Владимир Мегре
Енергията на живота (13)

Божественото хранене

В разговора с баща ми върховният жрец каза:

— Твоята правнучка, Мойсей, знае тайните на битието, които са неизвестни за нас. Тя знае тайните на храненето на тялото и на духа. Разбира се, и ти самият определи това по нейните думи: „Трябва да се храним, както дишаме.“ Нашите предци са прочели тези думи на стените на тайните храмове. Ние оценявахме, че те имат значение, но тайната им не е разкрита и до днес. Като я разкрива пред хората, които ще изграждат своите имения, Анастасия ще създаде условия, при които скоростта на тяхната мисъл ще превиши нашата. И ние просто ще застанем като несъобразяващи момченца пред децата, родени в нейните имения. Като състави своята комбинация, тя ни показа единствения изход — всеки от нас да построи имението, за което тя разказа на хората. Ние ще ги строим, ще се стараем да ги направим по-хубави, по-съвършени от другите. Притежаваме по-големи възможности за това.

Тя открива пред всички тайните на битието и ние ще ги научим, когато вече ще си имаме имения, докато другите едва тогава ще пристъпват към тяхното създаване. И отново разликата в скоростта на мислене ще ни позволи да предусетим, а следователно и да контролираме живота на планетата. Аз така си мисля, а сега искам да чуя твоето мнение, Мойсей.

Баща ми отговори:

— Искаш да чуеш моето мнение, защото в теб има съмнения. Ти искаш да предусетиш каква ситуация ще моделира Анастасия, в случай че жреците и ти, наричащ себе си върховен жрец, започнете първи да създавате именията, които да ви приближат към Божественото битие, нали така? Искаш да разбереш дали нейната мисъл е взела предвид подобна ситуация ли?

— Убеден съм, че я е взела предвид — отговори върховният жрец. — Тя даже не го крие. Но искам да чуя твоето мнение защо така открито тя ни провокира, като ни предоставя отново възможност да възстановим властта си над целия свят?

— Защото — отговори баща ми на върховния жрец, — моята внучка Анастасия не се готви да се бори с вас. Когато започнат да изграждат своите имения, жреците — земните управници, техните помисли ще се променят. Душите им ще засияят, ще блеснат с прекрасна светлина.

* * *

— Благодаря ти, Мойсей! Съвпаднаха изцяло нашите мисли. И аз съм радостен от осъзнаването — в друга реалност ни предстои да поживеем. Възможно е да е в тази, в която всеки ще може да говори с Бога.

Прекланям се пред мисълта на твойта внучка, Мойсей. И нека да намеря сили в себе си да победи системата, създадена от нас, тъй както лют звяр или много зверове се побеждават. И ако можеш, помогни й, Мойсей!

— Опитай се ти сам да й помогнеш. Не мога аз след мисълта й млада да препускам. И смятах нейните дела за алогични.

— И аз не ще успея, Мойсей. Та тя се храни, както диша. А ние замърсяваме телата си. Не съм в състояние да храня своя дух, тъй както тя го храни. Аз само предполагам какво на нея й помага.

* * *

Начинът на живот на хората по време на първоизточниците се различавал от съвременния. Те не само познавали природата, но и я управлявали. Чрез звуците на природата и силата на светлината на небесните тела можели да използват информационната база на Вселената. Те получавали информация не само с мозъка си, но и с чувствата си. Скоростта на тяхната мисъл превъзхождала многократно тази на съвременните хора.

Ранното жреческо съсловие разбирало, че абсолютната им власт над човечеството е възможна само, в случай че успеят да достигнат значително по-голяма скорост на мисленето от останалите хора. Но как да се осъществи това? Един от древните жреци в таен диалог с върховния жрец казал:

— Ние не сме в състояние да ускорим мисълта си до такава степен, че да осигурим достатъчно превъзходство над всички останали хора, но можем със специални методи да забавим мисълта на цялото човечество.

— Ти каза, на цялото човечество, а това не значи ли и на собствената си мисъл? — отговорил с въпрос главният жрец.

— Да, като краен резултат и собствената, но в значително по-малка степен. Разликата ще бъде огромна. Превъзходството ще бъде на наша страна.

— Щом ни каза за това, значи си намерил начин, който позволява да се забави мисълта на цялото човечество. Разкажи ни за него.

— Той е прост. Трябва да се скрие от хората съществуващият Божествен начин на хранене. Да се накарат да употребяват храна, която не само не ускорява, а забавя мисълта. Това е главното условие. А по-нататък ще започне верижна реакция. Деградацията на мисленето ще повлече след себе си множество фактори, които влияят върху скоростта на мисълта. В сравнение с нас всички хора ще бъдат непълноценни.

— Как може да се скрие това, което Бог предоставя на всеки?

— Да се обяви, че е необходимо да се благодари на Бог за това, което ни е предоставил.

— Разбрах. Ти си измислил нещо чудовищно, но ненадминато. Хората ще се съгласят да се отблагодарят на Създателя и няма да доловят нищо лошо в това. Ние ще измислим ритуали, които да отделят хората от непосредствените творения на Бога…

Те ще смятат, че благодарят на Бога. Колкото повече време ще губят за благодарности, като се събират около измислените от нас скулптури, толкова по-малко ще общуват с творенията на Бога; толкова повече ще се отдалечават от информацията, идваща непосредствено от Бога.

Те ще получават информация, излизаща от нас, но ще мислят, че така е поискал Бог. Мисълта им ще тръгне по лъжлив път. Ние ще я поведем по него.

* * *

Минавали столетия. Хората губели все повече време за ритуалите, измислени от жреците, и смятали, че така отдават дължимото уважение на Бога. При това те все по-малко общували непосредствено с творенията на Създателя, а следователно не можели да приемат вселенската информация в цялата й пълнота — Неговата информация. Те причинявали на Бога болка и страдания, но смятали, че му носят радост.

През това време жреците започнали да разказват на хората коя храна трябва да предпочитат. Заедно с това създали и тайната наука за хранене. Тя била необходима на жреците, за да поддържат своя мозък, дух и тяло, а следователно и своята мисъл в по-работоспособно състояние в сравнение с останалите хора.

Така, че те предлагали на хората да сеят едни растения, но самите се хранели с други — по-точно, с по-голямо разнообразие от останалите. Настъпила чудовищна деградация на човешкото съзнание.

Човекът опознал болестите на тялото и на духа. Хората интуитивно усещали значението на храната и в продължение на хилядолетия се опитвали да се ориентират по този въпрос.

Появили се мъдреци, които се опитвали да дават съвети за това, кои продукти са най-полезни. Започнали да се появяват множество учения за храненето. И в известните на тебе книги — Библията, Корана — този въпрос не е отминат. Ето, например в Стария завет се казва следното за храненето:

Не яж никаква мръсотия.

Ето животните, с които може да се храните: волове, овци, кози, елени и сърни, биволи, кошути и зубри, и орикс, и жираф. Всеки добитък, който има раздвоени копита и на двете му копита има дълбок разрез и който преживя, него яжте; само тези не яжте… камила, заек и скачаща мишка, те са нечисти за вас; и свинята, защото копитата й са раздвоени, но не преживя; нечиста е тя за вас; не яжте тяхното месо и не се докосвайте до труповете им. От всичките животни, които са във водата, яжте всички, които имат пера и люспи; а всички онези, които нямат пера и люспи, не яжте; нечисто е това за вас. Всяка чиста птица яжте; но следните от тях не трябва да ядете: орел, гриф и морски орел, и ястреб, и сокол, с целия му род, каквато и да е врана с целия й род, и щрауса, и совата, и чайката, и ястреба с целия му род, и бухала, и ибиса, и лебеда, и пеликана, и белоглавия лешояд, и риболова, и чаплата, и бекаса с целия му род, и папуняка, и прилепа. Всичките крилати влечуги са нечисти за вас, не ги яжте. Всякаква чиста птица яжте. Не яжте мърша: дайте я на чуждоземеца, който може да е в твоето жилище, нека той да я яде, или му я продай, защото ти си свят народ на господа Бога твой.

(Второзаконие 14:3-21).

* * *

В продължение на хилядолетия са се писали различни книги, които съветват хората какво и как да употребяват за храна, за да бъдат здрави, но нито една книга, нито един мъдрец и всички учени, взети заедно, така и не са успели да изяснят този въпрос в цялата му пълнота. Доказателство за това са все повечето болести на човешкото тяло и на духа.

Започнаха да се появяват множество книги, които съветват как да се лекуват болестите. И днес съществува такава наука — медицината. Казват ти, че тя непрекъснато се усъвършенства, но едновременно с това ти можеш да забележиш, че броят на болните хора се увеличава.

Тогава какво усъвършенства медицинската наука? Резултатът говори сам за себе си — тя усъвършенства болестите.

Виждам, че този извод ти се вижда странен, но помисли сам защо маса животни в естествените природни условия не боледуват, а човекът, който се смята за високоразвито същество, не може да се справи със собствените си заболявания?

Вашата наука, призвана да лекува, за цялото време на своето съществуване така и не се е докоснала нито веднъж до първопричината на всички болести. Тя винаги е отделяла внимание на следствието. Разбира се, на болните им е нужен лекар, но в условията на съвременната организация на света лекарите в не по-малка степен се нуждаят от болни хора…

Но и при самите жреци скоростта на мисълта намалявала. Макар и не в такава степен както при другите хора, но все пак се забавяла. Това явление най-много безпокояло жреците. Те отделяли все повече внимание на тайните на Божественото хранене и не успявали да ги разкрият.

Възможно е един от жреците, на когото било възложено да се занимава с науката за хранене, да е прозрял и да е написал на стената на тайното подземие, в което не можел да влиза никой освен няколко главни жреци, следното: „Трябва да се храним, както дишаме.“

Като написал последната буква на тази фраза, по-точно не дописал докрай последната буква, старият жрец умрял. Той не успял да разшифрова значението й нито пред своя потомък, нито пред някой от жреците.

През всичките следващи хилядолетия жреците усилено се опитвали да разкрият тайната на фразата: „Трябва да се храним, както дишаме.“ Страхували се, че някой ще разбере за тази фраза и тайната й може да бъде разгадана, преди те да са успели.

И тогава я изтрили от стените на своя храм, но я предавали устно на поколенията свои последователи, като се надявали на разгадаването й в бъдеще. Напразно.

С проблема на храненето се занимавали в продължение на хилядолетия звездобройци, знахари и мъдреци от свитата на управника, но никому не било по силите да разгадае тайната.

Ако някой от мъдреците беше успял да разбере, как трябва да се храни човек, управляващите, смятащи себе си за най-силни в света, щяха да спрат да боледуват и животът им щеше да се удължи.

Ако някой от земните ръководители знаеше какво трябва да употребява за храна, той би могъл да стане едноличен управник на цялата Земя. Той би могъл да изпревари жреците по скорост на мисленето.

Но всички ръководители на Земята боледуват и умират. Продължителността на живота им не е по-голяма от тази на обикновените хора, макар че до тях са най-добрите лечители и мъдреци.

Деградацията на човешкото общество продължава.

А впрочем Анастасия някак между другото произнесе пред теб една фраза: „Трябва да се храним, както дишаме.“ Ти я публикува в книгата. Публикува я в контекста на събитията и не й обърна внимание.

Но за днешните жреци обнародването на тази фраза, изтрита от стените на храма преди повече от пет хиляди години, стана повод за много силно притеснение. Те много внимателно препрочетоха книгите с изказванията на Анастасия и разбраха, че тя не само знае тази фраза, но и напълно владее знанията за Божественото хранене.

Естествено е, човекът притежаващ такива знания, значително да превъзхожда по скорост на мисленето си всички жреци, взети заедно. А следователно ще бъде в състояние да управлява и цялото човечество, включително и жреците. Но за да се управлява, трябва да се скрие информацията, а тя прави точно обратното — разкрива я пред всички. Значи тя освобождава хората от влиянието на жреците, следователно ги приближава към непосредственото общуване с мислите на Бога.

Те разбраха това, когато видяха как Анастасия разпръсква сред своите фрази информацията за храненето на Адам. Ти цитира в книгата си „Сътворение“ думите на Анастасия за храненето на първите хора:

Наоколо е имало разнообразие от плодове с различен вкус и годни за храна треви и билки, но чувство на глад Адам в първите си дни изобщо не изпитвал. От въздуха все сит оставал.

С този въздух, който диша сега човек, не бива да се храни. Днес въздухът е мъртъв и често вреден е и за тялото, и за Душата. За поговорката ми казваш, че с въздуха не може да си сит, но и друга има: „Аз само с въздуха се хранех“, тя съответства на онова, което е било предоставено на човека изначално. Адам в градина най-прекрасна се родил, във въздуха, що го обгръщал, не се намирала дори една прашинка вредна. Във въздуха прашец разтворен имало и капчици от чистата роса.

— Прашец ли? Какъв?

— Прашецът от цветята, от тревите, от дърветата и плодовете, който излъчвал фини енергии в пространството. От тези, що наоколо били, и от места отдалечени, които вятърът донасял. Тогава от великите дела човека не отвличали проблеми по доставка на храната. Чрез въздуха там всичко, що го обкръжавало, го хранело. Така Създателят е сторил всичко изначално, че всичко живо на Земята в порив на Любов да служи на човека. И въздухът, водата и ветрецът живителни били…

Разбира се, в храната на хората от Божествените първоизточници не е влизал само живият въздух. Те употребявали и много други неща, но въздухът и водата хранели в значителна степен тялото и душата. Ти написа думите на Анастасия за храненето, а жреците изтръпнаха от учудване: Как може такава проста истина да не им дойде на ум? И разбраха защо.

Като се уединявали в своите храмове, те не можели да дишат въздуха, изпълнен с нектар. Когато събирали хората за ритуалите, където тълпата само вдигала прах, те дишали само праха на собствените си измислици.

Жреците разбирали значението на храненето — в тяхната дажба имало отвари от много целебни билки, разнообразни зеленчуци и плодове. Освен това те отдавали голямо значение на кедровото масло, което доставяли от далечни места слугите им. В дажбата им винаги имало допълнително и мед, и цветен нектар, който събират пчелите, но Анастасия показа, че това съвсем не е достатъчно. Нектарът е бил различен. Разбира се, че събраният и пресован в килийките на медените пити нектар допринасял голяма полза, но се различавал значително от онова разнообразие, което може да се открие във въздуха на родното пространство.

Пчелите събират нектар от относително малък на брой цветя, а във въздуха се намира цялото разнообразие. И този нектар се различава с мекотата си и с бързото му усвояване от организма.

Прашецът, който се намирал във въздуха, бил жив, способен да оплоди. С всяко вдишване той влизал в човека и се разтварял, като хранел тялото му, включително и мозъка му.

Когато жреците видяха, че Анастасия говори за именията, за родова земя за всяко семейство, те разбраха, че тя връща хората към началния начин на живот. Те веднага разбраха: именията на рода могат не само да донесат на хората материално благополучие, но най-важното се състои в нещо друго — хората могат да формират пространството, което е в състояние да храни тяхното тяло, душа и дух, наяве да представи на всички хора истината за Божественото Мироздание.

Назрява ситуация, при която човечеството може да се окаже едновременно в два свята. То ще има възможност да ползва както постиженията на технократския изкуствен свят, така и Божествените първоизточници. Като сравнят двата свята не според това, което се говори, и като използват възможността да съдят по себе си, по собственото си състояние, хората ще могат да направят избора си, т.е. да създадат нов свят; да сътворят своето прекрасно Божествено бъдеще.

Анастасия показа на хората не само значението и същността на Божественото хранене, но и как да се стигне до него. Нейните родови имения…

Представи си, Владимире, една сутрин. Човекът се събужда на зазоряване, излиза от къщата си и отива в градината на своето родово имение, в което растат повече от триста вида от необходимите му растения. В него се изработва навик всяка сутрин да обхожда владенията си.

Човекът върви по пътечката и очите му се радват на живото разнообразие на тревичките, дърветата и цветята — задължително се радват, подаряват му положителни емоции. Нищо не би могло да му даде по-голям емоционален заряд, повече енергия, отколкото родното живо пространство.

Изминали са много векове. През всеки век са се опитвали да привличат човека с всевъзможни ценности. Човекът се радваше на голямата къща, новите дрехи, новата кола или на още някакви вещи. Човекът се радваше на парите и на своето положение в обществото. Но всички тези радости са условни и преходни. Те доставят удоволствие и радост само в началото, а след известно време вече стават банални, започват да носят грижи, а понякога да предизвикват и раздразнение. С всяка изминала минута остаряващият и развалящ се дом започва да се нуждае от ремонт, колата излиза от строя, а облеклото се износва.

Човекът винаги е чувствал интуитивно истинската красота и съвършенство на вечното и затова даже и царят, обкръжен от разкош и притежаващ дворци, винаги е имал нужда от парк. Ето една истина, останала непоколебима през милионите години живот на човека на Земята.

Истинско наслаждение и умиротворение може да се получи само в собственото родово имение. Човекът върви сутрин по родовото си имение и всяка тревичка му се радва, реагира на човека. И неговата градина не се разрушава, а расте с всяка минута на благодатния живот.

Той разбира, че по заложената от него програма, подбраните и посадени от неговата ръка дървета и храсти няма да умрат, а ще живеят през вековете. Те могат да живеят вечно, ако човек не помисли друго нещо.

Върви човекът сутрин по своето родово имение, диша неговия въздух и с всяко вдишване в него влизат малките невидими частички нектар от растенията. Въздухът е наситен с тях, те, живичките, влизат в човека, разтварят се без остатък в него и хранят тялото му с всичко необходимо. Въздухът на родовото имение не храни само човешкото тяло — той храни с етери духа и ускорява мисълта.

Върви човекът сутрин по своето родово имение и изведнъж се спира, откъсва три плодчета от храста френско грозде и ги изяжда. Защо се спира точно при храста с френско грозде? Защо откъсва точно три зрънца? В коя мъдра книга човекът е прочел, че именно днес сутринта са му необходими тези три плодчета? А те действително са му необходими — необходими именно в този ден, в тази минута и именно в това количество.

След това човекът прави още няколко крачки, навежда се и помирисва едно цветенце. Защо го прави? Кой му е подсказал необходимостта да вдиша етерния аромат именно на това цвете?

Той продължава да върви и откъсва още…

И така, вървял човекът сутрин по своето родово имение, усмихвал се, мислел за нещо свое и в същото време се насищал с плодовете, без да е мислил за тях, но ги е чувствал. Човекът се хранел, както дишал.

И все пак, кой е определял храненето на човека с такава невероятна точност и къде е записал цялата информация за всеки земен човек? А тази информация, Владимире, повярвай ми и разбери, цялата тази информация се съдържа във всеки човек. Погледни.

Във всеки човек има механизъм, друга дума не успях да избера. Във всеки човек има механизъм, който е в състояние да предизвиква чувство на глад и то сигнализира за това, че на тялото или на духа е необходимо нещо от вселенските вещества. Няма да говорим именно какви, в какви съотношения, в какво количество — не е по силите на никой да определи подобно нещо с ума си. Само твоят организъм знае това и избира само три зърна френско грозде сред цялото многообразие. Но за да му се даде възможност за правилен избор, организмът ти трябва да знае цялата информация за тях и единствено имението на рода може да му я предостави.

Представи си, че влизаш в магазин, където на щандовете са изложени много и различни плодове. Ти искаш ябълка. Виждаш различни сортове. Коя от тях ще избереш? Точният избор не е възможен. Та нали твоят организъм, който е в състояние да направи това, няма информация за ябълките, изложени на щанда. Той не ги е опитвал. Не знае вкуса им и съотношението на веществата в тях. Не му е ясно и кога са откъснати, а това също е важно. Купените ябълки може и да се окажат полезни, но не толкова, колкото биха могли да бъдат, ако организмът ти знаеше цялата информация за продукта, който си го накарал да преработва в себе си.

Но продуктът, който си го накарал да приеме, може да се окаже дори и вреден. В резултат на това се появява болест. Подобно нещо не може да се случи в родното имение, защото ти знаеш точно от кое ябълково дърво в градината да хапнеш плод, по-кисел или по-сладък, когато те са готови за теб. В твоето родово имение организмът ти получава информация за всички плодове.

Той е получил цялата информация още когато си бил в майчината утроба и когато си пил мляко от майчината гръд. Нали майка ти се е наслаждавала на същите плодове и те са формирали млякото й.

Сега порасналият вече човек…

Вървял човекът в пространството на родното имение, опитвал плодовете — всичко онова, от което било съставено майчиното мляко.

Вие имате и още едно разбиране — полезно е да се приемат пресни плодове като храна. Но какво означава пресни плодове?

Не замразени, не сушени, не затворени в буркани или каци, както си помисли ти, а онези, които се предлагат в естествен вид. Вие сте създали много хибридни сортове, които запазват дълго време фалшивия си свеж вид. Повярвай ми, те са вредни с тази тяхна измамна свежест.

Сега вече знаеш и можеш чрез себе си да провериш казаното от мен.

Почти всички плодове от храстите могат да се смятат пресни само няколко минути. Черешите и вишните, и ябълките — не повече от час. С всяка изминала минута след откъсването им те се променят и преобразуват в нещо друго. Ето, опитай, откъсни една вишничка, остави я да престои една нощ, след това иди с нея при дървото, изяж първо нея, а след това откъсни друга и я опитай. Дори да си със затворени очи, веднага ще усетиш разликата коя от тях е по-вкусна и по-прясна.

При малината ще можеш да определиш след час, при друг плод — може би след денонощие. Тогава ще видиш и ще разбереш — онзи, който няма родово имение, независимо от това, колко е богат, с каквато и власт да разполага, не може да употребява прясна храна и като следствие не може да мисли бързо.

Още в древните трактати мъдреците се опитвали да изложат своите съображения в кое време на годината е по-полезно човекът да се храни с определен продукт. И това е много важно. Сред множеството трактати непоклатим е само един — онзи, който Бог е съставил за всеки човек.

Погледни сам как постепенно, като се започне от пролетта, първо дават плодове ранните растения, после другите в началото и до края на лятото, а през есента идва ред на останалите.

За какво изобщо е необходимо да се пише, щом всичко е определено нагледно какво и кога трябва да се яде? И не по месеци и сезони — подсказва се всяка минута, постоянно. Само помисли, Владимире, и разбери — нашият Създател като че ли е готов да храни всеки човек с лъжичка, със Своята ръка.

Осъзнай колко съвършена и точна е Неговата програма! Има годишен сезон, когато плодът узрява. В същото време планетите са застанали в определен ред. И това е най-благоприятното време за човека да хапне този плод.

И именно в тази най-подходяща минута, определена от Бога, берял плода човекът, защото така е поискал организмът му. При това той не правел никакви разчети. Не го затруднявал проблемът с какво и кога да се храни. Той просто се хранел. Хранел се, защото му се искало. А в същото време мисълта му вече се насочвала към съвместно сътворение.

Тя се втурвала напред, не се занимавала с измисленото вече от Отеца, искала да сътвори нещо по-голямо за радост на всички, когато съзерцават новото творение. Ликувал в тоз момент Отецът: „Творец е Моят син!“ И с творенията Свои Своето дете отглеждал.