Владимир Мегре
Енергията на живота (20)

Езичниците

Основното обвинение по адрес на Анастасия се изгражда въз основа на това, че тя е езичница, и то без всякакви доказателства или анализ на нейните идеи. Анастасия ясно и точно нарече себе си ведруса.

— Е, и какво следва от това, че е езичница? Япония и днес е почти езическа страна. Римската империя в периода на своя разцвет също е била езическа. Нашите бащи и майки също са били езичници, при това не просто езичници. В разцвета на Египетската държава и на Римската империя в Русия все още се е запазвала ведическата култура.

Дали трябва да се гордеем с езическата си история, с произхода си или да се срамуваме? Внушават ни, че трябва да се срамуваме. Думите „езичество“, „езичник“ са превърнати в думи символи — символи на нещо лошо и ужасно. Думата „християнин“ също е станала дума символ — но тя символизира духовността, почтеността, просветлението на ума, приближаването към Бога.

Днес ние можем да наблюдаваме човека християнин и да съдим за достойнствата му по плодовете на неговата дейност. Можем да съдим по собствения си днешен начин на живот… Не, всъщност нищо не можем да оценяваме! Ние просто не можем да го сравняваме с толкова осъждания начин на живот на нашите бащи и майки езичници. Той се крие от нас.

Историята на нашата държава, такава каквато ни се поднася, ни внушава, че нашите предци са били някакви ужасни тъмни субекти, но ето, дошли просветителите, донесли идеология, разработена в Израел — християнството.

Руският княз Владимир взел, че покръстил цяла Русия.

Неотдавна ние празнувахме хилядолетието от покръстването на Русия. Но какво са хиляда години? Миг на фона на милиардите години. Е, нека си представим не един миг, а един ден. Това е много важно — да можете да свивате времето. Сега ще видите в този случай какво се случва.

Събуждате се една прекрасна слънчева утрин и виждате на прага на дома си гости. Гостите ви разказват, че вашите родители са лоши, ужасни езичници, а всъщност трябва да бъдете християни и не да общувате с природата, а да се молите за прошка, защото вашите родители толкова много са съгрешавали, че техният грях се е прехвърлили и върху вас.

И вие веднага се съгласявате с твърдението на пришелците, отивате след тях в храма, целувате им ръце. Молите за тяхната благословия и се опитвате дори да не мислите за своите родители. Изтривате ги от паметта си, като оставяте само понятието „ужасни езичници“. Ето такава картина се получава при сгъстяване на образа във времето.

През изминалите хиляда години насочват вниманието ни към маса различни събития: разказват ни кой с кого е воювал, какви прекрасни съоръжения са строили, кой за кого се е женил сред князете и царете, кой и как се е сдобил с власт, но в сравнение с отношението ни към нашите родители и тяхната култура това няма съществено значение. Всички останали събития, катаклизми и несгоди са само следствие от основното — предателството спрямо родителите ни.

„Но ние не сме предали родителите си — ще каже някой. — Тези събития са станали преди повече от хиляда години, а тогава са живели съвсем други хора.“

Е, аз мога да перифразирам, да разширя времето, но същността все едно няма да се промени.

Вашата далечна, много далечна прамайчица била езичница; тя обичала и разбирала природата. Тя познавала Вселената и значението на изгряващото слънце. Тя родила вас… вас, далечния-далечния. Родила ви в прекрасна градина. И вашата прамайчица-красавица ви се радвала, и баща ви бил щастлив от вашето появяване.

Те, вашите прародители, искали вие, далечният-далечният от вас сегашния, да направите прекрасното пространство още по-прекрасно. Направили така, че това прекрасно пространство да дойде при вас, днешния, да дойде, като се подобрява от поколение на поколение и вие, днешният, да можете да живеете на Земята, която се е превърнала в Божествена райска планета. Те са правили това именно за вас.

Те били езичници, те можели да разбират мислите на Бога чрез природата. Вашите далечни, много далечни майка и баща знаели как да ви направят щастливи. Те знаели, защото били езичници.

Вашият баща загинал в неравен бой с чуждите наемници, сражавайки се за вашето бъдеще.

Майка ви била изгорена на клада, защото не искала да подмени вашето прекрасно бъдеще с днешния ден.

Но днешният ден настъпил… И потомците на езичниците днес коленопреклонно целуват ръцете на потомците на онези, които са изгаряли на клада майките им и са убивали бащите им. Целуват и съчиняват песни за непокорената Русия. Пеят песни за руския дух, а вече второ хилядолетие пълзят робски на колене.

Каква ти свобода? Свестете се, вие, които сте под хилядолетен гнет, упоени като с наркотик от чуждата идеология!

Опомнете се, който може, и помислете. Как стана така, че Анастасия — сибирската отшелница, рускинята — след като каза само няколко думи за руската история, веднага се натъкна на съпротива и не къде да е, а именно в Русия?!

Ако тази страна (както смятаме) не е завладяна от чуждестранни идеолози, тогава кой оказва съпротива? Излиза, че самите руснаци оказват противодействие дори само при споменаване на миналото им и на техните родители. Все едно че те, руснаците, съвсем са се побъркали.

Не, не съвсем — за това свидетелстват многочислените писма, песните и стихотворенията, милионните тиражи на книгите с изказванията на Анастасия.

Сърцата на руснаците започват да бият ведно със сърцата на далечните им и близки родители, които са мечтаели за щастието на своите деца. А противодействието се провокира от наемниците и техните помощници. Какви наемници? Какви помощници на наемниците?

Да не би сериозно да мислите, че промяната в начина на живот на целия руски народ е извършил чрез словото си някой си руски княз с името Владимир, който дори не е седял стабилно в своето княжеско кресло? Ей така, седял-седял и изведнъж казал: „Момчета, значи аз мисля, че всички вие трябва да забравите културата на своите родители и да бъдете покръстени“.

И народът отговорил с въодушевление: „Да, разбира се, на нас ни е дотегнала културата на нашите предци, давай, княже, покръсти ни.“

Абсурд! Разбира се, че е абсурд. Отначало княз Владимир действително се опитвал да укрепи властта си чрез промяна на религиозния мироглед на древните славяни, като за целта създал пантеон на езическите богове. Но езическите вярвания не можели да благославят формиращите се социални отношения; да оправдаят имущественото и социално неравенство, експлоатацията на човек от човека, „богоустановяването“ на княжеската власт. Това накарало княз Владимир да избере чуждата за руския народ религия, за да може да удовлетвори политическите си амбиции. Не е тайна, че изборът му паднал на византийския вариант на християнството, тъй като той предполагал фактическо подчиняване на духовенството на княжеската власт въпреки юридическото подчинение на Константинополската патриаршия. А нас ни убеждаваха, че той го е направил в името на просвещаването и благоденствието на Русия.

Всички ние знаем, че изменението на идеологията е свързано със социални катаклизми и кръвопролития. Но тук не е станала само промяна в идеологиите — сменили са се рязко религията, културата и начинът на живот, социалното устройство на обществото.

Ако се сравни случилото се в онези времена с революцията от 1917 година, може да се каже, че то е било „революция на квадрат“. Ако след тази революция беше станала и кръвопролитна гражданска война, тя би била „гражданска война на квадрат“. Но в онези далечни времена не е имало гражданска война. А не е имало, защото в езическа Русия е имало само езичници. Говорят ни за противодействие, в това число и за въоръжено противодействие от страна на езичниците срещу християните. Но ако цяла Русия е била езическа, тогава откъде са се взели в Русия християните? Дошли са отвън с наемниците. По това време княз Владимир далеч не е бил най-могъщият княз. Разбира се, князът е имал дружина, която е била на негова издръжка, но от историята ни е известно, че такава дружина е била недостатъчна за каквито и да било по-сериозни военни действия. Винаги е била необходима и поддръжката на народа. В древна Русия основна военна сила винаги е било народното опълчение.

Но за какво народно опълчение може да се говори, ако целият народ е бил против покръстването?

Външни наемници? Разбира се. Но едва ли в княжеската хазна е имало толкова средства, че да се наеме цяла армия и да й се плати за работата. Разбира се, че не е имало. Но той ги получил. От кого? От станалите достатъчно богати по онова време патриарси на Рим и от други християнизирани страни.

По този начин преди хиляда години с цел засилване на собствената си власт в Русия полуруският княз Владимир като размяна е разрешил на чуждестранните емисари да водят пропаганда, да уреждат интриги и да правят провокации, а по-късно да извършват физическо насилие над руския народ.

Русия се оказала по-издръжлива от Римската империя и не се поддала особено на пропагандата. Именно тогава княжеската дружина била подсилена с наемници и с тяхна помощ било унищожено част от непокорното население.

„Това е само една версия“ — могат да кажат опонентите. Не, господа идеолози, това е историческа действителност. Тя може да се докаже и без да се притежават феноменалните способности на Анастасия и нейните знания по история. Сега мога да го докажа и аз, обикновеният човек, а това значи, че и много други обикновени хора ще успеят да се ориентират в нея.

Кажете, господа привърженици на окултните идеолози, колко милиона руски бащи и майки сте изгорили живи на кладите? Кажете вашата цифра, макар и да е занижена. Или ще кажете, че това не е ставало, че не са ги изгаряли? Ставало е! За това се споменава и във вашите източници. Спомнете си.

На събора през петнадесети век старците, които живеели на изток от Волга, поставили въпроса за отмяна на смъртното наказание на еретиците.

Обърнете внимание, вече са били минали петстотин години от покръстването, а руснаците все още се съпротивлявали. Смъртното наказание не е било отменено и старците имали незавидна участ.

Но ако вие искате да разглеждате казаното от мен само като версия, моля. Само че тогава нека да разглеждаме като версия и вашите твърдения и да ги сравним.

При сравняване веднага може да се забележи, че вашата не подлежи на никаква логика; тя се базира само на твърдения, които вие искате да се приемат като истина. Освен това не можете да представите абсолютно никакви документи, потвърждаващи например човешките жертвоприношения на езичниците в Русия.

Покажете на народа археологически свидетелства, разкопайте жертвениците. Няма да стане, защото не ги е имало.

Покажете книгите на езичниците, в които те са изложили своите възгледи за света. Нека хората сами да сравнят културата на двете цивилизации.

Няма да ги покажете, нали? А защо? Ами защото, щом се запознаят с текстовете, хората ще видят цялата безсмислица на днешния начин на живот.

И така, доказателства за вашата утопична версия вие нямате. И затова имате изисквания към всички — вярвайте и толкоз. Вярвай ни, а ако не поискаш, ще получиш етикет „бездуховен човек“.

Потвърждения за това, че Русия е била поробена с помощта на интриги и сила съществуват. Аз няма да цитирам дългия им списък. Като пример ще кажа само за едно от тях.

Оттогава и до днес Русия може да се смята за поробена. И днес в Русия доминира чуждата идеология. И днес Русия плаща данък. Само формата на заплащане е друга — прехвърляне на капитал, продажба на земни залежи, надмощие на чуждестранните некачествени хранителни продукти. И днес много внимателно се следи за идеологията.

Само едно споменаване на културата на Древна Рус и веднага се пуска в действие механизмът за противодействие — интригите и нападките срещу Анастасия не спират.

Говорите за свободата на словото, а защо се страхувате толкова много от нейните думи? Защо се стремите да излъжете народа и да не му дадете възможност да се запознае с културата на своята страна? Защото културата на нашите предци е прекрасна, радостна и високо духовна!

* * *

В предишната ми книга, озаглавена „Книгата на рода“, цитирах разказа на Анастасия за обреда на венчавката на двама влюбени. Само преди две хиляди години този обред все още е съществувал в Русия. След тази публикация последваха изводите на учените и на изследователите. Казвал съм вече, че в последно време изказванията на Анастасия се изследват от учени в различни направления на науката. Те го правят открито и даже се стремят да публикуват своите работи, а други просто ги изпращат във Фонда за сведение. Няма да цитирам имената им, за да не излагам и тях на нападки. Само ще дам същността на изказванията им.

* * *

„Обредът на венчавката, съществувал в Русия и описан от Анастасия, е уникален, безценен документ, свидетелстващ за високото равнище на знания на древните руснаци. Целият обред се базира не на вярванията в свръхестественото, а именно на знанията за онова, което ние сега наричаме свръхестествено.

И днес отделни елементи на този обред могат да се видят при някои народности, но в съвременната им интерпретация тези елементи носят чисто ритуален, неосъзнат и непълен характер, а следователно не помагат за сплотяването и укрепването на съюза на двамата влюбени в онази степен, в която те са били действени при тяхното осъзнато прилагане.

В съвременното си изпълнение някои от тях са безсмислени, основани на някакви суеверия и в най-добрия случай се отнасят към категорията на така наречените «езотерични действия». Представеният от Анастасия обред превръща неосмисленото в осъзнатост с огромна рационалност и говори не само за знанията, но и за ненадминатото равнище на духовност на предшестващите ни славянски поколения.

* * *

При сравнителния анализ на днешните сватбени действия и обреда, описан от Анастасия, се появява усещане, че съвременните обреди по-скоро са присъщи на недоразвито първобитно общество, а древноруският — на високоразвита във всяко отношение цивилизация.

Например при редица народности, в това число и при руските, съществува ритуално действие — посипване на младата току-що венчана или регистрирана двойка със семена. Една от майките на младоженците, баба или близка роднина посипва семена преди влизането на младите в дома им или хвърля семена директно върху тях, като пожелава с това действие благоденствие на бъдещото семейство.

Описаните съвременни действия може да се отнесат към суеверията или към езотериката. Те не се поддават на друго обяснение. Как да се оцени тяхната рационалност, след като падналите на пода, на пътечката или асфалта пред входа на къщата семена ще бъдат стъпкани веднага?

В представения от Анастасия ритуал също се посипват семена, но това действие има едновременно няколко ясни и точно осмислени рационални елемента. Всички, които са дошли на бракосъчетанието на младите, — роднини, познати и приятели — носят със себе си семената на най-качествените растения и всеки от тях засажда със своите ръце донесеното семе на посоченото от младите място.

Ако говорим за материалното благосъстояние, то не се предполага, а фактически се постига именно с това действие. За много кратко време, час или два, младоженците получават и бъдещата си градина от най-хубави плодни и храстови насаждения, и зеленчуковата градина, и живата зелена ограда, оформяща тяхното пространство.

* * *

Не по-малко важен е и вторият, психологическият аспект на това действие. Много от нас забелязват подобрение на психическото си състояние при излизане сред природата. Приятните усещания се засилват при допир не с нечии чужди градински насаждения, а именно с тези, които ти принадлежат. Днес ние можем само да предполагаме каква може да е била силата на духа, равнището на емоционалното състояние на човека, влизащ в градината, където всяко дръвче, храстче, тревичка са сътворени като подарък лично от родителите, роднините, приятелите, защото едва ли някой от днешните жители на Земята може да има такова пространство.

И както изглежда, не само материалното благосъстояние, а именно вътрешните положителни емоции, явяващи се като следствие на това действие, са играели основна роля.

* * *

В съвременната езотерична литература се говори много за енергията кундалини, за чакрите. В общи линии, предоставената информация фиксира вниманието само върху възможността за съществуване на чакрите. Едва ли има някой, който се съмнява в съществуването на енергията на любовта, енергията на половото влечение на мъжа към жената, и обратното.

Огромна част от хората са изпитали въздействието на тази енергия върху себе си, но нито теоретиците от миналото, нито съвременната наука посочват възможността тази енергия да се управлява от човека.

В обреда, представен от Анастасия, за първи път е показано как човек може да управлява, да трансформира и да съхранява тази енергия.

* * *

Фактически младите влюбени материализират слязлата при тях или влязлата в тях енергия на любовта. С нейна помощ те формират около себе си видимото и осезаемо пространство и оставят завинаги тази велика енергия край себе си.

Защо при тях е било възможно, а в нашата действителност не? Нека да сравним действията на двете влюбени двойки от миналото и от настоящето.

Средностатистическата съвременна влюбена двойка прекарва времето си като посещава увеселителни заведения, като се уединява вкъщи или на разходки и много често влиза в полов контакт преди сключването на брака.

* * *

Основна цел на повечето влюбени е официалната регистрация на отношенията им в светско учреждение или в църква. Както показват изследванията, влюбените не изграждат достатъчно ясни и конкретни планове за по-нататъшния си живот. Дори някои да се опитват да определят по-нататъшните си съвместни действия след сключването на брака, те имат доста абстрактен характер. Както отбелязват психолозите, всеки се надява, че след събирането им животът ще бъде подобрен от партньора или партньорката.

Всеки се надява, че възвишеното състояние на любов, запълващо живота, ще се запази и след встъпването в брак, но любовта си отива. Заобикалящото ги пространство става обикновено и не само че не напомня за състоянието на влюбеност, но започва да дразни с еднообразието и примитивизма си.

Появява се раздразнение и в отношенията между двамата. Малко хора подозират, че това раздразнение не е причина за действията на влюбените след сключването на брака им. Неудовлетворението се появява вследствие на неспособността да се използва състоянието на любов.

* * *

Както показва практиката, любовта или дори чувството на взаимно уважение не може да се запази от никакви светски закони и никакви религиозни сплашвания.

Нека сега да погледнем действията на двамата влюбени от разказа на Анастасия и да се опитаме да им дадем логично научно обяснение.

Преди всичко ни поразява обяснението в любов:

«С теб, прекрасна богиньо, аз бих могъл да сътворя пространството на Любовта за векове» — казвал той на избраницата си. И ако моминското сърце отговаряло с любов, прозвучавал отговорът: «Мой Боже, на тебе съм готова да помагам аз в сътворението тъй велико.»

Сега да го сравним с обяснението в любов, дадено от известен поет, което характеризира най-точно същността на съвременното отношение към енергията на любовта: «Обичам ви, какво повече бих могъл да кажа аз…»

Както може да се види, първото обяснение веднага предполага ясно определено велико действие — формирането на пространство на любовта; фактически научната материализация на любовта.

Във второто обяснение се констатира фактът «аз те обичам», но не се предполагат по-нататъшни действия. Той и тя просто не знаят как и за какво да използват енергията на любовта.

* * *

След като получат съгласието си един от друг, влюбените от разказа на Анастасия пристъпват към изграждането на пространство на любовта за себе си и за бъдещите свои поколения.

Те се уединяват, може да живеят дори в колиба, построена на избрано от тях място, но не влизат в полова връзка. Какво е това? Ритуално въздържание ли?

* * *

Подобно въздържание се среща в религиозните вярвания на много народи. Има го и в светската етика. Младите влюбени не трябва да влизат в полов контакт преди регистрацията на брака или венчавката, но повечето влюбени пренебрегват религиозните заплахи и общественото осъждане, като встъпват в такава връзка преди сключването на брак в светско учреждение или венчавка в църква. Защо? Най-вероятен отговор може да бъде отсъствието на логика в изискванията на обществото и религията; в отсъствието на ясно, разбираемо обяснение, по-точно, на знания за същността на енергията на любовта.

Енергията на любовта активизира целия комплекс от чувства в човека, активизира мисловните процеси. Тази енергия може да се сравни с най-високата точка на вдъхновение и подразбиращи се по-нататъшни действия.

Благодарение на знанията си и изключително високата култура на човешките взаимоотношения влюбените в древна Русия по естествен път насочвали енергията на любовта и половото влечение към действия за сътворяване на пространството за бъдещия съвместен живот.

* * *

Едва ли е възможно да се надмине с помощта на научни изследвания сътворяваното от двама влюбени. Свидетелство за това предположение е и следното твърдение на Анастасия: «Не е по силите на учения свят да създаде дори подобие на това прекрасно имение още и затова, защото във Вселената има закон — Творецът, вдъхновен от любовта, по-силен е от всичките науки от любов лишени.»

Всички действия на участниците, отразени в разказа на Анастасия за сватбения обред, са пронизани от логика, рационалност, изключително висока духовност и култура на битието. И в сравнение с тях колко ограниченост, оскъдност на ума има в съвременната сватба, където основното е богатата трапеза с обилно поглъщане на храна и употреба на спиртни напитки.

Представените от Анастасия притчи, обредите на древната езическа или, според израза на Анастасия, ведическа Русия превъзхождат със своята емоционална, смислова, информационна наситеност всичките известни ни досега древни сказания, характеризиращи историческото минало. Пред тях бледнее дори толкова известното «Слово о полку Игореве».

Със своите разкази за ведическа Русия Анастасия фактически разкрива високата духовна култура на досега неизвестна за нас цивилизация. Тя коренно променя съществуващите в науката представи за историята не само на нашата страна, но и на цялото човечество.

Този толкова неочакван и фундаментален завой, простотата, с която той е направен, обърка много светила на съвременната наука. И за да се задържат по някакъв начин в рамките на достигнатата научна позиция, много от тях се опитват да се правят, че нищо не се е случило и че не са запознати с цитираната информация.

Те приличат на щрауса, който крие главата си в пясъка. Информацията съществува, тя наистина е безценна и сензационна, тя става все по-търсена и необходима за обществото.“

* * *

Уважаеми читатели, цитирах ви изказвания на отделни учени изследователи. Както виждате, те потвърждават важното информационно значение, съдържащо се в изказванията на Анастасия. Говорят също и за объркването на научния свят.

Но объркването е едно нещо — съвсем друго е противодействието, полаганите усилия да не се допусне разпространението на тази информация, разливаща светлина върху историята на нашата страна, на нашия народ.

Някой много се страхува от възможността да се докоснем до културата и знанията на нашите прародители. Кой? Под чий натиск и каква програма изпълняват и днес тези, които наричат „варвари“ и „езичници“ нашите прародители? Кой превърна великата дума „езичници“ в нещо, говорещо за ужас и изостаналост?

И какво излиза? Нима нашите историци са се съгласили с това определение? Щом са се съгласили, тогава те не са наши историци.

Пък и въобще историци ли са? Щом и до днес не са в състояние да ни кажат нещо ясно за историята само отпреди хиляда години и в същото време обиждат или се съгласяват с обидите, отнасящи се за този отминал период, значи те не са историци на Русия, а предатели и наемници, действащи в угода на някого.

И ние не трябва да разчитаме повече на тях. Необходимо е сами, със съвместни усилия, троха по троха, по аналогия да възстановим собственото си минало и да реабилитираме своите прародители и себе си. И ако не направим това…

* * *

Много читатели на серията книги „Звънтящите кедри на Русия“ вече са започнали да пишат книгата на рода за своите деца. Някой ще поиска да изкаже мнението си и за историята на древна Русия, да разкаже на децата си от кого сме произлезли. Но какво можем да разкажем за нашето минало? Нима ще пишем за тези безсмислици, които са ни внушили?!

А може би е по-добре да не пишем нищо за миналото, все едно че не е съществувало? Няма да стане. Тогава вместо нас други ще поднасят отново и отново на нашите деца онова, което е изгодно и угодно на някого.

Някой може да си помисли: „Как ще успеем ние, обикновените хора, а не учените историци, да възстановим историята отпреди две хиляди години?“ Ще успеем! Защото ние няма да я правим по поръчка, а по повеля на ума и на сърцето. Аз ще се опитам да започна, но нека всички ние заедно да съберем преданията, фактите и аналогиите, всеки, колкото и каквото може, и да започнем да изграждаме историята на своя род.

Хайде, да започнем заедно да мислим и да разсъждаваме. И пак повтарям, дори по аналогия може да се възстановят много неща. Ето погледнете как става това. Гледайте.

* * *

Преди повече от две хиляди години е съществувала могъщата Римска империя. Съществували са римското право, сената, императорите. Монументални здания украсявали градовете на империята, а в столицата вече имало водопровод; имало библиотеки, развивали се изкуствата. Римската империя водила доста войни.

В данните за развитите в дохристиянския период държави почти напълно липсва информация за Руската държава, за нейното държавно устройство, територия и култура.

Може би не е съществувала? Разбира се, че е съществувала. От историческите източници ни е известно, че към момента на покръстването в Русия е имало градове, княжества. И княз Владимир, по време на който е покръстена Русия, далеч не е бил първият княз. Същите източници съобщават и за неговия баща, княз Светослав.

Значи Русия е съществувала по време на Римската империя. Съществували са нейните градове и множество богати села. Именно богати, защото градовете на Русия се оформяли не само като столици на княжествата, но и като занаятчийски и търговски центрове, които обслужвали много околни селища.

При бедни селища не е възможно да се роди град. Просто не би имало кой да финансира неговото строителство, а по-късно не би имало кой да употребява произведеното в града.

* * *

А сега нека се опитаме да определим дали дохристиянска Русия е била силна или слаба държава. Нека предположим, че е била много, много слаба. Освен това историците твърдят, че тя е била разделена на малки феодални княжества, които постоянно враждували помежду си.

Но отново възниква въпрос: Ако дохристиянска Русия е била толкова слаба държава, раздирана от междуособици и конфликти, защо по-мощните държави не са се опитали да я завладеят?

Не би било трудно да се покори една слаба, в сравнение с другите държави, Русия (особено сравнена с Римската империя), да се превърне в колония и да се получават данъци от нея. Именно тук започват мистериите и загадките.

В историческите документи на Римската империя и на другите мощни държави по онова време не е отбелязан факт за нападение над Русия.

Както ни е известно, към момента на покръстването Русия е била самостоятелна, неокупирана от никого държава. Интересно, защо ли никой не се е опитал да я завладее? Може би тя е имала огромна, добре организирана и екипирана армия? Не, не е имала. Дори в периода на князете е имала само дружини, които значително отстъпвали по численост на римските легиони.

Ние никога няма да научим историческата истина, ако изначално приемем за основа лъжливите твърдения за езическа, а още повече за ведическа Русия.

И обратното, всичко застава на мястото си, ако приемем и разберем противоположното.

Ведическа, докняжеска Русия е била държава с висока духовност, извънредно добре организирана цивилизация — именно онази „изгубена“ на Земята цивилизация, за която по-късно ще се разказват легенди.

Аз нарочно нарекох Древна Русия не държава, а цивилизация, защото еталон за държавност по онова време са смятали Египет и Рим, в които управлявали висши владетели, жреци и забогатялата за сметка на робите аристокрация.

Общественият строй в Русия е бил по-съвършен и цивилизован в сравнение с Египет и Рим.

* * *

По онова време в Русия изобщо не е имало робство. Не е имало и отцепили се враждуващи помежду си княжества. Русия се състояла от прекрасни родови имения. Решенията са се взимали във „вече“ — общо народно събрание. Информацията се разнасяла от влъхвите.

Погледнете само как са подменили понятията, като са изкривили смисъла на думата „цивилизация“. Египет, в който всичко са управлявали жреците и фараоните, наричали стабилна, високоразвита, цивилизована държава, а Русия от онова време — изостанала, нецивилизована, слаба страна, в която липсвала държавност. Доста жестоко и грубо, нали! Щом не е имало робство и налудничави управници, не е имало държава, било е нецивилизовано?

И отново същият въпрос: А защо тогава никой не е завладял Русия?

Опити да се покорят ведрусите, разбира се, е имало. Но тези, които са правили опитите, после винаги са се опитвали да ги изтрият от собствената си памет.

Ето какво разказа Анастасия за един такъв опит отпреди повече от две хиляди години.