Владимир Мегре
Родовата книга (19)

Война с ведическата Рус започнала много преди появяването на Иисус на Земята и падането на Рим. Хилядолетната война не се водела с помощта на железния меч. Набезите се осъществявали от окултизма в нематериален план.

Из руските земи обикаляли проповедници на окултната религия. Десетки техни имена можеш да научиш от днешните църковни книги, но броят им бил десетки хиляди. Били невинни в своите заблуди. Били фанатици, а това означавало, че не са в състояние с мисълта си да обхванат дори и милионна част от Вселената. Те били войниците на жреца, чиято заповед изпълнявали безропотно и с благоговение, като се опитвали вдъхновено да обясняват на хората как да живеят. Опитвали се да говорят същото, което казвали и във великата някога Римска държава.

Опитвали се да внедрят ритуала. Предлагали да се строят храмове, да не се обръща внимание на земното битие, на природата. Тогава за всеки щяло да дойде царството небесно. Няма да те натоварвам с техните проповеди. Ако поискаш, и днес можеш сам да прочетеш за това, което се говорело тогава. Аз ще ти разкажа по каква причина в продължение на хиляди години те не са успели да направят нищо във Ведическата Рус.

Всеки втори, който живеел в онази Русия, бил поет и шегобиец. В Русия имало и бардове, тогава ги наричали баяни. В онези времена ставали ето такива събития. В продължение на десетилетия войниците на жреца обяснявали на хората как трябва да се покланят на Бога. И тук-таме хората започвали да ги слушат и да разсъждават върху казаното. Като виждал това, баянът се подсмивал, съчинявал притча и я пеел. И притчата бързо се разнасяла по цялата Рус. Така в следващите десетина години Русия се смеела добродушно на проповедите на жреца. Побеснял от ярост, той организирал нови атаки. Но отново се раждала притча и Русия пак се смеела. Ще ти разкажа три от многото притчи от онези времена.