Владимир Мегре
Родовата книга (14)

Възпитанието на децата във ведическата култура

Човечеството все още търси съвършената система за възпитанието на децата. Стреми се да открие най-мъдрите учители и да даде децата си за възпитание при тях. И ти, Владимире, като се готвеше за разговора със сина си, в продължение на пет години търсеше тази система, която да е най-добра за възпитанието на децата, системата, която може всичко да ти обясни, да те научи как да общуваш със своето дете. И ти все търсеше съвет от разни учени и от признати учители. Но те не те удовлетвориха. Нито един съвет, нито една система не ти се сториха добри и съвършени. И все по-често в тебе се пораждаха съмнения: „Ако имаше поне една съвършена система за възпитанието на децата, от нея непременно биха се възползвали много хора. Тогава нейде на Земята би живял щастлив народ. Но навсякъде, във всичките държави проблемите са или подобни, или различни. И да се намери щастливо семейство е все едно да се налага да се търси игла в купа сено. Значи няма чудотворна система за възпитанието на децата, напразни са и търсенията, щом всъщност няма и какво да търсиш. Моля те да ми простиш, но като не намирах друг изход, следях тогава твойта мисъл непрекъснато. Опитвах се чрез теб да разбера какво отвлича хората от очевидното“.

И ето един път аз почувствах твойта мисъл: „Неверието и страхът от собствената грешка кара хората да пращат своите деца в училищата и в академиите. Само така те да могат след това не себе си, а учителите да обвинят.“

Веднъж видях как ти побледня и замря, когато в теб възникна мисълта: „Децата се възпитават от начина на живот на родителите си и обществото.“ Мисълта беше вярна и точна. Но тя те уплаши и ти през цялото време се опитваше да я забравиш. Но някак си не се получаваше да забравиш очевидното.

А след това пък се опитваше да не се съгласяваш със собствената си мисъл и разсъждаваше така: „Как може да станеш учен, художник, поет? Как би могъл да изучиш математиката или астрономията, историята, без да се обучаваш в специално училище?“

Но ти мислеше за знанията по учебните предмети, а във възпитанието те не са най-важните. Неизмеримо по-важна е културата на чувствата, които са способни да свиват всички знания до зрънце. Ти би могъл да разбереш това, защото си най-ярко потвърждение на мойте думи. Успя и книга да напишеш, без да си се обучавал в някакво специално училище.

С теб бяхме само три дни на полянката, а днес вече си известен писател в различни страни. Можеш да излезеш на сцена в зала, пълна с хора. Сред тях са и учители, и учени, поети и известни лечители. И ти си в състояние пред тях дори три часа да говориш. И хората те слушат с голямо внимание, задават ти въпроси: „Как можеш да задържиш в паметта си толкова огромна информация, чийто обем е безграничен? Как можеш без никакъв лист цели страници от книгите по памет точно да цитираш?“ На подобни въпроси ти отговаряше неясно, но за себе си реши, че вероятно ти влияя с някакви невиждани магии. В действителност всичко, което се случи с теб, е много по-просто.

Когато престоя за първи път с мен три дни в тайгата, Ведическата школа въздействаше върху теб непрекъснато. Тя не е нито натрапчива, нито досадна, в нея няма нито постулати, нито трактати. Посредством чувствата тя може да предава цялата информация. Ти ту се възхищаваше и се смееше, ту се ядосваше или пък се плашеше. И с всяко чувство, което възникваше у тебе, влизаше и информацията. Обемът й е огромен и се разкриваше впоследствие, когато ти си спомняше чувствата, които възникваха у теб в онези дни.

Та нали чувствата са огромен обем концентрирана информация. И колкото по-ярко и по-силно е чувството, толкова повече вселенски знания има в него.

Спомни си например, когато се събуди през първата нощ в тайгата и видя до себе си мечката, как в първия момент се изплаши. Моля те, забележи и се задълбочи в думите „за момент се изплаши“. Какво означава чувството на страх? Да се опитаме да го преведем на езика на информацията. Какво ще се получи тогава? Ти си мислеше: „До мен има огромен горски звяр. Теглото му значително превъзхожда моето. Силата на лапите му е по-голяма от силата на моите мускули. Горският звяр може да е агресивен, да ме нападне и да разкъса тялото ми. Аз съм без оръжие. Трябва да скоча и да избягам.“

Целият този огромен обем от информация при съзнателно осмисляне се вмества не в един миг, а в много повече време. Но информацията, сбита в чувство, в дадения случай в чувството на страх, дава възможност да се реагира на ситуацията моментално. При преживяването на ярко, силно чувство в един миг в човека бързо преминава информация с голям обем. При описването й ще се получи научен трактат, чието безчувствено осмисляне може да продължи с години.

Правилната съвкупност от чувства, тяхната вярна последователност може да увеличи многократно обема от знания, който вече съществува в човека.

Например твоят страх от мечката също премина за миг. А защо премина? Това не е естествено. Ти си остана невъоръжен в тайгата. И мечката не отиде далеч, а колко други зверове можеше да има още в тайгата.

Но чувството на страх за миг бе заменено с чувството на безопасност. Ти усещаше тази защитеност в по-голяма степен, отколкото ако се намираше на собствения си кораб или в града в обкръжението на въоръжена охрана.

Чувството на защитеност се появи у теб също за миг. Това стана веднага щом видя, че мечката с удоволствие изпълнява моите команди, реагирайки на думите и жестовете ми. Чувството на безопасност ти даде възможност да възприемеш по нов начин информацията. Подробното описание на всичко, което ставаше в теб, може да запълни доста страници в целия трактат. И ти в книгите си посвети много страници на отношението на животните към човека. Но тази тема е безкрайна. А чрез чувството е вложена за миг.

Тогава се случи и нещо още по-значително. Само за няколко секунди двете противоположни чувства се оказаха в абсолютен баланс. За теб аз станах човек, до когото ти се чувстваше напълно защитен, но едновременно с това неразбираем и човек, който малко те плашеше.

Балансът на чувствата е много важен. Той свидетелства за уравновесеността на човека и в същото време чувствата, пулсирайки постоянно, като че ли раждат все нови и нови потоци информация.

Културата, начинът на живот на всяко семейство от Ведическата цивилизация и начинът на живот на цялото човешко общество са били най-великото училище за възпитание на подрастващото поколение, за интензивното му усъвършенстване, за придвижването му към творчество и съзидание в необятните светове на Вселената.

По време на Ведическия период децата не са били възпитавани както това става в съвременните училища, а чрез участието им във весели празници и обреди. Това са били празници на едно семейство или на цялото селище, а понякога и на няколко съседни селища.

Може да се каже и още по-точно: множеството празници на Ведическия период са били и сериозен изпит за децата и за възрастните, и средство за информационен обмен. Именно начинът на живот в семейството и подготовката за тези празници са давали възможност за получаване на огромен систематизиран обем от знания.

Знанията се предавали на детето без натиск, а не както сега — като го принуждават да седи и да слуша учителя. Процесът на обучение за родителите и децата се осъществявал непрекъснато, весело и ненатрапчиво. Той бил желан и увлекателен.

Но в него имало и необикновени за днешния ден похвати. Не познавайки огромното им значение за обучението на човека, съвременните учени биха нарекли суеверни или окултни действията на родителите от Ведическия период.

Например ти също помисли така и се възмути, когато видя как могъщият орел хвана нашия още съвсем мъничък, безпомощен син, който не можеше дори да се изправя на краченцата си. Той държеше детенцето в ноктите си, кръжеше ту високо, ту ниско над полянката.

Подобно нещо са правели с децата във всички ведически семейства. Невинаги са викали орли за тази цел. Земята може да се покаже на младенеца и от височината на планинския връх, ако има такъв наблизо. А понякога, взимайки малкото детенце, бащата се качвал на високо дърво. Случвало се дори да строят специална кула за тази цел. И все пак ефектът бил по-голям, когато с бебето над земята кръжал орелът. В този момент в детенцето, преживяващо цяла гама от чувства, стремително влизали множество знания. И пораствайки, когато искало, когато се налагало, то можело чрез чувствата си да „извади“ тези знания от себе си.

Като пример си спомни, че ти показах как красавецът Радомир създава заедно с невестата си Любомила съвършения проект на имението. Вече ти казах, че днес подобно нещо не е по силите дори на учените, които се смятат за корифеи в съвременната наука. Няма да успеят, дори ако се съберат всички заедно.

На как е успял тогава младежът сам такова чудо да извърши? Откъде е знаел за всичките растения, за значението на ветровете и предназначението на планетите и много други неща? Та нали той не е седял на обикновен чин, не е изучавал науките. Откъде е научил младежът за предназначението на всяко от петстотин и тридесетте хиляди видове растения? Той е използвал само девет хиляди от тях, но пък точно е определил взаимовръзката на всяко едно с другите.

Разбира се, от малък Радомир е наблюдавал имението на баща си, именията на съседите. Но не е записвал нищо, не е напрягал паметта си, за да помни всичко. Не е питал родителите си всяко от тях за какво расте и те не са му досаждали с наставленията си. И въпреки това младият, влюбен Радомир е създал свое имение, и то по-добро от това на родителите си.

Моля те, не се учудвай, Владимире! Разбери. В действителност не е изграждал своята градина Радомир, не е създавал и своята рационална овощна и зеленчукова градина, макар че имението му е станало точно такова. В действителност той е рисувал с чувствата си прекрасната картина за своята любима и за бъдещите си деца. А полетът с орела над родовото му имение е помогнал на любовния му порив, на неговото вдъхновение.

Когато бебето Радомир е гледало от височината на птичия полет пейзажа на имението, в подсъзнанието му като на кинолента се е запечатала цялата картина. То все още не е било в състояние да осъзнае с ума си прекрасната картина. Но с чувствата! С чувствата сякаш завинаги е сканирало цялата информация на разнообразното пространство и е усещало не с разума си, а чрез чувствата си красотата, която вижда.

А всичко това се е случило и затова, защото сред прекрасния пейзаж, видян отгоре, се е намирала неговата усмихваща се майка. Какво би могло да бъде по-прекрасно за младенеца от майчината усмивка? И неговата майка му махала с ръка. Тя! В чиято гръд се е намирало живителното топло мляко. За бебето от него по-прекрасно нещо няма. И от височината на птичия полет на малкия Радомир му се е струвало, че всичко, което се вижда, е единно цяло, неотделимо от майка му. В мига, в който пламнало чувството на възхищението, частично в него са се внедрили и знанията за сътворението.

Огромни знания са показвали тогава младите хора в зоологията, агрономството и астрономията. От хората бил оценен и техният естетически вкус.

Разбира се, през Ведическия период също е имало и специални учители. През зимата в селището пристигали възрастни хора, които били особено опитни и знаещи в различните науки. Във всяко селище имало обща къща, където те излагали науките си. И ако някое от децата проявявало изведнъж особен интерес към астрономията, учителят отивал при родителите на детето. Те го приемали радушно. Ученият беседвал с детенцето за звездите толкова дни и часове, колкото то искало. И не би могъл да отговориш на въпроса, кой от кого е получавал повече знания по време на беседите. Великият възрастен учен задавал с уважение въпросите си към детето. Без назидание можел да поспори с него. По време на Ведическия период нямало смисъл да се записват беседите, изводите от тях, откритията. Свободна от многото всекидневни грижи на днешния ден, човешката памет можела да побере в себе си много повече информация, отколкото най-добрият сегашен компютър.

Освен това, ако откритията били рационални, те веднага се внедрявали в практиката и се използвали от всички хора.

Родителите и цялото домочадие също можели да слушат учебните беседи, понякога те самите тактично се включвали в разговорите. И все пак най-важният човек било хлапето. Ако по мнение на възрастните младият астроном стигал до неправилен извод за планетите, те можели да му кажат: „Извинявай, не мога да те разбера.“

Детето се опитвало да поясни и често доказвало своята правота.

Преди идването на пролетта жителите на селището се събирали в общата къща и слушали за постиженията на своите деца. През тези дни те изнасяли своите доклади. Можело да се случи и шестгодишен малчуган, говорейки за смисъла на живота, да порази присъстващите с философските си разсъждения. Едни от децата показвали чудесните си изделия; други — доставяли наслада с необикновени танци и песни. Дали това били изпити или празник за всички е без значение. Важното е друго — хората получавали радост от творчеството. Положителните емоции, откритията, които се правели през тези дни, се внедрявали в живота с радост. Как да се отговори на въпроса, кое е било най-важно при възпитанието на детето? Може уверено да се твърди — културата, начинът на живот в семействата от Ведическия период.

Какво да вземем от културата на Ведите за днешните деца? Коя от съществуващите днес системи за възпитание на нашите деца да се признае като най-добра? Сам прецени: те всички са несъвършени. Изкривявайки човешката история, самите ние караме децата да ни лъжат. Насила принуждаваме мисълта да тръгне по лъжлив път. Заради това страдаме самите ние и караме и собствените си деца да страдат.

Преди всичко хората трябва да научат истината за себе си. Без истината, щом животът преминава в лъжливи постулати, той прилича на хипнотичен сън.

Последователността на трите картинки в учебниците също трябва да се промени. Историята на земните хора да се разкаже на децата вярно. Истинността й трябва да се проверява чрез себе си. След това с децата заедно да се избира нов път, след като се познава вярната й същност.

Трите картинки в детските книжки за историята на Земята и за хората не са безобидни. Ти само погледни какво внушават те още в детските им годинки.

Ето я първата. На нея е изобразен първобитният човек — сред костите на зверовете, които е убил, стои човек със сопа, облечен в кожи, озъбен като звяр, а погледът му е безсмислен. А ето и втората: човек в доспехи, с меч и шлем, който блести с украшенията си. Той покорява градовете с войската си, а робската тълпа му се покланя, паднала пред него по очи.

Ето третата: човекът има разумен, съзнателен поглед, той е благороден, със здрав вид, облечен е с костюм. Около него има много уреди и приспособления. Красив и щастлив е човекът в нашето съвремие.

Трите картинки са лъжливи, последователността им също не е вярна. Не е случайно, че тази лъжа с упорита строгост се внушава на децата. По-късно ще мога да ти кажа кой я прави и за какво му е необходима тази лъжа. Но първо провери чрез собствената си логика, доколко тези три картинки са достоверни.

Сам разсъди: дърветата, тревичките и храстите ти виждаш днес в техния първосъздаден вид. И те съществуват тук в продължение на милиарди години. Но и днес, когато им се наслаждаваш, можеш да се възхищаваш на съвършенството им.

За какво говори всичко това? Творенията на Създателя са сътворени съвършени изначално. И какво излиза? Че Той е създал своето любимо творение — човека — грозен. Не е вярно това! Човекът изначално е застанал сред прекрасните творения като най-съвършеното творение, създадено от Бога на Земята.

И първата картинка трябва историческата истина да отразява — на нея трябва да се представи семейство от щастливи хора с разумни и по детски чисти погледи; лицата на родителите да светят от любов. Хармонията на човешките тела, в унисон с всичко, което ги обкръжава, впечатлява с красотата си и с благодатната си сила на духа. Наоколо са цъфтящите градини и животните, които са готови всеки миг с благодарност да служат на човека.

На втората картинка трябва да се изобрази в цялост историческата истина. На нея две войски в страшни брони летят една срещу друга. Военачалниците стоят на възвишението, а жреците ги убеждават. На лицата на пълководците са изписани страх и смущение. Поддалите се вече на увещанията, са с озверял и фанатичен вид. След миг безумната сеч ще започне и хора себеподобните си ще убиват.

Третата картинка представлява един ден на съвременните хора. Ето ги — в стаята са група бледни хора с болезнен вид сред множество изкуствени вещи. Някои са дебели, а други са прегърбени, лицата им са замислени и мрачни. Такива лица можеш да видиш у повечето пешеходци в градовете. А на улицата, зад прозорците, автомобили се взривяват и от небето пада пепел.

И трите правдиви картинки от историята трябва да се покажат на детето и да се попита: „Какъв живот най-много ти допада, какъв би си избрал?“

Картинките са само условни илюстрации. Разбира се, че е необходим и искреният разказ, правдив и вещ. Детето би следвало да знае цялата човешка история без лъжливи изкривявания. Едва след това ще може да започне неговото възпитание. Необходимо е да го попитате: „Как може според тебе да се промени днешният живот?“

Малкият човек няма да намери отговора веднага; но ще го намери! Защото друга мисъл ще се включи — съзидателната. Да, възпитанието на децата! Владимире, разбери, дори един искрен въпрос и желанието да чуеш отговора от детето си са в състояние завинаги да съединят родителите с децата — да ги направят щастливи. Съвместното движение към щастието е безкрайно, но дори и началото му може вече да се нарече щастие.

Днес всички хора трябва да научат истинската, вярната история.