Владимир Мегре
Енергията на живота (2)

Невестата на английския лорд

Веднъж на един малък пазар в град Владимир случайно станах свидетел на скандал между млада продавачка и пийнал купувач.

Девойката продаваше цигари. Изглежда работеше едва от няколко дни и все още не се ориентираше в стоката, бъркаше имената на цигарите и затова обслужването на купувачите ставаше бавно. Образува се опашка от трима души. От края на опашката пийнал мъж каза на девойката високо:

— Можеш ли да мърдаш по-бързо, туткавице?

Бузите на девойката почервеняха. Няколко души, които минаваха наблизо, се спряха, за да видят непохватната продавачка.

Пияният мъж продължаваше на висок глас своите неодобрителни коментари. Той искаше да си купи два пакета цигари „Прима“, но когато дойде редът му, девойката отказа да го обслужи. Като пламтеше от смущение и явно едва сдържаше сълзите си, тя заяви на купувача:

— Вие се държите оскърбително, отказвам да ви обслужа.

Отначало мъжът замря от изненада, след това се обърна към увеличаващата се група от зяпачи и избухна:

— Гледайте я тая дребна, безполезна неугледница. Като се омъжиш, мъжът ти ще ти го каже и с още по-остри думи, ако мърдаш в кухнята като варена кокошка.

— Аз и на мъжа си няма да позволя да ме обижда — отговори девойчето.

— А бе ти за коя се мислиш, никаквица нещастна — още по-високо и раздразнено възкликна пияният мъж. — Нямало да позволи на мъжа си! Да не би да си се наканила да се омъжваш за английски лорд?

— Може и за лорд, това си е моя работа — отговори кратко девойката и се обърна настрана.

Обстановката се нажежаваше. Никой не искаше да отстъпи. Развръзката вече се наблюдаваше от значителна тълпа постоянни посетители на малкото пазарче. Събралите се започнаха да пускат подигравателни реплики по повод намерението на продавачката да се омъжи за английски лорд.

От съседния щанд дойде и застана до приятелката си друго момиче. Застана мълчаливо и толкова.

Девойчетата, по всяка вероятност завършили наскоро училище, стояха пред насъбралите се хора, които обсъждаха дръзкото им поведение и напереност.

Повечето майтапи се пускаха по повод неизпълнимото желание на девойката да се омъжи за лорд; присмиваха се, че надценява външността и възможностите си.

Напрежението намаля след идването на собственика на магазинчетата. Той първо нареди със строг тон на девойката да продаде цигари на купувача, но след като получи отказ, бързо намери изход, който удовлетвори всички. Извади пари от джоба си, и като се обърна към девойката, произнесе:

— Уважаема, бъдете така любезна да ми продадете два пакета цигари „Прима“.

— Моля, заповядайте — отговори девойката, като му подаде цигарите.

Младият човек даде цигарите на мъжа. Конфликтът приключи и тълпата се разпръсна. Тази история имаше продължение, и то доста неочаквано.

Сега всеки път, когато отивах на пазара за продукти, неволно обръщах внимание на двете млади продавачки. Те вече работеха сръчно както по-възрастните си колеги, но значително се различаваха от тях — бяха стройни, скромно, но спретнато облечени, без излишна козметика, с много по-елегантни движения. Девойките работиха на пазара почти година и изведнъж едновременно изчезнаха.

През лятото, след половин година, на същия пазар забелязах млада жена, която вървеше край сергиите с плодове. Тя се различаваше от другите с гордата си осанка и с модерния скъп тоалет. След ефектната жена вървеше достолепен мъж с кошница, пълна с разнообразни плодове.

В младата жена, която привличаше възторжените мъжки погледи и явно завистливите погледи на жените, разпознах приятелката на продавачката на цигари.

Приближих се и обясних на младата двойка, и особено на застаналия нащрек спътник на госпожицата, причината за моето любопитство. Младата жена ме позна. Седнахме на една масичка в кафенето под открито небе и Наташа, така се казваше тя, разказа за събитията, които се бяха случили през последната година и половина.

— В онзи ден, когато пред очите на много от постоянните клиенти се случи конфликтът, ние решихме да напуснем, за да не ни се подиграват. Помните, че Катя каза тогава, че ще се омъжи за английски лорд и хората се смяха. Значи и занапред щяха да ни се смеят и да ни сочат с пръст — така решихме ние.

Но не успяхме да си намерим работа на друго място. Тогава току-що бяхме завършили училище и успешно бяхме издържали изпитите в университета. Е, аз имах среден успех, но Катя беше почти отличничка. И изпитите си взе с добър бал, но не постъпи в университета. Бяха съкратили местата за безплатно обучение, а тя нямаше възможност да плаща за обучението си. Майка й печели малко, баща няма. Затова станахме продавачки на пазара, на други места не ни вземаха.

Работехме и се подготвяхме за кандидатстване в университета през следващата година. Една седмица след случая на пазара Катя изведнъж ми каза: „Аз трябва да се подготвя да бъда достойна жена на английски лорд. Искаш ли заедно да учим?“

Мислех, че приятелката ми се шегува, но се оказа, че не е така. Катя си беше напориста и в училище.

Тя намери в библиотеката програма на института за благородни девици, адаптира я към нашето съвремие и започнахме като луди да се обучаваме по Катината програма.

Занимавахме се с танци, изучавахме историята на Англия, езика, правилата на добрите маниери и добрия тон. Гледахме по телевизията политическите дискусии, за да можем да поддържаме разговор с умни хора. Стремяхме се дори и зад щанда да се държим като на светски прием, за да бъдат естествени маниерите ни.

Получавахме заплати, но не ги харчехме за себе си. Икономисвахме, не си купувахме дори козметика. Кътахме пари, за да си ушием по един приличен тоалет и да си купим туристически визи за Англия.

Катя каза, че английските лордове не се разхождат по малкия владимировски пазар. Значи трябва да пътуваме до Англия. Тогава шансовете ни ще нараснат.

Заминахме за Англия с една туристическа група. Двете седмици отлетяха бързо. Естествено, вие сами разбирате, че не ни посрещнаха и не ни съпровождаха английски лордове. Пък и аз на нищо не разчитах, правех всичко за компания на Катя. А тя се надяваше. Тя винаги е имала хъс. Все се вглеждаше в лицата на англичаните, търсеше предопределения. Дори два пъти ходихме в клуб за танци, но никой нито веднъж не ни покани да потанцуваме.

В деня на заминаването ни ние вече вървяхме от хотела към автобуса, за да потеглим към летището, а Катя все се надяваше, все се оглеждаше наоколо. Спря се на стъпалата и изведнъж пусна чантата си на Земята. Гледаше настрани и каза: „Ето, той идва.“

Видях, че по тротоара към входа на хотела върви млад човек, мисли за нещо свое, изобщо не ни поглежда. Както и предполагах, той се изравни с нас и отмина без дори да погледне Катя.

И изведнъж Катя, ама представяш ли си да направи такова нещо, го извика на висок глас.

Младият човек се обърна към нас. Катя бавно, но решително се приближи към него и му каза на английски: „Казвам се Катя. От Русия съм. Сега заминавам с автобус заедно с туристическата си група за аерогарата. Аз се приближих към вас, почувствах, че мога да ви стана добра съпруга. Аз още не ви обичам, но ще ви обикна и вие ще ме обикнете. Ние ще имаме добри деца. Ще имаме момче и момиче. Ще бъдем щастливи. А сега, ако искате, можете да ме изпратите до аерогарата.“ Младият англичанин гледаше Катя много сериозно и не й отговаряше нищо. Сигурно се беше смутил от изненада. После каза, че има сериозна делова среща, пожела й щастливо пътуване и си тръгна.

През целия път до аерогарата Катя гледаше мълчаливо през прозореца на автобуса. Не си разменихме нито дума. Беше ни неудобно пред туристите, които видяха тази сцена пред хотела. Усещах буквално с кожата си как хората се присмиват на Катя и я осъждат.

Пристигнахме на летището. На стъпалата на автобуса Катя беше посрещната с огромен букет цветя от този млад англичанин.

Тя пусна чантата си на асфалта, не, просто я хвърли, не взе букета, а се притисна до гърдите му и заплака.

Той изпусна букета, цветята се разсипаха. Ние от групата събирахме цветята, а те стояха прегърнати. Англичанинът галеше косата на Катя и наоколо сякаш нямаше никой. Говореше й бързо какъв глупак е, че за малко щял да изпусне съдбата си и, ако не беше успял, след това щял да страда през целия си живот. Благодареше на Катя, че тя го е намерила.

Самолетът закъсня с излитането си. Няма да разказвам как стана, но аз бях тази, която успя да го задържи.

Оказа се, че нейният англичанин произхожда от семейство на дипломат и самият той се готви да работи в някакво посолство. Когато се върнахме в Русия, той звънеше на Катя всеки ден. Те дълго си говореха. Сега Катя е в Англия, бременна е. Мисля, че те наистина се обичат, а аз повярвах в любовта от пръв поглед.

Наташа, след като ми разказа тази изумителна история, се усмихна на своя спътник. Попитах я отдавна ли се познават. И младият мъж отговори:

— И аз бях в онази група туристи, когато цветята на англичанина се разсипаха. Наташа започна да ги събира, а аз започнах да й помагам. И ето, сега я следвам, нося кошницата с плодовете. Къде ти, не можем ние да се сравняваме с английските лордове!

Наташа сложи нежно ръката си на рамото на своя спътник и с усмивка произнесе:

— С какво ли биха могли да се сравнят с вас, с руските мъже.

После щастливата девойка се обърна към мен и каза:

— А ние с Андрей се оженихме преди месец. Сега дойдохме да навестим моите родители.

* * *

Много хора сега ще си помислят: „Късметлийки са, провървяло им е.“ Това е нестандартна ситуация. Но аз смея да твърдя, че в дадения случай ситуацията е била абсолютно стандартна и закономерна. И нещо повече, твърдя, че ако повторят последователността на действията на Катя и на Наташа, и други девойки биха могли да прогнозират за себе си подобен изход от ситуацията. Разбира се, разлики в имената, в характера на избраниците, в сроковете на изпълнение на замисленото са възможни, но това, че подобна ситуация би се случила и при другите, е предопределено. От кого? От самите девойки — чрез техния начин на мислене и последователните им действия.

Преценете сами. При Катя се е появила мечта или цел — да се омъжи за англичанин. Не е важно защо е започнала да мечтае за това. Вероятно й е била неприятна атмосферата на пазара, пийналите купувачи, грубостта, а може би и подигравките на скандалния купувач.

И така, мечтата се появила. И какво от това? Да не би да са малко младите момичета, мечтаещи за принца в бял „Мерцедес“, а все пак се омъжват за обикновени неудачници? Мечтите на повечето не се осъществяват.

Съгласен съм, разбира се, че не се осъществяват, но само поради това, че действията им, по-точно бездействието им относно тяхната мечта прилича на ситуацията във вица с билета от лотарията. Човекът мечтае за печалба и даже моли помощ от Бога, а не извършва дори елементарното действие — купуване поне на един билет от лотарията.

А девойките са започнали да действат в определена последователност: мечта — мисъл — действие. Опитайте се да изхвърлите от дадената верига дори един елемент и съдбата на девойките ще се окаже съвсем друга.