Владимир Мегре
Кои сме ние? (7)

Анастасиината Русия

Когато Анастасия разказваше за бъдещите селища, състоящи се от родови имения, я помолих:

— Анастасия, моля те, покажи ми бъдещата Русия. Ти нали можеш да го направиш.

— Мога. Кое място в бъдещата Русия искаш да видиш, Владимире?

— Ами например Москва.

— Сам ли искаш да отидеш в бъдещето или заедно с мен?

— С теб ще е по-добре, ще обясняваш, ако видя нещо, което не разбирам.

Топлото докосване на дланта на Анастасия започна веднага да ме потапя в дрямка, и аз видях…

Анастасия ми показа бъдещето на Русия по същия начин, както ми показваше живота на другата планета. Някога учените сигурно ще разберат, как прави това, но в дадения случай начинът няма абсолютно никакво значение. По мое мнение най-важна е информацията, с помощта на кои конкретни действия може да се влезе в това прекрасно бъдеще.

Москва на бъдещото беше съвсем различна от тази, която си представях. Площта на града не беше се увеличила. Нямаше ги и очакваните небостъргачи. Стените на старите къщи бяха боядисани в различни весели цветове, на много от тях бяха нарисувани картини, пейзажи, цветя. Както по-късно разбрах, с това са се занимавали чуждестранни работници. Те първо покривали стените с някакъв укрепващ разтвор, а после художниците, също чужденци, нанасяли рисунките. От покривите на много сгради по стените се спускаха виещи се растения, листенцата им се полюшваха от вятъра и сякаш приветстваха минувачите.

Почти всички улици и булеварди на столицата бяха засадени с дървета и цветя. Точно в средата на пътното платно на „Калининския проспект“, който е на „Нови Арбат“, се точеше зелена ивица. Широчината й беше някъде към четири метра. Бетонният бордюр се извисяваше над асфалта на около половин метър и беше пълен с пръст, засята с трева и полски цветя. На малки разстояния едно от друго се редуваха дървета — офика с червени гроздове, брезички, тополи, храсти с френско грозде, малини и много други растения, каквито се срещат в дивата гора.

Същите зелени ивици разделяха многото московски проспекти и широките улици. На намаленото пътно платно на улиците и проспектите почти нямаше леки коли. Движеха се предимно автобуси, в тях седяха хора, които на външен вид не приличаха на руснаци. И по тротоарите се движеха много такива хора, които не приличаха на руснаци на външен вид. През главата ми даже мина мисълта, че Москва е завзета от технически по-развити страни. Анастасия ме успокои. Каза ми, че това не са завоеватели, а чуждестранни туристи.

— И какво толкова ги привлича в Москва?

— Атмосферата на сътворяване на великото, целебният въздух и вода. Виж колко хора стоят до брега на Москва река и черпят вода, спуснали съдинките си на връвчица от високия парапет към водата; и с най-голямата радост пият речната вода.

— Но нима е възможно да се пие направо от реката непреварена вода?

— Ти, Владимире, само виж колко чиста и бистра е водата в Москва-река. Водата в нея е жива, не е умъртвена от газ както в шишетата, каквито се продават в целия свят по магазините.

— Фантастика, невъзможно е да се повярва в това!

— Фантастика ли? Но по същия начин през годините на твоята младост ти и твоите връстници бихте сметнали за измислица, ако някой ви беше казал, че скоро водата ще се продава.

— Е да, през годините на моята младост едва ли някой би могъл да повярва в това. Но по какъв начин в толкова голям град като Москва е било възможно да се направи чиста водата в реката?

— Като не се замърсява, като не се изхвърлят вредни отпадъци, като се пазят чисти бреговете на реката.

— Толкова ли е лесно?

— Точно така, не е фантастично, наистина всичко е много лесно. Сега Москва-река е оградена дори от стичащите се по асфалта води. На всички мръсни кораби е забранено да преминават по нея. Реката Ганг, която тече в Индия, се смяташе за свещена, сега целият свят се е преклонил пред Москва-река — пред водата и пред хората, върнали целебността на водата в първичния й вид. И идват хората от различни държави, за да погледат дивното чудо, да опитат вкуса на водата и да се изцелят.

— А къде са самите московчани, защо по улиците има толкова малко леки коли?

— В столицата сега живеят постоянно около милион и половина московчани и повече от десет милиона туристи идват от различни държави — отговори Анастасия и добави: — Колите са малко, защото останалите московчани по-рационално си подреждат деня и не им се налага да пътуват. Работата им, в повечето случаи, е наблизо, до нея може да се стигне пеша. Туристите се придвижват само с метрото и с автобуси.

— А къде са се дянали останалите московчани?

— Те живеят и работят в прекрасните си родови имения.

— Тогава кой работи в заводите, фабриките, кой обслужва туристите?

И ето какво разказа Анастасия.

— Към края на двехилядната година (според приетото на Земята летоброене) ръководството на Русия все още не било определило избора на пътя за развитието на страната. По-голямата част от руснаците не били вдъхновени от пътя, по който се развивали западните държави, смятани за преуспяващи.

След като опитали хранителните стоки от тези държави, не ги харесали. Станало очевидно, че заедно с развитието на така наречения „научно-технически прогрес“ в тези страни се появили различни телесни и духовни болести. Увеличили се престъпността и наркоманията; жените имали все по-малко желание да раждат деца.

Условията, в които живеели хората на западните държави, смятани за развити, не привличали руснаците. Към старото социално устройство те също не искали да се връщат, а още не били видели новия път. В страната се засилвало депресивното състояние, то обхващало все по-голяма част от обществото. Населението на Русия стареело и умирало.

В началото на новото хилядолетие по инициатива на Президента на Русия бил утвърден Указ за безвъзмездно предоставяне по един хектар земя на всяко желаещо руско семейство за основаване на родово имение. В този Указ се посочвало, че земята се дава за доживотно ползване с право на наследяване. Продукцията, произведена в родовото имение, не се облагала с никакви данъци.

Законодателите подкрепили инициативата на президента и в Конституцията на страната била внесена съответната поправка. Основната цел на Указа според президента и законодателите била намаляване на безработицата в страната, минимално осигуряване на най-бедните семейства, решаване на проблемите с бежанците. Но никой от тях дори не предполагал това, което станало впоследствие.

Отделили първият парцел земя за организиране на селище с население над 200 семейства. Участъци за създаване на родово имение започнали да взимат не само най-бедните, безработните и изпаднали в беда преселници, а най-напред се включили семейства със средни доходи и заможни предприемачи от кръга на твоите читатели, Владимире. Те са се подготвяли за това събитие. И не просто чакали — много от тях вече отглеждали в своите апартаменти семенца в своите пръстени саксии, своите родови дървета, още малките кълнове на бъдещите могъщи кедри и дъбове.

Именно по инициативата на предприемачите и с техни средства бил създаден проект на селище с удобна инфраструктура, както си написал ти в книгата „Сътворение“. В проекта били предвидени магазин, медицински пункт, училище, клуб, пътища и много други неща. От всички хора, изявили желание да подредят бита си и да устроят живота си в първото ново селище, предприемачите били около половината. Всеки от тях имал собствен бизнес, свой източник на доходи. За осъществяване на строителството и подреждането на участъците им трябвала работна ръка. Привличането на съседите от кръга на по-бедните към строителството и благоустройството се оказало идеално решение. По този начин част от семействата веднага получила работа и, естествено, средства за собственото им строителство. Предприемачите, разбрали, че никой няма да изпълни работата по-усърдно и по-качествено, от тези, които сами ще живеят в селището, и затова отвън канели само специалисти, ако нямало такива сред бъдещите жители на новостроящото се селище.

Единствено засаждането на бъдещата градина, на гората, на родовите дървета и живия плет всеки се стремял да осъществи самостоятелно. Мнозина все още нямали достатъчно опит и знания как най-добре да подредят участъка си, и затова с особено уважение сред бъдещите жители се ползвали възрастните хора, запазили тези знания. Отделяло се особено внимание не толкова на временните постройки и на къщата, а най-вече на общия изглед на участъка. Самата сграда, в която смятали да живеят хората била само една малка част от живия Божествен дом.

След пет години на всички участъци били построени къщи за постоянно живеене. Те били различни по размери и архитектура, но скоро хората забелязали, че големината на къщата съвсем не е главното й достойнство. Главното било в друго — и то започнало да се очертава в прекрасния изглед на всеки участък поотделно и на селището като цяло.

Дъбовете и кедрите в засадените участъци още били малки, още растял живият плет на именията, но с всяка нова пролет старателно разцъфвали малките ябълкови и вишневи дръвчета в младите градини, цветята в цветните лехи и тревата се стремели да приличат на прекрасен жив килим. Пролетният въздух се напоявал с благотворни аромати и цветен прашец. Въздухът станал целебен. И всяка жена от селището искала да ражда деца. Такова желание се появявало освен у младите и във възрастните семейства, те също започнали да раждат деца. Хората искали, ако не те самите, то поне техните деца да видят в бъдеще прекрасното, сътворено от техните ръце, късче Родина; да го видят за своя радост и да Продължат сътворението, започнато от техните родители.

В началото на новото хилядолетие всяко живо кълнче от всяко имение било предвестник на прекрасното, щастливо бъдеще на Земята. Хората, основали за векове първите родови имения, още не били усетили докрай значимостта на направеното от тях, но поне започнали по-радостно да гледат, заобикалящия ги свят, без още да осъзнават, каква велика радост са донесли със своите действия на Небесния си Баща. Сълзици на радост и умиление сред капчиците дъжд ронел Отецът върху земята. Усмихвал се чрез слънцето и с клонките на младите дървета погалвал скришом осъзналите изведнъж вечността, завърналите се при Него Негови деца.

За новото селище започнали да пишат в руската преса и много хора поискали да видят прекрасното, за да сътворят и те подобно. А може би и по-добро.

Вдъхновено желание за сътворение на прекрасното обхванало милиони руски семейства. Едновременно в различни области на Русия започнали да се строят селища, подобни на първото; започнало всеобщо движение, което приличало на днешното с летовниците.

Девет години след излизане на първия Указ, който дал на хората възможност самостоятелно да подреждат живота си и да го правят щастлив, повече от трийсет милиона семейства били заети със сътворение на родовите си имения, на своето късче Родина. Те обработвали прекрасните си участъци, като използвали живия вечен материал, сътворен от Бога. По този начин те творили заедно с Него.

Всеки превръщал своя, получен за доживотно ползване, хектар земя в райско кътче. На безкрайните простори на Русия един хектар изглеждал като съвсем малко късче. Но тези късчета били много. Тъкмо от тях и се състояла голямата Родина. Чрез тези късчета, сътворени от добри ръце, разцъфвала като райска градина голямата Родина! Тяхната Русия!

На всеки декар земя се засаждали иглолистни и широколистни дървета. Хората вече разбирали как да наторяват земята и че тревичката, растяща наоколо, ще балансира състава на почвата. И никой не си и помислял да ползва химически торове и пестициди.

В Русия се променил съставът на въздуха и на водата. Те станали целебни. Напълно бил решен проблемът с изхранването. Всяко семейство с лекота и без особени усилия не само осигурявало себе си с храни за сметка на отглежданото в имението си, но и можело да продава излишъците.

Всяко руско семейство, имащо имение, ставало свободно и богато; цяла Русия се превръщала в най-мощната и богата държава.