Владимир Мегре
Енергията на живота (24)

Упражнение за телепортация

— Да, прав си, Владимире, при сегашното съзнание на повечето хора това, което създава Анастасия, изглежда невероятно. Когато достигнат съзнанието и състоянието, присъщо на хората от първоизточниците, ще им бъде смешно днешното им учудване.

Сега ще ти разкажа само за едно упражнение, с помощта на което можеш с лекота да телепортираш своето второ „Аз“, да пренесеш самия себе си в съседния град или в друга страна, в друга епоха. Всеки ще може да го прави, ако не го домързи.

Ти видя веднъж как по твоя молба Анастасия пренесе за миг тялото си от единия на другия бряг на езерото, и обратно. И не скри, че всеки човек може да постигне това. Необходимо е мислено да си представиш клетчиците на цялото тяло, тези, най-малките, които не се виждат и под микроскоп, и да ги разпръснеш в пространството чрез мисълта си, а после с волята на мисълта да събереш всичко в едно цяло, но на новото място. Ефектът от това зрелище поразява въображението.

Подобно нещо е способен да направи човек, чиято скорост на мисълта позволява в един миг да си представи детайлите на своето тяло. Достатъчно е да има една микроскопична грешка и ти не би могъл да се събереш отново, след като си се разпръснал.

Аз съм го правил само три пъти през живота си. И всеки път съм се готвил за това не по-малко от година. Сега не бих могъл да го направя. Малко остарях и се обзаведох със склонност към мързел. Но дори и внучката, която с лекота ти демонстрира своето преместване, ти каза: „Това не трябва да се прави без изключителна необходимост.“ И разясни защо.

Всъщност тя те пренесе неведнъж в различни епохи и градове. Ти виждаше картините и се чувстваше като участник в тези събития. Правилно ли го казах?

— Да, правилно. Когато описах как тя пренесе себе си и мен на друга планета без телата ни, а те останаха на Земята, много хора не повярваха във възможността за подобно действие.

— Ще повярват, когато успеят да го направят сами. Сега ще те науча как. Само че слушай внимателно и се опитай да осъзнаеш това, което казвам.

Човекът се състои от много енергии, които образуват неговата същност. Чувствата, мислите и въображението са също част от него, но те не се виждат. Няма да обсъждаме дали тези части от тялото са материални, или не. В този случай не е важно да се разбере тяхната степен на материалност. Важното е друго — те съществуват и също са част от теб — от човека.

Материалното тяло е една от многото компоненти на човека. Той може да живее и без материално тяло, но тогава трябва да го наричаме другояче. Материалното тяло дава възможност да се определи видимо степента на хармоничност в баланса на другите енергии.

Сега си представи, че ти или някой друг човек с помощта на волята си вземе, че отдели от тялото си всички свои енергии, целия комплекс, и го премести в друго пространство.

— А нима всеки може да направи това нещо?

— Може. То се случва частично с всеки по време на сън. Но не се отвличай, слушай по-нататък. Казах, че с волята си всеки човек може да премести целия комплекс от чувства. За това е необходима една малка тренировка. Ето и упражнението за нея.

За тренировката трябва да се избере място, където никой няма да те безпокои. Това може да е обикновена стая, легло. В това помещение не трябва да проникват звуци, които да те отвличат от занятията. Лягаш и отпускаш тялото си. Провери дали ръцете, краката и главата ти лежат свободно и удобно. След това, без да мърдаш, само с волята си, се опитай да насочиш по-голям поток кръв към китката на едната си ръка, отколкото към другите части на тялото си. Ако не се получи веднага, повтаряй, докато усетиш леко боцкане в краищата на пръстите на ръката, към която си насочил повече кръв и своите енергии. Тези опити трябва да се правят всеки ден, но не повече от тридесет минути. И да се правят дотогава, докато успееш спокойно да насочваш по желание кръвта си към китките на ръцете и към стъпалата на краката си. Когато постигнеш желания резултат, ще можеш да насочваш енергията си и в мозъка.

Този, който придобие такова умение, ще има голяма полза за здравето си — например да премахне раничка или пъпка по ръката или крака си, или от друга част на тялото си, да подхрани косата си, която пада. А най-важното, ще може да подава допълнителна енергия на мозъка си. Освен това е необходимо да се каже, че за да може да се постигне това, няколко дни преди започването на упражненията трябва да се спре яденето на месо. Храната трябва да е лесно усвоима, разнообразна и прясна, с етери. В условията, при които живееш ти, е трудно да си осигуриш такава храна, но много от това, което не ти достига могат да ти дадат следните продукти: сутрин изпивай десет грама кедрово масло, след това хапни около двадесет грама мед и пет грама нектар от цветя. Същото трябва да се повтори и три часа преди лягане.

Когато усвоиш първата част на упражнението, може да преминеш към втората. Кажи ми какви действия извършва човек вкъщи всеки ден.

— Вероятно най-често си готви. Разбира се, повечето хора всеки ден си приготвят храна. Например белят картофи.

— Значи и ти си избери някое действие, което се повтаря най-често. Не е важно какво е, важното е, да ти е добре познато. Ти каза чистенето на картофи и за някого то може да е най-познато, а друг може да избере нещо друго.

По часовник засечи времето. При извършването на съответното действие се постарай да не мислиш за нищо друго, запомняй детайлите и своите усещания при съответната работа. Ако чистиш картофи например, запомни как държиш ножа, къде падат обелките, как ги миеш, запомни също и усещането на водата. Запомни как слагаш картофите в съда за варене, как го поставяш на котлона, запомни как след като си свършил работата си, изхвърляш боклука.

Когато прецениш, че си завършил всички действия, погледни, запомни или запиши колко време си изразходвал за тях. Да приемем, че са изминали двадесет минути. Вземи будилника и го нагласи да звъни точно след двадесет минути. Отиди в другата стая, където е леглото, на което си усвоил първата част на упражнението. Легни, отпусни се, затвори очи и си представи, че си в помещението, където си чистил картофите.

Трябва да си представиш всичко в най-дребни детайли. Ако направиш всичко правилно, последователно и в детайли, будилникът ще зазвъни точно тогава, когато завършиш в представите си целия процес.

Ако те домързи и изпуснеш много от детайлите, ще завършиш представянето в мислите си, преди да зазвъни будилникът.

Ако си бавен, вял в мислите си и въображението си, будилникът ще зазвъни по-рано.

Някой ще трябва да тренира една година, друг — две, а трети може да се научи и за месец. Този, който се научи да го прави, чието време за представяне на действията съвпада с реалното, почти ще се е приближил към телепортацията. Тогава вече може да пристъпи към третата част на упражнението.

В третата част трябва мислено да преминеш в друга стая на апартамента си и да извършиш действие, което правиш много рядко. Този път засичаш времето на действията си в своята представа. Например влизаш в стаята, наливаш вода в някакъв съд и поливаш цветята. Когато полееш мислено цветята и се изправиш, погледни циферблата, запомни или запиши колко време ти е било необходимо, за да си го представиш.

Сега вече влез в стаята, в която си бил преди малко, и повтори реално действието. Интервалът от време трябва да съвпадне с точност до минута. Несъвпадението отново посочва, че са ти необходими тренировки. Ако времето съвпада, ти ще можеш да свършиш много неща чрез второто си „Аз“, да бъдеш не само в съседната стая в апартамента си, но и в съседната къща или страна. За това ще ти бъдат необходими само достоверни детайли. Като ги подложиш на анализ, ще успееш да отидеш там.

Не на всеки ще бъде дадено подобно нещо, но мога да те уверя, че ако си бил веднъж в някой град в чужда страна, можеш да отидеш там втори, трети път, като преместваш своето второ „Аз“.

Този, който постигне това, трябва да запомни, че има една опасност — второто „Аз“ не трябва да се отделя за дълго време от тялото си.

Тук ще направя едно отстъпление и ще разкажа по-подробно за опасността. Правих това упражнение от любопитство и, когато постигнах резултатите, за които говореше дядото на Анастасия, се опитах да се преместя или да телепортирам своето второ „Аз“ на Кипър, в градчето Патос, където съм бил преди това.

Легнах на дивана в кабинета си, отпуснах се, представих си как се приготвям, след това отивам на аерогарата, сядам в самолета, пристигам на аерогара „Ларнака“ и отсядам в познатия ми хотел. След това си взимам душ и отивам на разходка към морето.

Вечерно кафе, местна музика, сутринта — плаж, къпане в морето…

Върнах се или дойдох на себе си, не знам как да го кажа по-точно, чак след три дни. И едва успях да се вдигна от леглото. Тялото, меко казано, отдавна е искало да отиде до тоалетната, но никой не го е завел. Освен това е искало да яде, но никой не го е хранил. Едва успях да стана. Погледнах се в огледалото — отражението в него хич не ми хареса. На лицето ми — тридневна четина, а изражението на лицето ми беше на обиден човек, едно такова нерадостно. Стана ми много мъчно за собственото ми тяло, което се оказа захвърлено за три дни. Направих си извод, че тялото на човека без втория тип енергии, или може би без първото човешко „Аз“, е абсолютно безпомощна плът. Но макар и безпомощно, то все пак е най-близкото, родното и не трябва да се оставя дори и заради пътешествие до някой чуждестранен курорт. И още нещо, когато пътешестваш без тялото, като че ли усещането е пълно: чувствах и морската вода, и топлината на слънчевите лъчи, но тялото ми не придоби тен.

Отначало ми беше жал за времето загубено за тренировки, но по-късно използвах това умение в полза на работата си — успях да видя с помощта на своето второ „Аз“ някои събития, които все още не са се случили. По този начин написах няколко сюжета, които представям тук.