Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звънтящите кедри на Русия (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Энергия жизни, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012)
Разпознаване, корекция и форматиране
devira (2018)

Източник: http://sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне
  3. — Нова цифровизация

Мисли край сметището

Пуснах си брада, разроших косите си, взех назаем от познат бояджия стари работни дрехи, намерих си полиетиленов плик и тояга и се приближих към една от боклукчийските кофи. Порових с тоягата в боклука, открих няколко празни бутилки, сложих ги в пакета и тръгнах към контейнера за боклук, поставен до съседния блок. Усилията ми се увенчаха с успех. При втория контейнер върху мен едва не се нахвърли мъж с метален прът в ръка:

— Не пипай, това не е твое — каза той с тон нетърпящ никакви възражения.

— Значи това е твоя територия? — попитах аз спокойно, като се отдалечих малко от контейнера и му подадох пакета с бутилките.

— А че на кого да е? — вече по-спокойно отговори мъжът, взе пакета ми и започна да тършува из боклука, без да ми обръща внимание.

— Може би ще ми кажеш къде наоколо има свободни, а? — попитах аз и добавих: — Имаш от мен една бутилка.

— Бяла — каза неофициалният притежател на контейнера за боклук.

Отидох в магазина, купих бутилка водка и малко мезе. Докато пиехме, се запознахме и Павел ми разказа за някои тънкости на занаята си, а те не са малко.

Трябва да се знае в кои дни могат да нахлуят „птички“ като мен и да откраднат собствеността му. Сегашните дни са следпразнични и се изхвърлят много бутилки. Трябва да се знае и в кои изхвърлени вещи има цветни метали, как се събират; кой от приемащите плаща повече за стъклените отпадъци и цветните метали; къде да се складират изхвърлените, но все още годни за използване дрехи.

Опитах се да прехвърля разговора към други теми.

Павел можеше да изрази своите виждания за политиката и за правителството, но това значително по-малко го интересуваше. Мисълта му работеше в една посока — боклукчийските кофи и контейнери.

За да се убедя окончателно в това, му предложих следното:

— Знаеш ли, Павле, наблизо един мъж строи вила. Търси пазач за зимата, а ако му се помага и с нещо в строителството, ще плаща допълнително. Ще осигурява на пазача и храна. Неговият шофьор докарва всяка седмица картофи, лук, булгур. Ти си добър човек, ще те вземе на работа. Ако искаш, ще отидем да поговорим.

Като пийнахме, както обикновено се случва, станахме и приятели. Затова за мен беше неочаквана рязката промяна в настроението му. Отначало Павел помисли напрегнато половин минута. После продължи да мълчи още половин минута, като ме разглеждаше недружелюбно и накрая си го каза:

— Мислиш си, че като съм пил, нищо не съобразявам, а? Ти какво си замислил, гадино, значи мен да ме цаниш за пазач, а ти да завладееш моите контейнери, така ли?

Той дори не попита каква е заплатата на пазача, какво е жилището, конкретно каква работа трябва да изпълнява в стопанството за допълнително заплащане. Мисълта му изцяло беше насочена към кофите за боклук, той мислеше как по-добре да се оправя с тях, как да се опази от конкурентите.

Та ето как става: човекът сам е насочил мисълта си да осигури своето съществуване чрез кофите за боклук и сам е последвал мисълта си.

Могат да се дадат безкрайно много примери, потвърждаващи безспорността на това, че създаването на всички предмети, житейски ситуации, социални явления се предшества от енергията на мисълта.

С помощта на собствената си мисъл един човек може да повлияе на друг. За това свидетелстват и най-древните сказания и притчи. Ето какво разказа за енергията на човешката мисъл дядото на Анастасия.