Включено в книгата
Оригинално заглавие
Beloved Bodyguard, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 44 гласа)
Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2010)
Корекция
maskara (2010)
Сканиране
?
Сканиране
helyg (2010)
Допълнителна корекция
orlinaw (2013)

Издание:

Американска. Първо издание

ИК „Слово“, Велико Търново, 1994

Редактор: Йордан Дачев

ISBN: 954-439-203-3


IV

С всеки изминал ден Джералдин се чувстваше все по-сигурна във въздуха. С всеки изминал ден трупаше рутина и с всеки изминал ден Лестър се чувстваше все по-влюбен от вчерашния. С трепет очакваше часа, когато двамата щяха да се реят над облаците. За Джералдин, разбира се, той беше само един служител. Отнасяше се грубо към него и от час на час ставаше не само по-самоуверена, но и по-арогантна. Даваше му ясно да разбере, че го счита само за един платен работник. Но колкото повече усещаше съпротивата й, толкова повече се засилваше влечението му към нея.

За Лаура се сещаше все по-рядко. Срещаха се от време на време, а когато бяха заедно, изпитваше само раздразнение. С непогрешимия си женски инстинкт тя усещаше, че с него става нещо нередно. Но винаги, когато се опитваше да заговори за това, Лестър доста невъздържано реагираше.

— Нищо не се е случило. Просто, много съм зает — отклоняваше темата.

Лаура и не подозираше, че Лестър ден и нощ мисли само за Джералдин. Смяташе, че — както се бяха разбрали — вече е сложил край на малкото „интермецо“.

Днес напусна бюрото си във фирмата по-рано от обичайното.

— Трябва непременно да се заемеш с новата машина — напомни Уилкси Джонсън на сина си, когато се срещнаха в коридора.

— Моля да ме извиниш, татко, но сега имам нещо по-важно. Утре ще се заема с нея. В събота е откриването на курса по пилотаж и съм претрупан с работа около подготовката — Лестър се опита да се промъкне покрай баща си като гузно малко момче.

— Не съм особено доволен от факта, че обръщаш повече внимание на проблемите в клуба, отколкото на тези на фирмата — отбеляза с укор в гласа Уилкси. — Последните две седмици почти не се появяваш в завода. Знаеш, че от твоите конструкторски разработки зависи всичко. Трябва да спазваме сроковете, моето момче.

— Обещавам да наваксам всичко. Ако се наложи, ще работя и през нощта, но сега наистина не мога. Моля те да проявиш разбиране, татко.

— Ще се отбиеш ли поне на обяд? — извика след него Уилкси. — Майка ти много ще се зарадва.

— Ще се опитам — отвърна му Лестър и се мушна в асансьора.

Той загрижено поклати глава. „В последно време момчето е толкова разсеяно!“

Измъкнал се от баща си, всемогъщият шеф на „Джонсън лимитид“, Лестър въздъхна с облекчение. „Обезателно трябва да купя и шампанско.“ Днешният ден беше особен за него. Джералдин щеше да завърши своя десети полет и му се искаше да отпразнуват това събитие заедно. Наистина, още не беше наясно, как ще я склони да дойде в жилището му, но това засега нямаше значение.

Купи от близкия деликатесен магазин на Пето авеню шампанско, хайвери няколко вида особено пикантни хапки. Върна се след това в апартамента си и подреди изискано масата. Критично огледа резултата от труда си и остана доволен. Хвърли поглед към часовника си — имаше време за душ и преобличане.

Чувстваше се като ученик преди първата си среща с момиче. След банята бързо навлече дънки, спортна фланелка и кожено яке. Отново направи справка с часовника.

Крайно време беше да тръгва. Закъснението щеше да му навлече нова канонада от обвинения, за които Джералдин, без съмнение, щеше най-добросъвестно да се погрижи. А той не искаше да помрачава по такъв начин точно този ден.

Когато пристигна на летището, установи, че от курсистката му няма и следа. Реши да скрие в кабинета на самолета чудесната роза с дълго стебло, която бе успял да купи в последния момент.

 

 

Джералдин се чувстваше приблизително по същия начин. Още със ставането от леглото я завладя някаква напрегнатост. Летенето й доставяше огромно удоволствие и тя усещаше нарастващата сигурност, с която управляваше машината. Наистина този Лестър не беше особено разточителен на похвали, но чувстваше, че той е доволен от нея. Закусваше, когато сестра й Гейл влезе с усмивка.

— Ще ми предложиш ли едно кафе? — попита и се разположи срещу нея.

— Какво те носи насам в тоя ранен час и в такова хубаво настроение?

— Ранен час? — Гейл сърдечно се разсмя. — Май не си поглеждала скоро часовника. Вече е единайсет, а ти все още си на масата и закусваш. Би трябвало да се засрамиш, сестричке.

Тя си наля кафе и отпи голяма глътка.

— Сериозно те питам. Какво те носи насам по това време? Да не си се скарала с Майкъл?

— Не. Нищо подобно. Напротив! Днес съм щастлива като никога. Току-що се връщам от кабинета на д-р Милфорд — сниши тайнствено глас.

— Да не би да си болна?

— Не. Очаквам бебе! — обяви тържествено Гейл. Явно, повече не беше в състояние да крие новината.

Джералдин слисано я погледна.

— Моите сърдечни поздравления — рече без особен възторг.

— И нямаш какво повече да ми кажеш?

Гейл бе видимо разочарована.

— Ще ставаш леля и не намираш какво повече да кажеш, освен едно „сърдечни поздравления“! Наистина ли не се радваш?

Джералдин постави чашата си върху чинийката, стана и с обич я прегърна.

— Разбира се, че се радвам. Това наистина е прекрасно.

— Моля те, не споменавай на никого. Искам сама да съобщя новината на татко и Майкъл. Окей?

— Естествено. Гроб съм — обеща Джералдин. Гейл я изгледа изпитателно.

— Какво става с теб? Държиш се някак странно. Проблеми ли имаш? Може би трябва да ги споделиш.

— Не, нямам проблеми.

— Мъж ли се крие зад всичко това? — настоя Гейл и забеляза, че сестра й леко се изчерви. — Какви недостатъци ще му откриеш сега?

— Защо смяташ, че ще имам претенции към него? — възмути се Джералдин и в същия миг осъзна, че бе издала тайната си.

— Ами, защото така беше с всичките ти поклонници.

— Лестър е нещо съвършено друго.

— Така, така. Значи името му е Лестър. Досега в колекцията ти нямаше Лестър. Или се лъжа?

— Моля те, остави глупавите си шеги! — избухна Джералдин. — Струва ми се, че съм влюбена — добави безпомощно.

— Я виж ти. И на моята сестра да се случи най-после нещо такова. Според мен това е чудесно! — зарадва се Гейл.

— Съвсем не е толкова чудесно. Този мъж въобще не се интересува от мен и непрекъснато ми се подиграва. Макар че когато се реем над облаците, струва ми се, че не съм му толкова неприятна. Но тогава все се случва да сбъркам нещо и той отново започва с ироничните си забележки.

— Над облаците?! — слиса се Гейл. — Ти занасяш ли ме?

— О, Гейл, трябваше да го кажа на някого, иначе щях да се пръсна. Уча се да пилотирам — призна най-накрая Джералдин.

— Гръм и мълнии! Това се казва храброст — с уважение забеляза сестра й. — Нали татко ти забрани и…

— Той не знае.

— За Бога. Но това ще предизвика един доста приличен скандал, когато някой ден научи — Гейл извъртя очи в комично отчаяние.

— Татко не трябва да разбере! Поне засега. Лестър смята, че имам нужда от още няколко часа. Искам да го изненадам.

— Твоят Лестър изглежда е великолепен тип. Вероятно е завладял сърцето ти с внезапна атака и сега има опасност да се възгордее — даде израз на скепсиса си Гейл.

— Забрави, какво ти казах — стисна устни Джералдин. — И ти като другите не ме вземаш насериозно.

Скочи и излезе с яростно затръшване на вратата. Гейл се усмихна на себе си: „Значи пиленцето е влюбено!“.

 

 

Настроението й беше ужасно. Подкара малката си спортна кола и известно време безцелно обикаля по улиците. Изведнъж й хрумна да си купи нов тоалет. Трябваше да бъде нещо наистина изключително.

В един малък бутик си избра кожен гащеризон с цип отгоре до долу и широк колан, който чудесно подчертаваше тънката й талия.

Хапна в някакъв ресторант и неусетно стана време да тръгва към летището. Възхитени мъжки погледи я следваха, докато не се скри колата. В този костюм явно правеше силно впечатление и това приповдигна самочувствието й. Мислите й, за кой ли път днес, се върнаха към Лестър. „Интересно, как ли ще реагира днес, като ме види в това облекло?“ Тръпки полазиха по гърба й и инстинктивно вдигна ципа. След това си представи великолепното му тяло и прекара език по устните си. „Този мъж наистина си струва греха!“ В този момент осъзна, че не би му оказала никаква съпротива, ако я вземеше в обятията си и я целунеше. „Ти съвсем си се побъркала!“ — опита се тя да постави нещата по местата им. „Една Джералдин Принстън и някакъв си невзрачен инструктор по пилотаж! Не, ние двамата не можем да имаме нищо общо!“

Мигновено я заля нова вълна на гняв. „Как си позволява той да изглежда толкова добре и да ми въздейства така неотразимо еротично! Не бива да показвам в никакъв случай чувствата си към него, ако не искам отново да стана мишена за насмешките му!“

Забеляза го още отдалеч. Пушеше спокойно цигарата си, облегнат на самолета. Вдигна предизвикателно глава и с горда осанка се приближи до него.

— Е, днес поне сте точен — отбеляза високомерно и без излишно суетене зае мястото си в кабината.

Дъхът на Лестър секна при вида на тази чаровна жена. Почувства чудовищна възбуда във всяка клетка на тялото си. Кръвта му лудо забушува. За миг, продължил колкото един удар на сърцето, той забеляза овала на гърдите й пред дълбокото деколте.

„Сигурно са вирнати и твърди.“ Видът на сладкото й дупе за малко не го накара да загуби разсъдъка си. „С какво удоволствие бих я грабнал и нацелувал!“        Но трябваше да се овладее, защото все пак им предстоеше едночасов полет, а ако се разсейваше така, неминуемо щяха да се разбият. Как обаче щеше да се владее през целия този час, му беше съвършено неясно.

По време на полета Лестър се мъчеше да си наложи да не я поглежда. Тя забеляза това и се забавляваше да наблюдава усилията му.

— Имам ли нещо по себе си, което ви кара така старателно да отбягвате да ме поглеждате? — подразни го нарочно.

— Не, само се опитвам да концентрирам вниманието си върху машината — далеч по-малко бойко от обикновено отвърна Лестър. — Днешният метеорологичен бюлетин не е благоприятен. Това налага удвоено внимание.

От време на време, все пак той й хвърляше скришом поглед и с очи опипваше тялото й. Изкушението да погали гърдите й, напиращи под гащеризона, нарастваше с всеки изминал миг. Чувстваше, че е на границата да загуби самоконтрола си. Нямаше сили да издържа повече близостта й. „И този аромат на прелъстителен парфюм…“

И през ум не му минаваше, че Джералдин изпитва същите чувства. Ръцете й трепереха, а омекналите й колене почти не я слушаха. Усилията да се съсредоточи върху полета изстискваха и последните й сили. Лестър й въздействаше с неотразима еротичност. Усещаше някаква промяна в него. „Дали аз не съм причината за това?! На всяка цена трябва да разбера.“ Разтвори ципа на деколтето си с още един сантиметър и го погледна предизвикателно.

— Днес сте необикновено мълчалив. Значи ли това, че най-сетне сте доволен от успехите ми? — запита провокиращо.

— Трябва да призная, че вече сте усвоила доста неща — отвърна й с дрезгав глас. — Предлагам да обръщаме. И без това времето ни скоро ще изтече.

— Няма да ви отвлека — стана дръзка Джералдин. — Не се страхувайте!

— Може би няма да ми е неприятно… — Лестър й отправи многозначителен поглед.

— Само това ми липсваше. Аз, насаме с вас някъде в пустинята или в планините! — с престорена уплаха възкликна тя, въпреки че при мисълта за такава възможност, сърцето й силно и бързо затуптя в гърдите й.

— Неприятно ли ще ви бъде? — заинтересува се съвсем сериозно Лестър.

В първия момент Джералдин се обърка, но бързо се окопити.

— Не си и помисляйте за такова нещо!

Той премълча. „Това си беше чист отказ. Никога няма да ми се удаде да я придумам да дойде в апартамента ми…“

— Кацането вече е по-добре — похвали я, когато машината се приземи и бавно се насочи към хангара. — Приемете поздравленията ми — добави меко.

— Поздравления? За какво?

— Днес сполучливо проведохте десетия си полет. И за нейна изненада извади скритата роза и й я поднесе.

— Много мило от ваша страна — с привидна студенина му благодари, макар че в гърдите й се надигна чувство на тържество.

„Явно, не съм му толкова безразлична!“

— Мислех си, че бихме могли да отпразнуваме събитието — не се остави да бъде подведен от хладния й тон Лестър.

— Да го отпразнуваме? — замисли се за секунда Джералдин. — Защо пък не. Понякога ви хрумват и добри идеи. Къде отиваме?

— Имам в хладилника си шампанско — смело предложи той и се приготви за предполагаемия суров отказ.

— Добре. Съгласна съм — реагира спонтанно Джералдин.

Като едва успяваше да прикрие вълнението си, Лестър изрече толкова делово, колкото му се удаде:

— Какво чакаме тогава? Да тръгваме!

И тя имаше проблеми с опитите си да прикрие възбудата, която я беше обхванала. Когато се качваше в колата си даде отчет на чувствата, които бушуваха в гърдите й: „Състоянието ми не може да бъде наречено обикновена нервозност — нали някъде дълбоко в душата си очаквах идването на този миг, въпреки че бях наясно, какви могат да бъдат последствията…“.

Пътуването мина в пълно мълчание. Джералдин улавяше погледите, които й отправяше Лестър и всеки път я обливаше вълна на възбуда, въпреки старанията й да бъде спокойна.

Къщата се намираше недалеч от летището в един отлично поддържан квартал.

— Изглежда добре печелите от инструкторската си професия, щом можете да си позволите такова жилище — забеляза Джералдин.

— Достатъчно, за да не умра от глад — лаконично й отговори Лестър и вкара колата в гаража.

Сърцето й биеше лудо, когато прекрачи прага след него. Обстановката вътре издаваше добър вкус. Погледът й попадна върху изискано подредената маса.

— Очевидно сте бил доста сигурен, че ще приема поканата ви.

— Нека го кажем така: бях уверен, че няма да можете да ми откажете — със спокоен тон отвърна той, зает с отварянето на изпотената бутилка и пълненето на чашите.

— У вас не може да се забележи и следа от излишна скромност — клъвна го Джералдин.

— Просто имам известен опит в тази област — парира я и вдигна чашата си. — Наздраве за десетте часа, прекарани заедно във въздуха.

Тя жадно изпи шампанското и Лестър й наля отново.

— Кажете, всичките си курсистки ли прекарвате оттук?

— Не. Грижливо ги подбирам.

— Значи мога да смятам поканата ви за един вид признание?

Той пристъпи към нея.

— Вижте, не е ли вече време да заровим томахавката на войната и да изпушим лулата на мира?

— Не разбирам какво искате да кажете — прозвуча престорено наивният й отговор.

Без да продума, Лестър взе чашата от ръката й и я постави на масата до своята.

— Чудесно разбираш всичко, малка магьоснице — каза тихо той и сложи длани върху раменете й.

— Какво ви прихваща?! — извика Джералдин, като се помъчи безуспешно да се измъкне от хватката му.

Честно казано, никак не й се искаше да го прави. През кожения гащеризон усещаше топлината на пръстите му, които галеха гърба й. Приятното усещане се разля по цялото й тяло.

— Защо се съпротивляваш? — прошепна й. — Ти отлично знаеше, какво ще се случи тук. Още от първия миг, при първата ни среща, ти знаеше, че един ден това ще стане. Не е ли така, скъпа?

— Не знам, не разбирам за какво говорите… — тя направи последен опит за съпротива — доста вял, впрочем.

Лестър още по-силно я притисна към себе си.

— Не се опитвай да се изскубнеш. Чувствам, че сме предопределени един за друг. И ти също го разбираш.

— Вие трябва да сте се побъркал! — изстена Джералдин.

— Да! Побъркан съм. Побъркан съм по теб, мила моя!

— Пуснете ме веднага! — безсилно прошепна тя. Цялата трепереше от възбуда. Изгарящо желание да усети устните му върху своите, вибрираше във всяка клетчица на тялото й.

Погледите им се срещнаха, проникнаха един в друг и устните на Лестър бавно започнаха да се приближават към нейните.

— Не си позволявайте! — направи усилие да придаде заплашителен оттенък на гласа си. — Иначе ще… — целувката му й попречи да продължи.

Заудря с юмруци по гърба му, но с всеки удар все по-слабо и по-слабо, докато накрая пръстите й се разтвориха и се плъзнаха по раменете му в милувка. Притисна се към него, затвори очи и със стон се отдаде на сладостта на мига. Действителността се оказа по-вълнуваща от мечтите й.

Целувките му ставаха все по-настойчиви. Езикът му опипващо и внимателно се плъзна по устните й и тя усети, че сладострастната тръпка я пронизва до връхчетата на пръстите. Беше опияняващо! Стори й се, че изпада в безтегловност. Всичко се завъртя пред очите й. Тръпчивият дъх на тялото му я караше почти да губи съзнание. Не можеше да мисли. Единственото чувство, което я владееше сега, беше желанието да му принадлежи. В страстен порив разтвори устни, езиците им се срещнаха и трескаво започнаха онази вечна еротична игра. Обхванати от първично диво влечение, двамата потънаха в омаята на целувките. Лестър плъзна ръка в отвореното й деколте и с нежност загали малките й твърди гърди. Огромна вълна на възбуда го разтърси, когато почувства, че отдолу е без сутиен. Пръстите му заобикаляха в любовен екстаз розовите връхчета на гърдите й. Джералдин отново простена.

— Какво правиш с мен?!

— Харесва ти, нали?

— Да! Чудесно е! — прошепна му в отговор и още по-силно се вкопчи в него.

Той леко я отстрани от себе си и мъчително бавно свали ципа докрай. С безкрайна жажда дланите му си проправиха път по голото й тяло — от шията до копринената кожа на корема. В утробата й забушува пожар. Започна трескаво да разкопчава копчетата на ризата му и замилва голите му мускулести гърди.

Бяха замаяни, опиянени. Лестър внимателно я притегли към удобното кожено канапе и я положи върху него. Разкопча колана на тънката й талия и изхлузи гащеризона й. С галещи ловки движения свали миниатюрните й копринени бикинки, след това нетърпеливо се съблече и захвърли дрехите си на пода. Джералдин сластно прокара пръст по втвърдената му пулсираща мъжественост и той глухо изстена, щом усети под себе си меката и топла кожа.

— Колко си красива, Господи! — прошепна задъхан и обсипа с целувки всеки сантиметър от тялото й.

Джералдин разтвори бедрата си приканващо и Лестър влезе между тях, без да откъсва устни от зърната й.

Тя изгаряше от нетърпение. Възбудата й растеше неимоверно с всяка секунда.

— Ела в мен… — промълви със замиращ дъх. — Ела! По-скоро!

Когато Лестър нежно проникна във влажната й утроба, Джералдин издаде сладострастен вопъл. Вплетени един в друг, в шеметен ритъм достигнаха почти едновременно до страхотен оргазъм. Светът наоколо загуби реалните си граници.

Джералдин бавно дойде на себе си от дълбокия транс, когато Лестър внимателно се отдели от нея. Никога досега не беше преживявала толкова прекрасни усещания.

Целуна я по устните и прошепна в ухото й:

— Беше вълшебно! Нали?

Тя внезапно скочи. Имаше чувството, че се съвзема от унеса на някакъв сън — чудесен сън за нещо забранено.

— Това не трябва да се случва пак! Добре го скроихте, мистър Джонсън!

Грабна бикините си и бързо ги обу. След това се плъзна в прилепващия по тялото й кожен гащеризон и бързо затвори ципа.

— Какво искаш да кажеш?! — изуми се Лестър. Неочакваната й реакция му беше съвършено необяснима.

— Чудесно разбираш, какво искам да кажа, Лестър! — остро му отвърна Джералдин. — Празнуването беше само повод. Всъщност, предварително си знаел, че го устройваш, само да ме вкараш в леглото си. Но втори път няма да ти се удаде. Никога вече отношенията ни няма да надхвърлят границите на допустимото между инструктор и курсистка. Никога! Чуваш ли?!

Още преди Лестър да се опомни и да се опита да каже нещо, тя беше избягала от стаята му.

Смаяно тръсна глава. Не можеше да намери никакво разумно обяснение за странното й поведение. „Какви мисли са преминали през хубавата й главица? Само преди няколко мига лежеше блажено отпусната в ръцете ми. Не! Да разбера тази жена като че ли е извън възможностите ми!“

— Само почакай малко. Ще те опитомя, малко диво зверче! — закани се гласно.

 

 

— Гейл, моля те да ме извиниш. Бях много нервна при последния ни разговор — Джералдин несъзнателно мачкаше кабела на телефона. — Исках само да ти кажа, че наистина се радвам за теб и Майкъл. Съобщи ли му вече?

— Мила моя сестричке, наистина е много мило, че ми позвъни. Да, още вчера доверих на Майкъл тайната. Просто не можех повече да се сдържам. Как мина урокът ти по пилотаж?

— Окей! — отвърна бодро, но със сестринското си чувство Гейл долови, че нещо не е съвсем наред. — Мога ли да поговоря с теб? — Джералдин насочи разговора право към целта.

— Разбира се. Винаги, когато пожелаеш.

— Тогава идвам веднага.

— Добре, ще направя кафето — и Гейл затвори.

Джералдин постоя замислена. „Лесно й е на нея. Поне има на какво да се радва.“ За миг завидя на сестра си. „Може би пък не е чак толкова еснафско и отегчително да си омъжена…“

Когато малко по-късно пътуваше със спортната си кола към Манхатън, мислите й отново закръжиха около Лестър. „Как ме целуваше само и колко страстно се любихме!“ Познатата тръпка пробяга по тялото й, а сърцето й лудо заблъска в гърдите. „Всъщност, държах се направо идиотски — да избягам без всякакви обяснения. Защо реших, че той е взел отношенията ни за повърхностни? Може би чувствата, които изпитва към мен наистина са дълбоки? Глупости! — побърза да отхвърли собствените си предположения. — Не! Само си поигра с мен. Просто му се е прищяло да ме има в леглото си. Ако не го бях изпреварила с бягството си, щеше да ме изхвърли като ненужна вещ.“

Чудесно познаваше този тип мъже. Увъртаха се около някоя жена и, щом постигнеха целта си, загубваха всякакъв интерес към нея. „Да! Трябваше да съм доволна, че това унижение ми бе спестено, че първа му дадох да разбере безсмислието на опитите му да повтори всичко отново.“

Стисна още по-здраво волана. Някъде, в някакво закътано ъгълче на сърцето си все пак съжаляваше, че бе избягала. Не можеше да не си признае, че бе влюбена в Лестър, независимо от яростната съпротива срещу подобна мисъл. „Така твърдо вярвах в пълната власт, която имам над чувствата си, а сега…“ При случая с Лестър тази илюзия се бе разсипала като къщичка от карти.

„Каква нелепост! Защо трябваше да се влюбя точно в инструктора си? Най-малко дузина млади и атрактивни мъже от така наречените висши кръгове ме ухажват, а аз упорито ги отблъсквам. И сега трябваше да се появи един случаен и кой знае откъде дошъл инструктор по пилотаж и да ми завърти главата. Докъде стигна, драга Джералдин?!“ — мрачно си помисли.

Гейл я очакваше в обзаведения си с вкус апартамент. Когато чу шума от спиращата кола, излезе да я посрещне и сърдечно я прегърна.

— Държиш се така, сякаш не сме се виждали с месеци — пошегува се Джералдин.

— Просто много се радвам, че най-после дойде при нас.

Нежно обви с ръка тънката й талия и двете заедно влязоха.

Джералдин седна до барчето и жадно отпи няколко глътки от черното горещо кафе, което и поднесе сестра й.

— Кажи какво те потиска така? — без заобикалки започна Гейл.

Тя наведе глава.

— Вчера ти разказах за уроците по летене и за инструктора, който ме обучава…

— Да, спомням си — окуражи я Гейл и отхапа парченце от кекса. — Ти си влюбена в него, нали така? Направи ли ти вече предложение за женитба? — очите й светеха от любопитство.

— Точно това исках… Аз… аз… се любих… с него… — призна си Джералдин, като с труд подбираше думите.

От изненада сестра й изпусна едно „О-ла-ла“ и развеселено я погледна.

— Съвсем не го намирам толкова забавно — сопна й се тя. — Никога не съм позволявала на някой мъж толкова бърз успех!

Гейл плесна с ръце и искрено се разсмя.

— Той трябва да е истински феномен! С най-голямо удоволствие бих се запознала с него.

Зениците на Джералдин блеснаха от гняв.

— Дявол да го вземе, стига си ме подигравала!

— Съвсем не ти се подигравам. За мен е цяло чудо, че някой действително е успял да те надхитри.

— Той не ме е надхитрил! — не можа да прикрие гнева си тя. — Ако искаш да знаеш, аз също го желаех — добави вече по-тихо.

— Още в началото предположих, че случаят не е имал нищо общо с измама.

— Ти наистина не се отнасяш сериозно към мен. Този мъж просто ме прелъсти! Но аз го изпреварих!

— Изпреварила си го? Какво искаш да кажеш? Че ти си го изнасилила?

— Стига си говорила глупости — рязко я прекъсна Джералдин. — Изпреварих го с това, че първа скъсах с него.

— Доста глупаво от твоя страна — констатира Гейл и леко повдигна рамене.

— Глупаво? Какво имаш предвид с това „глупаво“?

— Сигурно да се любиш с него ти е харесало. Или…?

Джералдин замълча за момент и после малко засрамено си призна:

— Хареса ми. Даже много ми хареса…

— Тогава наистина си постъпила глупаво! Този Лестър, струва ми се, е първият мъж, който е съумял да излезе на глава с тебе — дори нещо повече. Трябвало е да си го запазиш и за по-късно — поучително каза сестра й и отново отхапа парченце кекс.

— Какви ги дрънкаш?! — избухна Джералдин.

— Скъпа сестричке! Чудесно знаеш, какво искам да кажа с това. За първи път срещаш мъж, когото не можеш да направиш смешен. Веднага си схванала това, уплашила си се, че той може да те зареже, и си побързала да го изпревариш. Досега, без никакви угризения, ти нанасяше душевни рани на обожателите си. Е, сега си уплашена, че може да ти бъде платено със същата монета… и бягаш.

— Трябвало е да станеш психоаналитик — промърмори Джералдин. — Приказваш като майка ни едно време.

— Мисля ти само доброто! — Гейл сложи длан върху ръката й. — Ти си моята малка сестричка и аз те обичам. Не искам никой да ти причинява болка, но ти положително имаш нужда някой да те свали от пиедестала, който сама си си издигнала. Татко е твърде мек, за да направи това и продължава да те глези като малко момиченце.

— Не е вярно! — възмути се Джералдин. Гейл наклони глава и спокойно продължи:

— Вярно е! И ти добре го знаеш. Всъщност, обичаш ли този Лестър?

— Не! — спонтанно извика Джералдин. — Не знам точно… Изглежда, наистина го обичам… — завърши съвсем тихо.

— Виждаш ли? Даже не си наясно, какво точно изпитваш — сестра й й отправи поглед, изразяващ по-скоро съжаление, отколкото укор. — Струва ми се, че в случая с Лестър, най-после си попаднала на истински мъж. Тази е причината, поради която с удоволствие бих се запознала с него.

— Едва ли ще се появи подходяща възможност — продължи да упорства Джералдин. — Нямам никакво намерение да задълбочавам отношенията си с него. Ще взема още няколко урока и край!

— Но ти все пак си се любила с него — вметна Гейл.

— И какво от това? Не съм му задължена с нищо.

— Имаш доста странен поглед върху нещата.

— Чисто и просто, не всички са такива апостоли на морала като теб — контрира Джералдин веднага и тя се предаде.

Делеше ги не само голямата разлика в годините. По отношение на някои неща ги деляха цели светове. Гейл познаваше сестра си чудесно и знаеше, колко е твърдоглава. Създадеше ли си определена представа за нещо, никой не бе в състояние да я разубеди.

— Кога ще го видиш пак?

— След около час ще седя до него в кабината и той ще ме учи как да летя.

На сбогуване Гейл я предупреди още веднъж:

— Моля те, обмисли трезво действията си. Може да съжаляваш по-късно за лекомислената си постъпка.

— За какво има да съжалявам? Чувството, което наричат любов, сигурно ще премине. Определено смятам, че всичко е само една чувствена заблуда.