Владимир Мегре
Родовата книга (4)

Ти си обикнал мама, но не си разпознал любовта

През съзнанието ми премина страшно предположение. Ако синът ми е прочел всички мои книги, значи прекрасно е осведомен за моето отношение към Анастасия в първите дни на запознанството ми с нея. Знае за това, че съм я обиждал и даже съм понечил да я ударя с пръчка. А кое дете, което обича майка си, може да прости такова грубо отношение към нея? Без съмнение всеки път, когато си спомня за прочетеното, синът ми ще си мисли с неприязън за мен. Защо му е дала да прочете тези книги? По-добре изобщо да не можеше да чете. Или може би тя се е досетила да скъса страниците, в които се говори за моето неблагопристойно поведение? Хващайки се за тази надежда, аз внимателно попитах Володя:

— Значи ти, Володя, си прочел всички написани от мен книжки, така ли?

— Да, тате. Прочетох ги.

— Разбра ли всичко, което е написано в тях?

— Не разбрах всичко, но мама Анастасия ми обясни неразбраното и аз го разбрах.

— Тя какво ти обясни? Можеш ли да ми дадеш поне един пример за неразбраното от теб?

— Мога. Аз не разбрах веднага защо ти си се разсърдил на мама Анастасия и си искал да я удариш. Тя е много добра и красива. Тя те обича. А ти съвсем не си я обичал, щом си й се подигравал. Но след това мама ми разказа всичко.

— Какво? Какво ти разказа?

— Мама Анастасия ми обясни колко много си я заобичал, но не си разпознал любовта. Но все пак, когато си се върнал там, където хората живеят трудно, дори и със своята неразпозната любов си започнал да правиш така, както те е молила мама. Тя казва, че ти, тате, си правил всичко посвоему, както си смятал, че ще бъде по-добре. Но когато си си спомнил за мама, си написал книжка, която хората много са харесали. Хората започнали да пишат стихотворения и песни. Започнали да мислят как да направят добро. Сега те са все повече и повече — хората, които мислят за доброто. Значи ще го бъде доброто по цялата Земя. А освен това са те ругали заради книжката и са ти завиждали. Но ти, тате, си написал още една, после още и още. Някои хора започнали още повече да ти се присмиват и да те ругаят. Но други, когато си отивал при тях, са ти пляскали с ръчички, те разбирали написаното в книжките. Те чувствали, че такива книжки ти помага да пишеш неразпознатата още от теб енергия на Любовта. И аз съм се родил, защото ти си искал много да ме видиш; и Любовта е искала така. Ти си писал книжките, защото си искал за моето раждане да подготвиш и да направиш света по-добър. Само че мъничко не си успял да го подготвиш, когато съм се родил. Защото светът е много голям. Мама Анастасия каза, че трябва да съм достоен за теб и за света. Аз трябва да порасна и да разбера всичко. И още, мама каза, че никога не ти е била обидена. Тя веднага е познала енергията на Любовта. След това мама Анастасия ти прочела книжка, която не е написана с тъжни букви. Тя не ти прочела цялата книжка, но онова, което ти прочела, ти си успял да напишеш с разбираемите за много хора букви. И почти всичко при теб се е получило правилно.

— Каква книжка? Казваш, че майка ти ти е прочела някаква книга. Как се казва тя?

— Тя се нарича „Сътворението“.

— „Сътворението“ ли?