Владимир Мегре
Родовата книга (17)

Живот без грабежи и убийства

През хилядолетията на Ведическата цивилизация между хората не е имало нито един побой, кражба, убийство или просто сбиване. Дори обидните думи отсъствали в езика. Нямало и закони, наказващи за подобни деяния.

Законите никога не ще успеят да ни предпазят от злодеяния. Знанията и културата на ведите не допускали конфликти във взаимоотношенията между хората. Сам прецени, Владимире, та нали всяко семейство, живеещо в своето имение, знаело, че ако се случи някаква неприятност с някой, дори страничен човек, на територията на имението или близо до него, даже и на края на селището да е, ще пострада цялото пространство.

Вселенската агресивна енергия ще повлияе на всичко, което живее и расте в него. Балансът на енергиите ще се промени. Енергията на агресията може да започне да расте, да се отрази на възрастните, на децата, и да създаде недъгаво потомство.

Обратното, ако пътникът, преминаващ през селото, остане с радостно чувство, пространството ще засияе с още по-голяма красота.

Освен това гостенинът не бил физически в състояние да изяде плода, ако самоволно го е откъснал или взел от земята в чужда градина.

Хората от Ведическата култура притежавали голяма чувствителност. Техният организъм веднага усещал различието във вкуса на самоволно откъснатия плод и поднесеният от добра ръка. В съвременните магазини храната често няма нито мириса, нито вкуса на онзи първосъздаден продукт. Тя е бездушна, равнодушна към човека. Тя не е предана никому. Тя е продажна.

Ако съвременният човек можеше да опита, да сравни онази храна от Ведическия период с днешната, той не би могъл да се храни със сегашните продукти.

По онова време пришелецът не можел дори да си помисли, че може да вземе от чуждото, без да пита. Всеки предмет, дори и камъкът, съдържал информация в себе си и само семейството, което живеело в имението, знаело каква е тя.

Всяко имение от времето на Ведическата цивилизация било непристъпна крепост за злобата във всяко нейно проявление. И едновременно с това било майчина утроба за семейството.

Никой не строял високи крепостни стени, територията на имението се обграждала с живия зелен стобор. И този жив плет, и всичко, което растяло зад него, предпазвали семейството от всякакви негативни изяви за човешкото тяло и душа.

Вече ти разказах, че по-рано са погребвали умрелите роднини само в градината или в горичката на собственото им имение.

Онези хора знаели — човешката душа е вечна, но и материалните тела не могат да изчезнат без следа. Всеки предмет, дори и този, който външно сякаш е бездушен, носи в себе си голяма вселенска информация.

В Божествената природа нищо не изчезва в нищото. Единствено променя своето състояние и плът.

Тогава не затваряли телата на умрелите с каменни плочи. И дори не отбелязвали местата, където са погребани. За велик паметник им служело пространството, сътворено от тяхната ръка и от душата им.

И бездушните вече тела, които променяли състоянието си, подхранвали със себе си дърветата, цветята и тревичките. А колко много обичало децата всичкото наоколо! Над онова пространство Духът на предците витаел, той обичал и пазел децата.

Те се отнасяли с любов към пространството на своята родина. И мисълта им не създавала илюзия за свършек на живота. За веда животът е безкраен.

Душата, която е отлетяла, ще прелети през всичките вселенски измерения, ще погостува в различни планове на битието и отново ще се въплъти в човешки образ.

Едно дете, като се събуди в родината си отново, ще се усмихне на градината. И цялото пространство ще му отвърне с усмивка. И слънчевият лъч, ветрецът, шумолейки с листата, цветята и далечната звезда с възторг ще въздъхнат: „Дете на Божественото битие, единни сме ние от теб въплътените.“

И днес все още се смятат за необясними молбите на възрастните хора, живеещи в чужбина: „Когато умра, ме погребете в моята родина.“ Те усещат интуитивно, че само родината им може да ги върне в тяхната райска градина на Земята. Чужбината откъсва душата им насила.

Хората се стремят да погребват своите тела в родината си. Душите им ги молят за това в продължение на хиляди години. Но може ли родина да се нарече гробището, в която и да е държава?

А гробищата са възникнали скоро с цел душите да се плашат с ада, да се унизят, да ги поробят, да ги накарат да се примирят.

Гробищата приличат на… Наподобяват на отходните места, където хората изнасят излишните си вехтории. Душите на умрелите се мъчат над гробището, а живите се страхуват от него.

Сега си представи именията в онези времена. В тях са погребани телата на много поколения. Всяка тревичка се стреми да погали обитателите там, да бъде полезна за тялото на човека.

Ако някой дойде с агресивни намерения, изведнъж за него всичките растения и плодове в градината стават отровни. Затова у никого не се появявала дори мисъл да вземе нещо без разрешение.

Невъзможно е имението да се завладее със сила. То не може да се купи за никакви пари. Кой ще поиска да посегне на това, което може да го унищожи?

Всеки се стремял да създаде свой собствен прекрасен оазис. И с всяка изминала година планетата ставала все по-красива.

А днес, когато човек обгърне отвисоко с поглед съвременния град, какво ще види? Земята е покрита с купища от изкуствени камъни и непрекъснато израстват високи и широки къщи. Ту тук, ту там каменният пейзаж покрива все по-обширни площи. И въздухът е замърсен, водата в него не е чиста. Колко ли щастливи семейства живеят сред тези каменни грамади?

От съвременните семейства в сравнение с тези от Ведическата култура няма нито едно щастливо. Може да се каже и нещо повече: в изкуствените каменни грамади човешките семейства не живеят, те спят.

И все пак, дори в хипнотичния им сън една жива клетка в телата им блуждае. Тя ту за момент замира, ту се мята, допирайки се до хилядите други, заспалите, опитвайки се да ги събуди. Наричат я Мечта. И тя ще ги събуди! От този момент нататък човешките семейства ще започнат отново да създават прекрасни оазиси на Земята.

Както е било, отново тъй ще бъде. И ако тогава Земята се погледне отвисоко, погледът ще бъде очарован от множество живи картини. И всяка прекрасна рисунка ще означава, че на това място земята е докосната от ръката на събудил се Вед, че отново в своята родина живее едно щастливо семейство от хора, познаващи Бога, знаещи смисъла на живота и своята цел.

Ведите знаели за какво съществуват в небето звездите. Сред тях имало много поети и художници. Между селищата нямало вражди. Не съществували причини за кражби и побои. И чиновнически структури нямало. Културата на Ведите процъфтявала на териториите на съвременните държави в Европа, в Индия, в Египет и Китай. Между тях не съществували граници. Нямало и управници — нито големи, нито малки. Естественото управление се осъществявало чрез поредицата големи празници.

Хората от Ведическия период притежавали неизмеримо повече знания за устройството на Вселената, отколкото съвременният човек. Чрез вътрешната си енергия те можели да ускоряват ръста на едни растения и да го забавят при други. Домашните животни се стремели да изпълняват командите на човека, но не за да получат храна, която и така била в изобилие. Те искали да получат като награда благодатната енергия на човека.

И сега похвалата, получена от човек, е приятна и за човека, и за животното, и за растението.

Но по онова време енергията на хората била неизмеримо по-голяма. Към нея, като към слънчице, се стремяло всичко живо.