Владимир Мегре
Енергията на живота (5)

Жената — Богиня

— Да, Владимире, мисълта на човека притежава ненадмината енергия. Много от творенията на тази енергия хората оценяват като вълшебство, отнасят ги към чудесата, сътворявани според тяхната представа от Висши сили.

Има например чудотворни икони. А защо са станали чудотворни? Защо изведнъж едно парче дъска, с нанесено от човешка ръка изображение върху него, е станало чудотворно? Това се случва тогава, когато човекът, който е рисувал иконата, е вложил в нея достатъчно количество от своята психическа енергия. Има израз „намолена икона“ — икона, в която са вложени много мисловни енергии от човека.

По-рано тези, които са рисували икони, са знаели за свойствата на великите енергии. Преди да пристъпят към работа, майсторите иконописци гладували, пречиствали своя организъм и по този начин усилвали мисълта си. След това влизали в състояние на медитация, като концентрирали своята енергия само върху рисуването на иконата. Когато станела напълно готова, те гледали продължително в нея. Ето така са се получавали в някои случаи чудесата.

Понякога хората виждат необикновени явления, някакви ангели. Но забележете, хората винаги виждат само тези, за които мислят; винаги виждат образите на тези, в които вярват.

Например християните могат да виждат само своите светии, мюсюлманите — също само своите. Това е така, защото те виждат проектираното от собствената или от колективната мисъл.

Преди хиляда и петстотин години все още съществували хора, които разбирали свойствата и силата на енергията на човешката мисъл. За това разказват и притчите. Искаш ли да ти разкажа една от тях?

— Да.

— Ще я преведа от древния на съвременния език. И предметите, които са фигурирали по-рано в притчата, ще заменя със съвременни, за да бъде по-ясна същността. Само че ти ми кажи какво прави най-често днес мъжът, който е женен от по-дълго време? Какво прави, когато се върне вкъщи?

— Ами много от тях, ако не пият, сядат пред телевизора и четат вестници, гледат телевизия. Може и боклука да изхвърлят, ако жената ги помоли.

— А жените?

— За жените е ясно: приготвят вечерята в кухнята, после мият съдовете.

— Ясно. Значи ще бъде лесно древната притча да се осъвремени.

* * *

Живели някога на Земята обикновени съпруг и съпруга. Жената се казвала Елена, мъжът — Иван.

Мъжът се връщал от работа, сядал в креслото пред телевизора, четял вестник. Жена му Елена приготвяла вечерята. Поднасяла на съпруга си яденето и мърморела, че не оправя свястно нищо в къщата, печели малко пари… Иван се дразнел от мърморенето на жена си. Но не й отговарял грубо, а само си мислел на ум: „Самата тя е неспретната, а на всичкото отгоре ще ми нарежда. А беше съвсем друга — красива, нежна, ласкава.“

Веднъж, когато мърморещата му жена поискала Иван да изхвърли боклука, той се откъснал от телевизора с неудоволствие и отишъл на двора. Когато се връщал, се спрял пред вратата и се обърнал мислено към Бога:

— Господи, Боже мой! Животът ми се подреди лошо. Нима трябва да изкарам целия си живот с тази мърмореща, че и неугледна жена? Това не е живот, а само жива мъка.

И изведнъж Иван чул тихия Божи глас:

— Сине Мой, бих могъл на мъката ти да помогна, прекрасна богиня да ти дам за жена, но ако съседите видят внезапните изменения в твоята съдба, ще изпаднат в голяма изумление. Нека да постъпим така: Аз ще изменям постепенно твоята жена, в нея духа на богиня ще вселя и външния й вид ще подобря, но запомни: щом искаш с богиня да живееш, и твоят живот трябва да стане достоен за богинята.

— Благодаря ти, Боже. Всеки мъж може да промени живота си заради една богиня. Само ми кажи кога ще започнат да стават промените с жена ми?

— Още сега ще я променя малко. И с всяка минута ще я променям към по-добро.

Влязъл Иван в дома си, седнал в креслото, взел вестника и отново включил телевизора. Само че нито му се четяло, нито му се искало да гледа телевизия. Все поглеждал дали жена му се е променила поне мъничко.

Станал той, отворил вратата на кухнята, опрял рамото си на рамката на вратата и започнал да разглежда внимателно жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете, които били останали от вечерята.

Елена изведнъж усетила погледа му и се обърнала. Погледите им се срещнали. Иван разглеждал жена си и си мислел: „Не, никакви изменения не стават с жена ми.“

Като видяла необикновеното внимание на мъжа си, без нищо да разбира, тя изведнъж оправила косата си и по бузите й пламнала руменина, когато го попитала:

— Иване, какво ме гледаш така внимателно?

Мъжът й не могъл да измисли какво да каже, смутил се и изведнъж произнесъл:

— Може би да ти помогна да измиеш съдовете? Не знам защо помислих, че…

— Съдовете ли? Да ми помогнеш? — тихо попитала пак учудено жената, сваляйки изцапаната си престилка. — Аз вече ги измих.

„Брей, да не повярваш, пред очите ми се променя — си помислил Иван. — Изведнъж се разхубави.“

И започнал да бърше чиниите.

На другия ден след работа Иван нетърпеливо бързал към къщи. Ох, съвсем нямал търпение да се прибере по-бързо и да види как неговата мрънкаща жена постепенно се превръща в богиня.

„Ами ако богинята в нея се е изявила много, а аз съм си все същият? Я за всеки случай да взема да купя цветя, че да не се изложа пред богинята.“

Отворил входната врата Иван и се стъписал очарован. Елена стояла пред него в официалната си рокля, оная същата, която той й бил купил преди година. Прическата подредена, в косите панделка. Той се смутил и подал несръчно цветята, без да откъсва погледа си от нея.

Тя взела цветята и леко ахнала, свела погледа си, поруменяла.

„Ах, колко са прекрасни ресниците на богините! Колко е кротък характерът им! Колко необикновена е тяхната вътрешна красота и външността им!“

И Иван на свой ред също ахнал, когато видял масата с приборите от сервиза, с двете горящи свещи, двете чаши и храната, която го привличала с божествените си аромати.

Когато седнал на масата, срещу него седнала и жена му Елена, но изведнъж скочила и казала:

— Извинявай, забравих да включа телевизора, ето купила съм и новите вестници.

— Не ми трябва телевизор, пък и вестници не ми се четат. В тях пишат все едно и също — отговорил искрено Иван. — Ти по-добре разкажи как би искала да прекараш утрешния съботен ден.

Съвсем смаяна, Елена му отвърнала с въпрос:

— А ти?

— Купил съм два билета за театър, но може би ще се съгласиш първо да се разходим през деня по магазините. Щом ще ходим на театъра, преди това трябва да отидем в магазина и да ти купим за случая подходяща рокля.

Иван едва не изтърсил заветните думи: „Рокля, достойна за богини.“ Смутил се, погледнал я и отново ахнал. На масата пред него седяла богиня. Лицето й сияело от щастие, очите й блестели, а скритата й усмивка била малко загадъчна.

„О, Боже, все пак колко са прекрасни богините! А ако тя хубавее с всеки изминал ден, ще съумея ли и аз да бъда достоен за богинята?“ — си мислел Иван и изведнъж като мълния го пронизала мисълта: „Трябва да успея! Да успея, докато богинята е до мен. Трябва да я моля и умолявам да ми роди детенце. Детето ще бъде от мен и от прекрасната богиня.“

— За какво се замисли, Иване, или може би виждам вълнение на твоето лице? — попитала мъжа си Елена.

А той седял развълнуван, без да знае как да каже за съкровеното. Шега ли е да молиш една богиня за дете? Такъв подарък Бог не му е обещал. Не знаел Иван как да изрази своето желание, изправил се и като мачкал края на покривката в ръцете си, целият почервенял, промълвил:

— Не знам… Може ли… Но аз… исках да кажа… Отдавна… да, искам да имам дете от теб, прекрасна богиньо.

Елена, към своя мъж се приближила. От очите й, изпълнени с любов щастлива, сълза по алената буза се търкулнала. Сложила тогава ръка на рамото на Иван и с горещото си дихание го изгорила.

„Ех, каква нощ беше! Ах, ами утрото! Този ден! О, колко е прекрасен животът с една богиня!“ — си мислел Иван, като обличал за разходка втория си внук.

* * *

— Какво разбра, Владимире, от тази притча?

— Всичко разбрах. Бог не е помогнал на Иван. На него само му се е причул гласа на Бога. Иван е направил своята жена богиня чрез мисълта си.

— Разбира се, точно така. — Иван е сътворил своето щастие чрез мисълта си. Направил е жена си богиня и сам се е променил. Но Бог му е помогнал.

— Кога?

— Още тогава, когато Бог е давал всичко на всеки, когато е замислял сътворението на човека. И пояснявал на първия от сътворените: „Сине Мой, ти си безкраен, вечен. В теб са твоите мечти творящи.“

Тези думи, Владимире, са верни и днес. Във всеки човек има творящи мечти. Въпросът е само в това, към какво са насочени те; колко е силна мисълта и нейната енергия в Неговите синове и дъщери, които днес живеят на Земята?