова жива. Наблюдаваше мъжа и животното, слети в едно, и същевременно борещи се за надмощие. Беше великолепно. Почувства как някъде дълбоко в нея се заражда някакво първично удоволствие от гледката. Джейк изглеждаше толкова мъжествен, решителен, силен. Животното също беше красиво и се бореше за свободата си. Дишането й се учести. Сякаш не съществуваше нищо друго, освен битката между двете диви животни пред нея. Искаше й се да стане част от сцената, да сподели пълното сливане с природата. Наблюдавайки схватката, започна да вижда промяната. Мустангът забави движенията си. Все още се опитваше да хвърли ездача си, но бе изразходвал силите си и постепенно подскоците и извиванията му отслабнаха, докато накрая Джейк започна спокойно да язди в кръг около оградата.

Едва тогава забеляза Александра. Конят беше костелив орех. Нито един от другите каубои не бе успял да го покори, но лошото настроение на Джейк беше надделяло над непокорството му. Докато го обяздваше си мислеше за Александра. Представяше си как пречупва волята й. И тогава, щом мустангът най-сетне се предаде, вдигна глава и я видя да стои до оградата. Глупавата й шапчица се беше килнала на една страна, ръцете й стискаха дървената ограда, а очите й горяха като зелен огън.

В този момент я пожела по-силно, отколкото когато и да било преди. Трябваше да я направи своя, така, както бе подчинил този кон. Хвърли въжето на един от каубоите, скочи от коня, чувствайки как мускулите му треперят от умората, щом се наведе, за да се промуши между гредите на оградата. Очите му не се откъсваха от нея. Застана до Александра. Подушваше аромата й. Хвана я за ръка, погледите им се срещнаха за миг и след това я поведе.

Мълчаливо стигнаха до хасиендата. Не бяха нужни никакви думи. Александра знаеше какво иска и признаваше пред себе си, че желае същото.

Джейк й помогна да слезе от седлото. Ръцете му не се отделиха от кръста й, докато влизаха в къщата и отиваха към спалнята му. Обърна я към себе си. Все още го гледаше с широко отворени, жадни, зелени очи. Никога не бе я виждал да го гледа по този начин и това го възбуди неимоверно.

Започна да разкопчава костюма й. Александра не помръдна. Остана втренчена в него, сякаш никога не беше го виждала. Бързо свали дрехи си. Когато отново вдигна глава, откри, че е в леглото. Зелените й очи го гледаха някак странно. Да, те бяха меки и тъмни, като мъх върху речен камък.

Плъзна се в леглото и я притегли към себе си. Този път Александра не се противеше. Огънят между тях се разгоря и избухна в яростни пламъци.